Р
Е Ш Е
Н И Е №5
14.01.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С участието на секретаря: Р.С., след
като разгледа, докладваното от съдия Стамова, т.д.№29/2019г. и, за да се
произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”**”№*представлявана от В. М. С. и Д. Н. чрез пълн-к
ю.к.К. срещу Ф.К.Ф., ЕГН ********** с адрес ***.С исковата молба респ.
допълнителна искова молба съдът е сезиран за произнасяне по иск с правно
основание чл.422 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че
на основание запис на заповед, издаден на 17.07.2008г. в гр.Д., издаден от него,
като ЕТ и авалиран, като физическо лице съществува
вземане в полза на ищеца за сумата **
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане.Заявено е и искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата ** лева- сторени в заповедното производство разноски, както и
разноски по настоящото дело.Ищецът твърди, че на 17.07.2008г. между същия и ЕТ”Ф.Ф.” е сключен договор за кредит №476 за сумата ** лева, с
краен срок на погасяване 25.06.2015г.,
при договорена годишна лихва в размер на 11,755%, формирана от едномесечен Софибор плюс договорена надбавка в размер на 5.00 процентни
пункта.В съответствие с правилата за кредитиране на малки и средни предприятия,
заемът бил обезпечен с поръчителство от ЕТ”*, с ЕИК * запис на заповед за
сумата ** лева, издаден от ЕТ „ф.Ф.”, авалиран от Ф.Ф. и Г. И. А..Посочената сума включва главница и лихви за
три месеца по договора за кредит, записът е платим без протест и разноски в
срок до 25.07.2015г.Посочено е още, че банката е изпълнила задълженията си по
договора за кредит, като е предала на ответника сумата ** лева.Поради
непогасяване на задълженията по договора, въз основа на записа на заповед
Банката е сезирала съда за произнасяне с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, такава е
била издадена.Тъй като е постъпило възражения подадено от адв.Д., като
пълномощник на длъжника ищецът е предявил посочения иск.Във връзка с
възраженията на ответника за погасяване на вземането поради предявяването му
след изтичане на срока по чл.531 ТЗ в допълнителна искова молба е посочено, че
с оглед нормата на чл.422, ал.1 ГПК, съгласно която искът се счита за предявен
с подаване на заявленИето за издаване на заповед за
изпълнение посоченото възражение е неоснователно.
В отговора на исковата молба
ответникът е изразил становище за допустимост и неоснователност на предявения
иск.Заявил е, че не дължи сумите цитирани в исковата молба по запис на заповед
от 17.07.2008г., тъй като ищцовата банка е пропуснала
преклузивния 3 – годишен давностен срок да си предяви
претенцията по записа на заповед, съгласно разпоредбата на чл.537 ТЗ.Посочил е,
че падежа на задължението по записа на заповед е на 25.07.2015г., както и, че
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
не се ползва със сила на пресъдено нещо, подаването
на молба за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание съгласно т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК не представлява действие,
прекъсващо давността.Счита, че с ефект да прекъснат 3 – годишния давностен срок
следва да се зачетат – молбата за образуване на изпълнително дело №441 по описа
на ЧСИ Д., депозирана от банката на 07.08.2018г., след тригодишния давностен
срок по записа на заповед, който е изтекъл на 25.07.2018г.Позовава се на
даденото по т.д.№61273/2016г., ІV г.о на
ВКС разрешение.Заявява искане за отхвърляне на иска и претендира деловодни
разноски.Допълнителен отговор не е подаден.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Не се спори между страните за това, че
между „Банка ДСК” ЕАД и ЕТ”Ф.Ф.” е сключен договор за
кредит за сумата от ** лева, с краен срок на погасяване на кредита
25.06.2015г.,платима на месечни вноски по погасителен план, неразделна част от
договора, при договорена лихва в размер на 11.755%, формирана от едномесечен Софибор плюс договорена надбавка в размер на 5.00 процентни
пункта, който едномесечен Софибор към датата на
сключване на договора е бил 6,75%.
Страните не са формирали спор и
относно предоставянето на посочената сума в собственост на ответника.
Безспорен и ненуждаещ се от доказване
е факта, че във връзка с този договор за кредит е бил издаден на 17.07.2008г. в
гр.Д. запис на заповед от ЕТ”Ф.Ф.”.Записът на заповед
се намира в приложеното гр.д.№1039/2018г. по описа на ДнРС.Същият
е наименован запис на заповед и в него е удостоверено
поето задължение от ЕТ”Ф.Ф.” чрез неговия управител Ф.К.Ф.
неотменимо и безусловно срещу представяне на записа на заповед да се плати без
разноски и протест на „Банка ДСК” ЕАД сумата *лева, в срок до
25.07.2015г.Посочено е, че сумата е платима в гр.Д. съдържа се подпис на Ф.Ф., като управител на ЕТ”Ф.Ф.” и
печат на ЕТ.В документа е обективирано и изявление за
авалирането му, при условията при които е прието,като
поръчители, от Ф.К.Ф. и Г. И. А. и подписи на същите.
По делото е представена нотариална нотариална покана рег.№158 с рег.№2395 от 20.07.2017г. по
описа на Нотариус С. С., с която ищецът предявява плащането на сумата на
основание издадения запис на запове.Върху поканата е
удостоверено връчването и на лицето по реда на чл.47 ГПК.Спор между страните
във връзка с това обстоятелство не е формиран.
На 29.05.2018г. ищецът е подал пред ДнРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ф.К.Ф.,
ЕГН ********** и Г. И. А.,ЕГН ********** за сумата *лева, представляваща
дължима на основание запис на заповед, издаден в гр.Д. на 17.07.2008г. от ЕТ”Ф.Ф.”, авалиран от Ф.Ф. и Г. А..Сумата е претендирана
ведно със законната лихва от подаване на заявлението.Посочено е, че записът на
заповед е предявен за плащане на Ф. с нотариална покана с рег.№*, акт №*, том *
от 20.07.2017г. по общия регистър на Нотариус С. С., връчена на
07.03.2018г.Приложени са записът на заповед, тази нотариална покана с удостоверяване за връчването и, както и
нотариална покана за предявяването му на Г. А..
Съдът е уважил заявлението, като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК разпореждайки длъжниците Ф.К.Ф.,ЕГН ********** с адрес *** и Г. И. А.,ЕГН
********** солидарно да заплатят на Банка „ДСК” посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на *** лева- внесена държавна
такса и * лв – юрисконсултско
възнаграждение.
Образувано е изпълнително производство
под №441/2018г. по описа на ЧСИ М. Д., като на 12.11.2018г. покана за
доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение е връчена на адв.Д.,
като пълонмощник на Ф., която на 21.11.2018г. е
подала възражение, в които са изложени същите доводи за недължимост
на сумата.
По допустимостта на иска с оглед на
подаденото възражение и упълномощаването на адв.Д. за това съдът се е
произнесъл с определението по насрочване на делото.Съдът приема, че е налице
надлежно подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение, което
обуславя допустимост на предявения иск по чл.422,ал.1 ГПК вр.
с чл.535 и сл. ТЗ.
Искът е основателен.Съображения:
Записът на заповед е едностранно
волеизявление с абстрактен характер, поради което правата, произтичащи от него
са независими от каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи
поемането на менителничното задължение.Право на
кредитора по каузалната сделка, който е и поемател по
менителничния ефект е да избере дали да предяви
правата си по ценната книга, искайки изпълнение по нея или да предяви иск по
каузалното правоотношение.В случай, че кредиторът упражни правата си по ценната
книга, за длъжника съществува възможност да противопостави и личните си
възражения, произтичащи от каузалното отношение.В този смисъл е допустимо по
иск, предявен на основание запис на заповед, ответникът – издател на записа на
заповед, да възрази за недължимост на претендираната сума поради недължимост
на сумата по каузалното правоотношение.Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422,ал.1 ГПК, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед по чл.417 т.9 ГПК е съществуването на вземането, основано на ценната книга, като в тежест на
ищеца – кредитор е доказването на съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед с настъпил падеж на плащане.Ответникът не е възразил относно
наличието на посочения в исковата молба договор за кредит и издаването на
записа на заповед във връзка със същия.Не е въвел правоизключващи
във връзка със съдържанието и изпълнението по договора за кредит възражения.При
въведено твърдение на ищеца с исковата молба, вземането по издадената запис на
заповед произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е
било обезпечено с издадения запис на заповед предметът на делото не се променя
– в този смисъл т.17 от ТР №4/2013г ОСГТК.Ищецът е посочил обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доколкото
ответникът не въвел възражения във връзка със същото ищецът не е длъжен да
доказва възникване и съществуването на вземане по каузалното правоотношение.
С оглед разпоредбата на чл.513, ал.2 ТЗ вр. с чл.537 ТЗ допустим е иск срещу всички
задължение по записа на заповед лица,
заедно или поотделно.Искът срещу издателя е допустим, независимо от факта, че
другото посочено в заповедта за изпълнение солидарно задължено лице не е подало
възражение.
Представения в случая запис на
заповед, издаден от ЕТ”Ф.Ф.” е действителна ценна
книга с изискуемото се по закон съдържание(чл.535 ТЗ) и установява възникнало
вземане за сумата ** лева.Записът на заповед е истински документ, не е издаден
в противоречие с императивни правни норми, отговаря на изискванията по чл.535 ТЗ – документа е наименование „ запис на
заповед”, този израз е част и от съдържанието му, обективирано
е изявление за безусловно обещание да се плати определена сума, посочен е
падеж, място на плащане, дата и място на издаване, името на лицето или на
заповедта на което следва да се плати, съдържа подпис на издател, който не е оспорен.По
арг. от чл. 536, ал. 3 и 4 ТЗ посочването на населеното място е
достатъчно за изпълнението на минималните изисквания на чл. 535, т. 4 ТЗ – в този смисъл решение на ВКС по
т.д.№1348/2013г. І т.о.Ето защо съдът приема, че въз основа на процесния запис на заповед за издателя е възникнало валидно
задължение по смисъла на чл.538 ал.1 за плащане на сумата, посочена в него.С
оглед разпоредбите на чл.56 – чл.59 ТЗ при регистриране на търговско предприятие на
едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице.Ето
защо не е възможно записът на заповед да бъде едновременно и авалиран от Ф.Ф., поради което авалът съдът намира за недействителен, но счита, че
посочената недействителност не освобождава издателя от отговорност, в
качеството му на такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 535, т.3
от ТЗ вр. с чл. 537
вр. с чл. 486 от ТЗ,
ако документът посочва падеж на задължението, той трябва да бъде конкретно
точно и ясно определен по един от начините, посочени в разпоредбата на чл. 486,
ал.1, т.1 - т.4 от ТЗ
- или на предявяване, или на определен срок след предявяването, или на
определен срок след издаването, или на определен ден. Определяне на падеж по
друг начин, или с последователни падежи съобразно разпоредбата на чл. 537
вр. с чл. 486, ал.2
от ТЗ води до нищожност на
ценната книга. Съдът счита, че определения в случая падеж на ценната книга е в
съответствие с предвиденото в чл.486, ал.1 т.3 ТЗ краен срок след издаването, а
именно до 25.07.2015 г., като началния момент започва да тече от неговото
издаване.Вземането е изискуемо след изтичане на последния ден от срока и не е
обусловено от предявяване на записа на заповед.
Записът на заповед е с определен
падеж, който е настъпил, като доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено преди изтичането на 3 – годишен срок от настъпването на
падежа, а съгласно чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, възражението на ответника за неоснователност на иска, поради погасяване
на вземането поради изтекла давност съгласно чл.531 ТЗ е неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД.Изложените в отговора доводи както и цитираното ТР
са относими към издаваните по реда на ГПК(отм) изпълнителни листове на несъдебно изпълнително
основание, при отсъствието на норма указваща, че искът за установяване на вземането се смята за предявен от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложените съображения и
доколкото ответника, който носи доказателствената
тежест, не ангажира доказателства за погасяване на менителничното
си задължение в уговорения срок и до настоящия момент, по процесния
запис на заповед, с оглед на което искът се явява основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
Относно допустимостта и основателността на
иска срещу физическото лице, във връзка с издаден от същото, като ЕТ запис на
заповед съдът има предвид, постановеното по ч.т.д.864/2010г. на ВКС ІІ т.о с
което е постановено издаване на заповед за изпълнение срещу физическото лице,
във връзка с издаден от същото, като ЕТ запис на заповед, с оглед и факта, че с
признаване качеството на търговец на физическото лице не възниква нов правен
субект.
С оглед изхода на делото, направеното от
ищеца искане за присъждане на разноските, както и представения списък по чл. 80 ГПК,
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца се следват да се присъдят изцяло направените
в настоящото производство разноски в размер на *лв. (платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на * лева определено от съда на основание чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с
чл.78, ал.1 ГПК) - направени разноски в
исковото производство.Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по ТД № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът присъжда на ищеца и сторените в производството по ч.гр. дело
№ 82/2017 г. на ВРС, разноски, възлизащи в размер на *лв. -направени разходи в заповедното
производство, от които *лева за държавна такса и *лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава за установено на основание чл.422,
ал.1 ГПК, че „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”**”№* представлявана от В. М. С. и Д.
Н. има вземане срещу Ф.К.Ф., ЕГН ********** с адрес *** произтичащо от запис на заповед издаден на
17.07.2008г. в гр.Д. от Ф.К.Ф., като ЕТ „Ф.Ф.” за сумата
*лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.05.2018г. до окончателното изплащане, за което в полза на Банката е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр.д.№1039/2018г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА Ф.К.Ф., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”**”№* сума в размер на *лв. -
направени разноски в исковото производство, и сума в размер на *лв разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с
въззивна жалба пред САС в 2 – седмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен
съдия: