РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2020                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На дванадесети март                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 409 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.А.В. против Наказателно Постановление  № 19-0819-006919/ 19.12.2019г. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, с което на В.А.В. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.           

          Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 09.10.2019г. в гр.Варна по ул. Студентска  жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.номер СВ5140КХ. Същият бил спрян за проверка от служители на полицията и изпробван с техн. средство алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0096 който отчел наличие на алкохол в издишания от водача въздух 1,05 промила. Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от пол. инспектор при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

            Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил  закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е наложил санкция по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. При приложение на материалния закон административнонаказващия орган е констатирал нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. На жалбоподателят е била наложена санкция  по чл.174 ал.1 от ЗДП, като правилно е била определена санкционната норма. На жалбоподателя е била извършена проба с годно техническо средство/видно от приложените по делото писмени доказателства/, което е отчело наличие на алкохол в кръвта 1,05 промила, за което същия е бил санкциониран.

            Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани със ЗДП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

        Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който има множество други наложени наказания-видно от справката за нарушител. В тази връзка съдът намира, че наложеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, като неговия размер е посочен императивно в закона и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един  свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

                 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 19-0819-006919/ 19.12.2019г. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, с което на В.А.В. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.

 

                ОСЪЖДА  В.А.В. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                              

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: