Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Т.
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 3757 по описа
за 2012г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по депозирана искова молба от С.П.К., ЕГН- **********,*** ***, М.П.К.
– Г., ЕГН- **********,***, В.Х.К., ЕГН **********,*** *** и П.Х.Д., ЕГН**********,***
против СД *** Д. , Ж. , Е СИЕ” , ***, със седалище ***, представлявано от Т.Ж.Д. и Р.М.Ж.-
Управители и Т.Ж.Д., ЕГН**********,***, Р.М.Ж., ЕГН- **********
*** , Е.Т.И., ЕГН **********,*** и И.Т.Ж.-
***, ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици
на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56722.659.495, целият с
площ от
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците в които се твърди, че договора за наем е прекратен на
01.04.2011г., тъй като на посочената дата ищцата М.К., след получена от нея
нотариална покана, се е явила в имота, отдаден под наем, извършила е оглед на
обекта, не е предявила претенции по отношение на състоянието на обекта, при
предаването му, като тя в качеството си на пълномощник на останалите
наемодатели е изразила съгласие за прекратяване на договора за наем. Твърдят,
че са направили подобрения в имота за 20500,00 лв., които са прихванали от
дължимите наеми с нотариална покана, отправена до ищците. Правят възражение за
прихващане за размера на направените подобрения съгласно анекс № 2 от
09.09.2009г. Молят, предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е,
че на 09. 09. 2008 год. между наследниците на д- р *** и *** К., сред които и
ищците М.П.К.-Г., С.П.К., В.Х. *** и П.Х.Д. и СД „ДКГ- Д.,*** е бил сключен
договор за наем на недвижим имот за срок от пет години, считано от 15. 09. 2008
год., по силата на който на ответното дружество е била предоставен за временно
и възмездно ползване следния имот: 600/ 772 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 56722.659.495, целият с площ от
От показанията на св. В.Д.,
които съдът кредитира, въпреки че същата работи за ответното дружество, тъй
като показанията й отразяват личните й впечатления и по същество не са в
противоречие с твърденията на ищците по делото, както и с останалия, събран по
делото доказателствен материал, се установява, че в процесния
имот е извършван ремонт от страна на ответното дружество, като от 01.04.2009г.
е започнато да се осъществява търговска дейност от ответното дружество в
наетото помещение. Ответното дружество е осъществявало търговска дейност в
наетото помещение до декември месец 2010г., а след това е търговската дейност е
преместена в друго помещение. Ответното дружество е изпратило покана до ищците
по делото, като ги е поканило на 01.04.2010г., да дойдат и да предадат
ключовете от наетото помещение. На посочената дата е отишла М.К. с нейния
адвокат, като те са казали на ищците да търсят други наематели и са установили
състоянието на имота. Ключовете за помещението, по настояване на ищцата М.К.,
са останали при ответниците по делото, където са и понастоящем, които
многократно са отваряли и показвали помещението на лица които се интересуват от
наемането му, но и до момента помещението не е наето от друго лице.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Между ищците и *** е
налице правоотношение, произтичащо от сключен договор за наем на недвижим имот
от 09. 09. 2008 год., в изпълнение на
което ищците са предоставили на *** за временно и възмездно ползване собствения
си недвижим имот, но наемателят виновно не е изпълнил основното си договорно
задължение: да заплати дължимите месечни
наемни вноски в уговорения срок. На основание чл.88 ТЗ, по иск срещу дружеството ищецът може да
насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Не е спорно по делото, а и
се установява от представената по делото справка от ТР към АВ, че неограничено
отговорни съдружници в събирателното дружество са Е.Т.И., И.Т.Ж., Р.М.Ж. и Т.Ж.Д..
В хода на съдебното
дирене ответниците не са представили надлежни писмени доказателства,
установяващи погасяването на задължението за заплащане на дължимите се наемни
вноски през процесния период.
В депозирания отговор на
исковата молба ответниците са направили и други две възражения за недължимост на претендираните
суми, а именно: че по време на ползването на наетия имот са направили
подобрения на стойност 20 500 лв., които следва да се прихванат от
дължимите се наемни вноски, и второ- че по взаимно съгласие на страните действието
на наемния договор е било прекратено, считано от 01. 04. 2011 год. Така
направените възражения са неоснователни. Действително по делото е представено
копие от Анекс № 2/ 09. 09. 2009 год. в раздел ІІ от който фигурира текстът
„наемателите да прихванат от наемната цена направените подобрения над
10 000 лв. в наетия имот”. В тази му част представеният документ е бил
оспорен от процесуалния представител на ищцата и е било открито производство по
реда на чл. 193 от ГПК и е била назначена съдебна експертиза. От заключението
на последната се установява, че оспореният анекс е отпечатан върху два броя
стандартни бели листа хартия формат А4 с различен структурен състав. Вещото лице е посочило, че
отпечатването е с различен шрифт на различни, лазерни, печатащи устройства,
като в горната лява част на двата листа се наблюдават нарушения на целостта на
хартията и перфорации, дължащи се най- вероятно на скопчаване
и разкопчаване с телбод. С оглед така изготвеното
заключение, не би могло да се приеме, че представеният от ответниците документ
е истински и отразява действителната воля на страните. Отделно от това, ответниците не са провели главно
и пълно доказване на факта на извършени от тях подобрения в наетия недвижим
имот и не са установили по безспорен и категоричен начин вида и стойността на
същите, макар по делото да са представени множество фактури за закупени
строителни материали. Ответниците по
делото не са ангажирали никакви доказателства, че закупените материали са
вложени в извършването на подобрения в процесния имот,
въпреки заявеното от свидетелката В.Д., че в имота е осъществен продължителен
ремонт, тъй като в договора за наем е даден гратисен
период, в който за сметка на наема е договорено извършването на подобрения в
имота в размер на 7500,00 лв., като няма ангажирани доказателства, че
направените подобрения в имота надхвърлят договорения размер. Поради
изложеното, направеното възражение за прихвашане е
неоснователно.
Възражението за
предсрочно прекратяване на наемния договор също е неоснователно. Съгласно
раздел ІV от сключения наемен договор последният може да бъде прекратен преди
изтичане на срока по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.
Такъв писмен документ, материализиращ волеизявленията на двете страни за
предсрочно прекратяване на облигационната връзка, по делото не е представен. Дори
и да се приеме, че наемателя е прекратил ползването на наетия имот въз основа
на показанията на св. Д., то не е настъпило прекратяване на договора за наем.
При всичко гореизложено
следва да бъде прието, че предявените искови претенции са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло за претендираните суми както
следва: на С.К. – 1777,76 лв., на М.К.-1777,76 лв.,на В.К.-444,48 лв. и на П.Д.-1333,36
лв. по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.2297/2012г. за периода м.09.2011г.
до м.04.2012г. включително, ведно със законната лихва върху сумите от 10.04.2012г.
до окончателното им изплащане.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците ***, Т.Ж.Д., Р.М.Ж., Е.Т.И. и И.Т.Ж.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 931,55 лв. Разноските, направени в заповедното
производство, не са част от спорното вземане, а законна последица от
уважаването на иска, поради което присъждането на същите следва да се извърши по образуваното
ч.гр. дело № 2297/ 2012г. по описа на РС-Плевен.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Ж.Д. и Р.М.Ж., Т.Ж.Д.,ЕГН
**********,***, Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Т.И., ЕГН **********,*** и И.Т.Ж.,ЕГН**********,***,
че дължат
солидарно на ищеца ***, ЕГН- **********,*** ***
сумата от 1777,76 лв, на ищцата ***,
ЕГН- **********,*** сумата от 1777,76 лв., на ищцата ****, ЕГН **********,***, сумата от 444,48 лв. и на ищцата ****, ЕГН**********,***
сумата от 1333,36 лв., представляващи неплатени наемни месечни вноски за
периода м. септември
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** и ***, ***, ЕГН **********,***, ***,
ЕГН **********, от гр***, ***, ЕГН **********,*** и ***-***,ЕГН**********,*** ,
да заплатят солидарно на ****,
ЕГН- **********,*** ***, *****, ЕГН- **********,***, на ****,
ЕГН **********,*** и на *****,
ЕГН**********,***, направените деловодни разноски в размер на 931,55 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: