Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 290
гр. Силистра, 12
юли 2013 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. ЧЕРНЕВА
гр. дело № 2110 по описа за 2012 г. на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от Д.В.М. с ЕГН – ********** от гр. С. против Р.К.С.
с ЕГН - **********, с който се претендира ответницата да бъде осъдена да
заплати сумата от 13 000 лева, дължима по договор за заем, сключен помежду
им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и договорна лихва за периода 15. 10. 2010 г.– 15. 10. 2012 г. в размер на 9360
лева.
Ответницата признава частично претенцията относно главницата. Счита, че
ищецът би могъл да претендира останалата част от вземането си от трето лице – Д. С. Т., който е
получил по-голямата част от сумата при отпускането на заема.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателствени средства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди,
че на 15. 10. 2010 г.
на ответницата е предоставен заем в размер на 13 000 лева, който е
следвало да се погаси за срок от две години при месечна лихва в размер на 3 %,
като е уговорено заемът да се връща от нея, а лихвата да се изплаща ежемесечно
от трето лице – Д. С. Т. с ЕГН – **********. Твърди се, че за обезпечаване на
вземането на кредитора ответницата му е продала собствения си имот, находящ се
в гр. С. , като сделката е изповядана с нотариален акт № 198 / 2010 г., но в последствие
съдът е установил, че този договор е нищожен, тъй като противоречи на чл. 152 ЗЗД и с решението по гр. д. №1534 / 2011 г. на СРС е отхвърлил предявения иск за
собственост от ищеца. Твърди се, че никаква част от заема не е погасена, поради
което за ищеца е възникнал интерес да инициира настоящото исково производство,
като ищецът счита, че заемателката дължи връщане на както на главницата, така и
на възнаградителната лихва, тъй като от съпътстващите уговорки на страните
ставало ясно, че тя е поела ангажимент да гарантира всички вземания по
договора.
Към
исковата молба са представени тристранен споразумителен протокол от 15. 10. 2010 г., в който документ
страните са направили опит да регламентират писмено отношенията си, нотариален
акт № 198 / 2010 г.,
с който ответницата е продала на ищеца процесния недвижим имот за обезпечаване
на вземането му по договора за заем, съдебно решение по гр. д. № 1534 / 2011 г. на СРС, с което е
отхвърлен иска за собственост на ищеца по отношение на процесния имот поради
недействителност на договора за продажба по нотариален акт № 198 / 2010 г.; представено е също
Уведомление за прекратяване на договора за заем, изпратено от ищеца, както и
известие за доставянето му до ответницата.
Ответницата счита, че за нея е възникнало само задължение за връщане на част
от главницата по договора на 15. 10. 2012 г., а остатъка от нея и уговорената лихва
е следвало да се върне от друго лице-Д. С. С.. Счита, че върху имота й в гр. С.
не е учредена ипотека по предвидения в закона начин, поради което тя не може да
отговаря за задълженията на Д. С.. Твърди, че реално е получила само част от
предоставената в заем сума в размер на 5000 лв., които е използвала за ремонт
на имота си в С., а остатъкът от заема в размер на 8000 лева е взет от Д. С.
заради предоставената от него услуга да я „свърже” с ищеца. Посочва, че това не
е упоменато с споразумителния протокол, тъй като тогава това условие все още не
й е било поставено. Твърди, че не е получавала уведомлението, изпратено от
ищеца, тъй като по това време е била на работа в Гърция. Оспорва подписа си
върху известието за доставяне. Счита, че не е била неизправна страна до
договора и не е давала повод за завеждане на делото. Твърди, че през лятото на 2012 г. чрез свой близък е
направила опит да върне на ищеца сумата от 6 500 лева, но той е отказал да
получи частично плащане. По искане на ответницата е разпитан свидетел, който
твърди, че чрез него през лятото на 2012 г. ответницата е направила опит за връщане
на част от задължението си в размер на 6500 лева.
Основното доказателство, което ищецът представя, за
да докаже твърденията си за сключен с ответницата договор за заем е т. нар.
„Споразумителен протокол относно нотариална сделка” (л. 7). Макар с решението по гр.
д. №1534 / 2011 г.
на СРС да е установено, че нотариалната сделка
по повод на която е подписан протокола, е недействителна, от съдържанието му
може да се направи несъмнен извод, че между страните е възникнало заемно
правоотношение. От изречението „На 15. 10. 2010 г. в гр. С. между Д.В.М.,
ЕГН….., купувач на сделката при нотариус З. Н. за сумата от 13 000
(тринадесет хиляди лева) като заем за
две години при месечна лихва 3 % (три процента), която сума ще се връща от
продавачката на сделката Р.К.С., ЕГН ……, живуща в къщата служеща като
залог, находяща се в гр. С , ул. „С ” се установява възникналото за
заемателката задължение. От това изречение става ясно, че на
„продавачката” дължи връщане на
13 000 лв., страните са уговорили срок на ползване на заема и лихва в
размер на 3 % месечно, също дължима от заемателката. Споменаването на името на
лицето Д.С.Д. следващото изречение, не се възприема от съда като клауза,
освобождаваща заемателката от задълженията й по договора. Изразът „ Стойността
на лихвата от 390 лева + главница ще се изплаща ежемесечно от Д.С.Д., ЕГН…, за
периода от 15. 10. 2010 г.
до 15. 10. 2012 г.”
посочва лицето, което физически ще извършва плащането, съгласно чл. 73 ЗЗД, но
няма характер на уговорка за заместване на длъжника (чл. 102 ЗЗД), по силата на
която ответницата като заемател се освобождава от отговорност към заемодателя.
Съдържанието на уговорките между ответницата и лицето Д.С.Д.биха имали значение
в производство за уреждане на сметните отношения помежду им, но са
непротивопоставими на кредитора по договора за заем, който по силата на
подписаното споразумение има право да търси връщане на предоставената в заем
сума и заплащане на уговорените лихви от ответницата.
Възраженията на ответницата, че кредиторът е бил в
забава, тъй като не е приел предложеното му частично плащане през лятото на 2012 г., не освобождават
ответницата от задълженията й по договора. Съгласно изречение второ на ал. 1 на
чл. 97 ЗЗД ответницата би могла в този случай да остави сумата за пазене в
банка, което не е сторено. При условие, че тя не е сторила това, е ползвала
предоставения й в заем финансов ресурс за целия двугодишен срок на договора,
поради което дължи заплащане на уговорените лихви за целия период.
В настоящия случай е без значение и това, че
ответницата не е получила лично уведомлението за прекратяване на договора,
както се установи от заключението на вещото лице по назначената графическа
експертиза. При условие, че волеизявлението на кредитора не е стигнало
своевременно до ответната страна, то не може да се счете, че договорът е
прекратен предсрочно и задължението й за заплащане на лихва следва да се
ограничи до един предхождащ изтичането на срока на договора момент.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените
претенции са основателни. С цитираните по-горе доказателства безспорно се установява
наличието на договорна връзка между страните, както и съдържанието на престациите,
които се дължат от ответната страна – връщане на главница в размер на
13 000 лева и заплащане на уговорената 3 % месечна лихва за срок от две
години в общ размер на 9 360 лева. Ето защо предявените искове следва да
се уважат изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените по делото разноски, които за производството пред тази
инстанция, съобразно представените доказателства за реално извършени разходи,
са в размер на 1894. 40 лева и включват платената ДТ и платеното
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.К.С. с ЕГН – ********** от гр. С.да заплати на Д.В.М. с ЕГН – **********
от гр. С.сумата от 13 000. 00 (тринадесет хиляди) лева, дължима по договор
за заем, сключен помежду им, ведно със законната лихва от 13. 11. 2012 г. до окончателното
изплащане, както и договорна лихва за периода 15. 10. 2010 г.– 15. 10. 2012 г. в размер на 9360. 00
(девет хиляди триста и шестдесет) лева и разноски по делото в размер на 1894.
40 (хиляда осемстотин деветдесет и четири лв. и четиридесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: