РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. И.
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Д. Г. Ц.
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232100600809 по описа за 2023 година
С присъда № 102/26.05.2023 г. по НОХД № 617/2023 г., Районен съд –
гр. Бургас е признал подсъдимия М. И. И., ЕГН ********** за виновен в това,
че в периода от м. август 2018 г. до м. юни 2022 г., включително, в гр. Бургас,
обл. Бургас, в условията на продължавано престъпление, след като е осъден с
Решение № 608/26.042010 г. по гр. дело № 8754/2009 г. по описа на Районен
съд – Бургас, влязло в законна сила на 15.05.2010 г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си Ж. М. И., чрез нейната майка и законен представител –
Р. Ж. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, като престъплението е извършено в условията на повторност
в немаловажни случаи, както следва:
1.В периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г., включително, в
гр. Бургас, обл. Бургас, след като е осъден с решение № 608/26.04.2010 г. по
гр. дело № 8754/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас да издържа свой
низходящ – дъщеря си Ж. М. И., чрез нейната майка и законен представител –
Р. Ж. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
1
месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка в размер на 80,00
лева, възлизащи в общ размер на 480.00 лева;
2. В периода от м. март 2019 г. до м. юни 2022 г., включително, в гр.
Бургас, обл. Бургас, след като е осъден с решение № 608/26.04.2010 г. по гр.
дело № 8754/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас да издържа свой
низходящ – дъщеря си Ж. М. И., чрез нейната майка и законен представител –
Р. Ж. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 35 /тридесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер
на 80,00 лева, възлизащи в общ размер на 2800.00 лева – престъпление по чл.
183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл-. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като във вр. чл. 54
от НК го е осъдил на наказание пробация, при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти
седмично, за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и 3. Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа годишно, в рамките на една календарна
година.
Със същата присъда, на основание чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, БРС е наложил на подсъдимия И.
наказание „Обществено порицание“, като е постановил същото да се изпълни
чрез залепване на присъдата на таблото за обяви на Община Бургас за срок от
един месец.
С оглед осъдителната присъда, съдът е осъдил подсъдимия да заплати
на Ж. М. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител – Р.
Ж. М., ЕГН **********, сума в размер на 600 лева, представляващи
сторените от частния обвинител разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който
с подадена пред настоящата инстанция жалба, чрез пълномощника си – адв.
А. А. от АК – Бургас, моли същата да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и
признат за невиновен, поради липса на състав на престъпление. Излага
съображения, че в мотивите си, първоинстанционният съд не е съобразил и
обсъдил представените от защитата доказателства, от които се установява
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, така и пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка.
2
Посочва, че подсъдимият е безработен и не разполага с възможност да
осъществява трудова дейност, за която да получава възнаграждение, както и
че не разполага с имущество, с което е могъл да се разпореди и да изпълни
задълженията си по плащане на издръжката, за която е осъден.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Бургас намира доводите,
наведени в жалбата срещу първоинстанционната присъда за неоснователни, а
присъдата за обоснована, като фактическите положения са установени,
съобразно събрания доказателствен материал, законосъобразна, както и
намира, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, съобразено
по вид и размер със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят –
подсъдим се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. А. от БАК.
Последният поддържа жалбата и наведените в нея съображения. Счита, че в
случая не е доказана субективната страна на деянието, за което И. е предаден
на съд, тъй като от страна на защитата са представени доказателства, че
подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си за
издръжка, като са налице пречки от непреодолим характер. В подкрепа на
твърденията си, се позовава и на съдебна практика. Също така се посочва, че
подсъдимият има задължения и към другото си дете, което е в трети клас,
както и към болната си майка, за което са представили доказателства.
В дадената му последна дума, подсъдимият заявява, че ако е можел да
заплаща издръжката, е щял да я плаща, но не е могъл.
След като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на
постановената присъда, независимо от посочените в жалбата основания,
съдът намери следното:
Подсъдимият М. И. И. е роден на ******** г. в гр. *****, с постоянен
адрес: гр. ******, ж.к. „*****“, бл. **, вх. *, ет. *. Той е ******, *******
гражданин, *****, със ****** образование, ******** и с ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, И. е осъждан
Подсъдимият М. И. и свидетелката Р. М. живеели заедно на семейни
начала до края на 2008 г. От съвместното им съжителство на 14.01.2008 г. се
родило детето Ж. М. И.. Малко след раждането на детето, двамата се
3
разделили, като детето останало да живее при майка си, на адреса на същата в
гр. ******. Финансовите средства, които били необходими за отглеждането
на детето, преимуществено се осигурявали от св. М., като подсъдимият И.
нито полагал грижи за детето си, нито осигурявал необходимите средства. По
тази причина св. М. подала искова молба в Районен съд - Бургас, въз основа
на която било образувано гр. дело № 8754/2009 г. по описа на съда. С
решение № 608/26.04.2010 г. постановено по това гражданско дело,
подсъдимият И. бил осъден да заплаща издръжка на детето си Ж. И. в размер
на 80,00 лева, която следвало да се плаща до края на всеки месец чрез
майката на детето – св. Р. М., до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката. Съдебното решение е влязло в
законна сила на 15.05.2010 г., като подсъдимият бил запознат с него.
Тъй като подсъдимият не изпълнявал задължението си да заплаща
издръжка на своето дете, в периода след 2010 г. били образувани няколко
досъдебни производства за осъществени от И. състави на престъпление по чл.
183 от НК. Първото било ДП № 134/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД МВР –
Бургас, образувано на 27.01.2014 г. С Постановление на прокурор в РП Бургас
от 13.06.2014 г. това досъдебно производство било прекратено на основание
чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като И. заплатил всички дължими вноски.
Впоследствие било образувано и НОХД № 3777/2018 г. по описа на БРС,
което приключило с влязла сила на 27.03.2019 г. Присъда № 48/11.03.2019 г. С
присъдата, подсъдимият И. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от
НК било отложено за изпитателен срок от три години. Обвинението, за което
И. е бил предаден на съд и осъден, касаело неплащане на издръжка от негова
страна за период от месец септември 2016 г. до месец април 2018 г.,
включително.
Независимо от горните обстоятелства, подсъдимият продължавал да не
плаща издръжка на дъщеря си. В периода от месец август 2018 г. до месец
февруари, включително, И. не изпълнявал задължението си, произтичащо от
посоченото по-горе съдебно решение, и неизплатил повече от две месечни
вноски за издръжката на Ж. М. И., а именно шест месечни вноски, всяка от
които в размер на 80,00 лева, възлизащи на сумата от 480 лева, платими в гр.
Бургас, чрез свидетелката Р. М.. В посочения период подсъдимият превел
4
единствено сумата от 100 лева, която била достатъчна да покрие пълния
размер на една месечна вноска.
Въпреки, че от 27.03.2019 г. влязла в сила присъдата по НОХД №
3777/2018 г., подсъдимият не заплащал дължимата месечна издръжка на
дъщеря си, като в периода от март 2019 г. до месец юни 2022 г., включително,
той не изплатил повече от две месечни вноски, а именно тридесет и пет
месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева, възлизащи общо на сумата от
2800,00 лева, платими в гр. Бургас, чрез свидетелката Р. М.. През този период
подсъдимият превел парични средства за издръжка на детето си както следва:
през месец април 2019 г. – сума в размер на 80,00 лева, през месец декември
2019 г. – суми в размер на 100 лева и 150 лева, през месец февруари – сума в
размер на 100 лева и през месец април – сума в размер а 100 лева. Тези суми
обаче били недостатъчни за покриване на дължимите за процесния период
месечни вноски за издръжка на дъщеря му.
Приетите за установени фактически положения, формулирани и от
първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по
делото доказателствени източници. Фактическите констатации се извеждат
въз основа на преценката на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелката
Р. Ж. М., частично и от обясненията на подсъдимия И., дадени пред първата
инстанция; от писмените доказателства – Решение № 608/26.04.2010 г. по гр.
дело № 8754/2009 г. по описа на БРС, Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 13.06.2016 г. по ДП № 134/2013 г. по описа на
04 РУ при ОД МВР – Бургас, Покана – потвърдително за пощенски запис,
удостоверение за раждане на М. И. И., Указания при изписване след
гинекологична операция, Служебна бележка от Агенция по заетостта, Заповед
№ 13/19.05.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение, Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ, Справка за осигурителен
стаж и доход при пенсиониране, Удостоверение за сключен граждански брак,
Решение № 138/18.03.2015 г. по гр. дело № 448/2015 г. на БРС, медицинско
свидетелство № 51/25.03.2015 г., Справка от Агенция по вписванията,
Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и
уведомления за промяна на работодателя, подробна сметка на дълга по изп.
дело № 202/2010г. Справка от МВР – Бургас, сектор пътна полиция относно
наличието на собствени МПС-та, писмо от ТД на НАП гр. Бургас с приложена
5
справка за актуално състояние на действащите трудови договори за периода
от 01.05.2018 г. до 06.10.2022 г., справка за трудови договори, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка за съдимост,
както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния
съд. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на
доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е
изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и
доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно
престъпната деятелност на подсъдимия М. И., като правилно е квалифицирал
извършеното от него деяние, като осъществяващо от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият, след като е осъден с
Решение № 608/26.04.2010 г. по гр. дело № 8754/2009г. по описа на Районен
съд – Бургас, влязло в законна сила на 15.05.2010 г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си Ж. М. И. чрез нейната майка и законен представител –
Р. Ж. М., в периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г., включително,
в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 6 месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева,
възлизащи в общ размер на 480 лева и в периода от м. март 2019 г. до м. юли
2022 г., включително, в гр. Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всяка
в размер на 80,00 лева, възлизащи в общ размер на 2800,00 лева. Наведените
от подсъдимия твърдения, че при постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд не е съобразил представените от защитата
доказателства и не е обсъдил направените възражения, настоящата инстанция
намира за неоснователни. Позовавайки се на трайната съдебна практика,
6
обосновано и законосъобразно съдът е приел, че липсата на трудова заетост,
респективно на доходи, сочена от защита, по никакъв начин не игнорира
задължението за изплащане на издръжка. Сочените от защитата твърдения не
водят до извод за отпадане на някой от обективно съставомерните признаци
на деянието, тъй като такъв се явява неплащането на издръжка, независимо от
наличието на обективни и субективни причини за това.
Касае се за престъпление против семейството, засягащо нормалното
отглеждане и израстване на децата, като чрез криминализирането на деянието
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни
и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно, като от обективна страна се изисква неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски.
От обективна страна правилно БРС е приел, че деянието е извършено
повторно, тъй като с Присъда № 48/11.03.2019 г., постановена по НОХД №
3777/2018 г. по описа на РС – Бургас, влязла в сила на 27.03.2019 г.,
подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.
66 от НК за изпитателен срок от три години.
Правилно и законосъобразно БРС е квалифицирал извършеното от
подсъдимия като едно продължавано престъпление. От обективна страна са
налице деяния, извършени от подсъдимия против обществените отношения,
свързани със семейството. Двете деяния са конкретизирани по време, място,
начин и обстоятелства, при които са извършени, осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление – неплащане на дължима издръжка,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият
7
е знаел за наличието на съдебно решение, установяващо задължението му за
заплащане на издръжка на детето си и въпреки това е проявил престъпно
бездействие като е отказал да изпълни периодичните плащания.
Няма никакви доказателства по делото през процесния период
подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да престира работна сила и
да получава доходи. Същият е бил в работоспособна възраст, очевидно е
престирал работна сила, поради което съдът намира, че поради неполагане на
достатъчно усилия в тази насока, подсъдимият И. не е осъществил дължимото
според закона поведение. В тази връзка следва да се акцентира и върху
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, респективно
тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за
родителите.
По отношение на наказанието:
Законодателят предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление
алтернативно две наказания – „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, както и „обществено порицание“. За извършеното от подсъдимия
И. престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
първоинстанционният съд, на основание чл. 54 от НК, е наложил наказание
пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа
годишно, в рамките на една календарна година, както и му е наложил
кумулативно даденото наказание „Обществено порицание“, като е постановил
същото да се изпълни чрез залепване на присъдата на таблото за обяви на
Община Бургас за срок от един месец.
При определяне на наказанието съдът е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства големият брой неплатени месечни суми за
издръжка на детето, както и обстоятелството, че той не полага и лични грижи
за детето. Също така е отчетено и обстоятелството, че И. е осъждан за
извършване на престъпление от общ характер, като настоящата деятелност е
извършена в определения от съда по НОХД № 3777/2018 г. на БРС
8
изпитателен срок, което касае осъществен състав на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът е отчел, че подсъдимият е женен и баща на още едно дете, за което
полага грижи, оказаното съдействие при разследването, както и изразеното
съжаление и желание при наличие на възможност да заплаща издръжка на
детето си. Въззивната инстанция счита, че определеното като вид и размер
наказание е обосновано и законосъобразно, като със същото ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати на Ж. М. И., чрез
нейната майка и законен представител – Р. Ж. М., сума в размер на 600 лева,
представляваща сторените от частния обвинител разноски.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 102 / 26.05.2023 г., постановена по НОХД
№ 617/2023 г. на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10