Р Е Ш Е Н И Е № 926
гр. Пловдив, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на 22.02.2018
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3571 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Земеделски производител М. Б. К.,
ЕГН: ********** против „Пипиниер Консулт
– Агробиотех“ ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 -то ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – частичен
иск от 98 572 лв., която ответникът дължи на отпаднало основание развален
Предварителен договор за покупко – продажба на базов посадъчен материал от
30.10.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 30.10.2006
г. сключил с ответното дружество Предварителен договор за покупко – продажба на
лозов базов посадъчен материал, по силата на който ответникът следвало да му продаде лозов
посадъчен материал, както следва: сорт „Блек“ – 8000 броя, сорт „Палиери“ –
8000 броя и сорт „Италия“ – 10 000 броя. В съответствие с клаузите на
предварителния договор ищецът заплатил на ответника сумата от 103 900 лв.
без ДДС – продажната цена на лозовия базов посадъчен материал. Доколкото се касае за родово определени вещи,
то собствеността върху тях следвало да се предаде на ищеца след предаването им.
След направеното от ищеца на 10.08.2007 г. – плащане, ответникът заявил, че не
може да изпълни договора, тъй като няма нужното количество, съгласно договора,
но уверил ищеца, че ще изпълни договора,
но по – късно. В тази връзка на 15.09.2007
г. бил подписан Анекс към предварителния договор от 30.10.2006 г., по силата на
който страните се уговорили, че след получаване на посадъчния материал
ответникът следва да уведоми ищеца и да съхранява материала при себе си до
вземането му от ищеца. След многократни устни разговори едва преди няколко
години били доставени 1332 лозови насаждения – смесени сортове на стойност от
по 4 лв. или обща стойност 5 328 лв. На 01.02.2017 г. ищецът изпратил до
ответника покана за изпълнение на задължението по сключена предварителен
договор, която била получена от ответника на 02.02.2017 г. С поканата бил даден
15 дневен срок за изпълнение, след който
договорът и анекса се считали прекратени и се претендирало връщане на платените
суми след приспадане стойността на доставените стоки. След получаване на поканата представителят на
ответното дружество поискал да предостави нещо различно от дължимото, а именно:
определено количество вино, което предложение не било прието от ищеца. С оглед липсата на изпълнение в указания
срок, то договорът се считал развален и с така предявения иск се претендира
връщане на платеното на отпаднало основание – разваляне на договора. Предвид
изложените съображения се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се
разноски.
Ответник оспорва иска като
неоснователен. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенцията. Твърди се, че ищецът е бил неизправна
страна по договора, като е заплатил уговорената сума след установения в
договора срок за това. Относно доставката на лозовия посадъчен материал, се
сочи, че същата не е била осъществена по вина на ищеца, което е видно от
сключения анекс към предварителния договор, в който е уговорено, че доставените
количества лозово посадъчен материал остават на съхранение при продавача т.е. –
ответника, до поискване от купувача – ищеца.
Твърди се, че лозовият посадъчен материал поради неполучаването му от
ищеца е погинал, поради което ответникът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разходи и пропуснат приход от ДДС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установява
се, че на 30.10.2006 г. ищецът в
качеството на купувач е сключил с ответното дружество в качеството на продавач Предварителен
договор за покупко – продажба на лозов базов посадъчен материал, по силата на
който ответникът му продава лозов
посадъчен материал, както следва: сорт „Блек“ – 8000 броя, сорт „Палиери“ –
8000 броя и сорт „Италия“ – 10 000 броя. В чл.3.1. от договора купувачът е поел
задължение да извърши плащане на заявените количество лозов посадъчен базов
посадъчен материал по цени и в срок не по – късно от март месец 2007 г., а
съгласно чл.3.2. се е задължил да получи в договорение срок лозов базов
посадъчен материал. Продавачът от своя страна се е задължил да осигури на
купувача договорените количества лозов базов посадъчен материал в срокове,
уточнени от купувача, минимум 5 дни преди датата на получаване на материал.
Уговорена е обща цена в размер от 103 900 лв. без ДДС или 124 680 лв.
с ДДС и е представена банкова сметка, ***. Страните са се договорили
предаването на лозовия базов посадъчен материал да се извърши в пункта на
продавача, като разходите по транспорта да са за сметка на купувача. В чл. 5.3.
е уговорено допълнителни споразумения и промени в договора да се извършват само
с писмено съгласие и на двете страни.
На 10.08.2007 г. ищецът е заплатил по посочената в
предварителния договор банкова сметка ***.
На 15.09.2007 г. между страните е сключен Анекс към Предварителен
договор за покупко – продажба на лозов базов посадъчен материал от 30.10.2006
г., като е уговорено, че доставените количества на купувача лозов базов
посадъчен материал описани в договора остават на съхранение при продавача до
поискването им от купувача.
На
31.01.2017 г. ищецът е изпратил до ответника покана за изпълнение на
задължението по сключен предварителен договор, която била получена от ответника
на 02.02.2017 г. С поканата е даден 15 дневен срок за изпълнение, след който договорът и анекса
се считали прекратени и се претендирало връщане на платените суми след
приспадане стойността на доставените стоки. В поканата се съдържа извънсъдебно признание на факта на частична доставка на 1332 лозови
насаждения смесени сортове по 4 лева,
което се равнява на 5328 лв. Иска се предаване на цялото количество непредаден
лозов базов посадъчен материал, които се водят доставени на съхранение при
ответника, на адрес в гр. Пловдив.
От разпита на св. Б. В. К.– б. на М. К.се
установява, че предимно той се е занимавал с дейността на дъщеря му като
земеделски производител. Присъствал при подписване на договора, като поръчали
26 000 броя лозички, но ответникът не успял да ги достави през първата
година. Всяка година св. К.ходил на базата на ответника в с. Н. Г., като там
комуникирал с лице на име И. А., което всеки път обещавало че следващият път лозичките ще бъдат
доставени. Последният път И. А. попитал св. К.дали не иск 10 тона вино вместо
лози, но свидетелят му отказал. Преди няколко години А.му казал, че има някакви
лози и свидетелят отишъл да ги натовари.
Тези лози не били в саксия, а изскубани, но въпреки това свидетелят ги взел,
засадили ги, но нищо не станало от тях. Всеки път представители на ответника
казвали, че не са имали достатъчно време. Анексът бил сключен, защото не били
готови лозичките, за да имат време да ги направят. Посочва, че реално ако се
поръчат днес, те ги правят след 5-6 месеца. Свидетелят заявява, че не е имало
случай представител на ответника да се е обаждал на него или на дъщеря му, че
има готов посадъчен материал да отидат да го вземат.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно е установено, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по повод сключения договор за доставка
на лозов базов посадъчен материал, по силата на който ответникът се е задължил
да достави на ищеца определено количество и вид посадъчен материал след заявка
от страна на ищеца.
В тази връзка следва да се разгледа и
направеното от ответника възражение за погасяване на предявения иск по давност. Съгласно Постановление № 1 на ВС от 1979 г., което определя кога започват давностните срокове за вземания при хипотезите на
неоснователно обогатяване при отпаднало основание – давността на вземането на
кредитора започва да тече от момента на настъпването на юридическия факт, който
довежда до отпадане на основанието (разваляне или унищожаване на договора) т.е. от датата, на
която това е посочено в изявлението на ищеца за разваляне на договора е
достигнало до ответника. Считано от изтичане на дадения 15 дневен срок за
изпълнение т.е. считано от 17.02.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба не е изтекъл законоустановения давностен срок. Възражението на ответника
в тази насока се явява неоснователно и следва да се разгледа доколко така
предявения частичен иск се явява основателен и доказан.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане
на основанието по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да установи при условие на пълно
главно доказване, че надлежно е упражнил правото си на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи
само в случаите, когато са налице законовите предпоставки по чл. 87 ЗЗД,
а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да
е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
От събраните писмени и гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка съдът счита, че се
установява при условията на пълно и главно доказване неизпълнение на
задълженията на ответника в качеството на продавач да предаде на ищеца в
качеството на купувач договореното количество и вид посадъчен материал и
изпълнение на насрещното задължение на ищеца в качеството на купувач да заплати
цената и да заяви искане за изработване на материала. Съдът счита за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на гласните
доказателства, тъй като за изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките, в общия случай,
законодателна забрана за събиране на свидетелски показания не е въведена. Още повече, че страните не са се
договаряли за удостоверяване на доставката да бъдат подписвани
писмени документи. Цитираната разпоредба на чл. 5.3. от договора
касае изменение и промяна в договорните клаузи, а не задължение на страните да
оформят изпълнение на задълженията си по договора в писмена форма. От разпита
на св. К.се установява, че ищецът е бил изправна страна по договора, като в
изпълнение на задълженията си, поети с договора от 30.10.2006 г. е заплатил
договорената цена и многократно е отправял заявки към ответника за изработване
на заявения посадъчен материал. В качеството си на представител на ищеца, св. К.нееднократно
е посещавал базата на ответника в с. Н. Г., за да му бъде предаден поръчания
лозов посадъчен материал, но освен посочените в поканата и в исковата молба
1332 броя лозови насаждения, друг лозов посадъчен материал не му е бил
предаван.
При разпределената доказателствена
тежест, ответникът не доказа твърденията си, че поръчаният лозов посадъчен
материал е бил в неговата база, но не е своевременно получен от ищеца, поради и
което е погинал. Липсват, както писмени, така и гласни доказателства в тази
насока. Напротив от разпита на св. К.се установява, че последният е ходил в
базата и е поискал да получи доставените количества лозов базов посадъчен
материал, които е следвало да се доставят и съхраняват при ответника, съгласно
договора и анекса към него, но не му е предоставен посадъчен материал. Поискано
е продължаване на дадения срок. Св. К.заявява, че с оглед необходимостта на
осигуряване на по- дълъг период за направата на посадъчния материал е бил
подписан и анекса от 05.09.2007 г., като това твърдение не се опровергава от
ответника.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
ответникът е неизправна страна по договора от 30.10.2006 г., поради и което са
налице предпоставките за неговото разваляне и съответно отпадане на
основанието, на което ищецът е престирал на ответника договорената сума, след
приспадане на стойността на доставеното количество.
С оглед горното съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се
уважи. Предвид основателността на главния иск, то оснавателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 1400 лв.,
включващ сумата от 200 лв.- заплатена държавна такса и сумата от 1200 лв. –
заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Пипиниер
Консулт – Агробиотех“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ЗП- М. Б. К., ЕГН: ********** сумата
от 5000 лв. – частично от 98 572 лв., платена на отпаднало основание - развален
Предварителен договор за покупко – продажба на базов посадъчен материал от
30.10.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1400 лв. – разноски
по делото, включващи сумата от 200 лв.- заплатена
държавна такса и сумата от 1200 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.