№ 342
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - Пехливанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова
Административно наказателно дело № 20235330200194 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 5977280 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който П.
Й. С., ЕГН **********, в качеството му на *** на „Клеймо“ ЕООД, с ЕИК:
*********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 189, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е
санкциониран с „глоба“ в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят, П. Й. С., представляван от адв. Д. П., оспорва
процесния ел. фиш и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност
на така депозираната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
На 19.05.2022 г. в 11:53 часа, на път II-86, км.19+240, посока от гр.
Пловдив към гр. Асеновград, при ограничение на скоростта от 90 км./ч. е
било извършено нарушение за скорост с л.а. „Грейт Уолл Волекс Ц30“ с рег.
1
№ ***, установено и заснето с АТС № 00209D32ACE1, като при разрешена
скорост от 90 км/ч. е установена скорост от 121 км/ч., след отчитане на
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на
разрешената скорост с 31 км/ч. По делото е установено, че собственик на
горепосоченото МПС е „Клеймо“ ЕООД, с *** П. Й. С..
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 189, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е бил издаден обжалваният ел. фиш,
с който на *** на дружеството-собственик на автомобила е наложена глоба от
300.00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението), за превишаване на разрешената скорост извън населено
място от 31 до 40 km/h се предвижда глоба в размер на 300 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
2
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на П. Й. С. в качеството му на *** на
дружеството-собственик на МПС, с което е извършено заснетото нарушение
така, както повелява нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни да е спазила
процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност
в самия ел. фиш. В качеството си на *** на дружеството-собственик
жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно
цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото
МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. В процесния случай липсват доказателства, жалбоподателят да е
представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове
отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че
правилно същият, като *** на дружеството-собственик на процесното МПС, с
което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.
В тази връзка, по инициатива на жалбоподателя, по делото са били
ангажирани свидетелките показания на свидетеля Ч., който е заявил, че той е
управлявал процесното МПС на процесната дата, като в последствие е
отказал на *** на фирмата-собственик съдействие във връзка с представяне на
копие от СУМПС. Съдът кредитира тези показания, доколкото по делото не
са налице основания за обратното, но така или иначе същите не са годни да
опровергаят вече възприетите по-горе изводи, доколкото заявеното от този
3
свидетел е ирелевантно за настоящето производство, тъй като е налице
законово разписана процедура, неспазването на която, независимо от
причините за това, е обвързано с определени последици. Ето защо съдът
намира, че показанията на разпитания свидетел не са годни, за да оправдаят
неспазването на процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол. Последното обосновава и неоснователността на
направеното в този смисъл възражение.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Представена и снимка на поставен пътен знак в процесния участък
въвеждащ 90 км./ч. ограничение на скоростта.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: на 19.05.2022 г. в 11:53 часа, на път II-86, км.19+240,
посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград, е било извършено нарушение за
скорост с л.а. „Грейт Уолл Волекс Ц30“ с рег. № ***, установено и заснето с
АТС № 00209D32ACE1, като при разрешена скорост от 90 км/ч. е установена
скорост от 121 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. Изрично е
4
посочена нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и
правните признаци на нарушението: при разрешена извън населено място
скорост 90 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 31 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка, съдържаща и рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението. В тази връзка следва
да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3
км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на
водача. Налице е следователно пълно съответствие.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на
което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
2, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учрежденията и организациите, чийто орган е издал обжалвания акт, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и извършената от юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото
производство дейност, изразяваща се в изготвяне на писмено становище
относно законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната
жалба, но без процесуално представителство в проведените съдебни
заседания, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, ориентирано към предвидения в
5
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно
100.00 лева. Съдът намира, че този размер се явява съответен на сложността
на делото и на извършената от юрисконсулта работа.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5977280 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който П. Й. С., ЕГН **********, в качеството му на *** на „Клеймо“ ЕООД, с
ЕИК: *********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 189, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е
санкциониран с „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6