О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 50/17.2.2023г.
Ямболският административен съд, в
закрито заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ваня Стоянова
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 7 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 37 от
06.01.2023г. от С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от ЯАК, с адрес *** срещу
Прокуратурата на Република България. Иска се обявяване за нищожен акт -
„Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ
при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег. № 1390 от 31.03.2011г. на ВКП
/Приложение 5/ в частта на чл. 1 ал. 3 и
чл. 9-11/, наричани по долу Правилата. Претендират се настъпили вреди от
неправомерно задържан лек автомобил по пр.пр.
2020/2013 на Окръжна прокуратура Ямбол.
В исковата молба се твърди, че се
иска да бъдат обявени за
незаконосъобразни действията на Главния прокурор, а именно Издаване на „Правила
за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при
прилагане на чл. 69а ЗМВР“ peг. № 1390/31.03.2011 г.
на ВКП .Сочи се още, че тези Правила са
нищожен акт (в частта на чл.1 ал.3; и чл. 9-11), създаващ право на
прокурора да преценява и разпорежда предаване на МПС на чужди държави поради
липса на компетентност за Главния прокурор да нормотвори.
Иска се и обявяване на незаконосъобразност
на действията на Ямболския окръжен прокурор по пр.пр.2020/2013 г. ЯОП, като е посочено, че въпреки нашите
многобройните искания за лингвистичен анализ на искането на Република Италия,
подадено в ШИС, ЯОП отказа да направи такъв и да установи, че в действителност
италианската страна не е поискала предаване на автомобил, а предаване на
информация какви са необходимите документи, за да бъде върнат автомобила.
Посочено е още, че - Незаконосъобразно и тогава и сега обаче е постановлението
с което прокурорът при липса на правомощия по тогавашния (към 2013 г.) чл. 69а ЗМВР и при липса на постъпило от Италианската република искане е разпоредил предаване на МПС на
чуждата държава. Иска се още незаконосъобразност на
постановленията на Бургаската апелативна прокуратура и ВКП. с които актовете на
ЯОП, описани по горе са потвърдени.
По
делото бяха изискани за прилагане цитираните по-горе правила, обявяване на
чиято нищожност се иска.
С представянето им, постъпи и
становище от Прокуратурата на РБ, чрез процесуален представител Ц.М.-гл.експерт-юрисконсулт.
Представена е и заповед №
РД-04-117/06.04.2017г. за отмяна на правилата. Становище с вх. № 328 от
09.02.2023г. относно писменото становище на Прокуратурата на РБ депозира и
процесуалния представител на ищеца.
Във връзка с
изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът изиска за прилагане по
настоящото дело, цитираните в исковата молба- адм.
дело № 142/2018г. на ЯАС, както и адм. дело № 285 /2022г.на Сливенския административен съд. С
писмо от последния, става ясно, че адм. дело №
285/2022г. е висящо. Адм. дело № 142/2018г. на ЯАС е
прието като доказателство по настоящото дело. С решение № 154/26.7.2018г. състав на ЯАС е отхвърлил предявените от С.Л.М.
***, чрез пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и
електронен адрес - *искове да бъдат
осъдени солидарно Прокуратурата на
Република България-гр.София, бул.„Витоша“ № 2 и Министерство на вътрешните
работи (МВР)-гр.София, ул.„6-ти септември“ №29 да му заплатят сумата
135512,04 лева, включваща главница в размер на 114455,25 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
това, че в резултат на задържане на собствения му лек автомобил „*“ с peг.№ *, рама * С.Л.М. е пропуснал полза в размер на
паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да
ползва подобен автомобил, които имуществени вреди са в резултат на Постановление изх.№ 2020/2013 г. от
27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е постановено лек
автомобил, с марка „*", модел „*", с рег.№ *, с рама № *, ведно с 1
бр.ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от
29.08.2013 год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се
предаде на полицейските власти на
Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице, въз основа на което
постановление МВР-Ямбол е задържало автомобила; на неверния начален превод на
сигнала в ШИС, извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на
МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да
коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление №
3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура и мораторна лихва върху главницата в размер на
21056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г., заедно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното й събиране. Решението е
оставено в сила с решение № 1154 от 23.01.2020г. по адм.дело
№ 11088/2018г.на ВАС. Към адм. дело № 142/2018г. се
съдържа и прокурорска преписка пр.пр. 2013/2020.
Във
връзка с това, че ищецът е този, който
следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни, ЯАС, трети състав, с разпореждане № 107
от 07.02.2023г. остави исковата молба без движение, като даде подробни указания
за отстраняване на нередовности в исковата молба.
Уточняваща
молба с вх. № 322 от 08.02.2023г. постъпи от ищеца, като се посочи следното:
Предмет на иска е: 1. Обезщетяване на вреда, настъпила от
обезценяване на автомобила по време на задържането му на открит паркинг на КАТ-
Ямбол в периода 01.10.2013 г. до 08.01.2018 г. (4 години и 3 месеца). Тя
възлиза на 15950 лв. - главница. През 2013 г. ищецът е предал модерен и
представителен автомобил, а през 2018 е получил овехтял и загубило пазарна
стойност МПС. Автомобилът е престоял на незащитен паркинг без поддръжка и
обслужване на електрическа, ходова, двигателна система, гуми, лаково-бояджийско
покритие и други. Размерът на това обезценяване е поискал да определи съдебно -
стокова експертиза. 2. Мораторна лихва върху
главницата за периода 09.01.2018 г. (освобождаване на МПС) до 06.01.2023 г.
(дата на депозиране на исковата молба). 3.Законна лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателно събиране на сумата.
Посочва, че правопораждащ
юридически факт е неправомерното писмено разпореждане (конкретен
административен акт) на прокурор М.Б.от 27.09.2013 г. по пр.пр.2020/2013
г. ЯОП, с което е разпоредил предаване на МПС на република Италия. Твърди, че
нищожността на този прокурорски акт произтича от: 1. Липсата
на правомощие за прокурора съгласно чл. 69а ЗМВР да разпорежда предаване на МПС
на чужда държава. Законовият текст му вменява единствено да утвърди
едномесечното задържане на МПС. Потвърждаването на този прокурорски акт по реда
на вътрешно инстанционния контрол, не може да санира тази нищожност.; 2. Нищожността
на „Правилата по прилагане на чл. 69а от ЗМВР, издадени от Главния прокурор
(ГП) № 1390/31.03.2011 г. Тези правила са правно нищо (нищожни), тъй като чрез
тях в условия на липса на нормотворческа власт, ГП е
учредил за подчинените си право на преценка и правомощие да разпоредят
предаване на МПС на чужда държава.(чл.1 от Правилата).; 3.Липсата
на основание (искане в Шенгенската информационна система (ШИС) за предаване на
МПС. На следващо място посочва, че видно от лингвистичната експертиза, а и от елементарен прочит на
английско езичен текст на фиша в ШИС, искането на италианската полиция не е за
предаване на автомобил, а на информация за него. Това била и причината МПС да
престои на паркинга на КАТ Ямбол, без никой от Италия да дойде и го потърси.
Твърди
се още, че прокурор Б.е направил неправилна преценка по смисъла на чл. 1 от
Правилата по прилагане на чл. 69а ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП) №
1390/31.03.2011 г.
Като пряка причинно - следствена връзка между
нищожния акт на прокурора, описан в т.2. и настъпилата вреда, уточнява :
Издаването на нищожния прокурорски акт е единствената причина за задържането на
МПС на открития паркинг на КАТ- Ямбол 4 години и 3 месеца. Сочи, че ако
нищожния прокурорски акт не бе издаден, МПС нямаше да се обезцени в следствие
на престоя на незащитен паркинг без поддръжка и обслужване на електрическа,
ходова, двигателна система, гуми, лаково-бояджийско покритие и други.
Счита, че е налице хипотезата на чл.
203-207 от АПК, тъй като щетите са настъпили от конкретен административен акт,
а не от действие или бездействие.
Иска
от съда да се произнесе по нищожността
на Правилата по прилагане на чл. 69а от ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП)
№ 1390/31.03.2011 г. Обстоятелството, че те вече са отменени с изричен акт не е
пречка за обявяване на изначалната им нищожност, до колкото те са дали
„правомощие“ на прокурор Б.да произнесе разпореждането за предаване на МПС на
Р.Италия.
Запознавайки
се с депозираната искова молба и направеното уточнение към нея, както и със
всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че исковата молба е
процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Законодателят
въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изискването по чл. 204, ал. 1 от АПК искът да се предяви след предварителна
отмяна на незаконосъобразния административен акт по съответния ред, като по чл. 204, ал. 2 от АПК е допустимо обективно съединяване на
жалба срещу административен акт с искова молба за присъждане на обезщетение. В
случая в исковата молба и уточнението към нея се иска нищожност на „Правила за работа и осъществяване
на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“,
рег. № 1390 от 31.03.2011г. на ВКП /Приложение 5/ в частта на чл. 1 ал. 3 и чл. 9-11/.
Но посоченият по-горе процесуален ред за търсене
на обезщетения е приложим само когато претендираните
вреди са пряк и непосредствен резултат от правни актове на административен
орган, които са обявени за незаконосъобразни, както и/или от незаконосъобразно
фактически действия/бездействия на длъжностни лица, извършени при или по повод
изпълнение на административна дейност от тези органи /съотв.
длъжностни лица/. Вредата, чиято обезвреда може да
иска едно лице, следва да е следствие на акт на административен орган или на
действие/бездействие на длъжностно лице при този орган и да е при или по повод
на изпълнявана административна дейност. Но следва да се посочи, че според настоящия съдебен
състав, „Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР
и ПРБ при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег. № 1390 от 31.03.2011г. нямат
характер на административен акт. Същите имат характер на вътрешнослужебен
акт. Правилата са подписани от Главния
прокурор на РБ и от Министъра на вътрешните работи, впоследствие със заповед от
06.04.2017г. отменени от тях. В този смисъл е недопустимо искането за
обявяването им за нищожен акт, тъй като
както се посочи няма белезите на административен акт по смисъла на АПК, т.е.
налице е хипотезата на чл. 159 т. 1 от АПК-актът не подлежи на оспорване.
От друга страна следва да се посочи, че не е в
правомощията на административния съд да се произнася и по законосъобразността
на постановленията на прокуратурата,
поради което и няма как да се произнася по искане за настъпили вреди от тях.
Правилата за отговорност за вреди по
ЗОДОВ/Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ са специални по
отношение на общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Разграничителният критерий за приложимия правен ред се основава на основния
характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия за
причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са
причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл
приложеното решение по реда на чл. 258-273 от ГПК по гр. дело № 8688 /2016г. е неотносимо в настоящото производство.
В решение №154/26.7.2018г.
по адм. дело № 142/2018г., приложено към настоящото дело,
състав на ЯАС е посочил, че „Видно от
доказателствата по делото Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на
Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е разпоредено
предаване на собствения на ищеца лек автомобил „*“ с peг.№
*, рама * на италианската полиция е било предмет на пълен инстанционен
контрол. В рамките му се извършва проверка за неговата законосъобразност на
всички основания включително и за нищожност, поради което и доколкото
постановените актове са окончателни, то не съществува възможност за
преразглеждане на този въпрос.“ ЯАС, в настоящия състав счита, че е недопустим
иска и в частта в която се претендира нищожност на прокурорския акт за задържането на МПС на открития паркинг на КАТ
Ямбол за 4 г. и 3 м., на основание чл. 159 т. 7 от АПК, а именно, че има
образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание и
приключило с влязло в сила съдебно решение.
Предвид
изложеното ЯАС, трети административен състав намира, че исковата молба следва да бъде оставен без разглеждане, като
процесуално недопустима, а производството по делото-прекратено. Съдът намира, че съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК ответната
страна, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевремнно
поискани, като според чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва
да бъдат определени в минимален размер.
Водим от горното, на основание чл. 159,
т. 1 и т. 7 от АПК ЯАС, чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с
вх. № 37 от 06.01.2023г. на С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от
ЯАК, с адрес *** против Прокуратурата на Република България.
Връща искова молба с вх. № 37 от 06.01.2023г. на С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от
ЯАК, с адрес *** против Прокуратурата на Република България.
ОСЪЖДА С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от
ЯАК, с адрес *** да заплати на Прокуратурата на Република
България разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 7 по описа на ЯАС за 2023 г.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:п
/не се чете/