Решение по дело №2426/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 55
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20222330102426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Ямбол, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102426 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Премиер Плюс“ ООД - гр.Ямбол,
представлявано от управителя И. И. К., срещу П. Ж. С. от гр.Я.. Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за изработка, по който в
качеството си на изпълнител се е задължил да изработи за сметка на
ответницата в качеството й на поръчващ каталози по проект „***", срещу
възнаграждение, дължимо от страна на последната. На 29.10.2019 г. тя е
приела изработените каталози и дружеството е издало фактура за дължимото
възнаграждение на стойност 2200 лева. На 30.10.2019г., длъжникът е
изпълнил част от паричната престация, като е заплатил на кредитора сумата
от 500 лева. Кредиторът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда за сумата от 1700 лева, представляваща остатък от общо
дължимото възнаграждение по сключения договор, който не е престиран. Тъй
като длъжникът е изпаднал в забава при изпълнение на парично задължение,
същият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата-
29.10.2019г. до 06.07.2022 г. -датата на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, т.е. дължи 463.72 лв. Срещу издадената заповед за
изпълнение по депозираното от ищеца заявление е подадено възражение в
срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: главница в размер на
1
1700 лв. и 463.72 лв.-мораторна лихва, както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта - от
06.07.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Претендира се и присъждане на
разноските в двете производства.
В хода на делото исковете се поддържат.
В срока за отговор ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Признава, че между страните са съществували отношения по договор за
изработка, но твърди, че ищецът е изпълнил частично задължението си, като е
доставил на 29.10.2019 г. само 100 от договорените 500 бр. каталози. Поискал
е за изработеното сумата от 2200 лв., въпреки отразената във фактурата
уговорка за единична цена за 1 бр. от 4,40 лв.. Ответницата е заплатила
стойността на изработените 100 броя и счита, че тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си изцяло, не му дължи претендираното
възнаграждение. Следвало е да достави 500 каталози, което не е направил.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните са съществували през 2019 г. договорни
отношения за изработване на 500 каталози по проект „***", срещу
възнаграждение от 4,40 лв. за един брой.
Не е спорно, че е издадена от ищеца и подписана от ответницата
представената по делото фактура № *** г., на стойност 2200 лв. Според нея
договореното общо количество на каталозите е 500 бр. (с единична цена 4,40
лв. ). Плащането е уговорено по „банков път“. Също е безспорно, че на
30.10.2019 г. възложителят е заплатил сумата от 500 лв., видно и от Платежно
нареждане за онлайн банкиране чрез „***“ с референция ВS.***. Като
основание за превода е посочена същата фактура. В с.з. ответницата заявява,
че е платила сумата за 100 броя, като е решила да допълни възнаграждението
за тях над дължимите 440 лв., тъй като 4,40 лв. е цена за отпечатване на
бройка, а е допълнила за проектиране и подготовка на файла, за което не е
имало изрична договорка, доколкото повече от седмица – 10 дни не е могла
да се свърже с управителя на дружеството-ищец.
По делото са представени счетоводни справки - Салда по персонални
сметки клиенти от 01.12.2021 г. до 30.12.2022 г., Опис на документите от
2
01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., Отворени позиции за клиенти, Главна книга за
период от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.- всички справки с дата 16.01.2023 г.
Документите удостоверяват осчетоводяването на фактурата от ищцовото
дружество.
Не се спори, че каталозите са били необходими във връзка с изложба на
колажи на ответницата в *** в гр.Я., където същата работи. По делото е
представен един екземпляр от изработените от ищеца каталози с название
„Всичко е наред, „***“, колаж- П. С.. На гърба на корицата на каталога е
отразено, че този продукт е реализиран с подкрепата на Български фонд за
жените, като „не отразява становището на финансиращата организация“.
Свид. И. К. – съдружник в „Премиер плюс“ и син на управителя И. К.-
дава показания, че лично ответницата е отишла в ателието на 29.10.2019 г.
през деня и е получила каталозите. Баща му й ги е предал, при което тя не е
имала възражения за бройката им. Били са пакетирани и не е било възможно
да се съберат в една торбичка, а по-скоро в кашон. Ответницата е поискала да
изплати на части задължението си и управителят на дружеството се е
съгласил, като уговорката е била за плащане по банков път. Свидетелят не
знае точния брой на предадените каталози, но твърди, че е участвал в
изработването им и са били повече от 100, но по-малко от 1000 броя. Не
познава свид. Т.. Не я е виждал.
Свид. Т. – работеща в Културно-информационен център „***“ от 2018 г.
и колежка на П. С.- дава показания, че последната на 29.10. 2019 г. е
организирала изложбата в „***“ като автор- художник. На същата дата
управителката Е. К. е изпратила свидетелката преди или около обяд да отиде
до рекламната агенция до П. при И. К., за да вземе каталозите. Ответницата е
била изключително заета да реди колажите. Свидетелката е получила всичко
от И. К. - пакетирани каталози, в торба. Не ги е броила. Не е отваряла пакета
и не е присъствала на отварянето. Съобщено й е било от ответницата, че са
100 бройки. Не е ставало въпрос за 500. П. С. никога не се е оплакала, че има
проблем в бройките. В случая пакетът е бил един. В отговор на възражението
на пълномощника на ищеца относно разминаването между думите на
ответницата, че свидетелката е донесла каталозите в торбичка, и показанията
- че ги е донесла в пакет, заявява, че пакетът е бил сложен в торба, понеже
няма как да мъкне „тези големи пакети“. Сочи още, че ако са 500 броя, няма
3
да може да ги носи сама. Заявява, че каталозите не са кой знае колко големи.
Не са с формат А4, а по-малък.
Първоначално свидетелката заявява, че е подписала един документ -
фактура. Подписала е протокол за предаването. Не си спомня да е „Приемо-
предавателен протокол“. След оглед в с.з. на фактурата, приложена към
исковата молба, заявява, че подписът е на П. С.. Няма положен от
свидетелката подпис. Последно уточнява, че нищо не е подписвала. Сочи, че
никога не е ставало въпрос за 500 каталози. П. С. не се е оплаквала, че има
проблем в бройките. Тъй като са с рекламна цел, са раздадени на хората,
които са присъствали на изложбата, която се е състояла вечерта. Ответницата
е раздавала каталози. Свидетелката не помни, дали един пакет е отворила да
раздава. Не знае, дали е раздала на всички присъстващи. Имало е около 100
човека. Свидетелката заявява при очната ставка със св.К., че го познава –
поздравявала го е с „добър ден“. Според нея, когато ходи да получава
рекламни материали от ищцовото ателие, обикновено синът на управителя К.
е там, но за процесната дата не си спомня. Заявява, че работи главно с бащата
К. и няма контакт със сина му. Обикновено, когато се поръчват рекламни
материали, се взима поръчка седмица - две преди изложбата, но не помни в
случая, фактурата кога е предадена. По принцип или се срещат с И. К. при
него на място, или той носи фактури. Не помни ответницата да е ходила до
рекламната агенция. Свидетелката понякога не се намира в „***“, защото
ходи по различни места, има работа навън. В деня на изложбата е ходила до
ателието на ищеца и е отсъствала само половин час, а когато има изложби, не
се ползва обедна почивка.
Свид. С. –съпруг на ответницата- не е присъствал на предаването на
каталозите, а знае от съпругата си, че е получила само 100 броя. Тя му е
съобщила, че св.Т. е взела каталозите. Свидетелят е посъветвал ответницата
да заплати само за 100 броя, т.е. 500 лв. Видял е на изложбата сложени на
маса каталози на няколко купчинки. Не знае колко са раздадени, не е
присъствал през цялото време на изложбата. Останали са около 10-15 бройки
от каталозите.
Не е спорно подаването от ищеца на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Ответницата е възразила
срещу заповедта в срок.
4
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 266 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Вземането на ищеца произтича от договор за услуга-ненаименован
договор, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето,
установен с чл.9 от ЗЗД. Касае се за търговска сделка по см. на чл. 286 ал.1 от
ТЗ, за валиден неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор,
от който са възникнали задължения и за двете страни: за едната - да изработи
нещо, за другата - да приеме изработеното и да плати възнаграждение.
Съгласно чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати
възнаграждението за приетата работа. Изпълнението на възложената работа
може да се установи с всички доказателствени средства. Приемането на
работата означава получаване на изработеното и признание, че то съответства
на поръчаното.
По делото е безспорно сключването на договора, както признава в
отговора си ответницата. Не е спорно предаването на 100 броя каталози- т.е.
не е спорно приемането на работата в този обем (в изпълнение на едно от
задълженията на възложителя). Спорно е изпълнението на останалата част от
възложената работа. Същевременно не е спорно, че ответницата е платила 500
лв..
По делото са събрани противоречиви показания относно получаването на
изработените каталози. Св.К. сочи, че е станало в ателието на дружеството и
каталозите са получени лично от ответницата, която не е имала възражения за
броя им. Св.Т. сочи, че тя лично е получила в ателието пакет каталози, който
е предала на ответницата. Последната е била ангажирана с изложбата и не е
могла да отиде да вземе каталозите. Св. К. твърди, че не познава св.Т., не я е
виждал в ателието, а тя самата заявява, че го е виждала там.
За да прецени показанията, съдът изхожда от обстоятелството, че
ответницата е подписала лично издадената фактура № *** г. в деня на
5
изложбата. Това обстоятелство изрично е признала в отговора на исковата
молба, както и св.Т. посочва, че подписът във фактурата е на П. С..
Следователно е осъществена среща между нея и управителя на ищцовото
дружество, който е издал фактурата. Поради това съдът не кредитира
показанията на св.Т., че ответницата не е напускала залата в *** през целия
ден, което твърди, че лично е възприела, защото самата тя е излязла само за
половин час да отиде до ателието, а в дните на провеждани събития няма
време да ползва обедна почивка. Иначе не е през цялото време в залата, тъй
като има работа и навън. Ако действително в деня на изложбата свидетелката
се е намирала там през останалото време, извън посещението на ателието, би
следвало да възприеме, ако управителят на ищцовото дружество е донесъл
фактурата и е била подписана в ***. Такова твърдение обаче свидетелката
няма. Налице е вътрешно противоречие в показанията й относно
подписването на документ от нея, като първоначално твърди, че е подписала
фактура, протокол при получаване на каталозите в офиса на ищеца, а
впоследствие, след запознаване с процесната фактура, заявява, че не е
подписала нищо. Веднъж твърди, че е получила един пакет каталози, а при
очната ставка със свидетеля К. казва, че е носила торба, понеже няма как да
мъкне „тези големи пакети“. Св.С.- заинтересован от изхода на делото като
съпруг на ответната страна- не е присъствал на предаването на каталозите, а
знае от съпругата си за получения брой.
Ако се приеме, че и свидетелката, и ответницата са взели каталози от
ателието на ищеца, като излизането на втората не е било възприето от първата
поради нейна работа извън ***, то следва изводът, че са предадени повече
каталози от посочените от свидетелката. Макар св.К. като син на управителя
на дружеството да е заинтересован по см. на чл. 172 от ГПК, неговите
показания се подкрепят от факта на издаване на фактурата на същата дата и
подписването й от ответницата, а и самият той не посочва претендирания от
ищеца брой на предадените каталози, което би следвало да направи предвид
заинтересоваността си.
И двамата свидетели обаче сочат еднопосочно, че ответницата не е имала
възражения относно броя на получените каталози. Нито в ателието е
възразила, нито в изложбената зала пред св.Т., която сочи, че никога не е
имала оплаквания за проблем с бройката. Самата свидетелка не е броила
каталозите, а само е предала пакета на ответницата. Т.е. налице е приемане на
6
работата според уговореното и вземането за възнаграждение е станало
изискуемо. Както е прието в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, макар
относно друг вид договор за изработка -с предмет строителство на сграда
(Решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Определение № 17 от 14.01.2013 г. по т. д. № 134/2012 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС), извършената работа по договор за изработка може и да не е приета
изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя (приемо-
предавателен протокол)/ и са достатъчни и конклудентни действия за това.
Действията на ответницата в случая по подписване на фактурата на датата на
предаване на каталозите имат такъв характер.
Същевременно е налице плащане на сума, по-голяма от стойността на
признатия брой получени каталози съгласно определената във фактурата
единична цена. За 100 бр. е дължима сумата от 440 лв., а са заплатени 500 лв.
Самата ответница в с.з. заявява, че е платила сумата за 100 броя, като е
решила да допълни възнаграждението за тях над дължимите 440 лв., тъй като
4,40 лв. е цена за отпечатване на бройка, а я е допълнила за проектиране и
подготовка на файла, за което не е имало изрична договорка, доколкото
повече от седмица – 10 дни не е могла да се свърже с управителя на
дружеството-ищец. В случая обаче плащането е станало на следващия ден,
след получаване на каталозите и издаване на фактурата. Не е налице такъв
период от време-7 или 10 дена на издирване на управителя между
получаването на 100-те броя и едноличното решение за допълване на цената.
Св.С. сочи пък, че я е посъветвал да плати само за 100 броя 500 лв..
Отделно от това св.Т. дава показания, че на изложбата са присъствали
около 100 човека и каталозите са раздавани от авторката на присъстващите (с
рекламна цел). Според св. С., който не се е намирал в залата през цялото
време, каталозите са били наредени на купчинки на маса и след изложбата са
останали около 10-15 бройки. От тези данни също следва изводът, че са
получени повече от 100 броя. Друг е въпросът, че според св.Т. пакетите са
толкова големи, че не би могла да носи на ръка получения. Не уточнява
размера на „торбата“, за която си спомня след възражението на
пълномощника на ищеца. След като са „големи пакети“ и не е отворила лично
донесения от нея, не е броила съдържащите се в него каталози, не става ясно
7
как прави извод, че не се касае за повече от 100 броя, съотв. че не може да
донесе 500.
След като ответницата е подписала фактурата при получаване на
каталозите, а според документа се касае за 500 броя, следва извод, че е
възникнало претендираното от ищеца вземане и искът му за него следва да
бъде уважен. Налице е неизпълнение на задължението на възложителя, приел
работата. Ирелевантно е финансирането на продукта от БФЖ и представянето
от ответницата на фактурата на финансиращата организация (поради това не
обсъжда доводите на ищеца в писмената защита в тази връзка).
Що се отнася до иска за обезщетение в размер на законната лихва
съгласно чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а ал.1 от ТЗ, претендирано от датата на
получаване на каталозите, същият не следва да се приеме за основателен. Св.
К. дава показания, че страните са се договорили за разсрочено плащане. Няма
данни за конкретни срокове след първоначалното частично плащане на
30.10.2019 г. Съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото не са събрани доказателства за датите на отправени и получени от
длъжника покани преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, съотв. за момента на изпадане на
длъжника в забава. Поради това обезщетението се дължи от подаването на
заявлението в съда, откогато се счита предявен и искът съгласно чл.422 ал.1
от ГПК.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на
разноските следва да се уважи съгл. чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Ж. С. от гр.Я., ул.“***, ЕГН
**********, дължи на „Премиер Плюс“ ООД - гр.Я., ул.“***, представлявано
от управителя И. И. К., ЕИК ***, сумата 1700 лв., представляваща неплатена
8
част от възнаграждение по договор за изработка от 29.10.2019 г., ведно със
законната лихва от 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът
за обезщетение за забава за периода от 29.10.2019г. до 06.07.2022 г. в размер
на 463.72 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. Ж. С. от гр.Я., ул.“***, ЕГН ********** да заплати на
„Премиер Плюс“ ООД - гр.Я., ул.“***, представлявано от управителя И. И. К.,
ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 269,71 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 269,71 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9