Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 22.07.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 1 по описа на РС – Г. за
2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000389 от 22.11.2019г. на С.П.Б. - Началник
РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на С.Т.Н. с
ЕГН **********: 1. На основание чл.183,
ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по
чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 100
/сто/ лева. 2. На основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.147,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 20
/двадесет/ лева. 3. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер 10 /десет/ лева и 4. На основание чл.185 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер 20 /двадесет/ лева.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. чрез
пълномощник излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото
Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. Изразява
становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Справка за нарушител/водач; Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г.; АУАН № 4538/26.10.2019г.; Писмо с изх.№ 11-00-156/19.06.2020г.
на Община Г., гр.Г., ведно със заверено копие от карта от одобрен проект в част
„Организация на движението” за участъка на кръстовището на бул.”Република” и
ул.”Христо Ботев” в гр.Г. и Писмо с рег.№ 447000-3162/19.06.2020г. от Началника
на РУ Г., ведно със заверени копия по преписка № 447000-4699/08.10.2019г. на С.Т.Н.:
Справка с УРИ: 447р-8389 от 01.11.2019г., относно извършена проверка по
възражение УРИ: 447000-4699 от 08.10.2019г. на РУ Г. по уведомление, на Н-к
група „ОП” при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Възражение от С.Т.Н. с вх.№
447000-4699/08.10.2019г. до Началника на РУ на МВР гр.Г.; Фиш серия GT № 145914/06.10.2019г. на ОДМВР С.З., РУ Г.; Писмо с
рег.№ 447р-8071/23.10.2019г. на Началника на РУ Г. до Второ РУ С.З.; Обяснение
от С.Т.Н. и Глоба с фиш, серия GT № 145914 от 06.10.2019г.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН и С.Г.С. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 26.10.2019г. от Т.С. ***, в присъствието на св.С.С. *** бил съставен АУАН с бл.№ 4538. АУАН бил съставен за това, че на 26.10.2019г. С.Т.Н. с ЕГН **********, в около 09.35 часа, в гр.Г., на кръстовището на бул.Република и ул.Христо Ботев, в посока изток – запад, като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *****, собственост на Т.Р.Т.от гр.Г., допуска следните нарушения: 1.Водача не пропуска преминаващия на кръстовището в посока юг-север пешеходец. 2. Автомобила не е представен на Годишен технически преглед в срок. Извършена справка в РСОД. 3.Не представя СРМПС, част 2 и 4. Не е заплатил в срок дължимите глоби. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията като такива по: 1.нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП; 2.нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; 3.нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 4.нарушение по чл.198, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Н. подписала съставения й
АУАН и получила срещу разписка препис от него, като отразила, че има
възражения.
В законоустановения срок не били депозирани
възражения.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното е
Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г. на С.П.Б. - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което
административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Администаривно наказващия орган е приел,
че С.Т.Н. с ЕГН ********** е извършила нарушения по ЗДвП и я е санкционирал : 1. На основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева. 2. На основание чл.185 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.147, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева. 3. На основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер 10 /десет/ лева и 4. На
основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т.Д.С. и С.Г.С., както и от приетите по делото
писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП
При извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът, констатира наличието съществени процесуални нарушения – и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление, всяко от които обуславящи незаконосъобразност на обжалваното НП, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В АУАН и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсва фактология относно това, по коя улица се е движил лекия автомобил, по коя улица се е движел пешеходеца и каква е пътната маркировка на улиците от посоченото кръстовище. Липсата на фактология относно знаковото стопанство и начина на урегулиране на кръстовището бе преодоляна от съда чрез изискване от Община Г. на карта на организацията на движението на кръстовището на бул.Република и ул.Христо Ботев и справка за поставените пътни знаци, но поради липсата на данни относно местоположението, нито на лекия автомобил, нито на пешеходеца не може да се правят изводи дали е извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. И в АУАН, и в НП е описано единствено, че автомобилът се е движел в посока изток – запад, а пешеходецът се е движел в посока се е движел в посока юг-север. Мястото на извършване на нарушението /по коя улица се е движел автомобила/ не посочено и не може да се установи допуснато ли е твърдяното нарушение.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза. Законът не предвижда възможност нередовностите, допуснати в наказателното постановление да бъдат санирани, каквато възможност е предвидена по отношение на АУАН. Неспазването на изискванията на чл. 57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни за всички регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга. Няма спор, че автомобилът управляван от жалбоподателя Н., е бил регистриран в РБългария. Въпросното МПС не попада в изключенията, установени в чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата. Поради това, същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед. Тъй като нито нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично записано, чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед, то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция. Съгласно посочената норма се ангажира административно наказателната отговорност на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от АУАН и обжалваното НП автомобилът, който е управлявал жалбоподателя Н. в момента на извършване на твърдяното нарушение е собственост на трето лице – Т.Р.Т. Следователно към датата на проверката въпросният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. По делото от страна на административно наказващият орган, върху когото лежи доказателствената тежест на са представени доказателства, че жалбоподателят има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, който няма задължението и не може да носи вина за непредставяне на МПС за годишен технически преглед.
В този смисъл е и Решение № 434/26.11.2018г. на Административен съд – С.З. по КАНД № 420/2018г, в което е прието, че нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
По т. 3 от НП, жалбоподателя Н. е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗДвП ("Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство") за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон ("Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке"), изразяващо се в това, че е управлявал автомобила, без да носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Тези фактически констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя Т.С. и свидетеля по акта С.С., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на АУАН в тази му част, поради което съдът намира за доказано конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя – водачът на лекия автомобил С.Н.. Що се отнася до наказанието, наложено за разглежданото нарушение – глоба от 10 / десет/ лева, същото съответства по вид и размер на предвиденото такова в закона в конкретен размер, поради което обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на нарушението се явява безпредметно.
Следователно в тази му част НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП
По т. 3 от НП, жалбоподателят С.Н. е била санкционирана на основание чл. 185 от ЗДвП ("За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. ") - за извършено от нея нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП ("Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване"), изразяващо се в това, че жалбоподателят управлял МПС с наложено му наказание "глоба" с НП и/или ЕФ (електронен фиш), която не била заплатена в срока за доброволното й плащане, без обаче НП и/или ЕФ да е индивидуализиран, т. е. налице е фактическа необоснованост на конкретното административно-наказателно обвинение, опорочаващо НП в тази му част, като не отговарящо на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в НП е посочено колко са глобите на брой, въз основа на какво са наложени - влезли в сила наказателни постановления, електронни фишове или съдебни решения или определения, постановени при обжалване, както и кога са връчени последните. Следователно не може да бъде извършена преценка от кога започва да тече 1-месечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението.
В хода на съдебното производство от събраните доказателства бе установено, че се касае за една глоба, наложени с фиш серия GT № 145914/06.10.2019г. г. - 20 лв., съставен в отсъствието на нарушителя, но и за него не става ясно, кога е бил връчен, за да се изчислят първо 7-дневният срок по чл. 186, ал. 7 ЗДвП, а след това и 1-месечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че подобна непълнота ограничава съществено правото на защита на нарушителя.
От друга страна систематичното място на чл. 190 от ЗДвП – в края на Глава седма от закона, озаглавена "Административнонаказателна отговорност", и неговото съдържание недвусмислено сочат, че неспазването на предписанията му не попада в обхвата на състава на административно нарушение, визиран в предхождащия го чл. 185 от ЗДвП.
Нещо повече, съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. От изложеното е видно, че с тази норма не е установено задължение за водача на МПС, неизпълнението, на което да представлява административно нарушение. Единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДП и по чл. 171, т. 2 б. "к" от ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания /единствено от страна на въззиваемата страна/, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-С.З. да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в повече от едно съдебно заседание, но същото не е с фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-С.З. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което следва да се уважи частично, а наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно по отношение на първото, второто и четвъртото нарушение и да се потвърди като правилно и законосъобразно по отношение на третото нарушение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.Т.Н.
с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.Т.Н.
с ЕГН **********, на основание чл.185, от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.Т.Н.
с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 10
/десет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000389
от 22.11.2019г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на С.Т.Н.
с ЕГН **********, на основание чл.185, от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР – С.З., сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/