ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2635
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Р. Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413 вр.
чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му Р. И., срещу
разпореждане №20784/08.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. №9530/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което се отхвърля
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Р.
П. Д., ЕГН **********, от с. Б., ул. Г. М. №59, за сумата от 1668.06 лв.
главница, 690.95 лв. договорна лихва, 1830.66 лв. възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги, 129.53 лв. мораторна лихва, както и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК,
тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, като излага
подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Договорът за кредит отговаря на всички законови
изисквания. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на
1
заповед за изпълнение за всички отхвърлени вземания, като се присъдят и
разноски в размер на 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса. В
съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания към момента на издаване на заповедта. Клаузата за
заплащане на допълнителна услуга противоречи на ЗПК и се явява нищожна.
Съобразно изложените твърдения, че е заплатена от длъжника сумата от
2511.60 лв., която значително надхвърля предоставената в заем сума от 2000
лв., е отхвърлено заявлението.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р. Д. за сумата от
1668.06 лв. главница, 690.95 лв. договорна лихва, 1830.66 лв. възнаграждение
по пакет за допълнителни услуги, 129.53 лв. мораторна лихва, както и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски – 86.38 лв. държавна такса и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна молба, в съответствие с указанията на
първостепенния съд, е уточнено, че общата платена сума по договора е
2511.60 лв.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за
2
кредит, като сумата от 2000 лв. е предоставена на Д.. Договорът по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна
клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се
основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който
последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо заповедният съд е правилно е извършил служебна проверка на
клаузите на договора.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по
кредита възлиза на 2000 лв. и следва да бъде върната на 36 месечни вноски,
всяка от по 97.59 лв. Клауза на процесния договор (VI Параметри)
предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49.89%,
годишният лихвен процент – 41.17%, а общата дължима от
кредитополучателя сума е в размер на 3513.24 лв. В договора се предвижда
възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги 2534.76 лв., размер на
вноската по закупения пакет от допълнителни услуги – 70.41 лв., както и
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 6048 лв. и
общ размер на вноската – 168 лв.
Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, при
искане на клиента кредиторът е длъжен да предостави една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдържанието
на посочените допълнителни услуги се установява от клаузите на чл. 15 от
приложените към заявлението Общи условия, представляващи неразделна
част от договора. Във всички случаи кредитополучателят дължи връщане на
цялата получена сума.
Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Процесният договор формално отговаря на това изискване, тъй като в него е
посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а в Общите условия са
посочени и взетите предвид допускания при изчисляването му. Размерите на
3
посочените величини обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и
т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение
на посочените текстове.
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за
допълнителните услуги по договора се явява разход по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 от същия закон е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото посочените услуги, с оглед тяхното съдържание,
са тясно свързани с договора за кредит, и в частност - с неговото отпускане,
усвояване и управление. По своето същество това допълнително
възнаграждение представлява скрито възнаграждение за кредитора за
предоставяне на заемната сума и ограничава възможността на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. С
невключването му в ГПР на практика е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР по кредита. Горната разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит, като
целта е да не се допусне да заплати за предоставения му кредит необосновано
високо възнаграждение на кредитора. Това разминаване между посочения в
договора и действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност
на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. По делото обаче е налице изявление на кредитора, че от
длъжника е погасена сума, която значително надвишава чистата стойност на
кредита. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно
първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от жалбоподателя, но, с оглед отхвърляне на
частната жалба, не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №20784/08.09.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №9530/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град София,
за издаване на заповед за изпълнение против Р. П. Д., ЕГН **********, от с.
Б., ул. Г. М. №59, за сумата от 1668.06 лв. главница, 690.95 лв. договорна
лихва, 1830.66 лв. възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, 129.53
лв. мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5