№ 1045
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100701 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН и е образувано по
постъпили две молби за защита от домашно насилие от ИВ. К. Г., действащ
лично и като баща на малолетните деца Л.Г. род. на 26.04.2013г. и П.И. Г.,
род. на 21.11.2016г. против АН. ЦВ. АТ., съединени за съвместно
разглеждане.
Молителят твърди се, че с ответницата са бивши съпрузи и родители
на малолетните деца Л.Г. и П.И. Г.. На 05.12.2020г. той бил изгонен от
семейното жилище от ответницата, заедно с двете им деца. Около седмица
по-късно опита да се съберат отново, иницииран от него бил неуспешен, тъй
като тя отново го изгонила. На 29 и 31.12.2020г. Г. отишъл да види децата си
и да ги вземе, но ответницата му отказала и заявила, че нямало да ги види
повече. Такава заплаха последвала и на 02.01.2021г. На 05.01.2021г., около
18.00 часа той взел дъщеря им от училище и когато отишли с нея до
семейното жилище установил, че не може да отключи патрона на входната
врата, тъй като той бил сменен. Поради тази причина нямал достъп до
семейното жилище и се наложило да отседне в свои близки и роднини. На
10.01.2021г., след като предварително се били разбрали с ответницата, той
1
взел децата при себе си. Твърди, че около 18.30 ч. на адреса, на който той се
намирал с децата и жилище на неговите родители в гр. Русе, **** някой
започнал силно да тропа по входната врата, от което децата се стреснали и
скрили. Тропането било от съпругата му А., която ритала с крака вратата и
биела с юмруци, като видимо била в алкохолно опиянение или под
въздействие на упойващи вещества според молителя. Тъй като не преставали
виковете й и думкането по вратата, бащата на молителя се обадил на тел.112,
но тъй като нямало кола, която да реагира на сигнала, им казали да се обадят
по-късно, ако продължи поведението на ответницата. Последната след като
чула обаждането напуснала адреса, но след половин час отново се върнала с
друга жена, в която т разпознал М.М.. Ответницата отново започнала да
блъска по вратата, да крещи неистово името на дъщеря им и да я заплашва да
излезе веднага. Въпреки че молителят и неговите роднини се опитали да
успокоят съпругата му, тя крещяла нецензурни думи, проклинала и
заплашвала, което принудило бащата отново да позвъни на тел.112. След
броени минути адресът бил посетен от полицейски служители, които
предупредили ответницата да не нарушава обществения ред и да се успокои,
тъй като продължавала да се държи цинично и арогантно. Това наложило
полицаите да я изведат от входа.
На 13.01.2021г. молителят получил позвъняване от непознат номер,
като мъжът от отсрещната страна му се представил за полицейски служител и
поискал да видят децата, но тъй като те спели той отказал. Снимал ги и ги
показал на дошлите на адреса полицаи. Докато разговарял с тях отново дошла
ответницата и започнала да говори колко той бил прост и некадърен, че нищо
не ставало от него. Настоявала да бъде спазвано споразумението, което
размахвала. Дори полицаите изразили съмнение в психическото й състояние и
попитали дали тя няма някакво разстройство. Цялото това поведение
отнемало по няколко часа на молителя да успокои децата, които се
стресирали и плачели. Не искали майка им да ги вземе, защото ги било страх,
че ще ги накаже. В резултат от поведението на ответницата молителят бил
през следващите дни неработоспособен, потиснат и смазан от извършеното
върху него от съпругата му насилие. Нощем едвам заспивал и пред очите му
били постоянно уплашените личица на децата. В ушите му кънтели нейните
нецензурни крясъци и викове.
Във втората си молба молителят твърди, че на 18.03.2021г. решил да
2
вземе децата и писал на бившата си вече съпруга за това свое намерение.
Около 16.00 ч. отишъл пред училището на дъщеря им „****“ заедно със
своята сестра Ц. Г.а. Изчакал децата да започнат да излизат. В същото време
видял как бившата му съпруга идва и директно влиза в училището и набира
телефона на учителката от занималнята да пусне детето. В същото време той
се обадил на тел. 112 да потърси помощ от служителите на реда, тъй като
имал издаден изпълнителен лист за това. В това време дъщеря им излязла и
ответницата я грабнала за ръка, въпреки че тя се зарадвала, че го вижда, но
била задърпана със все сила от майка й и й се наложило да притичва след нея.
Същевременно ответницата с неистови крясъци заявявала, че той няма да
взема децата и задърпала още повече дъщеря им. Той единствено успял да
поздрави детето си, да го прегърне и целуне и да попита в колко часа е на
балет. Ответницата се втурнала към паркирана в близост кола, която се
оказала на нейният племенник Т.Я., който я чакал извън нея. Твърди, че
спрямо него е осъществено и физическо насилие от този нейн племенник,
както и другия й племенник, който бил там - Д.Я.. Дошлите на място полицаи
отказали да вземат страна по случая и да изпълнят законовите си задължения
и поради тази причина А. отвела дъщеря им в неизвестна за него посока.
На основание изложеното, молителят иска да бъде издадена заповед за
защита срещу ответницата, с която да й бъдат наложени мерки за защита по
Закона за защита от домашното насилие, а именно да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу него и децата; да приближава него и
жилището, което обитава; да бъде задължена да посещава специализирани
програми и да й бъде наложена глоба.
В срока за становище ответницата изразява такова за неоснователност
на молбите. Оспорва изложената в тях фактическа обстановка.
По отношение на първият случай твърди, че децата били взети от
съпруга й и следвало да ги върне на 10.01.2021г. в 18:00 часа, като на
следващия ден дъщеря им била на училище и всичките й ученически пособия
били в нейният дом. В 18.00 часа позвънила на молителя, за да го попита
какво става с децата, като той я уведомил, че няма да върне децата.
Притеснена и изплашена отишла до дома му, но тъй като той не й отворил
входната врата тя подала оплакване до полицията и полицаите пристигнали с
желание да посредничат за доброволно и културно решаване на въпроса.
3
Молителката изпълнила указанията на служителите и на следващия ден
занесла ученическите пособия в училището на Л.. Там разбрала, че сестрата
на съпругът й е депозирала молба в училище детето да отсъства по семейни
причини за една седмица, а от класната ръководителка разбрала, че преди
това бащата е настоявал да спре детето от училище и то да продължи онлайн
обучение до края на учебната година. Твърди се, че депозираната молба за
домашно насилие е в резултат от приключилия развод между двамата и
евентуален опит да се трупат доказателства в посока една бъдеща промяна на
режима за децата.
По отношение на вторият инцидент също се оспорват изложените от
молителя факти относно нейното поведение. Ответницата твърди, че никога
не се е противопоставяла на контактите на бащата с децата, но последният не
искал да се съобразява с техните ангажименти, което пораждало проблеми
между страните. Въпросният ден, излизайки от училище детето се вкопчило в
своята майка, а не било дърпано от нея. За да го предпази от неприятни сцени
между неговите родители молителката решила по-бързо да го изведе от
мястото, на което се намирали. Имало съприкосновение между молителя и
племенника й, но се оспорва то да е предизвикано от втория или неговия
брат, който също бил там.
По изложените съображения се иска молбите да бъдат оставени без
уважение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
ИВ. К. Г. и АН. ЦВ. АТ. са бивши съпрузи, чиито граждански брак е
прекратен по реда на чл. 50 СК с решение от 19.01.2021г. по гр.д.№***/2020г.
по описа на РС – Русе. С утвърденото от съда споразумение между двамата е
уговорено, че упражняването на родителските права спрямо децата им Л.Г.
род. на 26.04.2013г. и П.И. Г., род. на 21.11.2016г. ще се упражняват от
майката и местоживеенето им ще бъде при нея. На бащата е определен режим
на лични отношения.
Отношенията между страните са влошени и между тях постоянно
възникват конфликти по повод упражняването на родителските им права и
задължения.
4
На 10.01.2021г. (дата на която се твърди, че е осъществен акта на
домашно насилие по първата молба), бракът на страните не е бил все още
прекратен, но те са се намирала във фактическа раздяла. Децата на тази дата
по предварителна уговорка между двамата им родители са били със своя баща
в дома на неговите родители в гр. Русе. Вечерта там отишла и ответницата,
която била силно притеснена и поискала да вземе или поне да види децата
си, но това й било отказано от бащата и неговите роднини. На място бил
извикан и полицейски екипи, който да съдейства за разрешаване на
конфликтната ситуация между страните. Децата към него момент не
разбрали, че тяхната майка е пред врата на жилището и иска да ги види.
Според свидетеля К.И. Г., баща на молителя, въпросната вечер снаха
му дошла да си иска децата. Тя се появила „долу пред блока и започнала да
вика“. Той не знаел как тя е влязла във входа, тъй като трябвало някой да й
отвори от горе. Тя тропала и ритала по входната им врата, викала и обиждала
молителя, но свидетелят не си спомня точно изречените от нея думи. Викала,
че децата трябва да бъдат при нея. Отказали й да ги дадат и извикали
полиция. Децата останали вътре в жилището да си играят, когато по-малкото
дете попитало кой чука му казали, че някой правел ремонт.
Свидетелката Ц. К.Г.ъпросната вечер решила да се отбие в дома на
родителите си. Заварила пред входната врата ответницата, която била
„изпаднала в нервна криза, блъскала и ритала вратата“. Там била и една нейна
приятелка с детето си, както и полицаи, които се опитвали да усмирят
ответницата. Децата на страните били вътре в апартамента, но за шума който
се чува им било казано, че е от извършван от съсед ремонт.
Свидетелят Н.А.А. установява, че познава И. и А., с които били добри
семейни приятели и често си помагали. Свидетелят не присъствал на място на
инцидента на 10-ти януари, но разговарял по време на него с А.. Тя му
споделила, че децата били при И. и той трябвало да й ги върне по-рано през
деня. След като това не станало тя се опитала да се свърже с него, но не
успяла и била много притеснена. Затова отишла в дома на И. и родителите му,
чувала, че вътре има някой, но никой не й отварял. Притеснила се още повече,
след като чула непознати хора вътре в апартамента. Свидетелят й предложил
да отиде при нея, но в крайна сметка решили да не утежняват повече
ситуацията. Той също се опитал да звънне на И., но той не му вдигнал. След
5
това отново от А. разбрал, че от жилището излезли непознати хора, които я
снимали с телефон. След като дошла полиция се установило, че там се намира
адвокат Я.П.. Било й отказано да си види децата. Според свидетеля А. била
притеснена, но напълно адекватна. За многото години от които той я познавал
не я бил виждал да под въздействие на алкохол или други упойващи
вещества.
Свидетелят Л.Л. П., полицейски служител, посетил инцидента на
10.01.2021г. установява, че когато отишли на място им отворил господин,
който се представил като адвокат. Пред вратата стояла ответницата заедно
със своя приятелка „за кураж“ и била много притеснена. Тя споделила, че
дала децата на баща им, но той отказвал да й ги върне. Искала да си види
децата и била много притеснена, но не била в безконтролно състояние.
Молила поне да си види децата, но бащата отказал. След като полицаите
разбрали, че няма съдебно решение за децата те не можели да се намесят и да
ги вземат от единия родител и да ги предадат на другия.
На 18.03.2021г. молителят отишъл пред училището на по-голямото
дете, с намерение да го вземе. Бил придружен от своята сестра. На място
дошла и ответницата и взела излизащото дете и не се съгласила да го даде на
бащата и го вкарала в колата на своите племенници.
Според свидетелката Ц. Г.а, ответницата „дърпала насилствено“
детето Л., което не искало да тръгне с нея, а със своя баща и го вкарала в
колата на своите племенници, които пък се нахвърлили върху молителя с
юмруци. На място били повикани полицейски служители.
Свидетелят Даниел Александров Янков установява, че е придружавал
своята леля – ответницата в деня на втория инцидент. Докато пътували с нея
към детската градина на Петър се обадила класната на Л., който й казала, че
дошъл портиерът да каже, че майката й и баща й я чакат да я вземат. Това
притеснило учителката, която знаела за конфликтите между двамата родители
и затова позвънила. Тръгнали веднага към училището. А. посрещнала
излизащата Л. и с нея се запътила към колата им. И. тръгнал към тях
снемайки с телефон, опитвал се да създаде конфликт като искал да види дали
в автомобила има детско столче, дори избутал брата на свидетеля, който също
бил с тях.
Свидетелят АНЧ. В. В., полицейския служител посетил втория
6
инцидент установява, че на място не е установил агресия от страна на „жената
спрямо господина“. Двамата се карали, жената била изнервена, но нямало
агресия.
Представените по делото докладни записки от полицейските
служители не установяват различна фактическа обстановка от тази в
показанията им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбите за налагане на мерки за защита от домашно насилие са
депозирани от молителя, срещу лице по чл. 3 т.1 ЗЗДН и в срока по чл. 10
ЗЗДН, поради което се явяват процесуално допустими.
И в двете молби са изложени твърдения за осъществени от
ответницата актове на насилие по отношение на молителя и двете им деца. От
събраните доказателства обаче такива не се установяват. Не се установява и
поведение на ответницата, което да бъде квалифицирано като домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН дори и в показанията на заинтересованите
свидетели – бащата и сестрата на молителя. Не всяка конфликтна ситуация,
свързана със спор, повишаване на тон, дори и изричане на обида (което в
случая не е установено) би следвало да бъде определена като домашно
насилие и да бъде ангажирана отговорността на „извършителя“ на деянието
по реда и чрез налагане на мерките предвидени в ЗЗДН, а само онези деяния,
които се отличават с по-висок интензитет и негативни последици, които
оправдават използването на държавна принуда.
В случая категорично се установяват крайно влошените и изострени
отношения между страните по делото и възникването на множество спорни и
конфликтни ситуации между тях във връзка с упражняването на родителските
права върху двете им малолетни деца. Не се установява обаче по време на
някои от двата инцидента ответницата да е имала поведение, което да бъде
определено като акт на насилие. В първия случай очевидно е била
провокирана да изпадне в ситуация, която да я провокира към подобно
поведение, каквото е установено – притеснение, изнервеност. Децата не са й
върнати вечерта, молителят дори не я е уведомил за това къде се намират, не е
отговорил на позвъняванията й, както и на тези на свидетеля Николай
Ангелов, дори е отказал да й отвори вратата на жилището. Също така на
7
място е присъствал и адвоката му представляващ го по делото, което едва ли е
случайно. Независимо от това не е установена изречена конкретна обида или
нецензурна дума от ответницата по отношение на молителя. По-скоро с
цялостното си поведение по отношение на децата и ответницата, молителят е
осъществил акт на психическо насилие над тях– наблюдавал е притеснената
майка през шпионката как „блъска и рита вратата“, но не й е отворил, дори не
се е обадил да я уведоми, че децата са добре, което не би могло да бъде
обяснено с евентуалния му страх от физическа агресия, а единствено с
желанието му да нарани ответницата и да я провокира да изпадне в
състояние, което да бъде използвано срещу нея. Това, както и
неуведомяването на децата, че тяхната майка е пред вратата и иска да ги види,
т.е да чуе и съобрази желанията им при кого да бъдат, че по-голямото дете на
следващия ден е на училище, а ученическата му чанта и пособия са при
ответницата, е поведение, което разкрива нисък родителски капацитет и
склонност към провокиране на конфликтни ситуации с другия родител, за
което да бъдат използвани децата.
Аналогични изводи съдът прави и за втория инцидент. Дошлия на
място полицейски екип не е установил поведение на ответницата, което да се
квалифицира като насилие над молителя или детето. Дори да се приеме,че
ответницата е осуетила правото му да контактува въпросната вечер с детето,
то това неизпълнение на споразумението между тях не би могло да се
квалифицира като домашно насилие.
С оглед липсата на установени актове на домашно насилие на
посочените две дати, съдът не следва да обсъжда твърденията за
предшестващи ги актове на насилие и следва изцяло да отхвърли молбата
като неоснователна.
Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да се възложат
направените от ответницата разноски за защита по двете молби – 1450лв.
адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да заплати по
сметка на РС – Русе и държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ молбите на ИВ. К. Г. ЕГН**********, действащ лично и
в качеството на баща на Л.Г. ЕГН **********, род. на 26.04.2013г. и П.И. Г.
ЕГН**********, род. на 21.11.2016г. за установено, че по отношение на
тримата са осъществени актове на домашно насилие на 10.01.2021г. и
18.03.2021г. от АН. ЦВ. АТ. ЕГН**********, като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. К. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. *** да заплати
на АН. ЦВ. АТ. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** сумата 1450лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА ИВ. К. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. *** да заплати
по сметка на Районен съд – Русе сумата от 25лв. за държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9