Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 454 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 533727 от 13.11.2018 год.,
постановено по гр.дело № 8630/2015 г. на СРС, І ГО, 125 състав, е оставено без уважение
искането на адвокат Н.К. за отстраняване от разглеждане на делото на съдията-
докладчик и за насрочване на открито съдебно заседание по молба на ищеца за
допускане на очевидна фактическа грешка в решението от 31.05.2016 г. С
решението на съда е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 7487/31.05.2016 г. на СРС, 125 с-в по гр.дело № 8630/2015 г., като в
решението ЕИК на ответника „М.Х.“ АД, с адрес ***, с изпълнителен директор И. М.,
да се чете“ ******“.
Срещу
решението на СРС, 125 с-в е постъпила
въззивна жалба от „М.Х.“ АД, ***, подадена чрез пълномощника адв.Н.К., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена, като неоснователна молбата
на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено
в нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Д. Н.А., оспорва жалбата, като неоснователна по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на
чл.247
от ГПК за допускане на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка в
решението на съда. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкрИ.е действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, с оглед обстоятелството, че съдът не се е отвел от разглеждане на
делото, че делото не е разгледано в
открито съдебно заседание, както и поради обстоятелството, че съдът не е
обсъдил доводите на ответника за липса на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение.
Неоснователен е довода, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е отвел от разглеждане на
делото. Съгласно разпоредбите на
чл.22, ал.2 и чл.23 от ГПК,
законоустановената процедура определя като компетентен да се произнесе по
искането за отвод съответния съдия, респективно съдебен състав, на когото е
възложено да разгледа конкретното дело. Не е от компетентността на горестоящата инстанция да
преценява правилността на приетия или на отказания отвод. Определението, постановено по реда на чл.23 вр. с чл.22 от ГПК, не е преграждащо за развитието на делото, поради което не
подлежи на инстанционен контрол.
Отказът на съда да се отстрани от разглеждане на делото би могъл да рефлектира
върху валидността, респективно върху правилността на акта, който ще бъде
постановен и който подлежи на инстанционна
проверка.
На следващо място, неоснователен е довода
за нарушение на разпоредбата на чл. 247 от ГПК, тъй като първоинстанционният
съд е разгледал молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в закрито
заседание. За разлика от отменения ГПК, нормата на чл. 247, ал.3 от действащия ГПК дава възможност на съда да прецени дали да разгледа молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка в открито заседание. Следователно правилото е, че
тези молби се разглеждат в закрито заседание, а изключението е призоваването на
страните и то е поставено в зависимост от преценката на съда. Тази преценка е
по целесъобразност и не подлежи на инстанционен контрол. Следователно
процесуалния закон – чл. 247 от ГПК не е нарушен.
Неоснователен е и довода на
въззивника- ответник, че съдът не е обсъдил
доводите за липса на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение. Противно на изложеното във въззивната
жалба, съдът приема, че в обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение
разкрИ.е действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Съдът приема, че в процесния
случай е допусната очевидна фактическа грешка при посочването на ЕИК на
ответника в диспозитива на решението от 31.05.2016 год., постановено по гр.дело
№ 8630/ 2015 год. по описа на СРС, ГО, 125 състав. Тази допусната очевидна
фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК, както
правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното решение.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на
СРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец Д. Н.А.,
следва да се присъдят своевременно поисканите и направени разноски за
въззивното производство в размер на сумата от 200 лв., представляващи уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна
помощ и съдействие от 20.11.2019 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 533727 от 13.11.2018 год., постановено по гр.дело №
8630/2015 г. на СРС, І Г.О., 125 състав.
ОСЪЖДА „М.Х.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д. Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.