№ 111
гр. гр. Д., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
в присъствието на прокурора Д. Н. Д.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело №
20243200100241 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба вх.№2745/23.04.2024
г.,уточнена с молба вх.№3641/03.06.2024 г.,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от С. М.
Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** срещу Прокуратурата на Република
България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
70 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /накърнени
чест,достойнство,добро име и обществена репутация,стрес,разклатено
физическо и психическо здраве/,настъпили вследствие незаконно обвинение
срещу ищеца по ДП №9/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура-гр.Д.,по НОХД №1627/2015 г.,НОХД №145/2016 г. и
НОХД №357/2020 г. на Добричкия районен съд,последното НОХД прекратено
поради изтекла абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК,и сума в размер на
185 412,69 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие
горното обвинение,изразяващи се в пропуснати ползи-нереализиран доход по
сключени на *** г.,*** г. и *** г. трудови договори с германски работодател-
гостилница „***“ *** и нереализирани доходи във връзка със състезания и
обществени тренировки с немски клуб по борба-Спортно дружество на
атлетите „Х.“,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от датата
1
на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.Претендират се и
разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България изразява становище за
неоснователност на предявените искове и настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд
установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба и уточняващата я молба вх.
№3641/03.06.2024 г.,че на 12.02.2015 г. било образувано ДП №9/2015 г. по
описа на ОСлО към Окръжна прокуратура-гр.Д. срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.159б ал.1 във вр. с чл.159а от НК.С постановление
№1852/15.10.2015 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Д. било постановено
на ищеца С. Л. да бъде повдигнато обвинение за това,че в периода от *** г. до
*** г. в гр.Д. в съучастие с В.Ж. И. от гр.Г.Т. като съизвършител набирал и
транспортирал отделни лица-Д.Д.Д. от с.С. и я превел през границата на
страната с целта по чл.159а ал.1 от НК-за използването й за развратни
действия в гр.М.,Г. независимо от съгласието й,като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги-престъпление по чл.159б ал.2 във вр. с чл.159б ал.1
предл.1 и 2 във вр. с чл.159а ал.2 т.6 предл.3 във вр. с чл.159а ал.1 вр. с чл.20
ал.2 от НК.С постановление от 21.10.2015 г. по цитираното ДП Л. бил
привлечен като обвиняем.Такова привличане било извършено и с предходно
постановление от 02.06.2015 г.С постановление от 11.11.2015 г. прокурор при
ДРП постановил,че обвинението е за тежко умишлено престъпление,и
наложил на основание чл.68 от НПК забрана на Л. да напуска пределите на
Р.България.След внасяне на обвинителен акт срещу Л. в Добричкия районен
съд било образувано НОХД №145/2016 г.,приключило в първата инстанция с
присъда №55/11.11.2019 г.,с която Л. бил признат за виновен.След
обжалването й с решение №15/13.03.2020 г. по ВНОХД №40/2020 г. на ДОС
въззивният съд отменил присъдата изцяло и върнал делото за разглеждане от
друг състав.На 01.04.2020 г. било образувано по върнатото дело НОХД
№357/2020 г. на ДРС.С определение №260012/09.03.2022 г. по НОХД
№357/2020 г. на ДРС наказателното производство срещу Л. било прекратено
поради изтекла абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК.Претенцията за
обезвреда се мотивира от ищеца с разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,като
се търси обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,настъпили от
2
незаконно повдигнато обвинение.Общата продължителност на наказателното
производство била 7 години и 25 дни.Заради наложената забрана за напускане
пределите на страната ищецът претърпял имуществени вреди.Не могъл да
реализира доходи в Г. през периода от *** г. до *** г. по сключени
предварителни трудови договори с гостилница „***“ ***,по които следвало да
получава месечна брутна заплата в размер на 1 800 евро.Пропуснал и доходи
от състезателна дейност по борба през периодите от 01.08.2016 г. до
31.12.2016 г.,от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.,от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г.,от
01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. от състезания и
обществени тренировки при немския клуб Спортно дружество на атлетите
„Х.“ при уговорено възнаграждение в размер на 500 евро на седмица.Общият
размер на пропуснатите доходи от трудови договори с посочената гостилница
бил 64 800 евро или 126 737,79 лв,а от немския спортен клуб 30 000 евро или
58 674,90 лв.Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 94 800 евро или 185 412,69 лв.В резултат на незаконното обвинение
за ищеца били настъпили и неимуществени вреди.Преди процесното
обвинение Л. никога не бил задържан в поделенията на МВР и срещу него не
били водени наказателни производства.Вследствие действията на
Прокуратурата същият претърпял вреди,изразяващи се в сериозно накърнено
човешко достойнство,чест,добро име и обществена репутация.Бил стресиран
от невъзможността да упражнява трудова дейност по подписани договори в
Г..Преживяният стрес разклатил неговото физическо и психическо
здраве.Започнал да страда от безсъние,изпитвал
притеснение,страх,срам.Станал затворен,необщителен и
раздразнителен,отчуждил се и прекратил контакти с близки и
приятели.Претендира обезщетение за горните неимуществени вреди в размер
на 70 000 лв.
В отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ изразява становище за
неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Оспорва исковете
по основание и размер.Сочи,че съгласно т.9 и 11 от ТР №3/2005 г. по тълк.д.
№3/2004 г. на ОСГК на ВКС при настоящата хипотеза отговорността на
Прокуратурата не може да бъде ангажирана,доколкото наказателното
производство е прекратено поради изтекла давност.Претенцията за
неимуществени вреди била прекомерна и не съответствала на икономическия
стандарт в страната.Следвало да се съобрази,че наказателното производство
3
било с фактическа и правна сложност,по него не била взета мярка за
неотклонение.Не се твърдели трайни вреди върху физическото и
психическото здраве на ищеца.Делото не било и медийно
разгласено.Имуществените вреди също не били доказани по
размер.Ответникът оспорва достоверността на датата на сключване на
представените от ищеца три броя предварителни трудови договори от ***
г.,*** г. и *** г.Първият договор бил от *** г. и бил сключен след налагане на
ищеца забрана да напуска пределите на страната,т.е. той сам се бил поставил в
невъзможност да изпълни този и следващите договори,тъй като знаел за
наложената му забрана.Липсвали и доказателства,че именно в резултат на
горната забрана ищецът е бил възпрепятстван да участва в
състезания.Липсвал елементът „сигурен характер“ на пропуснатата
полза,нямало и доказателства за размера й.
От книжата по приложените досъдебно производство и НОХД се
установява следното:
С постановление от 12.02.2015 г. на младши прокурор в Районна
прокуратура-гр.Д. е образувано досъдебно производство №9/2015 г. по описа
на ОСлО-Д. при Окръжна прокуратура-Д. срещу неизвестен извършител за
това,че през месец юни-месец септември 2014 г. на територията на гр.Д.
набрал,транспортирал и на *** г. превел през границата на страната-ГКПП
Русе-Дунав мост отделно лице-Д.Д.Д. от с.С.,общ.Д.,с цел да бъде използвана
за развратни действия в Г. независимо от съгласието й-престъпление по
чл.159б ал.1 вр.чл.159а ал.1 пр.1 от НК.
С постановление от 02.06.2015 г. на следовател от ОСлО при ОП-Д.
ищецът С. М. Л. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.159б ал.1 предл.1 от НК във връзка с чл.159а ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от
НК,като му е взета и мярка за неотклонение „Подписка“.
С второ постановление от 21.10.2015 г. на следовател от ОСлО при ОП-Д.
ищецът С. М. Л. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.159б ал.2 във връзка с чл.159б ал.1 предл.1 и 2 във връзка с чл.159а ал.2 т.6
предл.3 във връзка с чл.159а ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК,като отново му
е взета и мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 16.11.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура-
Д. след констатация,че обвинението е за тежко умишлено престъпление по
4
смисъла на чл.93 т.7 от НК,за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 до 50 000 лв,на
основание чл.199 и чл.68 ал.1 от НПК на Л. е наложена забрана да напуска
пределите на Р.България освен с разрешение на наблюдаващия прокурор.
Досъдебното производство приключва с постановление от 07.12.2015 г. на
следовател от ОСлО при ОП-Д. с мнение за предаване на съд на обвиняемия
Л. /наред с другия обвиняем В.Ж. И./.
Първоначално е изготвен обвинителен акт от 11.12.2015 г. от прокурор
при Районна прокуратура-Д.,с който е повдигнато обвинение на С. М. Л. за
това,че в периода от месец *** г. до *** г. в гр.Д. в съучастие със С. М.Л. като
съизвършител набирал и транспортирал отделни лица-Д.Д.Д. от с.С.,общ.Д. и
на *** г. я превел през границата на страната-ГКПП Русе-Дунав мост,с цел да
бъде използвана за развратни действия в гр.М.,Г. независимо от съгласието
й,като деянието е извършено чрез обещаване на облаги-престъпление по
чл.159г предл.1 във връзка с чл.159б ал.2 във връзка с чл.159б ал.1 предл.1 и 2
във връзка с чл.159а ал.2 т.6 предл.3 във връзка с чл.159а ал.1 във връзка с
чл.20 ал.2 във връзка с чл.29 ал.1 от НК.По повод на този обвинителен акт е
образувано на 12.12.2015 г. НОХД №1627/2015 г. на Добричкия районен
съд,приключило с разпореждане №63/11.01.2016 г. на ДРС за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура-Д. за
изправяне на допуснато в хода на досъдебното производство съществено
нарушение на процесуалните правила.
С нов обвинителен акт на РП-Д. изх.№1862/03.02.2016 г. на Л. е
повдигнато обвинение за това,че в периода от месец *** г. до *** г. в гр.Д. в
съучастие с В.Ж. И. от гр.Г.Т. като съизвършител набирал и транспортирал
отделни лица-Д.Д.Д. от с.С.,общ.Д. и на *** г. я превел през границата на
страната-ГКПП Русе-Дунав мост,с цел да бъде използвана за развратни
действия в гр.М.,Г. независимо от съгласието й,като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги-престъпление по чл.159б ал.2 във връзка с чл.159б
ал.1 предл.1 и 2 във връзка с чл.159а ал.2 т.6 предл.3 във връзка с чл.159а ал.1
във връзка с чл.20 ал.2 от НК.По повод на обвинителния акт е образувано на
04.02.2016 г. НОХД №145/2016 г. на Добричкия районен съд,в хода на което е
осъществено изменение на обвинението спрямо Л.,като му е повдигнато
такова за престъпление по чл.155 ал.1 от НК.Производството е приключило с
5
присъда №55/11.11.2019 г.,с която Л. е признат за виновен в това,че в периода
месец *** г. в гр.Д. е склонявал към проституция Д.Д.Д.-престъпление по
чл.155 ал.1 от НК,като на основание чл.78а ал.1 от НК същият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
По повод жалба на Л. срещу горната присъда е постановено решение
№15/13.03.2020 г. по ВНОХД №40/2020 г. на Добричкия окръжен съд,с което
присъдата е отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните при постановяване на първоинстанционния акт
/нарушаване на принципа за несменяемост на състава на съда/ и делото е
върнато на ДРС за разглеждане от нов състав.
На 01.04.2020 г. е образувано НОХД №357/2020 г. на Добричкия районен
съд,което приключва с протоколно определение №260012/09.03.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство срещу С. М.Л. поради
погасяване на наказателната отговорност вследствие изтичане на
предвидената в закона давност.Определението,което е подлежало на
обжалване и протест в 15-дневен срок от датата на постановяването му в
съдебно заседание,е влязло в сила на 25.03.2022 г.
Предвид горния развой на наказателното производство срещу ищеца Л.
същото е продължило в рамките на 7 години и 40 дни в досъдебна и съдебна
фаза.
Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или
съда при обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление,или поради това,че наказателното производство е
образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В случая не са налице хипотезите на отговорност на държавата по чл.2
ал.1 т.3 предл.1-3 от ЗОДОВ,тъй като наказателното производство не е
приключило по същество с оправдаване на ищеца по повдигнатото му
обвинение,нито е прекратено поради това,че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.Наказателното
6
производство е прекратено поради погасяване на наказателната отговорност
на ищеца вследствие изтичане на абсолютна давност,поради което следва да
се прецени осъществен ли е относимият към основанието за прекратяване
фактически състав на отговорността по чл.2 ал.1 т.3 предл.4 от ЗОДОВ.
Деянието,за което е повдигнато обвинение на ищеца Л.,е осъществено
през месец *** г.В хода на съдебното производство пред ДРС е извършено
още по НОХД №145/2016 г. и впоследствие по НОХД №357/2020 г. и е
допуснато в съдебно заседание на 26.05.2021 г. от съда изменение на
обвинението,като се е преминало към такова за престъпление по чл.155 ал.1 от
НК /склоняване към проституция/.За престъпление по чл.155 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от 1 000 до
3 000 лв.Давността за същото по чл.80 ал.1 т.4 от НК е пет години,а
абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е седем години и шест
месеца.Спрямо начална дата на давността последния ден на *** г. /31.08.2014
г./ срокът на абсолютна давност е изтекъл на 28.02.2022 г.
Основната предпоставка за отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ е незаконността на действията на държавните органи.В случая всички
действия на ответната Прокуратура до 28.02.2022 г. са били законни и
материално и процесуално-правно обосновани.Тяхната незаконност би
следвала от постановяване на оправдателна присъда спрямо ищеца или от
прекратяване на наказателното производство поради незаконност на
обвинението по причина,че деянието не е извършено от лицето или не
представлява престъпление,но в настоящата хипотеза горните
предпоставки,обосноваващи незаконност на обвинението,не са налице.Когато
наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна
давност,извършените до датата на изтичане на давността действия на
правозащитните органи на държавата са законни и не пораждат в полза на
ищеца Л. право на обезщетение /така мотивите към т.8 от Тълкувателно
решение №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.Такова право
същият щеше да има само в случай,че бе поискал въпреки изтичане на
давността продължаване на наказателното производство по реда на чл.24 ал.2
от НПК и същият беше оправдан по повдигнатото му обвинение /арг.мотивите
към т.8 и 9 от цитираното ТР/.Ищецът обаче не е поискал такова
продължаване с оглед получаване на оправдателна присъда,а е настоял за
прекратяване на производството по НОХД №357/2020 г. на ДРС поради
7
изтекла давност.
Предвид горното ищецът Л. няма право на обезщетение за причинени му
имуществени вреди в общ размер на 94 800 евро или 185 412,69 лв,от които
пропуснати доходи през периода от *** г. до *** г. по сключени предварителни
трудови договори с гостилница „***“ *** /на листи 6-14 от делото/ в размер на
64 800 евро или 126 737,79 лв и пропуснати доходи от състезателна дейност по
борба през периодите от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г.,от 01.08.2017 г. до
31.12.2017 г.,от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г.,от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. и
от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. от състезания и обществени тренировки при
немския клуб Спортно дружество на атлетите „Х.“ в размер на 30 000 евро или
58 674,90 лв.Претенциите за обезщетяване на имуществени вреди,настъпили в
хода на наказателното производство до датата на изтичане на давността
28.02.2022 г.,са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло,защото през
периода,през който се претендира да са настъпили,действията на ответната
Прокуратура са били напълно законни и не пораждат отговорност на същата
за обезвреда.Не се касае за вреди в пряка причинно-следствена връзка с
незаконни действия на Прокуратурата,което обосновава цялостна
неоснователност на претенциите за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди.
По същите съображения на ищеца не се следва и обезщетение за
неимуществени вреди,настъпили вследствие действията на Прокуратурата от
началото на наказателното производство /12.02.2015 г./ до датата 28.02.2022
г.,на която е изтекла абсолютната давност,изключваща наказателната
отговорност на ищеца Л..Последният има право на обезвреда за
неимуществени вреди само за периода на висящност на наказателното
производство,през който наказателното преследване е погасено по давност,а
именно от 28.02.2022 г. до датата 25.03.2022 г.,на която е влязло в сила
определението по НОХД №357/2020 г. на ДРС за прекратяване на
наказателното производство по давност.Само за този период Прокуратурата
би могла да носи отговорност за незаконосъобразно поддържане висящността
на производството при погасена наказателна отговорност на ищеца Л. /в тази
насока определение №712/28.10.2019 г. по гр.д.№3764/2019 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.
Както бе посочено,на обезщетяване подлежат само неимуществените
8
вреди,които са настъпили през времетраене на наказателното преследване
след изтичане на давността.Периодът 28.02.2022 г.-25.03.2022 г. обаче следва
да бъде редуциран до периода 28.02.2022 г.-09.03.2022 г.,защото в съдебното
заседание на 09.03.2022 г. по НОХД №357/2020 г. на ДРС ответната
Прокуратура е предприела действия по преустановяване висящността на
производството и не е оспорила основателността на искането на Л. за
прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност,респ.
също е настояла за прекратяването му.Същата не е протестирала
прекратителното определение на Добричкия районен съд по НОХД
№357/2020 г.Следователно за незаконно може да се третира поддържането на
обвинението само през периода 28.02.2022 г.-08.03.2022 г. вкл. в рамките на 8
дни.
По делото са събрани доказателства за настъпилите от цялостно
предприетото срещу ищеца наказателно производство неимуществени
вреди.От разпита на свидетелите Г.И.Г. и И.Д.Р.,приятели на ищеца,без
родство със същия,се установяват обичайните за човек,срещу когото е
предприето наказателно преследване,негативни преживявания и душевни
терзания.Производството изключително променило ищеца-бил
младо,лъчезарно и свястно момче,което стриктно изпълнявало служебните си
задължения като районен инспектор във Второ РУ на ОД на МВР-
Д..Повдигнатото обвинение довело до дисциплинарното му
уволнение.Коренно променило живота му-прекъснало полицейската му
кариера и тази на спортист като състезател в националния отбор по
борба.Ищецът се затворил в себе си,не общувал,отчуждил се от близки и
приятели,изпитвал срам.Имал проблеми с приятелката си,с която живеел на
семейни начала,и с нейните родители,които били против сключване на брак
заради наказателното производство.Не можел да работи в чужбина и да
участва в състезания в Г.,което утежнявало финансовото му положение.Не
можел да спи,станал раздразнителен.От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,което не е
оспорено от страните,става ясно,че по време на наказателното производство
при Л. се отчита функциониране в ситуация на повишени нива на
стрес,снижение на адаптивните възможности и острота на характеровите
черти.Същият е бил ангажиран с мрачно и потиснато настроение,чувства на
обида,омерзеност,потъпкана чест и достойнство,невъзможност да се
9
зарадва,невъзможност да се справи със ситуацията,безпомощност и
проблемно справяне с ежедневните задължения,самоизолация,срив в личния
живот.Наказателното производство е изиграло роля на стресор с
изключителна интензивност,довел до влошаване на психичното състояние на
ищеца,високи по интензивност напрежение,тревожност,които носят
клиничната характеристика на остра стресова реакция-преходно разстройство
със значителна тежест.Вещите лица са установили трайни следи на влошено
психично състояние на ищеца,което е в причинно-следствена връзка с
травмиращото въздействие от повдигнатото обвинение.Към настоящия
момент ищецът е успял да притъпи,но не и да преработи болезнените чувства
и спомени от преживяната тежка психотравма.Причиненото му страдание и
унижение е заседнало дълбоко в съзнанието му.Същият остава емоционално
лабилен със значително намалени по интензивност и честота кошмарни
сънища и внезапна поява на спомени от преживяната психотравма,при
значително подобрен нощен сън-клинични прояви на персистиращо
посттравматично стресово разстройство,приело с годините хроничен ход с
болестен характер.И до настоящия момент е налице до известна степен
психомоторно напрежение.Макар да отрича депресивни и тревожни
мисли,цялостното му поведение дава сигнали за наличие на потиснатост и
общо неспокойствие.Налице са прояви на старт-рефлекс /внезапно връхлитане
на спомени и ново преживяване на събитията/.
За сочените неимуществени вреди обаче ответната Прокуратура не
отговаря за периода до изтичане на давността,тъй като същите не са в
причинно-следствена връзка с нейни незаконни актове и
действия.Прокуратурата отговаря само за периода 28.02.2022-09.03.2022
г.Доколкото и през периода от 8 дни от изтичане на давността на 28.02.2022 г.
до датата на постановяване на прекратителното определение 09.03.2022 г.
ищецът е изживявал същите стрес,безпокойство,чувства на накърнени чест и
достойнство и пр.,на същия се следва обезщетение за посочения период.
В практиката на Върховния касационен съд,обективирана в решение №
407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 395/18.01.2012
г. по гр. д. № 159/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. №
3963/2018 г., IV г. о.; решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г.
о. и др.,се приема,че справедливостта като критерий за опреД.е паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими
10
към стойността,която засегнатите блага са имали за своя
притежател.Справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства,които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане,начин и обстоятелства,при
които е получено,последици,продължителност и степен на интензитет,възраст
на увредения,обществено и социално положение.По отношение на
отговорността по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат
само неимуществените вреди,които са в пряка причинна връзка с
увреждането,и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията.Задължително
се отчита общата продължителност и предмета на наказателното
производство,тежестта на повдигнатото обвинение,видът на взетата мярка за
неотклонение,другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство,поведението на страните и на техните
представители,поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи,личността на увредения,вкл. дали обвинението е в
сферата на професионалната му реализация,както и всички други факти,които
имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.Размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към
датата на деликта,за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Периодът,за който ответната Прокуратура дължи обезщетение за
неимуществени вреди,е твърде кратък-8 дни.През тези 8 дни спрямо ищеца Л.
не са предприемани никакви процесуални действия,но същият е продължавал
да изпитва посочените по-горе негативни чувства и преживявания,обосновани
от наличието на висящо наказателно производство срещу него.Следва да се
отчете,че все пак през този период спрямо него обвинението е вече изменено в
по-леко такова,за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години,а и същият е очаквал до датата на насроченото съдебно заседание от
09.03.2022 г. по НОХД №357/2020 г. на ДРС срокът на абсолютна давност да
изтече,който факт би следвало да обоснове по-слаб интензитет на негативните
преживявания заради очакването за благоприятна за ищеца развръзка на
производството.По-тежките неимуществени вреди,удостоверени от
разпитаните свидетели и от заключението по комплексната съдебно-
11
психиатрична и психологична експертиза,не са в пряка причинно-следствена
връзка с действия на Прокуратурата през периода 28.02.2022-09.03.2022 г.,а са
резултат от цялостното въздействие на образуваното срещу ищеца
наказателно производство,което обаче е било законно до датата 28.02.2022 г. и
не обосновава репариране на тези вреди.
На база икономическата конюнктура в страната през периода 28.02.2022-
09.03.2022 г. /засилени инфлационни процеси вследствие пандемията от
Ковид-19 и последиците от нея,минимална работна заплата за страната в
размер на 650 лв/ съдът определя обезщетение за неимуществени вреди за
посочения период в размер на 200 лв.Искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до този размер и следва да бъде
уважен,респ. следва като неоснователен да се отхвърли в частта за горницата
от 200 лв до 70 000 лв.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетението в размер
на 200 лв следва да се присъди ведно със законната лихва върху него,начиная
от датата на предявяване на исковете,до окончателното му изплащане,както е
претендирал ищецът.
Ищецът е претендирал присъждане на сторените от същия разноски по
делото.Такива му се следват на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ в размер на 10
лв-внесена от същия ДТ по чл.2а от Тарифата за ДТ,които се събират от
съдилищата по ГПК,в сила от 01.03.2008 г.,поради частично уважаване на
иска за неимуществени вреди.Същият е сторил и разноски в размер на 10 лв
държавна такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения и в размер на
142,40 лв за превод на документи от немски език,които обаче са изцяло във
връзка с иска за имуществени вреди.Поради цялостното отхвърляне на иска за
имуществени вреди ищецът няма право на тези разноски по смисъла на чл.10
ал.2 от ЗОДОВ.
Прокуратурата не е претендирала разноски и такива не следва да й се
присъждат за отхвърлената част от исковете,а и няма доказателства да са
сторени от нея.
На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд разноските по
производството,сторени във връзка с частично уважения иск за
неимуществени вреди,а именно сумата от 1 200 лв,представляваща
възнаграждение за вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-
12
психиатрична и психологична експертиза,която е била изплатена от бюджета
на съда,тъй като съгласно чл.9а ал.2 от ЗОДОВ ищецът е освободен от
предварително внасяне на разноски за производството.
На основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ ищецът С. Л. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Добричкия окръжен съд разноските по
производството,сторени във връзка с изцяло отхвърления иск за имуществени
вреди,а именно сумата от 150 лв,представляваща възнаграждение за вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,което е изплатено от
бюджета на съда с оглед разпоредбата на чл.9а ал.2 от ЗОДОВ.
Предвид частичното уважаване на иска за неимуществени вреди
процесуалният представител на ищеца адв.Д. Д. има право на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,определено
съразмерно на уважената част от иска /чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ/.По делото
не е представен договор за правна защита и съдействие,в който да е
отразено,че защитата е осъществена безплатно от адвоката.Последният обаче
е заявил този факт в последното открито съдебно заседание по делото и
ищецът не го е оспорил,което е равнозначно на потвърждаването му.В редица
определения на ВКС на РБ /определение №60255/05.07.2021 г. по ч.т.д.
№79/2021 г. на І т.о.,ТК на ВКС и цитирани в него определения/ се приема,че
липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА,а достатъчно за уважаване на искането за
това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорен в
тежест на доверителя размер на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.2 от
ЗА и при наличие на изявление,че предоставената правна помощ е уговорена
като безвъзмездна,при липсата на данни,които да го опровергават.В случая е
налице такова изявление на пълномощника на ищеца,неоспорено от
последния,като липсват и данни между тях да е уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение.В този случай с оглед изхода от спора в полза на
упълномощения от ищеца по делото адвокат следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска за
неимуществени вреди.
Искът за неимуществени вреди е с цена 70 000 лв,като е уважен до размер
от 200 лв.За иск с цена 70 000 лв се дължи ориентировъчен размер на
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. от
13
6 250 лв.Съразмерно на уважената част от иска на адвоката се следва
възнаграждение в размер на 17,86 лв за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.*** да
заплати на С. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** на основание чл.2 ал.1 т.3
предл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 200 лв /двеста лева/,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,настъпили през периода 28.02.2022 г.-
09.03.2022 г. вследствие обвинение срещу ищеца С. М. Л. по ДП №9/2015 г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.Д.,по НОХД
№1627/2015 г.,НОХД №145/2016 г. и НОХД №357/2020 г.-трите по описа на
Добричкия районен съд,последното прекратено поради изтекла абсолютна
давност по чл.81 ал.3 от НК,ведно със законната лихва върху горната
сума,начиная от датата на предявяване на иска 23.04.2024 г.,до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,предявен от С. М.
Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** срещу Прокуратурата на Република
България с адрес гр.***,за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие незаконно
обвинение срещу ищеца С. М. Л. по ДП №9/2015 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.Д.,по НОХД №1627/2015
г.,НОХД №145/2016 г. и НОХД №357/2020 г.-трите по описа на Добричкия
районен съд,последното прекратено поради изтекла абсолютна давност по
чл.81 ал.3 от НК,в частта за горницата от 200 лв до 70 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,предявен от С. М.
Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** срещу Прокуратурата на Република
България с адрес гр.***,за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди,настъпили вследствие незаконно
обвинение срещу ищеца С. М. Л. по ДП №9/2015 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.Д.,по НОХД №1627/2015
г.,НОХД №145/2016 г. и НОХД №357/2020 г.-трите по описа на Добричкия
районен съд,последното прекратено поради изтекла абсолютна давност по
чл.81 ал.3 от НК,в размер на 185 412,69 лв,от които пропуснати доходи през
14
периода от *** г. до *** г. по сключени предварителни трудови договори с
гостилница „***“ ***,Г. в размер на 126 737,79 лв /64 800 евро/ и пропуснати
доходи от състезателна дейност по борба през периодите от 01.08.2016 г. до
31.12.2016 г.,от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.,от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г.,от
01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. от състезания и
обществени тренировки при немския клуб Спортно дружество на атлетите
„Х.“ в размер на 58 674,90 лв /30 000 евро/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.*** да
заплати на С. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
10 лв /десет лева/ държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.*** да
заплати на адвокат Д. И. Д. от АК-Д. с адрес гр.Д.,*** адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на
17,86 лв /седемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ съразмерно на
уважената част от иска за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.*** да
заплати по сметка на Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 200 лв /хиляда и двеста лева/,представляващи изплатени от
бюджета на съда възнаграждения за вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
ОСЪЖДА С. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.*** да заплати по сметка
на Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв
/сто и петдесет лева/,представляващи изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15