Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4606 03.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3735 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 213 от Кодекса за застраховането КЗ) /отм./.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от *** *** К.Х.Ч.и Б.А.В., чрез пълномощника си адв. С.М., е предявил против М.М.М., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 877, 85 лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ***/ 21.01.2014 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес GL 63 AMG”, с рег. № ***, на 17.01.2014 г. около 16.15 часа в село ***, в следствие на виновното поведение на ответника като водач на домашно животно, оставено без надзор в обхвата на пътя и внезапно излязло на платното за движение, сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, както и сумата от 1 485, 19 лева- лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 06.03.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 17.01.2014 г. около 16.15 часа в село ***, ответникът като водач на домашно животно, оставил без надзор в обхвата на пътя и то внезапно излязло на платното за движение, където било блъснато от лек автомобил „Мерцедес GL 63 AMG”, с рег. № ***, собственост на „Бултех- 2000“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от водача М.М.С.. По инцидента бил съставен протокол за ПТП № ***/ 17.01.2014 г., в който била констатирана вината на ответника. Пострадалият лек автомобил имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ***/ 12.09.2013 г., със срок на действие 15.09.2013 г.- 14.09.2014 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ***/ 21.01.2014 г., по която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение. Повредите били констатирани с опис по щета, заключение по щета и калкулация на щета. В исковата молба подробно са описани повредените части на автомобила, разбити по пера, вид и стойност за ремонта, като възлизали на сумата от 4 877, 85 лева с ДДС. По заведената щета на 16.04.2014 г. бил съставен и ликвидационен акт. Доколкото в застрахователната полица било уговорено разсрочено плащане на застрахователните премии, към датата на ПТП била дължима премия в размер на 1 775, 92 лева и в тази връзка се извършил прихващане. Така с нареждане на групово плащане от 23.04.2014 г. застрахователят заплатил на увредения собственика разликата от 3 101, 93 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответникът, по отношение на който за случая били съставени АУАН и НП. Ответникът бил писмено поканен с регресна покана на четири пъти да възстанови сумата, като му бил предоставен и 15- дневен срок за това, но изпълнение липсвало. Наред с това се претендира и сумата от 1 485, 19 лева- лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г. Претендират се още и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал възражение, в което посочва, че с влязло в сила решение на РС- Велинград било отменено издаденото по случая наказателно постановление. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения протокол за ПТП № ***/ 17.01.2014 г. се установява, че на 17.01.2014 г. в 16.15 часа, в село ***, ответникът като водач на домашно животно, го е оставил без надзор в обхвата на пътя и същото е излязло на платното за движение, като в него се е блъснал лек автомобил „Мерцедес GL 63 AMG”, с рег. № ***, собственост на „Бултех- 2000“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от водача М.М.С., с което му причинил щети по предните части на бронята, капака и левия калник.
По случая е подадено уведомление за щета от пострадалия собственик, който има валидна застраховка „Каско+”, сключена по полица № ***, със срок на действие 15.09.2013 г.- 14.09.2014 г.
Образувана е била преписка по щета № ***/ 21.01.2014 г., като са извършени описи на уврежданията и с ликвидационен акт е определен размерът на обезщетението по щетата, възлизащо на сумата от 4 877, 85 лева.
С ликвидационен акт по щетата е прието, че собственикът на увреденият автомобил има неиздължена премия по застраховка „Каско“ в размер на 1 775, 92 лева, която сума е удържана от застрахователното обезщетение и на лицето за щетата е определено да се заплати сумата от 3 101, 92 лева, като разлика.
С нареждане за групово плащане от 23.04.2017 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила горната сума.
До ответника са били изпратени четири регресни покани за плащане, всички получени лично от него за възстановяване на сумата, по които обаче не е последвал отговор или плащане.
Към преписката по щета са налични снимки на увредения автомобил, както и талон за регистрация на МПС и СУ на МПС на водача.
Видно от писмо от РУ „Полиция“- Велинград, на ответника по случая е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № 000111/ 28.01.2014 г.
С решение № 183/ 14.10.2014 г., влязло в сила на 04.11.2014 г., постановено по а. н. х. дело № 197/ 2014 г. на Районен съд- Велинград, е отменено НП, с което на ответника е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 106 от ЗДвП.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 5 502, 04 лева- пазарната стойност на щетата, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Посочва, че с оглед степента на повредите по автомобила скоростта в момента на удара била около 40- 50 км./ч.
Представена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава върху сумата от 4 877, 85 лева за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., възлизаща в размер на 1 485, 19 лева.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели- по двама, ангажирани от всяка страна (протоколи от с.з. от 25.06.2019 г., от 17.09.2019 г. и от 05.11.2019 г.). Св. И.А.А.- познат на ответника, заявява, че малко преди да стане ПТП- то видял жена, която пасе крави с телета. Отишъл в кафенето в съседство и там чул спирачки и удар на автомобил с животно. Телето не било на ищеца, той бил студент, не отглеждал животни. Извикали го на място, подписал протокол, за да помогне на жената. Водачът на джипа му дал 100 лева. Не бил присъствал обаче на ситуацията, така му била разказана. Св. П.Й.К.- полицейският служител, изготвил протокола за ПТП, посочва, че получил сигнал за инцидент между животно и лек автомобил на пътя в с. ***. След проведени оперативно- издирвателни мероприятия се установило, че животното е собственост на ответника, който си го и признал. Водачът на автомобила му платил 100 лева, на нарушителя бил съставен АУАН, че оставя животно без надзор на пътя. Ответникът подписал протокола за ПТП без възражения, на място не оспорил нищо. Св. А.М.К.- съсед на ответника, също посочва, че момчето не се занимавало с отглеждане на животни, бил студент. Обвинили го за „нищо“, нямал защита, бил сам срещу всички, органите на реда трябвало да установяват на кого принадлежи блъснатото теле. Св. М.М.С.- водач на пострадалия автомобил, посочва, че в деня на инцидента пътувал към гр. *** и минавал през с. ***. Движел се с нормална скорост, но изведнъж на пътя му изскочило теле, което блъснал. Извикал полиция, а те намерили човека, който гледа кравите. Свидетелят му дал 100 лева, защото го глобили и бил разстроен. Съставили АУАН на собственика. Автомобилът бил застрахован и се отремонтирал за сметка на застрахователя. Местните хора в селото се познавали и те насочили полицаите към момчето, казали къде живее и как да бъде намерен.
Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дава и ответникът, който заявява, че не бил собственик на убитото животно, не гледал животни и, че никога не се бил занимавал с паша на животни.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото не е спорно обстоятелството, че увреденият от удара лек автомобил към датата на събитието е имал валидна застраховка „Каско“, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. При сезирането на застрахователя от увредения собственик е била образувана преписка по щета и след съответните огледи и оценки е определен размерът на дължимото обезщетение, което е било изплатено по банков път на собственика на автомобила, намалено във връзка с прихваната дължима вноска за имуществената застраховка. От така изложеното дотук, несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- удар между движещо се по пътното платно МПС и внезапно излязло на пътя животно, оставено без надзор. Това е било установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, посочили в протокола тези обстоятелства. Трето- всички събрани по делото гласни доказателства са именно в такава насока, поради което следва да се приеме за доказан точно този механизъм на ПТП, описан в исковата молба. Ответникът нито оспорва същия чрез навеждане на твърдения за различен механизъм, нито пък ангажира доказателства в противна насока. Не се установява и виновно поведение на водача на автомобила, което да води до съпричиняване от негова страна, доколкото скоростта на същия е била съобразена с нормативно регламентираната за населено място, а и вещото лице по САТЕ на база получените по вид и степен увреждания по автомобила не определя по- висока скорост на движение в случая от максимално разрешената такава от 50 км./ч.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на ответника. Органите на МВР са съставили протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, установяващ с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и по отношение на възприетите от него факти, а именно- разположението на МПС- то и животното на пътното платно, както и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК. На второ място, в документа не са отразени някакви възражения на ответника относно обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента, а доколкото протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето обстоятелства (с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правила за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено от виновното лице. Според чл. 106 от ЗДв.П водачите на животни трябва непрекъснато да ги направляват, така че животните да не създават пречки или опасности за движението, а съгласно чл. 145 от Правилника за приложение на ЗДв.П на водача на животни е забранено да ги оставя без надзор в обхвата на пътя или в близост до него. Както вече се посочи по- горе, няма спор, че въпросното животно е преминало през пътното платно, защото е било оставено самò, без надзор от страна на лицето, което го е водило на паша, като по този начин то е предизвикало процесното ПТП.
Защитната теза на ответника е в две насоки: първо, че по случая имало съставено наказателно постановление, което обаче било отменено след обжалване и второ- че той нито бил собственик на животното, нито пък отглеждал или бил пастир на животни в селото. По първия аргумент- действително следва да се посочи, че на ответника е бил съставен АУАН, а в последствие е издадено и НП, което е отменено по съдебен ред, но тези обстоятелства са без значение за делото. От една страна, видно от приложеното съдебно решение, отмяната на НП е станала заради това, че то е било издадено поради съществени процесуални нарушения, с което е нарушено правото на защита на лицето, т.е. съдът не е изследвал случая по същество, нито се е произнесъл относно виновността на лицето или неговото противоправно деяние, а е отменил НП само на формално основание. От друга страна, което и е по- важното, този акт на съда няма обвързваща сила по смисъла на чл. 300 от ГПК, защото не се касае за влязла в сила присъда на наказателен съд. В диспозитива на решението по едно административно- наказателно производство не се съдържат факти по въпросите, по които да бъде обвързан гражданския съд- извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът. При това положение още по- малко пък гражданският съд може да бъде обвързан от мотивите на едно решение, с което се отменя дадено НП.
Досежно втория аргумент- в случая е без значение дали ответникът е собственик на животното или не, защото неговата отговорност не се търси като собственик, а като водач на животно, оставено на пътя без надзор. Това е записано в протокола за ПТП, съставителят на протокола в с.з. при разпита си посочи, че именно заради това нарушение му е съставил АУАН, а и издаденото НП е било за нарушение на чл. 106 от ЗДв.П, предвиждащо отговорност на водач на животно, а не на собственик. На следващо място, ответникът оспорва, че въобще отглежда животни и, че не се занимава с паша, нито в случая, нито преди или след инцидента, но това е изцяло негова защитна позиция. Показанията на двамата свидетели, ангажирани от него, не са на свидетели очевидци на инцидента, за да пресъздават техните преки и непосредствени впечатления, т.е. нито един от двамата не е видял кой води животното в конкретния случай и какво е било неговото поведение. Същите по- скоро заявяват, че не могат да приемат, че ответникът е бил виновен за случая, защото бил скромно момче, студент и обясняват, че искал да помогне на друга жена, която реално била отговорна за ПТП- то, че бил подведен да подпише полицейския протокол и т.н. Подобни показания обаче не могат да бъдат кредитирани като достоверни, защото те не пресъздават факти от обективната действителност, а изразяват личната оценка и мнение на свидетелите. Правните изводи по делото се дължат от решаващия орган, а не от участниците в процеса, поради което гласните доказателства на ответника по никакъв начин не установяват липсата на вина на дееца в случая. Отделно от това, другата група свидетели, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото- полицейският служител и вече получилият застрахователно обезщетение водач на увредения автомобил (за който няма хипотеза, при която ще дължи връщане на платеното му обезщетение дори и при евентуално отхвърляне на иска, което на още по- голямо основание го прави безпристрастен) са именно в насока, че ответникът не е положил дължима грижа за животното, като го е пуснал свободно по пътя. И двамата посочват, че на място са били проведени издирвателни мероприятия, след които е открит именно ответникът, а не някой друг, като той е бил посочен от хора от селото, които се познават. Същият на място не е оспорил вината си, дори е потвърдил, че е отговорен за станалото, подписал е без възражения протокола за ПТП и АУАН, а е получил и парична сума от св. С. за станалото (без значение дали като обезщетение за телето или от съжаление към момчето). Важното тук е, че същият се е съгласил с констатациите на контролните органи по отношение на неизгодни за себе си факти- че такова нарушение действително е било осъществено от него, които обстоятелства в хода на процеса същият не успя да обори, нито пък да опровергае своята вина.
При това положение, след като ответникът като водач на животното има нормативно вменени задължения да не го оставя без надзор и да не допуска навлизането му на платното за движение, за да се избегне създаването на опасност на пътя и които изисквания той не ги е спазил, с проявеното си бездействие е нарушил съответните законови норми и не е осигурил безопасно движение за останалите водачи, поради което следва да носи отговорност за причинените с поведението си на трети лица вреди и да дължи обезщетение за тях.
По отношение на вида и размера на причинените на автомобила щети, следва да се посочи, че в тази връзка по делото е прието заключение на САТЕ, което несъмнено установява както механизма на деянието, така и причинно- следствената връзка с настъпилите имуществени вреди. Вещото лице е установило размера на необходимите суми за пълното възстановяване на пострадалото МПС, като в цената на ремонта са включени нови части, материали и труд. Пазарната стойност на вредите дори е определена в по- висок размер от претендираната- 5 502, 04 лева, но доколкото в случая застрахователят търси връщане на онова, което реално той е платил по щетата, не е допустимо присъждането на по- голямата от двете суми. Тук следва да се отбележи, че на собственика на увредения автомобил е била изплатена сума в по- малък размер- 3 101, 93 лева, поради отразеното в ликвидационния акт по щета извършено прихващане с дължима вноска от 1 775, 92 лева по застрахователна премия, като реално на пострадалия в случая е била преведена разликата между определеното му застрахователно обезщетение и дължимата от него вноска по имуществената застраховка. За отговорността на ответника обаче това обстоятелство няма значение, доколкото същият при всички положения дължи пълния размер на щетата по събитието, като останалото са отношения между застрахован и застраховател, които не променят отговорността на виновното за ПТП лице. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички изискуеми законови предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената от пострадалия имуществена застраховка, като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и за него се поражда правен интерес от водене на настоящия процес. В тази връзка предявеният иск за главницата следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.03.2019 г.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за четири получени от ответника регресни покани, последната от които му е доставена на 14.04.2015 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение по последната покана- 30.04.2015 г. Лихвата обаче се претендира от един по- късен начален момент- три години преди предявяване на иска, или за периода от 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., като тя възлиза в размер на 1 485, 19 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК на база представената справка от електронен калкулатор и до който искът следва да се уважи.
Предвид
изхода на делото- уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен надлежен списък и които са били
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за
това- държавна такса в размер на 254, 52 лева (лист 32 от делото), такса за
издаване на съдебно удостоверение от 5 лева (л. 32), депозити за вещо лице в
размер на 240 лева (л. 59 и л. 78) и за разпити на свидетели от 60 лева (л. 59)
и адвокатско възнаграждение в размер на 777, 78 лева с ДДС (л. 93- 97), които
разноски следва да се възложат в тежест на ответника, а направените от него си
остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН: **********,***,
да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** *** директори К.Х.Ч.и Б.А.В., следните суми: сумата от
4 877, 85 (четири хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и
пет стотинки) лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ***/
21.01.2014 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес GL 63 AMG”, с рег. №
***, на 17.01.2014 г. около 16.15 часа в село ***, в
следствие на виновното поведение на ответника като водач на домашно животно,
оставено без надзор в обхвата на пътя и внезапно излязло на платното за
движение, сумата от 15 (петнадесет) лева- ликвидационни разходи по щетата,
както и сумата от 1 485, 19 (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода
05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 06.03.2019 г. до изплащане на вземането, както
и направените разноски по делото: 254, 52 (двеста петдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки) лева, такса за издаване на съдебно удостоверение от 5 (пет)
лева, депозити за вещо лице в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева и за
разпити на свидетели от 60 (шестдесет) лева, както и адвокатско възнаграждение
в размер на 777, 78 (седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД