Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,02.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, Първи брачен възивен състав,
в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана
Йосифова
ЧЛЕНОВЕ
: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 10333/019г., по описа на Софийски
градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.2 и т.7 от ГПК вр.чл.78, ал.5 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „И.“АД с ЕИК ********, /правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД/ подадена , чрез юрисконсулт А.К.,
против постановление за разноски от
10.04.2019г. издадено по изп. дело № 20151110400790 по описа на ДСИ Е.Т. при
Софийски районен съд, 4 отделение, 23 участък, в частта му относно определените
разноски за начислени:7401.77 лева пропорционална Държавна такса с ДДС по чл.53
по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за дълг от 147 495.70 лева и 1180.73 лева пропорционална Държавна такса
с ДДС по чл.53 по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за
остатък от дълга по изпълнителното дело, съгласно експертизата от 12.06.2017г.,
в размер на 12 732.35 лева /с изрично посочване, че таксата е събрана след
направено прихващане/.
1. Жалбоподателят твърди, че начислените
разноски от 7401.77 лева , представляващи пропорционална Държавна такса с ДДС
по чл.53 по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за дълг от 147 495.70 лева не се дължат, поради факта, че ТБ „В.“ ЕАД е заплатила сумите в срока за
доброволно изпълнение. Твърди, че това обстоятелство не е съобразено от ДСИ,
поради което се издава оспорваното постановление за разноските.
Жалбоподателя твърди, че изп. дело №
20151110400790 по описа на ДСИЕ.Т. е било образувано на дата, на която взискателят
не е разполагал с титул, подлежащ на принудително изпълнение и самите вземания
не са подлежали на принудително събиране. Изпълнителното дело е образувано на
16.11.2015 г., докато изпълнението на решението, въз основа на което е бил
издаден изпълнителният титул, е било
спряно на 09.11.2015г. Междувременно е била изпратената покана за
доброволно изпълнение, която е получена от
банката на 14.12.2015г., но тази покана не е породила правен ефект за
посочените суми поради липса на задължение, което да подлежи на Принудително
изпълнение и за банката не е започнал да
тече срок за доброволно изпълнение за
претенцията. С писмо изх.№7215/07.02.2017г., банката е уведомена, че
изпълнителното производство е възобновено. Писмото е получено на 14.02.2017г. и
от тази дата започва да тече срока за доброволно изпълнение. Преди изтичане на
срока за доброволно изпълнение на 28.02.2017г., цялата сума по дълга е внесена,
поради което не се дължи начислената такса по чл.53 по Тарифата за Държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК в размер на 7401.77 лева , представляващи
пропорционална Държавна такса с ДДС .Твърди, че оспорваното постановление за
разноски от 10.04.2019г. издадено по изп. дело № 20151110400790 по описа на ДСИЕ.Т.
при Софийски районен съд, 4 отделение, 23 участък, е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
2. По отношение на сумата в размер на 1180, 73 лева -
пропорционална такса с включен ДДС, на основание чл. 53 от Тарифата за остатък
от дълг по изпълнителното дело съгласно експертиза от 12.06.2017г.,
жалбоподателят счита, че не са налице основания за начисляване на посочената
държавна такса от ДСИ, което обуславя незаконосъобразност на постановлението за
разноски.
Твърди, че предвид
направените плащания по изпълнителното дело и спора относно остатъчния размер
на дълга по него, по молба на взискателката
Граматикова е назначена експертиза, която да изчисли присъдената законна
лихва в евро, предвид че в изпълнителния лист вземането е описано в евро.
Вещото лице, отчитайки направените плащания, дава заключение, че дължимата към
10.05.2017г. /датата на експертизата, отразена и в посоченото по-горе
Удостоверение, издадено от ДСИ/ сума е в размер на: 12 540. 46 лева, от които
11 451.92 лева - дълг към взискателя и 1 088.54 лева с ДДС - държавна такса.
След направени
възражения и от двете страни по делото (ТБ „В.“ ЕАД и г-жа Граматикова)’ е
направена втора съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) от 12.06.2017г. по
изпълнителното дело, съгласно която размерът на задълженията на Банката по
изпълнителното дело възлиза на: 9 012, 70 лева - дълг към взискателя, който има
характер на непогасена законна лихва върху главницата; 150 лева - държавна
такса по чл. 53 от Тарифата или общия размер на задължението на ТБ „В.“ ЕАД е в
размер на 9 162, 91 лева.Тези суми остават дължими и след постановяване на окончателно
с решение № 2252 на СГС от 11.04.2018г.. постановено по ч.гр.д. № 249/2018 г.
на VI-18 състав на СГС. Сумата от 9 012, 70 лева - дълг към взискателя, който
има характер на непогасена законна лихва върху главницата.
Съдът, като
обсъди доводите на жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по
обжалваното изпълнително действие, намира следното :
Молбата е допустима,
като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от
надлежно легитимирано, съгласно чл.435, ал.2 т.2 и т.7 от ГПК лице-длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител - постановление за
разноските.
Разгледана по същество
молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да издаде атакуваното
постановление за
разноски от 10.04.2019г. по изп. дело № 20151110400790 по описа на ДСИЕ.Т. при
Софийски районен съд, 4 отделение, 23 участък, в частта му относно определените
разноски за начислени:7401.77 лева пропорционална Държавна такса с ДДС по чл.53
по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за дълг от 147 495.70 лева и 1180.73 лева пропорционална Държавна такса
с ДДС по чл.53 по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за
остатък от дълга по изпълнителното дело, съгласно експертизата от 12.06.2017г.,
в размер на 12 732.35 лева /с изрично посочване, че таксата е събрана след
направено прихващане/, ЧСИ приема, че плащането на дълга е направено след
изтичане на срока за доброволно изпълнение-27.02.2017г..
Този извод не се подкрепя от доказателствата по делото.
При първоначално изпращане на призовка за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е посочил размера на
дължимите от ТБ „В.“ АД суми, но тъй
като междувременно изпълнителното производство е спряно,то и срокът за
доброволно изпълнение също е спрял да тече.
В случая, тъй като се
касае до жалба срещу разноските, представляващи дължима такса по чл. 53 от
Тарифата държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (Тарифата), дължимостта на таксата е Обусловено от
извършено плащане на сумата по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение. Възражението на длъжника срещу
задължението за заплащане на тази такса е направено още с молбата от 16.12.2015
г., с която е поискал и спиране на
изпълнението и е представил доказателства в тази насока. От това следва , че,
след възобновяване на производството по делото -14.02.2017г.,/датата на
уведомяване на длъжника за възобновяването/ за длъжника тече 14 дневения срок
за доброволно изпълнение и в последния ден на срока той внася изцяло дължимите
суми. От това следва , че определената такса по чл. 53 от Тарифата не се дължи.
Относно определения
размер на таксата от 1180,
73 лева - пропорционална такса с включен ДДС, на основание чл. 53 от Тарифата
за остатък от дълг по изпълнителното дело съгласно експертиза от 12.06.2017г.,
съдът счита, че тази такса също не се
дължи, поради липса на основания за
начисляването и .
По изпълнителното
дело, размерът на задължението на банката / ТБ „В.“/ с характер на непогасена законна лихва върху
главницата/ дълг към взискателя/ е в размер на
9 012, 70 лева и 150 лева - държавна такса по чл. 53 от
Тарифата
Настоящия съдебен състав приема, че целият дълг е заплатен в срока за
доброволно изпълнение, след като още в молбата от 16.12.2015 г. длъжникът е
имал възражения срещу заплащане на таксата от 7766.25 лева, и съдебният
изпълнител е дължал произнасяне но такова не е направено. След възобновяване на
делото за длъжника започва да тече срока за доброволно изпълнение, защото с
изпращането на призовката за доброволно изпълнение е допуснато и спирането на
изпълнението и докато е било спряно изпълнението за длъжника не текъл и срока за доброволно изпълнение .Този срок започва да
тече от 14.02.2017г. и изтича на 28.02.2017г., -датата на която е внесена
цялата сума по дълга.
По
разноските:
Настоящата съдебна инстанция
намира претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в
настоящето производство за неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съображенията за това са
следните:
В производството по реда на
чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща
правото на разноски като форма на вреди
от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, частните жалбоподатели
могат да реализират по отношение на ЧСИ по реда,указан в разпоредбата на чл.441
ал.1 от ГПК- общият исков ред, чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
От това следва , че искането
е неоснователно. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно
изхода от съответния спор,но тя зависи от това доколко с поведението си другата
страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт,
подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на процесуални действия на
самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност,
поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото
производство.
По изложените съображения,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.04.2019г., издадено по
изп. дело № 20151110400790 по описа на ДСИЕ.Т. при Софийски районен съд, 4
отделение, 23 участък, в частта му относно определените разноски за
начислени:7401.77 лева пропорционална Държавна такса с ДДС по чл.53 по Тарифата
за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за дълг от 147 495.70 лева и 1180.73 лева пропорционална Държавна такса
с ДДС по чл.53 по Тарифата за Държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за
остатък от дълга по изпълнителното дело, съгласно експертизата от 12.06.2017г.,
в размер на 12 732.35 лева /с изрично посочване, че таксата е събрана след
направено прихващане/.
ВРЪЩА делото на ДСИЕ.Т. при Софийски районен съд,
4 отделение, 23 участък, за продължаване на процесуалните действия.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и неподлежи на обжалване, съгласно чл.437 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.