РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900490 по описа за 2022 година
Предмет на производството са обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, предявени от „Банка
ДСК“ АД, гр.София, против К. И. М. с ЕГН ********** и Я. И. М. с ЕГН
********** и двамата от **** за заплащане от всеки от ответниците на
половината от следните суми, дължими по Договор от 05.09.2008 г. за
ипотечен кредит, сключен с техния наследодател в качеството му на
кредитополучател- И.К. М., както следва: 89 691,77 евро главница ; 65 413,33
евро договорна лихва за периода 05.08.2012 г.- 23.08.2022 г.; 2631,73 евро
обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ към Договора за периода 06.09.2012 г.-
23.08.2022 г., 4972, 75 евро заемни такси, от които 4031,23 евро такса
управление и 616,06 евро застраховка обезпечение.
Твърди се в исковата молба и уточняващата молба с вх.№
29901/19.09.2022 г., че на 05.09.2008 г. между „Банка ДСК“ АД и И.К. М. бил
сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 95900 евро. Целта на
кредита съгласно подадената от кредитополучателя молба била „финансиране
1
на покупка на имот в строеж“. Срокът за издължаване на кредита бил от 300
месеца, считано от датата на усвояване. Кредитът бил усвоен на 10.09.2008 г.
по разплащателна сметка на кредитополучателя. Кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека върху следния недвижим имот: двуетажна с партер
жилищна сграда с реална застроена площ 122,40 кв.м. и магазин в партерния
етаж със застроена площ от 40 кв.м. на **** в поземлен имот VII-947 в кв.67
по плА. на с.Б..
Уговорени били месечни погасителни вноски от 665,01 евро всяка,
включваща главница и лихва. Падежът на погасителните вноски бил 5-то
число н съответния месец.
Кредитополучателят дължал уговорена възнаградителна лихва,
формира от базов лихвен процент в размер на 4,19% и надбавка в размер на
2,6% или общо лихвен процент от 6,79%. С оглед уговореното в чл.24.3 от
Общите условия право на банката да измени едностранно БЛП, считано от
16.10.2008 г. с Решение 46.1 на Комитета за управление на активите и
пасивите на банката базовият лихвен процент бил променен от 4,19% на
4,69%, като размерът на лихвения процент, с който се олихвявал кредита
станал в размер на 7,29%.
Кредитът не се обслужвал редовно. Непогасени били общо 120
падежирали погасителни вноски, дължими за периода от 05.09.2012 г. до
05.08.2022 г.
Кредитополучателят И.К. М. починал на 20.11.2012 г., като оставил за
свои наследници по закон ответниците- негови синове и Е.Й.М.- съпруга.
Последната се отказала от наследството на съпруга си , който отказ бил вписан
с Разпореждане от 16.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 740/2013 г. на ПРС. Ответниците,
които към момента на смъртта на своя баща били непълнолетни, приели
наследството по опис / вписани по ч.гр.д.№ 1270/2013 г. на ПРС/. По същото
дело било възложено на община Б. извършването на опис по реда на чл.557 и
чл.558 от ГПК на останалото в наследство имущество, което било следното:
-ПИ с идентификатор № 06207.502.1135, находящ се в гр.Б. ул.**** с
площ 85 кв.м., ведно с разположената в него сграда с идентификатор
06207.502.1135.1 със застроена площ от 62 кв.м. с предназначение жилищна
сграда, в обема на която са разположени:1. СОС с идентификатор
06207.502.1135.1.1- на ет.1 и 2. СОС с идентификатор 06207.502.1135.1.2- на
2
ет.2, ведно с всички други подобрения и приращения в описания имот, както и
находящите се в имота движими вещи.
На Община Родопи бил възложен опис на включеното в наследството
дворно място, намиращо се във вилна зона „Бряновщица“, с.Брестовица, с
площ от 7439 кв.м., съставляващ УПИ ХII-23 в кв.19, заедно с построената в
него туристическа хижа „Бряновщица“
На Община Пловдив бил възложен опис на останалите в наследство
движими вещи в жилище на адрес в гр.****.
Въпреки изпратените до наследниците покани, връчени чрез ЧСИ Тодор
Луков на 25.07.2022 г., ответниците не предприели погасяване на кредита. С
оглед необслужването му за банката възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което заявява, че упражнява с подаване на исковата
молба. Така се твърди, че кредитът е предсрочно изискуем , считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда- 24.08.2022 г., към която дата били
дължими претендираните суми, описани по-горе.
В отговорите на исковата молба ответниците оспорват исковете, като
излагат следните идентични възражения:
Възразяват , че кредитът не е бил усвоен.
Възразяват, че не отговарят за задълженията, тъй като веднага след
навършване на пълнолетие, са се отказали от наследството на своя баща.
Евентуално възразяват за изтекла погасителна давност.
Навеждат възражения и за неравноправност на клаузата по чл.7 от
договора- за правото на банката за едностранно изменение на договорената
лихва, както и за недействителност на клаузата по чл.20.1.- чл.20.2. от ОУ за
обезщетението забава, представляващо неустойка, която поради своя
прекомерен размер противоречала на добрите нрави.
Ответникът К. М. е предявил насрещни искове за заплащане на сума в
общ размер от 768 лв., получена от банката без правно основание- чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в общ размер от 262,35 лв.
Насрещните искове се основават на следните фактически твърдения:
На 28.02.2018 ищецът сключил договор с ответната банка за откриване
и обслужване на банкова карта със специална дебитна карта „ДСК ТИЙН“, по
която получавал стипендия като учащ се. Банката служебно блокирала всички
3
постъпления по сметката и ги превеждала по разплащателната сметка за
погасяване на кредита без знанието и съгласието на ищеца. Постъпилите суми
били несеквестируеми на осн.чл.446, ал.4 ГПК. Така банката изтеглила от
сметката на ищеца следните суми: 268 лв. на 18.04.2018 г., 36 лв. на 10.05.2018
г., 36 лв. на 11.06.2016 г., 108 лв. на 15.10.2018 г., 90 лв. на 17.12.2019 г., 30 лв.
на 27.01.2019 г., 120 лв. на 20.04.2021 г. и 80 лв. на 09.06.2021 г. Тези суми
били получени от банката при начална липса на основание, поради което
дължала тяхното връщане, ведно със законната лихва върху всяка сума за
периода от датата на изтеглянето й до датата на предявяване на насрещния
иск- 03.11.2022 г., както и ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното им изплащане.
В допълнителната искова молба, подадена на осн.чл.372 ГПК, ищецът
оспорва възраженията на ответниците. Възразява, че направеният отказ от
наследството е недействителен, тъй като преди това наследниците са приели
същото. Мотивира становище, че погасителната давност не е изтекла по
отношение на просрочените погасителни вноски. Излага съображения, че
оспорените клаузи от ОУ не са неравноправни или недействителни поради
противоречие с добрите нрави.
По отношение на насрещния иск излага отговор, в който го оспорва като
неоснователен и недоказан. Евентуално, в случай, че исковете са основателни,
моли да се извърши прихващане с неговите вземания до размера на по-
малкото. Наред с това повдига възражение за погасяване по давност на част от
претенцията за обезщетение за забава.
В допълнителните отговори ответниците поддържат наведените от тях
възражения.
Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Представен е Договор от 05.09.2008 г. за ипотечен кредит, сключен
4
между ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД от една страна и И.К. М. от друга като
кредитополучател, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 95 900 евро по разплащателна
сметка с № 8651157 / чл.1 и чл.3/. Уговорени са срок за погасяване на кредита
от 300 месеца / чл.2/ с падежна дата- 5-то число на месеца / чл.6/. Уговорена е
от страните възнаградителна лихва- БЛП на банката, която към момента на
сключване на договора е 4,19% годишно, увеличен с надбавка от 2,6
процентни пункта или лихвен процент по кредита общо 6,79% / чл.7/. При
забава е договорено дължимите плащания да се олихвяват с договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 3 процентни пункта, считано от
деня, следващ падежа на съответната вноска / чл.20.1. от Общите условия към
договора//.
Към договора е приложен погасителен план, с посочени 300 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ двуетажна с партер жилищна сграда с реална застроена площ
от 122,40 кв.м. и магазин на партерния етаж със застроена площ от 40 кв.м. на
**** в Поземлен имот VІІ-974, кв.67 по плА. на гр.Б..
От приетото заключение на ССЕ се установява, че на 10.09.2008 г. е
заверена банкова сметка с титуляр И.К. М. със сума в размер на 95900 евро, с
което кредитът е изцяло усвоен. Констатираното от вещото лице
кореспондира с уговорения в чл.3 от Договора за банков кредит начин на
усвояване на кредита .
С подписването на договора за кредит, който не е оспорен по смисъла на
чл.193 ГПК, между страните по него е възникнало валидно облигационно
правоотношение , съдържащо белезите на договор за банков кредит по
смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, по което банката е изпълнила основното си
задължение да предостави заемната сума на кредитополучателя. Съгласно
общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на
сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване
изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита,
е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
5
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система
на банката. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума
по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя.
С оглед на изложеното дотук, се налага извод, че с изпълнение на
задължението на банката да предостави договорената сума на
кредитополучателя, за последния е възникнало насрещното му задължение да
я върне в определения за това срок, ведно с договорената възнаградителна
лихва. В тази връзка не се формираспор, че кредитът не е погасяван редовно.
Така от заключението на ССЕ се установява, че по него са допуснати
множество просрочия, като първото от тях се отнася за падежна дата
05.11.2008 г. Последното плащане по кредита е от 27.01.2021 г.- 15,31 евро, с
която сума е погасена такса ипотека. Общо извършените плащания по
главницата са в размер на 6208,23 евро, а на договорна лихва- в размер на
26 744,02 евро. Към датата на подаване на исковата молба неплатени са 40
погасителни вноски, първата от които с падеж на 05.09.2012 г.
На 20.11.2012 г. кредитополучателят И.К. М. е починал, като призовани
към наследявани са били съпругата му Е.Й.М. и неговите деца- ответниците К.
И. М. и Я. И. М. / съгласно представеното удостоверение за наследници/.
Съпругата Е.М. се е отказала от наследството на своя съпруг, който отказ е
вписан с разпореждане № 3531/16.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 740/2013 г. на ПРС.
Ответниците Я. и К. М. , като малолетни към датата на откриване на
наследството, са го приели по опис на осн.чл.61, ал.2 ЗН, което приемане е
вписано с Определение № 3211/2013 г. по приложеното ч.гр.д.№ 1270/2013 г.
на ПРС. Изявлението в този смисъл е направено от тяхната майка и законен
представител съгласно чл.129, ал.1 СК. Не се твърди да е бил налице порок
във волята на законния представител, поради което изявлението е породило
съответните правни последици- наследството на починалия е заето от
ответниците, които отговарят за задълженията до размера на наследените
активи. Последвалият отказ от наследството, заявен след навършване на
пълнолетие от ответниците , вписан съответно под № 444/2020 г. и под №
864/2022 г. в особената за това книга на съда, но след като наследството вече е
било прието, се явява недействителен. Друго не следва от обстоятелството, че
към датата на откриване на наследството лицата за били малолетни, поради
6
което единствената законова възможност е тази по чл.61, ал.2 ЗН- приемането
му по опис. Както е прието в мотивите на ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, ако
законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със
съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и
при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което
на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да
изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на
детето наследството остава незаето. Следователно, подобна възможност
липсва за пълнолетния, щом като по-рано е изявил воля за приемане на
наследството чрез законния си представител.
В аспекта на изложеното, ответниците са придобили качеството на
наследници на починалия кредитиополучател , съответно са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, като
отговорността им е ограничена до стойността на наследствените активи. В
тази връзка следва да се посочи , че пак според разясненията, дадени в ТР №
1/2021 г., без значение е стойността на активите на наследството към момента
на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на
установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да
удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до
стойността на която може да се осребрят активите на наследството при
изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на
вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено,
че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да
се извърши от включените в наследството активи. Последното означава, че
при доказаност на вземанията по основание и размер , те се присъждат с
решението, като стойността на активите от наследството е от значение при
изпълнението.
Както вече се посочи, след смъртта на кредитополучателя, кредитът не е
обслужван. С оглед допуснатото неплащане на повече от две вноски на
осн.чл.60, ал.2 ЗКИ за банката е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Такова изявление се съдържа в исковата молба, като с
достигането му до ответниците с връчване на преписи от нея на 31.10.2022 г.,
то е породило и съответните правни последици. Следователно, кредитът е
предсрочно изискуем , считано от посочената дата- 31.10.2022 г. Като резултат
от обявената предсрочна изискуемост, задълженията по кредита се формира
7
от просрочените към този момент главница и натрупА.та възнаградителна
лихва, както и предсрочно изискуема главница, ведно с обезщетение за забава.
Преди да се определят размерите на задълженията следва да се разгледа
възражението на ответниците за недействителност на клаузата по чл. 7 от
процесиня договор, касаеща размера на възнаградителната лихва, както и това
, свързано с клаузата на чл.20.1- 20.2 от ОУ относно наказателната лихва.
В чл.7 от договора за кредит е предвидено, че лихвата по кредита се
формираот БЛП, определян периодично от банката, и надбавка. Наред с това,
в чл.9.1. от ОУ е предвидено, че банката има право да променя БЛП, за което
уведомява кредитополучателите. Съдът намира, че възражението на
ответниците за нищожност на тази клауза, е основателно.
Процесният договор за банков кредит, сключен на 05.09.2008 г., е
търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързА. с
дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б. "б" от ДР на
ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП, приложим към процесното
заемно правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Няма спор, че ответниците и техният наследодател имат качеството
"потребители" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като разпоредбата на ал. 2
дефинира кои клаузи не са уговорени индивидуално - тези, които са изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, като е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно. По делото не се установява процесният договор за банков
кредит и в частност коментирА.та клауза, да е индивидуално уговорена.
Липсват данни включването на процесната клауза в договора за кредит да е в
резултат на изричното й обсъждане и съгласие на потребителя по отношение
8
на тяхното съдържание.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени
хипотези, регламентирани в цитирА.та правна норма, между които са: т. 10 -
когато клауза позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 12 - когато клауза
предвижда цената да се определя при получаване на стоката или услугата или
дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с
потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. В този аспект при
преценка на клаузата на чл. 7 в частта, според която банката си запазва
възможността за промяна на лихвения процент съдът намира, че е
неравноправна, тъй като предвижда възможност за банката да изменя
едностранно размера на дължимата годишна лихва по непосочени (неясни)
критерии, която промяна изрично е посочено, че не подлежи на договаряне
между страните, който извод не се променя от предвиденото в чл.9, ал.1 от ОУ
към договора задължение за уведомяване на клиента.
В разглеждания случай не е налице изключението, предвидено в
разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП , според която разпоредбата на
чл.143, т.7 от с.з. не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови
услуги се запазва правото при наличие на основателна причина да промени
без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя,
при условие че доставчикът на финансова услуга е поел задължение да
уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и
другата страна по договора има правото незабавно да прекрати договора. Една
от основните цели на ЗЗП - чл. 1, ал. 2, т. 3, е защитата на икономическите
интереси на потребителите. Телеологичното тълкуване на нормата на чл. 144,
9
ал. 2, т. 1 от ЗЗП в светлината на посочена цел налага извода, че "основателна
причина" за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде
ясно и конкретно посочена в договора, каквото посочване в процесния
договор липсва.
Ето защо, съдът намира, че с обсъжданата клауза от договора за кредит е
уговорена във вреда на потребителя и предоставя възможности за банката
едностранно да променя условията на погасяване на кредита, без да е
информираа насрещната страна по Я. и достъпен начин за критериите, по
които ще се извършват измененията. Изложеното обуславя извод за нейната
недействителност и с оглед твърдението на самия ищец / молба на л.92/, че
БЛП, съответно лихвата по договора е променена и увеличена още през
м.октомври 2008 г. / един месец след сключване на договора/, то при
определяне размер на възнаградителната лихва следва да се приложи
първоначално уговорения лихвен процент.
Относно клаузата на чл.20.1 от ОУ. С нея се предвижда лихва, която се
дължи при наличие на забава от страна на кредитополучателя, т.е. при негово
неизпълнение на договорно задължение и е т.нар. санкционираща лихва. Има
договорен наказателен характер и тъй като е предварително уговорена, и
неустоичен характер. Уговарянето на наказателната лихва представлява
договорна неустойка за забавено изпълнение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
Начинът за изчисляването й - определяем като увеличен размер на
договорната възнаградителна лихва, не е забранен от закона. Неоснователно е
възражението за нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД-
поради противоречие с добрите нрави, защото още при сключване на
договора, съобразно уговорения размер на заемните средства и
възнаградителната лихва, може да се изчисли и да се прецени размера на
обезщетението при забава на плащането и да се види, че към този момент
клаузата не цели неоснователно разместване на блага и неоснователно
обогатяване. Затова няма противоречие с добрите нрави. Отделно от
заключението на вещото лице се доказва, че полученият размер на
наказателната лихва в резултат на така уговореното е разумен, не води на
практика до несъразмерност на престациите и неоснователно обогатяване на
кредитора. Тук за яснота ще се посочи, че лихвеният процент при забава
10
следва да се определи съобразно първоначално уговорения размер на
възнаградителната лихва предвид извода за недействителност на клаузата,
даваща право на банката за едностранното й изменение, увеличен с три
процентни пункта, както е предвидено в чл.20.1 / а не както погрешно
ответниците сочат -с надбавка от 10 % пункта/.
Съгласно заключението на ССЕ / съгласно таблица на стр.13 и сл.от
експертизата/, дължимата неплатена главница е в размер на 89 172,67 евро, в
т.ч. падежирала към 31.10.2022 г. главница от 35 184,18 евро ,
възнаградителна лихва в размер от 59 121, 62 евро към 23.08.2022 г. вкл./ към
която дата се претендира с исковата молба/, наказателна лихва / обезщетение
за забава по т.20.1 от ОУ/- в размер от 5709,82 евро към 23.08.2022 г.,
неплатени такси управление в размер на 3265,86 евро, в т.ч. неплатени
застраховки от 771,16 евро, неплатена такса ипотека- 340,77 евро.
Основателно е възражението за погасяване по давност на част от
задълженията. За възнаградителните лихви следва да се приложи кратката
тригодишна погасителна давност /така Решение по т. д. № 1829/2018 г. на
ВКС, I т. о. /, а за главницата – петгодишна давност /съгл.Решение по т. д. №
237/2019 г. на ВКС, II т. о. /, като давностният срок съгласно императивната
норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на настъпването на
изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска, а не от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита , съгласно ТР № 3/2023 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното и при съобразяване, че исковете са
предявени на 23.08.2022 г., вземането в частта за главница е погасено за
вноските с настъпил падеж преди 23.08.2017 г.,както и в частта за
възнаградителна лихва и лихва забава за периода преди 23.08.2019 г.
Съобразно заключението на ССЕ, размерът на непогасената по давност
главница / дължима след 23.08.2017 г./ възлиза на стойност 72 744,54 евро,
възнаградителната лихва, начислена за периода от 23.08.2019 г. до 23.08.2022
г. е на стойност 12231,12 евро, а на наказателната лихва за забава- в размер на
2622,34 евро за същия период. Погасени по давност с изтичане на общия пет
годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД са и таксите за управление, застраховки
и такси за ипотека, дължими преди 23.08.2017 г. Дължимите след тази дата
такси за управление са в размер от 1019,65 евро, застраховки в размер от
345,51 евро и такси за ипотека в размер от 340,77 евро., от които се претендира
сумата от 325,46 евро. В тази размери претенциите са основателни.
11
Предвид разясненията по ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, стойността
на активите от наследството , прието от ответниците, се явява неотносима за
настоящото производство , а е от значение при изпълнение на задълженията.
Затова съдът не обсъжда въпросите относно това кои активи са наследени,
налични ли са към настоящия момент и каква е тяхната стойност.
По насрещния иск с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.
Установява се от заключението на ССЕ, че в периода м.04.2018 г.-
м.01.2021 г. от банкова сметка на ответника К. М., разкрита в „Банка ДСК“
ЕАД, са били служебно преведени суми, с които са погасявани вноски по
процесния кредит. Видно от представените от този ответник писмени
доказателства- служебни бележки от 18 **** по посочената банкова сметка са
постъпвали полагащи му се социални стипендии. Следователно наличните по
тази сметка суми не са част от наследствените активи, които определят обема
на отговорността на приелия наследството по опис. Не се установява
преводите за погасяване на вноските по кредита да са извършвани доброволно
от ответника. Напротив, вещото лице е констатирало служебното им
превеждане от страна на банката по разплащателната сметка, обслужваща
процесния кредит, за което титулярът на сметката не е давал съгласие. При
това положение служебното прехвърляне на сумите е извършено без правно
основание и същите подлежат на връщане. Вещото лице е констатирало общо
преведена сума в размер на 838 лв., като претенцията е заявена за сума в
размер на 768 лв., колкото ще се присъди по насрещния иск.
Неоснователен изцяло е насрещния акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на всеки превод до
датата на депозиране на насрещната искова молба. Задължението за връщане
на получени без основание суми не е с определен срок, поради което по
общото правило на чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покА..
Такава не е отправена от ответника до ищеца преди подаване на насрещната
искова молба, поради което лихва преди този момент не се дължи. Законната
лихва ще се присъди, считано от датата на предявяване на иска- 03.11.2022 г.
до окончателното й изплащане.
Прихващане на насрещните задължения между страните не би могло да
се извърши с настоящото решение, а може да бъде направено при
12
изпълнението , чийто обем зависи стойността на наследените активи към онзи
момент, съгласно мотивите на цитираното вече ТР № 2№2021 г. на ОСГК на
ВКС.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото и на осн. Чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
разноски съобразно уважената част от исковете. При направени и доказани
разноски в общ размер от 13 394,49 лв. за ДТ и вещи лице / в т.ч.за СОЕ от 450
лв., вместо определения и внесен депозит от 600 лв./, на страната се
присъждат такива в размер на 7 135,75 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер от 200 лв.
Ответникът Я. М. претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие в размер от 4752 лв. Видно от
представеният такъв на л.221 от делото, плащането на възнаграждението е
уговорено да се извърши по банков път по посочена банкова сметка. По
делото не се представят доказателства за изплащане на сумата, поради което
разходът не е доказан и не се присъжда. Същото се отнася и за ответника Я. М.
, чийто договор за правна защита и съдействие е приложен на л.157 и е с
идентично съдържание и при липса на доказателства за плащане на
възнаграждение.
Ответникът К. М. е направил разноски за вещо лице от 100 лв., от която
сума по съразмерност се присъждат 46,72 лв., както и пълната ДТ платена по
уважения насрещен иск в размер на 50 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. М. с ЕГН ********** и Я. И. М. с ЕГН ********** и
двамата от **** да заплатят поравно на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, следните
13
суми, дължими по Договор от 05.09.2008 г. за ипотечен кредит, сключен с
техния наследодател в качеството му на кредитополучател- И.К. М., както
следва:
-сумата от 72 744,54 евро главница;
-сумата от 12231,12 евро възнаградителна лихва, начислена за периода
от 23.08.2019 г. до 23.08.2022 г.;
-сумата от 2622,34 евро наказателна лихва, начислена за периода от
23.08.2019 г. до 23.08.2022 г.;
-сумата от 1019,65 евро такси за управление на кредита;
-сумата от 345,51 евро застраховка на обезпечение;
-сумата от 325,46 евро такси за ипотека, както и
-сумата от 7 135,75 лв. деловодни разноски и сумата от 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница до пълния размер от
89 691,77 евро, за възнаградителна лихва за периода от 05.08.2012 г. до
22.08.2019 г. вкл. и до пълния претендиран размер от 65 413,33 евро, за
наказателна лихва за периода от 06.09.2012 г. до 22.08.2019 г. вкл. и до пълния
претендиран размер от 2631,73 евро, до пълния размер от 4031,23 евро такси
за управление и до пълния размер от 616,06 евро за застраховка обезпечение .
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Московска № 19 да заплати на К. И. М. с ЕГН
********** от **** сумата от 768 лв., представляващи недължимо платени /
служебно преведени от банката за погасяване на Договор за ипотечен кредит
от 05.09.2008 г. с наследодателя И.К. М./ суми, ведно със законната лихва,
считано от 03.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всеки паричен превод от датата
на извършването му до 02.11.2022 г. вкл. в общ размер от 262,35 лв .
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Московска № 19 да заплати на К. И. М. с ЕГН
********** от **** сумата от 46,72 лв. разноски за вещо лице и сумата от 50
лв. разноски за ДТ по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15