Мотиви
на присъда, постановена по НОХД № 24 по описа на Районен съд Велинград за 2020
г.
Районна прокуратура Велинград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ю.Н.Т., с ЕГН **********, за това че:
-
на 25.04.2019г.,
в гр.Велинград, извършил действие, с цел да възбуди полово желание
без съвкупление с лице, навършило 14-годишна възраст- З.Б.Д., на 27 години, бил във възбудено /еректирало състояние, като тръгнал към нея, като употребил
за това сила, изразяваща се в опит да я прегърне насила, като си разперил
ръцете към свидетелката Д. и я хванал за гърдите, докато Д. бягала и деянието
представлява особено тежък случай, предвид съдбеното
минало и многократните осъждания на дееца – престъпление по чл. 150, ал.3 вр. чл. 150, ал. 1 от НК.
-
на 17.05.2019г., в гр.Велинград, е извършил, с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 - годишна възраст- С.Й.Л., на 53 години, като си е събул
панталоните и долното бельо, показал на Л. члена си, който бил във възбудено / еректирало/ състояние и тръгнал към нея, като е употребил
за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с твърд предмет в областта на
лицето, дясната част на шията и устата, и деянието представлява особено тежък
случай, предвид съдебното минало и многократните осъждания на дееца- престъпние по чл. 150, ал.3 от НК, във връзка с чл. 150, ал. 1 от НК
Първоинстанционното
съдебно следствие е проведено по общия ред.
С
протоколно определение от 07.07.2020 е допуснато
изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 НПК в обстоятелствената му
част по отношение на пострадалата З.Б.Д. в
частта „…като си разперил ръцете към
свидетелката Д. и я хванал за гърдите…“,
вместо описаното „.. като се опитал да я хване…“.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият дава обяснения по обвинението. Заявява, че не е познавал от преди
свидетелките Д. и Л., както и че никога не ги е виждал. Твърди, че обвинението
е неправомерно, понеже полицаите го гласят, а той не е извършил никакво
престъпление. Поддържа, че това, че минава и преминава отнякъде не означава, че
е извършил престъпление. Поддържа, че полицаите го гласят, те го мразят и искат
да го вкарат в затвора невинен. Излага, че няма как да си гледа децата, а жена
му изкарва по 20 лв.. Поддържа, че пострадалата Д. са я настроили и са й казали
да каже, че той е извършителят. Отрича да е заснет на видеозаписът, изгледан в
съдебно заседание, като поддържа, че това, че е минавал някъде да си търси
работа не означава, че е извършил престъпление. Твърди, че може и да е
преминавал на 25.04.2019 г. през мястото, където е заснет, но не е извършил
престъпление. Поддържа, че има жена и никого не е нападал, не е отправял сексуални
покани. Излага, че не се разпознава на видеозаписа от камера и че всеки може да
прилича на него.
В
хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, представителят на
държавното обвинение поддържа обвинението. Счита, че в хода на проведеното и
приключило съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, които
доказват по несъмнен начин обвинението. При реализацията на наказателната
отговорност, предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание около средния
размер за всяко от извършените престъпления, като бъде определено едно общо
наказание лишаване от свобода при първоначално строг режим на изтърпяване.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия Т. – адв. А., излага
становище, че така предявеното обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен
начин и не е оборена по категоричен начин презумпцията за невиновност. Според
защитата срещу свидетелката Д. не е имало изобщо нападение с цел сексуално
удовлетворяване, нейните описания на евентуалния нападател са имагинерни и
дадени по снимки, които са по делото. Счита, че не трябва да бъдат кредитирани
показанията й, тъй като на три пъти в полицията при разпитите й казала „опита
да ме прегърне, но нищо не направи, не ме докосна, не знам какво искаше да ми
направи“ и едва пред съда заявила, че била хваната за гърдите от подсъдимия,
който я прегърнал отзад. Отделно от това поведението било странно, тъй като
вместо да бяга към хотел „Арте“, накъдето се била
запътила, тя тръгнала да преследва нападателя си. Поддържа се, че не е налице
квалифициращият признак особено тежък случай, тъй като няма вредни последици,
няма отегчаващи обстоятелства разкриващи изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Счита, че и двете повдигнати обвинения
не са доказани по несъмнен начин и по- конкретно участието на подсъдимия в тях.
По отношение на показанията на свидетелката Л. поддържа, че следва да бъдат
кредитирани в частта че е извършено нападение спрямо нея, но не и от
подсъдимия, тъй като описанието, което дава тя на извършителя не съвпада с това
на подсъдимия. Въз основа на това защитникът на подсъдимия Т. моли да се
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият
Т., в своя лична защита и при упражняване правото си на последна дума, отрича
да е извършил това, за което го обвиняват и се солидализира
със становището на своя защитник, като претендира за оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди и съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК,
прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Ю.Н.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, безработен, с
постоянен адрес:***1, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
През
деня на 25.04.2019 г., в гр.Велинград, около 9:30 часа сутринта в
близост до парка „Вельова баня“, свидетелката З.Д.
отивайки на работа в хотел „Арте“ и минавайки през парка на хотел „Енира“
забелязала, че на пейка седи лице от ромски произход, облечено с дънки, тъмно
яке и шапка с козирка. След като свидетелката го подминала и се насочила по
пътека към хотел „Арте“ и малко след парка, където
вече няма много хора започнала да се оглежда, тъй като там хранела бездомно
куче, когато видяла сянка зад себе си. Обърнала се и видяла зад нея подсъдимия,
който бил на около половин метър с разперени ръце, след което я приближил
опитвайки се да я сграбчи, при което я хванал за гърдите, а тя се отскубнала и
побягнала. Решила да се обади в полицията и докато говорела по телефона вървяла
на разстояние от подсъдимият, който след като тя побягнала започнал да се
отдалечава в противоположна посока. Когато подсъдимият я видял да върви след
него с телефон, започнал да бяга, качил се на ул. „Юндолска“,
минал покрай храстите, а Д. се уплашила да продължи след него. Казала на полицая по телефона, че е избягал, а той й
отвърнал, че трябва да отиде и напише писмено обяснение в полицията. Тъй като същия
ден нямало как да отиде, се обадила на сестра си и й разказала за случилото се.
Тя се обадила на полицай Я. и той отишъл на място с колегата си да разпита
свидетелката Д. същия ден, на местоработата й.
През деня на 17.05.2019 г., в гр.Велинград, около
17:00ч., в гората над хотел „Роял Спа“, по пътека водеща към Хотел „Макси“ свидетелката Л.разхождала кучетата си, като едното
от тях ротвайлер било пуснато да се разхожда само и в един момент тръгнало да
се прибира само, а тя започнала по-бързо да слиза надолу за да се прибера след
него, като държала малкото си куче. Както се спускала говорела по телефона със
сестра си и усетила присъствие зад себе си, обърнала се настрани и видяла подсъдимия,
който бил с тъмна шапка с козирка и анцуг.
Той спрял до нея със свален панталон и член в едната ръка, а с другата я хванал
за ръката. Тя му казала да си върви по пътя, след което той извадил нещо като
фенерче и я ударил с него по устата и по врата, а тя усетила, че то пуска ток. Тя
се уплашила, започнала да вика, да го
бута, а той й казал „ще ти дам 20 лева да те наеба“.
След първия удар тя се дръпнала назад, а подсъдимият я стискал за ръката и й
нанесъл втори удар, но тя успяла да се отскубне и побягнала. Подсъдимият през
цялото време бил със свалени панталони и гащи. След като стигнала до място,
което се намирало над офиса на фирма „Рубин“, където е открито, се обърнала да
види дали подсъдимият идва зад нея и като видяла, че го няма спряла и се
обадила на тел.112 за да съобщи за случилото се и да повика полиция. От там
приели сигнала й и дошли полицаи, първо една полицейска кола, а после още една.
Тя обяснила на полицаите, какво се е случило, а те я попитали, „какво ти е това
по лицето, тая кръв“. Свидетелката обяснила на полицаите какво се е случило и
дала описание на извършителя, а те започнали да го търсят. След това отишла в
Бърза помощ, където я прегледали и й издали документ за това. После дала обяснения
във връзка със случая в полицията и подала жалба. След известно време, но скоро
след инцидента по описанието, което била дала й се обадили, че може да отиде
евентуално да разпознае лицето, че има задържани лица. Отишла, придружили я до
някаква стая и като погледнала веднага познала лицето, което я нападнало и била
описала.
В хода на досъдебното производство е извършено
процесуално следствено действие по разпознаване, при което пострадалата- С.Й.Л.
категорично е разпознала Т. като извършител на описаното по-горе.
От
заключение на съдебномедицинска експертиза на живо лице (л.75-79 от ДП), се
установява, че на освидетелстваната С.Й.Л. са нанесени травматични
увреждания, които са реализирали медико - биологичния признак болка и страдание
и се изразяват в контузия на долната устна на устата с кръвонасядане
по лигавицата, контузия в областта на дясната част на шията и контузия на
дясната длан. Посочено е, че са получени по механизма на действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при
нанасяне на удари с електрошок, като травмите са получени
от съприкосновението му с частите от лицето и ръцете на пострадалата. От това,
че пострадалата излага в показанията си, че от удара с предмет с формата на
„фенер“ е почувствала бръждене и вибрации говори, че
предметът е електрошок.
Видно
от изисканата по делото информация от сектор "Видеонаблюдение"
към Община Велинград и приложените снимки подсъдимият от системата "Талон", лек автомобил
"М.", модел "Е200", сив на цвят, с ДК № XXXX е преминал
през охраняваната с видеосистема територия на гр. С.
Посоченият лек автомобил на 8.09.2011 г. в 16:08.25 часа е засечен от
видеокамера да завива наляво по бул. "Ц. О." в посока пл. "О.
мост", а в 16:09:45 часа е засечен да продължава направо по бул. "Ц.
ш." в посока хотел "П.".
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, чрез показанията на свидетелите: З.Б.Д.,
С.Й.Л.,
както и приобщените по надлежния ред показания на същите свидетели от ДП,
показанията на свидетелите
М.И.Я., Д.Г.Л. и А.С.Т.; извършено действие по
разпознаване на лица; заключение на съдебномедицинска експертиза на живо лице; веществените доказателства- фотоснимки,
звукозаписи от тел. № 112 и видеозаписи от охранителни камери, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото; справката за
съдимост на подсъдимия.
Като обсъди събраните по делото
годни доказателства съдът намира, че същите позволяват несъмнен извод, че
подсъдимият Ю.Н.Т. е извършил престъпленията, в които е обвинен.
Основни преки доказателства за
виновността на подсъдимия са гласните доказателства, събрани чрез разпита на
пострадалата свидетелка З.Д. и
на свидетелката С.Й.Л..
От същите се установяват всички релевантни обстоятелства към предмета на
доказване - време, място на извършване на деянието, авторство, както и
конкретните действия на подс. Т.. по отношение на
пострадалата.
Съдът
подложи на внимателен анализ събраните по делото годни доказателства и след
като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че същите позволяват
несъмнен извод, че подс. Ю.Н.Т. е извършил
престъпленията, в които е обвинен.
На
първо място съдът взе предвид, че по делото са събрани единствено непротиворечиви
гласни доказателствени средства, които са в подкрепа на обвинителната теза и не
са налице такива, които я оборват и създават алиби за подсъдимия. Показанията
на свидетелките З.Д. и С.Л.
представляват убедителен и достоверен източник на информация, като съдържащите
се в тях преки и производни обвинителни доказателства, намират сериозна опора в
други доказателства и доказателствени средства, които са впечатляващи както
количествено, така и качествено.
Основен
доказателствен източник и от особено съществено значение за главните факти,
предмет на доказване в настоящото производство, са показанията на свидетелките З.Д. и С.Л.. Същата са единствени
очевидци и пострадали лица от деянията, вменени на подсъдимия, като съдът
обсъди и прецени задълбочено техните показания пред настоящия съдебен състав в
хода на съдебното следствие. Съдът отчете, че показанията на двете пострадали
се отличават с изключителна подробност, включително до най-дребните детайли,
свързани с инкриминираните събития на 25.04.2019г.
и на 17.05.2019г.. Няколкократно вследствие на въпроси на
защитата свидетелката З.Д. е
връщана към определени факти и обстоятелства, за които изнася данни при
първоначалното си свободно изложение, като показанията й след множеството й
зададени въпроси са напълно последователни. По идентичен начин стоят нещата и с
показанията на св. Л.- А., които са съответни с първоначално съобщените от нея
данни и независимо от превъзбуденото й емоционално
състояние по време на разпита, то не се отрази на задълбочеността на нейните
показания и стройността на изложението. Свидетелката Л.- А. изключително
подробно, хронологично подредено, убедително и последователно разказа за целия
развой на инкриминираните събития, като показанията й бяха подробни, логически
и събитийно издържани.
Съдът
счита, че показанията на З.Д. и С.Л.
съдържат всички правнорелевантни факти, които
подлежат на установяване по настоящото дело. С показанията си пострадалите
установяват времето, мястото, авторството и механизма на осъществените от
подсъдимия Т. две престъпления. В показанията си св. Л. акцентира върху всеки детайл както в
собственото си, така и в поведението на подсъдимия. Прецизно описва
последователността на извършените от подсъдимия действия, характеристиките на
упражнената от него сила, конкретните думи, които й е отправил подсъдимият.
Съдът
намира, че показанията на св. З.Д. и С.Л.
сами по себе си представляват изключително убедителен и надежден източник на
доказателства. Естеството на инкриминираните деяния, засягащи половата непрокосновеност, предполага до голяма степен, че при
извършването им освен участващите лица, не са присъствали други свидетели
очевидци. В много от случаите при обвинения за престъпления блудство или
изнасилване на практика отсъстват други доказателства освен думите на
пострадалия и тези на подсъдимия. В настоящия случай показанията на пострадалите
намират солидна подкрепа както в други гласни доказателствени източници, така и
в изготвени по делото експертизи, процесуалноследствени
действия и писмени доказателства, звуко и видеозаписи.
Показанията
на св. Я., Л. и Т. съдържат производни доказателства, тъй като пресъздават
разказаното им от Д. и Л..
Голяма част от фактите, съдържащи се в показанията им относно инкриминираните
деяния, са им съобщени от самите пострадали. Независимо от това за отбелязване
е, че и тримата свидетели- Я., Л. и Т. много подробно разказва за случилото се
с пострадалите, като сведенията, изнесени от тях, напълно и в детайли съвпадат
с показанията на свидетелите очевидци относно всички факти, свързани с
инкриминираните две деяния на подсъдимия. Освен производни доказателства
показанията на св. Я. и Т. съдържат и косвени доказателства, тъй като са възприели
физическото и емоционално състояние на пострадалата- З.Д.
в
много кратък период от време след извършване на инкриминираните деяния. По
същия начин показанията на св. Я. и Л. съдържат косвени доказателства, тъй като
те са възприели физическото и емоционално състояние на пострадалата- С.Л..
Показанията на св. Я., Л. и Т. категорично допринасят за доказване на фактите,
съобщени им от пострадалите.
От
друга страна показанията на пострадалата Л.- А. намират потвърждение и в
обективните находки по време на нейния преглед и освидетелстване от съдебен
лекар, обективирани в приобщеното по делото
заключение на съдебномедицинската експертиза. При прегледа й, извършен на 17.05.2019
г. в 20.45 часа /т.е. малко след инкриминираното деяние/, са установени кръвонасядане по
лигавицата, контузия в областта на дясната част на шията и контузия на дясната
длан. Според вещото лице П. в заключението му, както и по време на разпита му в
съдебно заседание травмите са получени по механизма на действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и не противоречат да бъдат получени по
начина, който се съобщава от пострадалата, а именно от удар с електрошок. Установените травматични увреждания на
пострадалата Л.- А. затвърждават убедителността и
достоверността на нейните показания по отношение на действията, извършени.
Досежно
авторството на инкриминираното деяние солидно доказателствено средство се явява
протоколът за разпознаване, обективиращ резултатите
от проведеното процесуалноследствено действие
разпознаване с разпознаващо лице Л.- А.. По време на разпознаването
пострадалата свидетелка категорично е посочила именно подсъдимия Т. като автор
на извършеното спрямо нея престъпно посегателство.
Изброените
и обсъдени по-горе годни доказателствени източници изграждат по единен и
непротиворечив начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка.
Преките доказателства, събрани чрез разпита на пострадалите, се потвърждават от
множество други производни и косвени доказателства. Отсъства каквато и да е
разумна причина пострадалите да набеждават подсъдимия Т. в извършване на
престъпните посегателства, а фактите, изнесени от тях, кореспондират с разпита
на свидетелите, възприели пострадалите в кратък период от време след
инкриминираните деяния, установените по св. Л.- А. травматични увреждания, заключение на
съдебномедицинска експертиза на живо лице; веществените доказателства- фотоснимки, звукозаписи от тел. № 112
и видеозаписи от охранителни камери. Анализирани в съвкупност посочените
доказателства позволяват единствено възможния извод, че подсъдимият Ю.Т. е
извършител на двете престъпни посегателства, които са извършени по време, място
и механизъм, описан от пострадалите. Подробно, стройно, последователно и
задълбочено изясняват всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства,
между доказателствените източници се наблюдава пълен синхрон, като не се
откриват никакви противоречия – напротив - всички доказателствени източници
изясняват в пълнота фактическата обстановка, като позволяват единствено
възможен извод – че са извършени две престъпления, както и че техният автор е
подсъдимият Ю.Т..
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, като ги намира за изцяло недостоверни,
поради което не следва да бъдат вземани предвид при формиране на вътрешното
убеждение на съда. Показанията му от една страна се опровергават от показанията
на пострадалите, като по-горе бяха изложени подробни съображения защо
показанията им са достоверни и кореспондиращи с доказателствената съвкупност по
делото, поради което преповтарянето на тези съображения е безпредметно.
Допълнително следва да се посочи не само изолираността на обясненията на
подсъдимия Т., но и тяхната нелогичност води до извод за тяхната недостоверност.
По делото липсват каквито и да било данни преди инкриминираните данни
пострадалите да са се познавали с него и въобще да са имали някакъв личен
мотив, за да го клеветят без каквото и да било основание. Твърденията за липсата
на негова съпричастност към инкриминираните деяния, изложени в обясненията му
съдът счита, че следва да се приемат като средство за защита, като категорично
се опровергават от показанията на свидетелките очевидци и косвените
доказателства, посочени по- горе.
Съдът
намира назначената и приета по делото експертиза (както и обясненията на вещото
лице дадени в съдебно заседание), обсъдени по- горе за обоснована, компетентна
и пълна, поради което я съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира изцяло останалите
събрани по делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Констатация за обремененото
съдебното минало на подсъдимия, съдът направи въз основа на приложените и
приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост, а също и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Извън изчерпателно изброените
по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи
приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи
извън предмета на доказване по чл. 102 от НПК
и в този смисъл неотносими.
От
правна страна:
Престъпното
блудство представлява двуактно престъпление, тъй като изпълнителното деяние се
изразява чрез два отделни акта, единият от които осъществява самостоятелен
престъпен състав /принудата/, а другият – не. Блудствените
действия са тези действия, с които се цели възбуждане или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление.
По
отношение на инкриминираното деяние от 25.04.2019г.
От
обективна страна подсъдимият е извършил действия, които по естеството си могат
да възбудят и удовлетворят полово желание, без съвкупление - опипал св. Д.
по гърдите. За да я принуди да извърши
желаното от него подс. Т. е упражнил спрямо свидетелката
сила, по-конкретно силата му се изразила в опит да я прегърне насила, като си
разперил ръцете към свидетелката Д. и я хванал за гърдите за да може да
осъществи блудствените си действия с нея.
Употребените сила имала за цел да принудят св. Д.
да възбуди и удовлетвори половото му желание без съвкупление. С нея подсъдимият
направил опит да преодолее нейното нежелание да има интимен полов контакт с
него и да сломи съпротивата й, но не успял предвид факта, че успяла да избяга в
първата отдала й се възможност за това. Подсъдимият съзнавал, че св. Д. не желаела да осъществи доброволен
полов акт с него.
От
обективна страна подс. Ю.Н.Т. е направил опит да извърши действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо св. З.Б.Д., като деянието му останало
недовършено по независещи от него причини, поради оказаната съпротива на
свидетелката и това, че същата е успяла да избяга. Това обосновава
квалификацията на деянието по чл. 150, ал. 1 НК да е във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
От
субективна страна подс. Т. е извършил престъплението
при пряк умисъл като форма на вина и специална цел да възбуди и удовлетвори
половото си желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 години -
св. З.Б.Д., на 27 години. Съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване.
В
обобщение – извършеното от подс. Т. на процесната дата и място изцяло покрива признаците на
състава по чл. 150, ал.1,
вр. чл. 18, ал.1 от НК.
От друга страна не може да се приеме, че подс. Т. е
осъществил квалифицирания състав на престъплението по текста на чл. 150, ал.3 от НК
- както от обективна, така и от субективна страна, поради което и следва да
бъде оправдаван на основание на чл. 304 пр.1
и пр.3 от НПК.
Съобразно задължителната съдебна практика, а именно ППВС 1 от 1983 г.
разглежданият квалифициращ признак включва по-тежки общественоопасни
последици от предвидените за обикновените квалифицирани състави, както и други
отегчаващи обстоятелства, които правят случая особено тежък, като следва да се
конкретизира по своето съдържание за всеки отделен случай с оглед определението
му в чл. 93, т. 8 от НК.
В случая следва да се отчете, че е налице висока степен на обществена опасност
на дееца, тъй като същия е осъждан многократно, като са му налагани наказания
"лишаване от свобода" в голямата си част при ефективно изтърпяване.
От друга обаче не са налице данни да са настъпилите вредни последици, а и при
съобразяване механизма на извършване на деянието може да се обоснове извод, че
същите не покриват критерия за висока степен на обществена опасност и на
деянието.
По отношение на
инкриминираното деяние от 17.05.2019г.
От
обективна страна подсъдимият е извършил действия, които по естеството си могат
да възбудят и удовлетворят полово желание, без съвкупление, като си е събул панталоните и долното бельо, показал на Л.
члена си, който бил във възбудено / еректирало/
състояние и е употребил сила, изразяваща
се в нанасяне на удари с твърд предмет в областта на лицето, дясната част на
шията и устата. От обективна страна употребената от подсъдимия
сила е била използвана, за да мотивира противоправно пострадалата към
поведение, което тя не е желаела. По-конкретно силата му се изразила в
многообразни и интензивни действия, за да я накара да извърши желаното от него
и въпреки явно изразеното несъгласие от нейна страна и за да може да осъществи блудствените си действия с нея: удари в областта на лицето, по устата и в дясната част на
шията.
Подсъдимият е съзнавал, че св. Л. не
желаела да осъществи доброволен полов акт с него. Това нежелание му било ясно
демонстрирано през цялото време – с думи (махай се, върви се по пътя) и
действия от страна на свидетелката (неколкократните й
опити да се освободи от захвата на подсъдимия,
борбата, опитите й да го отблъсне от себе си).
От
обективна страна инкриминираното деяние е осъществено по отношение на лице,
навършило 14 - годишна възраст - към момента на осъществяване на
инкриминираното деяние пострадалата С.Й.Л.
е
била на на 53 години.
От
обективна страна инкриминираното деяние е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, а именно пострадалата Л. се е отскубнала и избягала.
Единствено поради тази причина не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици от деянието.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено при форма на вината - пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че
извършваните от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово
желание, имал е представа и относно действителното съдържание на волята на
пострадалата - той е знаел, че тя не иска да участва в блудствените
действия. Подсъдимият е знаел, че въздейства физически върху пострадалата, за
да я мотивира да предприеме противно на волята си желаното от него поведение,
като пряко е целял този резултат.
Налице
е била и типичната за този вид престъпление цел - да се възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление. Този извод следва от цялостното поведение на
подсъдимия непосредствено преди самото инкриминирано деяние, което е било
насочено именно към това - подсъдимият е бил със свалени гащи, с еректирал член. Това без съмнение сочи на целите, които е
преследвал подсъдимия и намерението, което е имал- да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление и именно поради това е предприел и инкриминираните
действия п.
Като
отчете характера на извършените от подсъдимия Т. блудствени
действия, интензитета на употребената спрямо пострадалата сила, съдът счете, че
в процесния случай половата неприкосновеност на пострадалата не е била
засегната във висока степен, поради което не е налице квалификацията по чл.
150, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. За да се квалифицира
случая като "особено тежък", е необходимо извършеното деяние с оглед
обективните си свойства и елементи да надхвърля обикновения случай от същото престъпление,
тоест да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено
от деец с такава степен на обществена опасност, като всички тези обстоятелства
следва да се преценяват в тяхната взаимовръзка. В конкретния случай, деянието
на подсъдимия не се отличава с изключителност и не надхвърля обикновения случай
за този вид престъпления и съдът счита, че не са налице характеристиките на чл. 93.т.8 от НК.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че подсъдимият Ю.Н.Т.
е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по
чл. 150, ал.1 вр. чл. 18 от НК по отношение на
пострадалата С.Й.Л.
и няма никаква пречка да го осъди за него, доколкото то е по-леко наказуемо от
престъплението по чл. 150, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и не се налага
изменение на обвинението от прокуратурата. Съдът счита още, че фактите,
обуславящи осъждането по чл. 150, ал.1 от НК
са същите, които са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е.
тези които са инкриминирани. В този смисъл е Решение № 134 от 25.03.1980 г. по
н. д. № 110/1980 г. на II н. о. на Върховния съд на Република България. Ето
защо той следва да бъде оправдаван на основание на чл. 304 пр.1
и пр.3 от НПК
да е осъществил квалифицирания състав на престъплението по текста на чл. 150, ал.3 от НК.
По
вида и размера на наказанието:
При
индивидуализиране на наказанието, като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия – осъждан е многократно,
от което следва и оформеният му криминален профил в извършване на тежки
умишлени престъпления. Многократните осъждания на подсъдимия го определят
несъмнено като личност с трайни престъпни навици. Това е категорична индиция, че използваната досега спрямо п него наказателна
репресия не е изиграла своята роля най – малкото в посока да го възпре да
извършва други престъпления. Като смекчаващ признак съдът отчете само това, че блудствените действия по отношение на двете пострадали не
са със силен интензитет, доколкото са останали на стадия на опита. В този
смисъл, налице е превес на отегчаващите отговорността признаци във връзка с двете инкриминирани деяния.
Наличието на обсъдените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не
дават възможност да се приеме, че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а също така и най-ниското предвидено в
закона наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което съдът намери, че
не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК по отношение на двете повдигнати обвинения.
По отношение на
инкриминираното деяние от 25.04.2019г.
Съдът
намери, че следва наказанието да се определи под средния размер – а именно на две години и половина "Лишаване от свобода".
Съдът категорично възприе, че този размер е необходим за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК и най – вече за реализиране на индивидуалната
превенция, което налага изолирането на подсъдимия от обществото за по – дълъг
период от време. Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване
от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта. На първо място, с
така наложеното наказание, съдът цели да въздействува
предупредително върху извършителя на престъпленията. На следващо място съдът
счита, че наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на
деянията и личността на дееца, като съдът намира, че с оглед специалната и
генерална превенция той следва да бъде изолиран от обществото за известен
период от време.
По отношение на
инкриминираното деяние от 17.05.2019г.
По отношение, второто вменено на
подсъдимия Т. престъпление съдът намира, че наказанието "Лишаване от
свобода" следва да бъде за срок три
години и половина. Така определеното наказание, което е
към средния размер, отразява обществената опасност както на деянието, така и на
неговия извършител. Така определеното
наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянията и съответстващо на целите и
значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Предпоставките по чл. 23, ал.1 от НК.
Съдът счете, че са налице
предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК
за групиране така наложените на подсъдимия Ю.Н.Т. наказания, а именно 2 т и 6
м. / "Лишаване от свобода" за
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК вр. чл. 18 НК по отношение деянието от 25.04.2019г. и три
години и половина "Лишаване от свобода" за
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК вр. чл. 18 НК по отношение деянието от 17.05.2019г..
С оглед горното съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Т., а
именно "Лишаване от свобода" в размер на 5 три години и половина.
Съдът,
като прецени че в случая не съществува възможност за отлагане на изпълнението
на наказанието по реда на чл. 66, ал.1 НК, на основание чл. 61, т.2 вр. чл. 60, ал.1 ЗИНЗС постанови първоначален
"строг" режим на изтърпяване на същото, доколкото са налице
предпоставките именно за него, като намери, че следва да се търпи в затвор.
Тъй
като подсъдимият е бил задържан по настоящото дело за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР и с постановление на СГП за срок до 72 часа, съдът приспадна по реда на
чл. 59, ал.1 НК това време от срока на наложеното наказание.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в изключителната примитивност на личностовата структура на подсъдимия, незачитането
значимостта на основните права и свободи на личността, в частност половата
неприкосновеност на жената
По
разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия да заплати в полза на Държавата, сторените
по делото разноски, в размер на 300 лева, както и 5 лв. държавна така за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА