№ 63
гр. Шумен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500223 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №38 от 24.03.2021г. по гр.д.№1962/2020г. Районен съд-гр.Шумен е признал
за установено, че в полза на АНТ. П. Н. съществува вземане срещу М. СТ. ХР. за сумата от
8583.34лв., представляваща законна лихва за периода 31.12.2018г.-28.05.2020г. върху
парично задължение на М. СТ. ХР. към АНТ. П. Н. в размер на 60000лв., произтичащо от
договор за заместване в дълг от 16.01.2018г. с нотариална заверка №...., ведно със законната
лихва върху сумата от 8583.34лв., считано от 04.06.2020г. до окончателното плащане.
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателката намира същото
за неправилно, незаконосъобразно и в разрез с практиката на ВКС на РБългария. Сочи, че
оспорва дължимостта на процесната законна лихва, тъй като с оглед акцесорния й характер,
следвало да се присъди заедно с главното задължение, а след като последното било
разгледано в друго производство, в което било недопустимо присъждане на мораторна или
законна лихва, освен ако не е уговорена в документа по чл.417 от ГПК, то възможността да
бъде претендирана същата мораторна лихва била само в исков процес по общия исков ред.
Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което
предявения иск бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на сторените деловодни
разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл.410 от ГПК , ШРС по ч.гр.д.
№895/2020г. е издал заповед №361/05.06.2020г., по силата на която е разпоредено М. СТ.
ХР. да заплати на АНТ. П. Н. сумата от 8583.34лв.-мораторна лихва върху незаплатена
главница в размер на 60 000лв. за периода от 31.12.2018г. до 28.05.2020г. и законна лихва от
датата на подаване на заявлението-04.06.2020г. до изплащане на задължението и за сумата
171.67лв.-държавна такса и 530лв.-адвокатско възнаграждение. Към заявлението е
приложена заповед №326/28.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, съдържаща разпореждане длъжникът М. СТ. ХР. да заплати на
АНТ. П. Н. сумата 60000лв.-главница по писмен договор за заместване в дълг между
кредитора и новия длъжник от 16.01.2018г. с нотариална заверка на подписите рег.
№186/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането и 1200лв.-разноски по делото.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което и
кредиторът, съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК е предявил настоящата претенция за
установяване дължимостта на сумата от 8583.34лв., представляваща мораторна лихва върху
незаплатена главница в размер на 60 000лв. за периода от 31.12.2018г. до 28.05.2020г. по
писмен договор за заместване в дълг от 16.01.2018г..
На 16.01.2018г. между ищецът и Й.П.И. бил сключен договор за продажба на
дружествени дялове, по силата на който Н. прехвърлил на И. собствените си 3 дяла от
капитала на „Агротоник“ООД-гр.Шумен срещу сумата от 120 000лв., като било уговорено,
че задължението на купувача ще бъде изпълнено от трето лице-М. СТ. ХР./ответник по
делото/, по следния начин: сумата от 5000лв. ще бъде преведена в деня на подписване на
договора, 55000лв.-ще бъде изплатена по посочената от продавача банкова сметка в срок до
30.06.2018г., а остатъкът от 60 000лв.-по банковата сметка на продавача в срок до
31.12.2018г.. По делото е представен и договор за заместване в дълг между кредитора и
новия длъжник, съгласно който Н. приема поемателя М. СТ. ХР. като длъжник за уреждане
на задълженията по договор за продажба на дружестмвени дялове, а Х. се задължава да
заплати сумата от 120000лв. по посочения в договора начин.
С нотариална покана, получена от Х. 04.03.2020г., Н. е поканил последната в срок от
пет дни да му заплати доброволно остатъка от 60 000лв., който е с падеж 31.12.2018г. по
догвора от 16.01.2018г., като е посочил, че при неплащане ще предприеме всички позволени
от закона действия за събиране на дължимата сума. В поканата е посочено, че сумите от
5000лв. и 55000лв. били изплатени.
По ч.гр.д.№819/2020г. на ШРС е издадена заповед №326/28.05.2020г., по силата на
2
която е разпоредено М. СТ. ХР. да заплати на АНТ. П. Н. сумата от 60 000лв.-главница по
писмен договор за заместване в дълг между кредитора и новия длъжник от 16.01.2018г. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист от 28.05.2020г..
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена е установителна претенции с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.124,
ал.1 ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните във
връзка с договор за заместване в дълг и договор за продажба на дружествени дялове,
изпълнението на задължението му по него и настъпване падежа на задължението на
насрещната страна. Ответната страна следва да ангажира доказателства досежно изгодния за
нея факт, че в срок е изпълнила насрещното си задължение / за заплащане на сумата от
120 000лв./.
Не е спорно между страните, а и се установи по делото , че между Н. и И. е сключен
договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който Н. продал на И.
собствените си три дяла от капитала на „Агротоник“ООД-гр.Шумен, както и че ответницата
Х. е заместила И. в дълга му към Н. поемайки задължението за заплащане на покупната цена
от 120000лв., както следва: сумата от 5000лв. при подписване на договар, сумата от 55000лв.
по банков път в срок до 30.06.2018г. и остатъкът от 60000лв., в срок до 31.12.2018г.. Не е
спорно и че Х. е изплатила първите две вноски, като е останал дължим остатъкът от
60 000лв., който до 28.05.2020г. не е бил изплатен.
Предвид това и съдът намира, че са налице предпоставките на чл.86, ал.1 от ЗЗД,
поради което и ответницата дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата от
60000лв., считано от датата на падежа-31.12.2018г. до 28.05.2020г.. В случая се касае за
парично задължение, чийто падеж е настъпил. Кредиторът винаги има право на законна
мораторна лихва, без да е необходимо тя да е уговорена, тъй като за времето от деня на
забавата до деня на плащането, същият е лишен от облагата да оползотвори парите, които
му се дължат и които не е получил/р.353-1993-Vг.о./. Ето защо и по предявения от АНТ. П.
Н. срещу М. СТ. ХР. следва да се признае за установена дължимостта на сумата
8583.34лв./размерът на следващата се мораторна лихва е признат от страните, а и същият
съвпада с изчисления такъв от съда с помощта на компютърна програма/.
Неоснователно се явява твърдението на ответницата, че процесната мораторна лихва
не се дължала, тъй като с оглед акцесорния й характер, следвало да се присъди заедно с
главното задължение, а след като последното било разгледано в друго производство, в
3
което било недопустимо присъждане на мораторна или законна лихва, освен ако не е
уговорена в документа по чл.417 от ГПК, то възможността да бъде претендирана същата
мораторна лихва била само в исков процес по общия исков ред. Такова ограничение законът
не поставя. В случая за дължимостта на мораторната лихва е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а не заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК. Обстоятелството, че в производството по издаване на
заповед по чл.417 от ГПК кредиторът е заявил искане за издаване на такава само по
отношение на главницата, не и по отношение на следващата се мораторна лихва, не би
могло да се приеме за отказ от вземането му за лихва. Право на кредитора е да избере
съответния път за защита/ заповедно производство или общия исков ред/.
Не би могло да се приеме като опрощаване на вземането за мораторна лихва и
представеното в съдебно заседание пред въззивната инстанция извънсъдебно споразумение,
сключено в хода на въззивното производство - на 30.07.2021г., в което не фигурирало като
задължение това за заплащане на мораторна лихва. Със същото е постигната договорка
между страните, че при изпълнение на задължението за заплащане на оставащата главница в
размер на 60 000лв. и разноски по делата помежду им в посочения срок, след 30.10.2021г.,
Н. се задължава да предприеме действия по прекратяване на всички изпълнителни и
граждански дела срещу Х., съответно с изпълнение на поетите ангажименти по
споразумението, страните са приели, че всички финансови взаимоотношения между тях са
окончателно уредени. Въз основа на споразумението, производството по делото е бил
спряно по взаимно съгласие на страните, но след това възобновено по искане на ищеца,
именно поради неизпълнение на поетите със споразумението задължения от страна на
ответницата. Съгласно т.5 от споразумението, при закъснение на издължаване след
30.10.2012г., Н. ще депозира искане за възобновяване на производствата по всички
изпълнителни и граждански дело, сочени по-горе/вкючително и настоящото/. Не е спорно
между страните, а и видно от представеното кредитно нареждане, само част от главницата
от 60000лв. е била изплатена и то в края на м.юли 2021г./след завеждане на настоящото
дело/. Предвид това и не би могло да се приеме, че ищецът е опростил на ответницата
вземането за заплащане на мораторна лихва в размер на 8583.34лв., върху главницата от
60000лв. за периода 31.12.2018г. до 28.05.2020г..
Предвид изложеното съдът намира, че решението в частта, в която е признал за
установено, че в полза на АНТ. П. Н. съществува вземане срещу М. СТ. ХР. за сумата от
8583.34лв., представляваща законна лихва за периода 31.12.2018г.-28.05.2020г. върху
парично задължение на М. СТ. ХР. към АНТ. П. Н. в размер на 60000лв., произтичащо от
договор за заместване в дълг от 16.01.2018г. се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде обезсилено в частта, с което е прието за установено, че Х.
дължи на Н. и законна лихва върху сумата от 8583.34лв., считано от 04.06.2020г. до
окончателното плащане, тъй като в тази част е налице произнасяне свърх петитум. Такова
искане не е заявявано от ищеца с исковата молба или в хода на производството.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателката не се следват разноски. Въззиваемата
4
страна не е депозирала искане за присъждане на такива.
Доколокото се касае за търговски спор и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №38 от 24.03.2021г. по гр.д.№1962/2020г. на ШРС само в
частта, с която по предявения от АНТ. П. Н. с ЕГН********** от с.Ш......... обл., чрез
адв.Св.К. при ШАК срещу М. СТ. ХР. с ЕГН********** от гр.Ш......., установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК е призната дължимост на законна лихва върху сумата от
8583.34лв., считано от 04.06.2020г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5