Решение по дело №5/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 323
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20204520200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 17.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Й. административно наказателно дело 5 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на С.Д.Й., депозирана против електронен фиш серия К № 2579094, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Релевират се доводи, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Инвокират се съображения, че процесното МПС е било предоставено за дългосочно ползване на бащата на жалбоподателя, а именно Д. С. Й., който е починал на 26.01.2019г. и към датата на нарушението автомобилът е бил управляван именно от него. Излагат се доводи, че след като е получил електронния фиш, жалбоподателят е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочил, на кого е било предоставено моторното превозно средство, но същата не е била съобразена, предвид липсата на приложено СУМПС, като според жалбоподателя липсата на обсъждане на тези факти е довело до съществено нарушение от страна на наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозирана жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 30.05.2018г., в 06,39 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Волво ХЦ 90“, с рег. № Р 05 52 КВ, собственост на С.Д.Й., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място, е било установено да се движи със скорост 88 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 35 км/ч.

За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е издаден електронен фиш Серия К № 2579094 от ОДМВР - Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

Електронният фиш бил връчен на наказаното лице на 28.10.2019г.

На 01.11.2019г. по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е била депозирана декларация от жалбоподателя, заведена с вх. № 108500-22517, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, в която е било посочено, че към датата и часа на нарушението моторното превозно средство е било управлявано от Д. С. Й. – баща на жалбоподателя.

С писмо с рег. № 108500-23121/12.11.2019г. жалбоподателят е бил уведомен, че не са били налице предпоставките за анулиране на издадения електронен фиш, тъй като липсва приложено СУМПС на посоченото лице.

В хода на производството по обжалване на електронния фиш е представен и включен в доказателствената съвкупност по делото заверен препис на препис-извлечение от акт за смърт на Д. С. Й., от който се установява, че същият е починал на 26.01.2019г., за което е бил издаден акт за смърт № 0078/26.01.2019г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип от 30.05.2018г., 06:39:02 часа, справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009г., Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г., Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, писмо рег. № 108500-23121/12.11.2019г. на ОДМВР – Русе, Удостоверение за раждане на С.Д.Й. и препис – извлечение от акт за смърт на Д. С. Й., прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 30.05.2018г., 06:39:02 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 88 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран именно за превишение от 35 км/ч.

По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009г. и Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка на средствата за измерване.

В нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС като в противен случай именно той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение.

В конкретния случай, жалбоподателят в срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е депозирал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, данни за лицето, което е управлявало посоченото моторното превозно средство на 30.05.2018г. в 06,39 часа.

Няма спор, че към декларацията не е било представено копие на свидетелството за управление на МПС на посоченото лице, но следва да бъде съобразено, че това лице е починало на 26.01.2019г., поради и което към дата на депозиране на декларацията - 01.11.2019г., жалбоподателят, в качеството му собственик на моторното превозно средство е бил в обективна невъзможност да изпълни това изискване на закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за българските лични документи, какъвто документ по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД е СУМПС, българските лични документи се предават на органа, който ги е издал при смърт на притежателя, която в настоящият случай е настъпила 9 месеца, преди връчването на електронния фиш, поради и което е била и налице обективна невъзможност жалбоподателят да представи свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото от него лице, на което е бил предоставил управлението на собственото му моторно превозно средство на посочената в електронния фиш дата.

По изложените мотиви съдът намира, че в настоящия случай, неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият е посочил, на кого е бил предоставил собственото си МПС и е била налице обективна невъзможност да представи копието на свидетелството за управление на МПС на лицето, на което е предоставил същото и следва да бъде обоснован и извода, че в настоящия случай презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП следва да се счита оборена и поради липса на безспорни доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото в електронния фиш МПС, издаденият електронен фиш, с който е ангажирана именно отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, следва да бъде отменен.

Не е направено искане за присъждане на разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2579094, издаден от ОДМВР - Русе, с който на С.Д.Й., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: