№ 11708
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110109958 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът М. П. П. е предявила иск против „Юробанк България“ АД с твърдение,
срещу ищцата е образувано ИД № 20177910401144 по описа на ЧСИ ***, , образувано по
молба на взискателя – ответник, въз основа издаден на 27.10.2017г. по ч.гр.д.№ 74561/2017г.
по описа на СРС, 41- ви състав изпълнителен лист, въз основа на който ищцата, заедно с
трето, неучастващо лице са осъдени да платят на ответника солидарно сумата 10215,49 лева
– главинца по договор за кредит, заедно със законна лихва от 19.10.2017г. до плащането,
сумата 1732,93 лева договорна лихва от 15.4.2016г. до 2.8.2017г., мораторна лихва от 200,18
лева за период 15.4.2016г. до 9.10.2017г и 583,20 лева разноски, като ищцата счита, че
принудителното изпълнение на тези вземания е погасено по давност. Твърди се, че след
изпращане на запорни съобщения на 29.11.2017г., не са извършени действия по
изпълнението, поради което и считано от 5.2.2023г. вземанията по изпълнителния лист са в
погасителна давност.
Ответникът „Юробанк България“ АД, получил препис от исковата молба на
11.3.2024г., не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В писмена молба преди
първото по делото о.с.з., ответникът сочи, че признава иска, като счита, че не е станал повод
за завеждане на делото и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК, като сочи, че ищцата се е позовала
на погасителна давност едва с предявяване на иска, изпълнителното производство е било
прекратено от ЧСИ, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, поради което и моли съдът да
присъди разноски на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
1
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, СРС
е съобщил на страните, че му е служебно известно, че по заявление от 417 ГПК от
19.10.2017г. на „Юробанк България“ АД, на 27.10.2017г. СРС е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за „ непогасени задължения по договор за потребителски
кредит № FL760770/26.03.2015 г. и допълнително споразумение към същия от 12.02.2016 г. ,
по силата на който е разпоредено ищцата и неучастващо по делото лице да заплатят на
ответника солидарно сумата 10215,49 лева – главинца по договор за кредит, заедно със
законна лихва от 19.10.2017г. до плащането, сумата 1732,93 лева договорна лихва от
15.4.2016г. до 2.8.2017г., мораторна лихва от 200,18 лева за период 15.4.2016г. до 9.10.2017г
и 583,20 лева разноски, както и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано ИД №
20177910401144 по описа на ЧСИ ***.
При признание на иска с допълнителната молба, искът следва да се уважи. По
искането по чл.78,ал.2 ГПК. Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Твърденията, че ищцата не се е позовала извънсъдебно на погасителна давност, както и че
изпълнителното производство е било прекратено е било прекратено от ЧСИ, на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, са правоизключващи – изключват, в рамките на произнасянето от съда
по съществото на спора, правото на ищеца да претендира разноски, поради което същите не
са направени своевременно, защото ответникът не ги е навел в срока за отговор. На
собствено основание, на основание чл.131 ГПК, ответникът, заедно със задължението, под
страх от преклузия, да направи тези възражения в срока за отговор, е следвало и да ангажира
доказателства за тях, което не е сторено нито в срока за отговор, нито с нарочната молба
преди открито съдебно заседание. Ето защо, дори да се приеме, че твърдението не е
преклудирано, същото е и недоказано, поради което, разноските следва да се разпределят по
чл.78, ал.1, а не по чл.78,ал.2 ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което и на основание
чл.78,ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати таксата в полза на бюджета на
съда.
На процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнагаждение за
предоставена безплатна правна помощ на материално – затруднено лице, съгласно чл.38,ал.2
ЗАдв, което, на основание чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, въз основа интереса по делото, възлиза на
1545,86 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че М. П. П. ЕГН ********** с
адрес ***, не дължи чрез принудително изпълнение на *** ЕИК *** със седалище и адрес
2
на управление *** : сумата 10215,49 лева главница по сключен договор за потребителски
кредит №FL760770/26.3.2015г., ведно със законната лихва върху главницата за период от
19.10.2017г. до плащането, сумата 1732,93 лева – договорна лихва за период от 15.4.2016г.
до 2.8.2017г., мораторна лихва в размер 200,18 лева за период 15.4.2016г. до 9.10.2017г и
583,20 лева съдебни разноски, по изпълнителен лист, издаден на 27.10.2017г. по гр.д.№
74561/2017г. от СРС, 41ви състав и въз основа на който изпълнителен лист е образувано ИД
№ 20177910401144 на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА на *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание
чл.78,ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на СРС сумата 509,27 лева държавна такса.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.38,ал.2 ЗАдв, да заплати на адвокат ***, САК, с адрес град София, улица П- Парчевич №
14, партер, сумата 1545,86 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3