№ 51
гр. Раднево, 08.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Частно наказателно дело
№ 20255520200095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от НПК.
Постъпила е молба от обвиняемия И. Е. Д. - обвиняем по ДП № 327ЗМ-
****/2024 г. по описа на РУ гр. Раднево, водено за престъпления по чл. 195, ал.
2 от НК във вр. ал. 1, т. 3 НК във във вр. чл. 194, ал.1, от НК, във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал.1 НК, с което се иска изменение на взетата спрямо него мярка
„Задържане под стража”.
В съдебно заседание прокурорът пледира да не се уважава молбата. Да се
потвърди МНО"Задържане под стража".
Защитникът на обвиняемия адв. П. моли съда да измени мярката в по-
лека, а именно „Подписка”.
Обвиняемият заявява, иска от съда по-лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, обсъждайки доводите на страните и данните по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай обвиняемият И. Е. Д. е привлечен в качеството му
на обвиняем за престъпление по по чл. 195, ал. 2 от НК във вр. ал. 1, т. 3 НК
във във вр. чл. 194, ал. 1, от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години.
На 28.02.2025 г. с Определение по ЧНД № 44/2025 г. на РС - Раднево
спрямо обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
1
Мярката за неотклонение е процесуална принуда осъществявана спрямо
обвиняемия с цел да осуети възможността той да извърши друго
престъпление или да се укрие, както и да възпрепятства своевременното
провеждане на наказателния процес от съответния орган в зависимост от
фазата му на развитие, според чл. 57 от НПК.
В производството по чл. 65 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4
от НПК, съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането и се произнася с определение.
В настоящото производство съдът на собствено основание следва да
разгледа дали са налице предпоставките по чл. 63 от НПК, а именно дали е
налице обосновано предположение за извършителство на деянието от
обвиняемия и дали са налице кумулативно предвидените реални опасности:
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
В рамките на производството по чл. 65 от НПК съдът следва да отчете и
принципа на разумния срок в съответствие с нормата на чл. 22, ал. 3 от НПК.
В настоящия случай лицето е привлечено в качеството му на обвиняем по
ДП № 327ЗМ-****/2024 г. по описа на РУ гр. Раднево, водено за престъпление
по чл. 195, ал. 2 от НК във вр. ал. 1, т. 3 НК във във вр. чл. 194, ал. 1, от НК,
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с постановление за привличане на
обвиняем от 24.02.2025 г. , за това че на 13.12.2024 г. в съучастие като
извършител с две лица с неустановена самоличност чрез разрушване на
прегради здраво направени за защита на имот, противозаконно отнел чужди
движими вещи – 368 бр. златни накити с общо тегло 2410,59 гр. на стойност
216 736,15 лева и сумата от 2115 лева, собственост на ***** гр. Раднево от
владението на И.И**** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои. Към днешна дата фактическото задържане на обвиняемия Д. по реда
на НПК продължава близо 3 (три) месеца. Законовият срок за допустимото
"задържане под стража" в досъдебното производство е 8 (осем) месеца в
съответствие с нормата на чл. 63, ал. 4 от НПК, тъй като е подложен на
наказателно преследване за тежко умишлено престъпление от общ характер,
наказуемо с наказание "лишаване от свобода" от 3 (три) до 15 (петнадесет)
години.
Съдът следва да отчете, че в рамките на досъдебното производство
обоснованото предположение следва да бъде надграждано. В настоящия
2
случай съдът намира, че с оглед целите на производството по чл. 65 от НПК,
че на "санитарния" минимум се извежда наличие на обосновано
предположение обвиняемият И. Е. Д. да е съпричастен към престъплението
по чл. 195, ал. 2 от НК във вр. ал. 1, т. 3 НК във във вр. чл. 194, ал. 1, от НК,
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за което е подложен на наказателно
преследване. За да формира това свое решение за наличие на обосновано
предположение, което се явява в много ниска степен, настоящия състав се
основава на събраните по реда и способите на НПК гласни доказателствени
средства, в случая от разпита на свидетеля И.А. ****, извършен пред съдия по
ЧНД № 35/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, в които същият заявява,
че обвиняемият му споделил, че с още две лица ограбили заложна къща в гр.
Раднево. Според настоящия състав обаче обоснованото предположение
безспорно не е надградено. Съдът отчете, че първите процесуално-следствени
действия по делото са извършени чрез разпит на свидетели на 13.12.2024 г.,
когато са били разпитани свидетелите М.К.М. и И.И****. По делото са
приложени писмени доказателства - справка за съдимост; заповед за
задържане, назначени са експертизи, чиито заключения са изготвени преди
съдът да постанови „задържане под стража“ на обвиняемия. Единствените
процесуално следствени действия извършени след постановяване на мярката,
чието изменение се иска са извършени претърсвания на три недвижими
имоти, при което обаче не са намерени и иззети вещи, имащи отношение към
наказателното производство, като тези действия са извършени на 19.03.2025 г.,
както и разпит на свидетели, няколко дни по – късно, от чиито показания също
не може да се приеме, че е налице надграждане на предположението за
извършено престъпление.
Настоящият съдебен състав отчита, че двете опасности от укрИ.е и от
извършване на последващо престъпление или последваща криминална
дейност са намалели в значителна степен, независимо от обремененото
съдебно минало на обвиняемия Д.. Само единствено факта на обремененото
съдебно минало не следва да дава основание за продължаване на мярката за
неотклонение "задържане под стража" спрямо обвиненото лице и тази
преценка на съда се основава на извода, че органите на разследването, под
надзора на прокурора, не са събрали доказателства чрез допустимите от
процесуалния закон средства, с които да надградят обоснованото
предположение за извършено престъпление.
3
Според Европейския съд по правата на човека по делото "Илийков срещу
България", "Белчев срещу България", "Янков срещу България" и други, само
заради тежестта и обществената укоримост на конкретното престъпление или
въпреки данните за съдебното минало на обвиненото лице е недопустимо и
незаконосъобразно да се продължава действието на мярката за неотклонение
"задържане под стража" в хода на досъдебното производство в случаите на
неизвършване на процесуално-следствени действия в съответствие с нормата
на чл. 22, ал. 3 от НПК, а именно, че делата със задържани лица се разглеждат
с приоритет спрямо останалите. Още повече, че видно от приложеното по
делото досъдебно производство последните процесуално – следствени
действия по разследването са извършени на 24.03.2025 г. – разпит на
свидетели и близо два месеца не са извършвани нови, нито има указания на
наблюдаващия прокурор за извършването на такива. Именно тези
съображения мотивират съдебният състав да прецени, че мярката за
неотклонение "задържане под стража" е непропорционална и неефективна.
СЪДЪТ СЧИТА, че не следва да определя мярка за неотклонение "домашен
арест" спрямо обвиняемия И. Е. Д., тъй като същата по правни последици се
приравнява на мярката за неотклонение "задържане под стража". Мярка за
неотклонение "парична гаранция" според съда е неефективна, доколкото
обвиняемият Д. не работи, респективно, ако съдът определи мярка за
неотклонение "парична гаранция", дори и в размерите на една минимална
работна заплата, не съществуват гаранции, че същият би могъл да я внесе,
респективно това би създало последващо основание за влошаване на
процесуалния му статус с изменение на мярката му в по-тежка и съдът отново,
за да не създава основания за това приема, че следва да се определи мярка за
неотклонение "подписка" спрямо същия с поемане на задължението
обвиняемият И. Е. Д. в случаите на призоваване и уведомяване, същият да се
отзовава пред органите на разследването и да участва в процесуално-
следствените действия; да гарантира задължителното си участие по делото и
да упражнява правото си на защита.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по отношение на И. Е. Д. – роден на *****г. в гр. *****, с
4
постоянен адрес *******, българин, бълг. гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан - реабилитиран, ЕГН **********, взетатата
мярка за неотклонение „задържане под стража“ В МЯРКА ЗА
НЕОТКЛОНЕНИЕ "ПОДПИСКА".
Определението подлежи на обжалване и протест в 3 /три/-дневен срок от
днес пред Окръжен съд – Стара Загора.
В случай на обжалване и протест, насрочва делото за разглеждане пред
Окръжен съд – Стара Загора на 21.05.2025 г. от 10: 00 часа.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Е. Д. ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН НЕЗАБАВНО от
Следствения арест след изтичане на законовия срок за обжалване и
протестиране на определението на съда, освен ако не се задържа на друго
законово основание И В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ПОСТЪПИ ЧАСТЕН ПРОТЕСТ
на основание чл. 65, ал. 5 от НПК в срока за обжалване и протестиране срещу
определението на съда за освобождаването му.
Препис от определението да се изпрати на Началник ОЗИН, сектор
"Арести" гр. Стара Загора и на Районна прокуратура Стара Загора,
Териториално отделение Раднево за сведение.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5