и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 275 и сл. от ГПК. Ищцата Елеонора Йосифова Пелтекова от гр. Златоград твърди в исковата молба, че с ответника били съпрузи от 1973 г. с местоживеене в гр. Златоград, обл. Смолянска. От 1993 г. съпругът й Боян Асенов Пелтеков получил заболяване, свързано с разстройство на психическото му състояние. От тогава заболяването му се задълбочавало непрекъснато и периодично се налагало да бъде лекуван в съответните болнични заведения с диагноза „Биполярно афективно разстройство". В това състояние той не винаги разбирал свойството и значението на действията, които извършвал, не бил в състояние да ръководи сам поведението си, често буйствал, правел опити да решава проблеми с физическа сила, отправял заплахи и закани, вечер не спял, влизал в конфликти с хора без причина. Проявявал агресивност към околните и най-често към ищцата, тъй като тя го убеждавала, че трябва да се лекува. В разговорите си с нея и околните изказвал мисли, които нямали нищо общо с действителният му живот и положение, а когото не разполагал с пари, разпродавал на безценица домашно имущество. В началото на тази година, без някой от семейството му да знае, променил местоживеенето си в с. Горни дедец, общ. Кирково, обл. Кърджали. След изостряне на болестните симптоми към момента на подаване на исковата молба, ответникът бил настанен за лечение в ДПБ гр. Кърджали. В съдебно заседание ищцата поддържа иска и моли ответникът да бъде поставен под ограничено запрещение. Сочи доказателства. Ответникът по делото по същество оспорва иска. Становището на представителя на прокуратурата е, че иска е основателен, налице били изискванията на Закона за поставяне на ответника под запрещение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира, предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Съображенията на съда за това са следните: Ищцата, която е съпруга на ответника по иска, попада в кръга на лицата, които могат да поискат поставянето му под запрещение. В изпълнение процедурата по чл. 275 ал. 3 от ГПК, при разпита на ответника лично от съда в първото по делото заседание, се установи, че същият се ориентира правилно и по време и по място, прави оценка на фактите и събитията, разбира свойството и значението на това, което става с него и около него. Въпреки дадената на ищцата възможност да посочи гласни доказателства- близки на ответника, чието запрещение се иска, същата не посочва такива с мотива, че с ответника живеят сами в отдалечено място и около тях няма роднини и съседи, а двете им деца живеят постоянно извън страната, което обстоятелство не се оспорва от ответника по иска. От приложеното заверено копие на решение № 143/07.09.2005 година, постановено по ч. н. д. № 128/2005 година по описа на районен съд- Златоград, се установява, че на основание чл. 155 във вр. с чл. 146 ал. І т. 1 от ЗЗ, е постановено задължително настаняване и лечение на ответника по настоящия иск, страдащ от „биполярно афективно разстройство, маниен епизод” в ДПБ гр. Смолян при стационарна форма на лечение за срок от един месец, считано от 23.08.2005 г., като съдът е постановил, че Боян Пелтеков има способност за изразяване на информирано съгласие по смисъла на ЗЗ. От изисканото сведение от управата на ДПБ- Кърджали, изпратено в съда с изх. № 2073/26.10.2006 г. се установява, че ответника Боян Асенов Пелтеков бил изписан от болницата в Кърджали на 25.10.2006 г. с подобрение, частично изгубена трудоспособност и поддържащо лечение. От изпратената в съда медицинска документация за ответника от ДПБ- Смолян с писмо изх. № 348/24.10.2006 година, съдържаща четири епикризи и един протокол на медицинска комисия, се установява, че ответникът е с диагноза „биполярно афективно разстройство” и давност на психично разстройство от 1989 г., когато е била първата му хоспитализация в ПБ- Кърджали, втората- през есента на 1999 г. На лечение в ПБ- Смолян бил и през периодите от 17.01.2000 г. до 04.02.2000 г., от 12.07.2000 г. до 03.08.2000 г., от 02.12.2002 г. до 27.12.2002 г. и от 23.08.2005 г. до 21.09.2005 г. От заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д- р Дъгова, която не се оспорва от страните и се приема от съда се установява, че ответникът страдал от Биполярно афективно разстройство със склонност към алтернантен ход на протичане при някои от пристъпите. Сегашен епизод маниен. Заболяването представлявало продължително разстройство на съзнанието, протичало фазово с редуване на манийни и депресивни фази. Предвид честите пристъпи, склонността към алтернантност при някои пристъпи /преминаване от фаза във фаза без светъл период/ и липсата на критичност към настоящия момент, лицето било с ограничена недееспособност и не можело да се грижи за своите работи и интереси. В заключението си вещото лице посочва, че анамнезата била снета от освидетелствания и медицинската документация. Ответникът понастоящем се занимавал с животновъдство и имал нарушени взаимоотношения със семейството, предимно съпругата. Посочва също, че началото на заболяването било от 1989 г. с поведенчески отклонения. Започвал много и различни дейности, които не довършвал, закупвал парцели и обекти, харчел много пари, влизал в конфликт с околните, заради което му бил нанасян побой. Бил агресивен към съпругата, раздразнителен, не търпял възражение, не спял, хранел се недостатъчно. Вещото лице посочва, че последната хоспитализация била в ДПБ- Кърджали от 13.07.2006 г. в условията на задължително лечение заради отказ от доброволно и заради това, че с поведението си представлява опасност за околните /възбуда, агресия към съпругата, заплахи за убийство/. При някои от пристъпите се отбелязва алтернантност с преминаване от манийна в депресивна или хиподепресивна фаза. Създавал проблеми с поведението си и бил обществено опасен само във фаза на мания, докато във фаза на депресия бил подчиняем и тогава съществувал риск от автоагресия, по изключение можел да бъде обществено опасен. При някои пристъпи /спонтанно преминаване от фаза във фаза/ пациента не бил изписван в пълни ремисии. При последното лечение бил овладян афективно до състояние на хипоманийност, не признавал критично заболяването си, определял намесата на съпругата за търсене на съдействие за задължително лечение с думите: " не мога да й се сърдя, тя не е виновна, че е глупава". Вещото лице, като е анализирало в надлъжен срез психичното състояние на пациента, а именно честите пристъпи със склонност към алтернантност при някои от тях, нарушеното семейно и социално функциониране, нарушената възможност за съзнателно ръководене на своите действия, способността за планомерна разсъдителна дейност в продължение на дълъг период от време, предопределени от емоционално- волевите нарушения, изписването след лечение с остатъчна афективна симптоматика, е приело, че същото към настоящия момент било недееспособно. Вещото лице приема също, че не можело да се говори за хронично протичаща манио- депресивна психоза- установявали се периоди на подобрение и задоволително личностово функциониране / ремисии между 2000 г. и 2002 г.; ремисия между 2002 г. до 2005 г./. И предвид естеството на заболяването, което протичало фазово и представлявало проблем предимно във фаза на манийност, и не водело до дълбока личностова промяна, счита, че освидетелствуваният следвало да бъде признат за ограничено недееспособен и не можел да се грижи за своите работи и интереси. В съдебно заседание обяснява още, че афективните психози не водели до тежък интелектуален дефицит, упадък, деградация на личността. Когато ответникът бил във фаза на манийност, бил психомоторно възбуден, емоционално приповдигнат, с мисли за големи възможности и тогава бил повече общественоопасен, а когато бил във фаза на депресивност, той не вземал решения, бил потиснат, безинициативен, залежаващ се и би могъл да бъде опасен за себе си. Вещото лице обяснява, още, че ответникът можел да разполага със собствената си пенсия, да пазарува,, но за сключване на сделки, които засягали имущество, било опасно той да го извършва, тъй като зависело в каква фаза бил. Сочи още, че макар ответникът да бил ориентиран по време и място, което идвало от това, че заболяването протичало при ясно съзнание, пълна личностова идентификация, при запазване на ориентация за време и място, той спонтанно преминавал от фаза във фаза и почти нямал светли периоди и емоционално- волевите увреждания били дълбоки. Във фазата на манийност, ответникът бил в състояние на невменяемост. Това давало основание на вещото лице да приеме, че ответникът бил с ограничена дееспособност. Вещото лице сочи още, че продължителността на фазите и честото им повтаряне, водели до интелектуален упадък и давало отпечатък върху личността. При това заболяване страдала емоционално- волевата сфера и мисловната сфера. С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск, е неоснователен. За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи. Експертът е този, който определя дали лицето страда от болести или слабоумие, които законът изисква, каква е степента на страданието и с оглед здравословното му състояние дали може лицето да се грижи за своите работи и интереси. Освен това, основанието за поставяне на едно лице под запрещение, не е душевната му болест сама за себе си, а невъзможността, страдащият от такава болест да се грижи за своите работи. Както вече се посочи, при разпита на ответника лично от съда в първото по делото заседание, се установи, че същият отговаря адекватно на зададените му въпроси, няма груби нарушения на паметта и интелекта, ориентира се правилно и по време и по място, прави оценка на фактите и събитията, разбира свойството и значението на това, което става с него и около него. Безспорно е и това, че в случая вещото лице е дало заключение, че ответникът по иска страда от душевна болест и че не може да се грижи за своите работи. Макар вещото лице д- р Дъгова в съдебно заседание да обяснява обаче, че имала впечатления от ответника от първите му дни от престоя в ДПБ- Кърджали, то заключението на същата, както и самата тя посочва, е изготвено по материалите /медицинска документация/ по делото. От друга страна, съдът макар да е дал възможност на ищцата да посочи за разпит близки на ответника, същата не е посочила такива и доказателства в тази насока няма събрани. С оглед на това, съдът приема, че само въз основа на твърденията на ищцата и заключението на вещото лице, че ответникът страда от душевно заболяване и не може да се грижи за своите работи, не може да се направи категоричен извод за основателността на иска за поставяне на ответника под запрещение. Следва поради това предявения иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Елеонора Йосифова Пелтекова от гр. Златоград с ЕГН ********** против Боян Асенов Пелтеков от с. Горни децец, общ. Кирково, Кърджалийска област с ЕГН ********** иск за поставянето му под запрещение. Решението може да се обжалва пред ПАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: |