РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Кърджали, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101599 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р.
Х. М., ЕГН **********, с адрес: ********************** против Р. Ш. М.,
ЕГН **********, с адрес – *******************, с която е предявен
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие непозволено увреждане
– виновно причинено ПТП от ответника на 18.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 18.10.2024 г.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.10.2024 г. около 11 часа,
заедно със съпруга й М. Ш. М. били по лична работа в двора на базата на
дружество „*********", находяща се на *******************. Докато
вървяли по двора, изненадващо, откъм дясната страна на ищцата се появил
лек автомобил и я блъснал много силно, вследствие на което ищцата е паднала
на земята и си е ударила главата, рамото, ръката и левия крак. Посочва, че
шофьорът Р. Ш. М. е спрял лекия си автомобил марка „**********” с peг. №
********* и е слезнал от нея. Твърди, че нейният съпруг я вдигнал, повикал
такси и я закарал в ЦСМП-Кърджали, където била прегледана на скенер, бил й
издаден „Лист за преглед на пациент” № ****, в който са вписали, че има
„повърхностни травми на главата”. Също така заявява, че същия ден е била
прегледана и от лекар-травматолог, който й издал Амбулаторен лист № ****
от 18.10.2024 г., в който вписал, че е претърпяла ПТП и има болки в лявото
рамо и лявото коляно, загуба на съзнание, световъртеж и главоболие. Споделя,
1
че на другия ден - 19.10.2024 год. се е почувствала много зле и е постъпила в
„Хирургическо отделение” на МБАЛ- Кърджали, където е била лекувана 4
дни, била й издадена Епикриза, в която вписали, че в следствие на ПТП е
получила мозъчно сътресение, има силно главоболие, унесеност, и че е трудно
подвижна. Излага, че през това време много силно я заболял големият пръст
на дясното стъпало и на 30.10.2024 г. се наложило да я прегледа хирург.
Изтъква, че й била направена рентгенова снимка и при разчитането й се
установило, че има фрактура /счупване/ на „дисталната фаланга на първи
пръст на десния крак, който е оточен, зачервен и болезнен.”
Навежда се, че освен физическите болки и страдания, които изпитвала
била много зле и психически: непрекъснато мислела за удара от лекия
автомобил, изпитвала постоянен страх, не можела да се храни, вдигнала
кръвно налягане, изпитвала страх и безпокойство и навсякъде се налагало да я
придружава нейният съпруг. Подчертава, че на 24.10.2024 год. е посетила
лекар-психиатър, който я прегледал и установил, че страда от
„посттравматично стресово разстройство” и предписал съответно лечение с
медикаменти. Същият този ден - на 24.10.2024 год. сочи, че е посетила
съдебния лекар в *********, който я прегледал и й издал Съдебномедицинско
удостоверение № ****/2024 год., в което описал причинените увреждания,
вследствие на претърпяното ПТП, а именно: „1/ По задната повърхност на
лявата ръка, в областта на лакътната става има охлузване на кожата с размери
1/1,5 см., покрито отчасти от тъмночервена корица; 2/ Освидетелствуваната се
оплаква от гравоболие и болка в лявото рамо; З/ Представена беше епикриза
И.З. №. *****-Хирургично отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД
гр.Кърджали, издадена на името на Р. Х. М.: Постъпила на лечение на
19.10.2024 г., изписана на 22.10.2024 г. с окончателна диагноза Мозъчно
сътресение, без открита черепна травма; 4/ Счупване на крайната фаланга на
първи пръст на десния крак, в областта на основата й.“ Съдебният лекар е
направил заключение, че с причиненото сътресение на мозъка, протекло без
пълна загуба на съзнание и със счупването на дисталната фаланга на първия
пръст на десния крак на ищцата е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите наранявания са й причинили
болки и страдания, т.е., че ответникът е причинил лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Навежда, че понастоящем, вече повече от месец,
изпитва силни болки в главата и лявата част на тялото, има посттравматично
стресово разстройство и се лекува с различни лекарства при домашни
условия.
Отбелязва, че същия ден, местопроизшествието /ПТП/ в двора на
дружеството е било посетено от полицаи на РУ-Кърджали, които са дошли в
ЦСМП за да я намерят, изслушали нейните обяснения. Разбрала, че са
установили виновния водач Р. Ш. М. от ********** и са му съставили АУАН
серия GA, с бланков номер ******* от 18.10.2024 год. за извършено
нарушение по чл. 40, ал. 2 предл. 1 от ЗДП. Изяснява, че полицаите съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ******* и План-схема на
2
ПТП № ********* от 18.10.2024 год.
Твърди, че при настъпилото ПТП, е пострадала тежко, а ответникът е
причинил неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания,
които оценява на 10000.00 лева.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявения иск за обезщетение на
претърпените вследствие непозволеното увреждане от страна на ответника
неимуществени вреди /за претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП/
в размер на 10 000.00 лева., които претендира заедно със законната лихва,
считано датата на увреждането 18.10.2024 год. и направените в хода на
производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът дава становище за
допустимост и основателност на предявения иск, но оспорва същия по размер,
като завишен. Признава, че на посочената дата около 11.42 часа е управлявал
собственото си МПС марка „****“, модел „****“ с ***** № *********, в
********, като излизайки на заден ход от склад, находящ се в базата на
„**************", ***********, е блъснал пешеходката Р. Х. М. от
**********, с ЕГН **********, но пояснява, че същата е попадала в мъртвата
зона на автомобила и поради това не е била забелязана от ищеца, респ. не е
успял своевременно да спре. Обръща внимание, че ПТП-то е настъпило в
производствената база на „*********“ - *********, където не се допускали
външни лица без придружител - служител на фирмата, което било обозначено
с табели по стените на сградата, като това правило (да бъде придружавана), не
било спазено от ищцата. Счита, че по този начин със своето поведение и
ищцата е допринесла за вредоносния резултат.
Подчертава, че веднага се е притекъл на помощ на ищцата, за която
твърди, че се е изправила самостоятелно и го е уверила, че се чувства добре и
няма оплаквания, като отказала и преглед в Спешното отделение при МБАЛ
„д-р Атанас Дафовски“ АД - гр. Кърджали, а единствено отправила молба да й
бъде извикано такси.
Посочва, че за настъпилото ПТП с пострадало лице били уведомени
органите на ОД на МВР и съставен АУАН, като посетилите произшествието
полицейски служители, заявили изрично, че пострадалата М. се чувства добре
здравословно и че тя и съпругът й нямат претенции спрямо ищеца.
Допуска, че вследствие на претърпения инцидент ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, но
категорично отрича на ищцата да са й причинени сътресение на мозъка и
счупване на крайната фаланга на първи пръст на десния крак в областта на
основата й, което твърдение обосновава и с представените по делото писмени
доказателства.
Навежда се, че управляваното от ответника МПС към момента на
настъпване на ПТП е имало задължителна застраховка гражданска
отговорност в “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, съгласно
3
полица № ********* от 31.01.2024 год. за комбинирана автомобилна
застраховка, която следвало да покрие отговорността на застрахования в
резултат на ПТП.
Счита предявения иск за частично основателен – до размера от 1000 лв.,
като оспорва същия като неоснователен и недоказан за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 10 000 лв. и моли да бъде отхвърлен в
тази част. Претендира разноски съразмерно на отхвърлената част. В условията
на евентуалност при уважаване на иска, моли да бъде осъдена третата
подпомагаща страна - “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК ********* да му
заплати сумите, които евентуално ще бъде осъден да заплати на ищцата.
С отговора на исковата молба е направено искане за конституиране на
трето лице-помагач на страната на ответника – ЗД “Дженерали застраховане”
АД.
В срока по чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът предявява за съвместно
разглеждане с първоначалния иск и обратен иск в условията на чл. 430, ал. 2 от
КЗ във вр. с чл. 219, ал.1 от ГПК против “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. ”Княз Ал. Дондуков” № 68, за заплащане
на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от Р. Х. М. от ******************, с ЕГН **********,
неимуществени вреди вследствие на причинените й увреждания от ПТП на
18.10.2024 год., ведно със законната лихва върху общата дължима сума от
датата на увреждането, както и за заплащане на направените съдебни и
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по предявения обратен иск ЗД
“Дженерали застраховане” АД е депозирал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Изразява становище както по първоначалния иск, така и
по предявения обратен иск, като по отношение на главния иск счита, че не са
налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника Р. Ш. М. в така претендираните размери за вредите, които ищцата Р.
Х. М. твърди да търпи. При условията на евентуалност, твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като
посочва, че последната сама е създала и поддържала рисковата ситуация и
респективно е поставила себе си в условията на сериозна опасност, като е
пренебрегнала основни правила за самосъхранение и не е положила
елементарна грижа за живота и здравето си, поради което прави възражение в
тази насока.
На следващо място, оспорва твърдението на ищцата по главния иск, че
всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на
процесното ПТП, като основава изводите си на констатациите в Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № ****.
По нататък оспорва, също така, твърдяната от ищцата по главния иск
фрактура на крайната фаланга на първи пръст на десния крак, в областта на
основата й, като се позовава на посочения лист за преглед на пациент в
4
КДБ/СО № ****, на проведени рентгенографии на костите на крайниците в
деня на ПТП и при настаняването на ищцата в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“,
Кърджали - хирургично отделение, както и на съдебномедицинско
удостоверение № ***/2024 г. от 24.10.2024 г.
Предвид гореизложеното, прави заключение, че в резултат на ПТП
ищцата е претърпяла само повърхностни рани и охлузвания, поради което
намира претенцията за неимуществени вреди за изключително завишена по
размер и неотговаряща на реално претърпените от пострадалата душевни
болки и страдания, с оглед вида и срока на лечението и съобразно критерият
"справедливост“, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на евентуалния обратен иск изразява становище за
неоснователност на същия, вследствие неоснователност на първоначалния
такъв.
Моли съда да отхвърли предявения главен иск за неимуществени вреди
като неоснователен и недоказан, както и евентуалния иск срещу дружеството.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 18.10.2024 г. в 11:42 часа, в гр. Кърджали, ********* в базата на
„*********“, Р. Ш. М., при управление на лек автомобил марка „****“, модел
„****“ с рег. № *********, при извършване на маневра "движение на заден
ход", нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което
реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходка – ищцата по
делото. За инцидента е изготвен протокол за ПТП с пострадали лица под №
*********, като е съставен АУАН № ******** за допуснато нарушение на чл.
40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и впоследствие издадено наказателно постановление
№ **********/20.12.2024 г.
Към момента на произшествието процесния автомобил " **** **** " с
peг. № ********* е бил с валидна застраховка "Гражданска отговорност" в
“Дженерали застраховане” АД, полица № ******** валидна от 02.02.2024 г.
до 01.02.2025 г.
В резултат на ПТП са нанесени увреждания на пешеходката, като същата
е приета по спешност в „МБАЛ Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. Кърджали
около един час след инцидента на 18.10.2025 г. и е напуснала в 15:00 ч. същия
ден, видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ****. Видно от
представената епикриза, ищцата е била хоспитализирана на следващия ден в
„МБАЛ Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. Кърджали, Хирургично отделение и е
била изписана от лечебното заведение на 22.10.2025 г.
За установяване механизма на ПТП, съдът събра гласни и писмени
доказателства.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП,
са отразени в представения по делото и неоспорен от страните двустранен
5
констативен протокол за ПТП № *********. Според посоченото в него - на
18.10.2025 г. в 11:42 ч. е посетено ПТП с участник Р. Ш. М. - собственик на
лек автомобил „**** ****“ с рег. № ********* и Р. Х. М. - пешеходец, като
видно от план-схемата към него водачът на автомобила предприема маневра
заден ход и блъска пешеходката. Двустранният констативен протокол
представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на
процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на
доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни
описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно
останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В
случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато
между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на
нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от
гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която
съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за
реализираното ПТП, които се съдържат в уведомлението за щета, както и
направените признания в отговора на исковата молба.
Разпитаните по делото свидетели - Б. М., М. М. и К. Т. са единодушни
относно механизма на ПТП, че при движение на заден ход с автомобила си в
базата на „*********“ ответникът е ударил ищцата, вследствие на което на
последната били причинени разстройство на здравето, болка и страдание,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, доколкото не противоречат на събраните писмени
доказателства и изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява, че
въпросното ПТП е настъпило вследствие на противоправното поведение на
водача на лек автомобил „**** ****“ с рег. № *********, който при излизане
от гаража на заден ход не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС и блъска
преминаващия пешеходец зад автомобила. В този случай водачът се е движел
без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е
поставил в невъзможност да избегне произшествието. По време на
движението си назад водачът е трябвало непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза, което
съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено се установява,
че Р. Х. М. е получила следните увреждания: Сътресение на мозъка и
охлузване на кожата на лявата ръка. Описаните увреждания са резултат на
действието на твърд и тъпоръбест предмет и отговарят да бъдат получени
така, както е съобщила пострадалата /при ПТП на 18.10.2025 г./. Сътресението
на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е причинило на ищцата
6
разстройстов на здравето – временно и неопасно за живота, а охлузванията се
определят от медико-биологичният признак болка и страдание.
От представената по делото медицинска документация вещото лице е
установило, че на 30.10.2024 г. пострадалата се е явила отново на преглед, при
който е било установено врастване на нокътя на първия пръст на десния крак.
Представила е разчитане на нейни рентгенографии амб. № ****/30.10.2024 г.:
фасова и полупрофилна графии на дясно стъпало: суспектна малка линеарна
фрактура в основата на 1-ва дистална фаланга. При изслушването в съдебно
заседание вещото лице сочи, че е налице съмнение във връзка с наличието на
фрактура, което е наложило използването на термина „суспектна“. Допълва,
че съмнението идва от това, че на фона на врастнал нокът и този изразен
възпалителен процес на палеца не може да се установи фрактура. По нататък
уточнява, че това счупване е установено на 30.10.2024 г., тоест 12 дни след
инцидента, а при приемането на пострадалата в болничното заведение, в
хирургично отделение, никъде не е отразено, че тя се е оплакала или е
намерено такова увреждане. В тази връзка отбелязва още, че при счупване на
пръст на крак болката настъпва веднага в момента на травмата, след минути се
появява оток и кръвонасядане и болката е най-интензивна в началния период
през първите няколко дни, поради което намира за необичайно липсата на
констатация на травматично увреждане при полежаването на пострадалата от
19.10.2024 г. до 22.10.2024 г. в Хирургично отделение. Отделно от това
изтъква, че при прегледа на пострадалата, извършен на 24.10.2024 г. същата не
се е оплаквала в тази област, а именно в палеца на десния крак и видими
травматични увреждания на палеца на десния крак не са били установени,
когато всъщност, при наличие на такива, те следвало да бъдат най-отчетливи.
От изложеното следва, че не може да се направи извод за пряка причинно-
следствена връзка с посочения инцидент. СМЕ не е оспорена от страните.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че в амбулаторен лист №
****/30.10.2024 г., изд. от д-р С. П. в полето, отразяващо обективното
състояние на пациента не е констатирана фрактура, а единствено е посочено,
че „дистална фаланга на 1-ви пръст на десен крак е оточна, зачервена и
болезнена“, като в полето с изследванията е отразено, че са налице данни за
фрактура в областта на дисталната фаланга на 1-ви пръст на дясно стъпало,
което обаче при направената по-късно рентгенография на стъпало и пръсти не
се установява. По конкретно, хронологично погледнато, от амбулаторен лист
№ ****/30.10.2024 г., изд. от д-р С. П., е видно, че ищцата се е оплакала от
силни болки в областта на 1-ви пръст на дясно стъпало, при което е било
констатирано, че дистална фаланга на 1-ви пръст на десен крак е оточна,
зачервена и болезнена, поради което пациентката е била насочена за
изследване на рентгенография на стъпало и пръсти, при изпълнение на което
съгл. рентгенологично изследване амб. № ****/30.10.2024 г., извършено от д-р
А. М. се установила суспектна малка линеарна фрактура в основата на 1-ва
дистална фаланга. На следващи ден – 31.10.2024 г. от страна на д-р Н. М. е
било изготвено допълнително заключение след представяне от ищцата на
7
извършеното рентгенографично изследване и след извършен преглед в тази
насока, като е било установено „врастване на нокътя на първия пръст на
десния крак; несигурни /суспектни/ данни за счупване на крайната фаланга на
първи пръст на десния крак, в областта на основата й“.
Видно от приетата по делото Епикриза с ИЗ № **** от Хирургично
отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. Кърджали за проведеното
четиридневно лечение на ищцата след инцидента липсват рентгенографично
доловими данни за травматични промени при рентгенографии на костите на
крайниците. Освено това няма обективни медицински данни за изпадане на
пострадалата в безсъзнателно състояние, което да е протекло с пълна и/или
дълготрайна загуба на съзнание. Липсват в случая обективни данни за
настъпили усложнения на което и да е от описаните увреждания, поради което
няма основание да се приеме анормално протичане на оздравителния период
при ищцата.
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение №
***/24.10.2024 г., изд. от д-р Н. М. се установява, че при преглед и от
представената епикриза на Р. Х. М. е било установено сътресение на мозъка и
охлузване на кожата на лявата ръка.
От амбулаторен лист № ****/24.10.2024 г., изд. от д-р Д. П. е видно, че
ищцата е напрегната, тревожна, контактна, ориентирана, апсихотична.
Дистимно хипобулична. Мисловно подредена, интерпретира психотравмата и
споделя множество астенни оплаквания.
Във връзка с твърдените в исковата молба търпени болки и страдания
съдът допусна събиране на гласни доказателства. И тримата свидетели
установяват, че ищцата е имала болки, а свидетелят М. Ш. М., чийто
показания следва да бъдат ценени с известна критичност и по реда на чл. 172
ГПК, предвид че свидетелят е съпруг на ищцата, допълнително излага и
своите наблюдения от нейното поведение в периода след инцидента, като
заявява, че последната понастоящем трудно си върши работата, забравя и не
помни. Сочи, че вече от 9 месеца /откакто е настъпил инцидента/ той е
нейният придружител, и че същата не може да ходи на работа. Изяснява, че
ищцата вкъщи върши работа толкова, колкото може, по-малко шета. Още се
оплаквала от болки, не можела да спи и пиела хапчета за сън.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие),
което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с
правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това са
8
произтекли 4) вреди и което поведение е и 5) виновно. В общия случай
ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални
предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а
ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване, като
обори презумпцията за вина (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 2 от
ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно – арг. чл.
154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез
обсъдените и събрани в производството доказателства. Установи се, че
вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно - следствена връзка с
противоправните действия на водача на лекия автомобил - Р. Ш. М. и с
причинените от това застрахователно събитие увреждания на ищцата:
"сътресение на мозъка и охлузване на кожата на лявата ръка“.
Установи се, че при извършване на маневра движение на заден ход
водачът Р. Ш. М. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и е
ударил намиращата се зад автомобила пешеходка Р. Х. М.. Съгласно чл. 40, ал.
1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението“, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности ”.
С тези си действия, виновни и противоправни Р. Ш. М. е причинил ПТП
с участието на ищцата - пешеходец, в резултат на което същата е получила
уврежданията, установени от вещото лице. Съдът не приема твърдението на
ищцата суспектната малка линеарна фрактура в основата на 1-ва дистална
фаланга да е в пряка причинно следствена връзка с ПТП, поради вече
изложени по-горе съображения. Липсват ангажирани доказателства в тази
насока. На обезщетение подлежат само преките вреди.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената
деликтна отговорност на водача на лекият автомобил "**** ****" по
отношение на причинените на ищцата вреди от ПТП, а поради
съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник по обратния иск - за ангажиране на отговорността на
застрахователя, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана.
Възражението на ответника и на третото лице-помагач за съпричиняване
на вредоносния резултат отчасти се доказа. Принос е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е предизвикал, улеснил или способствал по
какъвто и да било друг начин настъпването на вредите, наред с поведението
на прекият им причинител - водачът на МПС.
Ответникът твърди, че ПТП-то е настъпило в производствената база на
9
„*********“, където не се допускали външни лица без придружител –
служител на фирмата, което било обозначено с табели по стените на сградата,
която забрана не била спазена от ищцата. От своя страна третото лице-помагач
“Дженерали застраховане” АД наред с това сочи, че пострадалата се е
движила в района на вход-изход за МПС, при наличието на самостоятелен
вход за пешеходци и територия с ограничен достъп за МПС, водещи към
административната сграда на дружеството. Наред с това застрахователното
дружество твърди, че ищцата поставяйки се в условията на сериозна опасност
не е поддържала достатъчно разстояние от МПС-то и не е наблюдавала
непрекъснато местонахождението и посоката на движението му, с цел да не
пресича траекторията му на движение.
От свидетелските показания, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от отговора на исковата молба се установява, че
пострадалата пешеходка се е движила в базата на „*********“, която не
представлява пътно платно, няма тротоар или банкет, но с оглед движението
на пътни превозни средства по него така определената земна площ попада в
понятието за път по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Предвид посоченото, Р.
Х. М. към момента на произшествието е имала качеството на „пешеходец“,
съгласно легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в чл. 107, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП, а именно – била е участник в движението, който се намира на
пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.
Съдът счита, че пострадалата не е нарушила никое от вменените й с чл.
108 от ЗДвП задължения, поради това, че същите не са относими към
конкретната хипотеза – макар пространството, на което е станало пътно-
транспортното произшествие да попада в дефиницията за път, то не
представлява пътно платно или платно за движение, за да може да се постави
въпроса за това къде следва да се движат пешеходците (според §6, т. 3 от ДР
платно за движение е общата широчина на пътните ленти, пътят може да има
няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго, а съгласно §6, т.
7, пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за
движение и островите на платното за движение).
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат на плоскостта на неизпълнение на задължението на
пострадалата да следи пътната обстановка и да полага необходимата грижа и
бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Касае се за нарушение на
общото задължение на всички участници в движението, с поведението си да
не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност
живота и здравето на хората, произтичащо от нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Установи се, че Р. Х. М. се е намирала в база на „*********“, в
**********, където са се движили и автомобили. Р. Х. М., като участник в
движението, предприел преминаване през зоната, където се движат
автомобили, е била длъжна да следи поведението на другите участници и да
10
съобразява своето с тях. Не се доказа наличието на някаква обективна пречка
пострадалата да забележи движещия се назад и към нея лек автомобил и да
съобрази поведението си с факта и посоката на движение.
Отчитайки всичко изложено, съдът приема наличие на съпричиняване от
страна на Р. Х. М..
При определяне на степента на съпричиняване, следва да бъде
извършена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това
на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
от тях е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай, поведението на пострадалата, имаща качеството
на пешеходец, не е тъждествено по степен с това на водача на лекия
автомобил. Въпреки допуснатото от пешеходката нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше
изпълнил установените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни средства, пътно-
транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено.
Наред с посоченото, трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че вменената
от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за
осигуряване на безопасността на движението, е значително завишена, спрямо
тази на пешеходците. Поради това, съдът приема, че по-голям принос за
настъпване на вредоносните последици има не нарушаването от страна на
пешеходеца на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а деянието на водача на лекия
автомобил, което е първопричина и има относителното по-голямо значение за
настъпването на произшествието /така Решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. №
3871 по описа за 2013 г. на 1, т. о. на ВКС/. Същевременно, не се доказа Р. Х.
М. да е попадала в т. н. „сляпа зона“, поради което другият участник в
настъпилото ПТП е могъл и е бил длъжен да я възприеме своевременно като
участник в движението и да съобрази поведението си с нея. Също така не се
установи, че е било налице забрана за влизане в базата на „*********“ на
външни лица без придружител от фирмата, нито задължение такива лица да
бъдат съпровождани от служител на фирмата, тъй като не бяха представени
доказателства в тази насока. При съобразяване на горните доводи, настоящият
състав приема, че допуснатото от страна на пострадалата съпричиняване на
вредоносния резултат е в съотношение 1/10 спрямо причиняването му от
страна на водача.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът намира исковата претенция за частично основателна. Съгласно чл. 52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки, страдания и уплаха, понесени от ищцата, като последица от
11
получените при ПТП увреждания.
Съобразявайки характера и тежестта на получените увреждания,
интензитета на понесените във връзка с тях болки, страдания, дискомфорт и
неудобства, настоящият съдебен състав приема, че претендираната сума от 10
000 лева е завишена.
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени
вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
Съгласно неоспорената от страните и приета от съда съдебно-
медицинска експертиза Р. Х. М. е получила сътресение на мозъка и охлузване
на кожата на лявата ръка. Според показанията на съпруга й е търпяла болки,
трудно си вършела работата, забравяла, не можела да спи и е била в
положение на частична зависимост от помощта на своя съпруг.
Вземайки предвид тези факти, както и всички данни по делото, съдът
счита, че справедливо обезщетение за понесените от Р. Х. М. вреди би била
сума в размер на 4000 лева. При отчитане на възприетото съотношение на
съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено с 1/10, или със сумата
от 400 лева. На изплащане на пострадалата подлежи сумата от 3600 лева.
Причините, обосноваващи отхвърляне на част от претендирания размер
на обезщетението, са сочените от вещото лице по СМЕ, а именно: несигурни
данни за счупване на крайната фаланга на първи пръст на десния крак, в
областта на основата й. Такава причина съставлява и посоченото в Епикриза с
ИЗ № **** от Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД,
гр. Кърджали относно липсата на рентгенографично доловими данни за
травматични промени при рентгенографии на костите на крайниците, липсата
на обективни медицински данни за изпадане на пострадалата в безсъзнателно
състояние, което да е протекло с пълна и/или дълготрайна загуба на съзнание.
Съгласно епикризата при изписването на пациентката липсват обективни
данни за настъпили усложнения на което и да е от описаните увреждания,
поради което няма основание да се приеме анормално протичане на
оздравителния период. Посочено е, че хода на заболяването е благоприятен и
с подобрение, че ищцата е в добро общо състояние, без оплаквания, без
главоболие, без повръщане, без световъртеж, стабилна хемодинамика,
стабилна походка, изписва се без медицински риск за домашно амбулаторно
долекуване и е с възстановена работоспособност.
12
По делото липсват данни за последващо медицинско проследяване с
прегледи на пострадалата във връзка с оплаквания от нейна страна, което не
позволява да се приеме, че са налице по-трайни във времето увреждания,
поради което обезщетение над определения размер би се явило прекомерно.
При определяне на обезщетението е отчетен и преживения стрес от ищцата по
време на самия удар от лекия автомобил и внезапно възникналата
непосредствената опасност за живота и здравето на ищцата. Обезщетението
има за цел да репарира болките и страданията, и всички нематериални
последици, възникнали в резултат на непозволеното увреждане, а не да служи
за източник на доход, както да бъде допълнителна санкция за извършеното.
Така определеното обезщетение, според съда, е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му и с установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране
на неблагоприятните последици от увреждащото събитие. Относно
претендираната лихва, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86
ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължи от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се
дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни и се
дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно при непозволеното
увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено
увреждането. Ето защо, върху уважената част от иска следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане –
18.10.2024 г., до окончателно изплащане на сумата..
Предвид настъпването на вътрешно-процесуалното условия за
разглеждане на обратния иск от ответника Р. Ш. М., против “Дженерали
застраховане” АД, ЕИК: *********, съдът следва да се произнесе по него.
По обратния евентуален иск спрямо третото лице-помагач е с правна
квалификация чл. 435 КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК:
Доколкото условието се е сбъднало частично – за сумата 3600 лв., то
само за тази сума искът следва да се разгледа.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" има право да
получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). Застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" се е задължил да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката
13
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от
безвиновните задължения по чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (в т. см.
пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая твърденията по обратния иск се основават на наличие на
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования
автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и
вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобилът,
управляван от деликвента. За уважаване на обратния иск следва да се
установи факта на настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени вреди
от застрахован със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача
му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното
поведение и вредите. Всички тези обстоятелства се установиха по
категоричен начин в настоящото производство и в тази връзка съдът вече
изложи мотиви, които не е необходимо да повтаря.
Налице е валидно застрахователно правоотношение, което покрива
уговорен застрахователен риск, поради което за застрахования възниква
правото – ако е удовлетворил увреденото лице, да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434 от КЗ.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на третото лице-помагач по
предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия
размер, за който е осъден ответникът по главния иск. Отговорността на
ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото
ищецът по обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си към
ищеца по първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника по
обратния иск в разглеждания случай създава условно изпълнително основание
– изпълнителен лист може да се издаде срещу ответника по уважения обратен
иск, само ако ответникът по първоначалния иск изпълни задължението, за
което е осъден, да заплати на ищцата определеното по предявения срещу него
иск за обезщетение за неимуществени вреди. Третото лице-помагач, спрямо
когото е предявен обратен иск за регресно притезание, не може да бъде осъден
да плати директно на ищеца по първоначалния иск, щом последният не е
насочен пряко срещу него.
В хипотезата на обратен иск искането за законната лихва върху
уважената главница за периода от дата на подаване на първоначалната искова
молба до окончателното изплащане не е самостоятелен иск, като при
наличието на предпоставките за основателност на обратния иск, то следва да
се присъди на ищеца по обратния иск като законна последица от уважаването
на претенцията и с оглед условното изпълнително основание – виж
14
напр. решение № 430 от 8.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2500/2020 г. Тези
лихви се включват в застрахователното покритие на осн. чл. 429, ал. 2 КЗ, като
те се дължат от застрахователя при условията на ал. 3 – след уведомяването му
за застрахователното събитие. Доколкото се касае за обезщетение спрямо
отговорността на делинквента, а отговорността на застрахователя е
функционално обусловена, то същият дължи лихва за забава върху всички
претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно събитие.
По делото са налице данни ищецът по обратния иск да е уведомил
застрахователя в изпълнение на задължението си по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ с
уведомление, входирано от 09.12.2024 г. от ответника по обратния иск, от
който момент застрахователят принципно следва да отговаря за лихвите за
забава, като за периода от датата на ПТП до датата на уведомяването
претенцията следва да се отхвърли.
По разноските по главния иск:
Исковите претенции са уважени за сумата от 3600 лв. от общия предявен
размер от 10000 лв. При този изход на спора разноски се дължат в полза и на
двете страни съобразно уважената/отхвърлената част от иска. От ищеца са
представени по делото писмени доказателства, удостоверяващи извършени в
хода на процеса разходи, както следва: 400 лв. - за държавна такса, 500 лв. - за
съдебно-медицинска експертиза, 250 лв. за съдебно-психиатрична експертиза
(за които е постановено протоколно определение да се върнат на ищцата
поради отпадане на експертизата), 20 лв. – за държавна такса за призоваване
на свидетел и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р. Ш. М. следва да заплати на
ищеца Р. Х. М. направените от нея разноски в производството съразмерно с
уважената част от исковете 871,20 лева от общо 2420 лева.
От ответника по главния иск са представени доказателства за сторени
разноски в размер на 2800 лева с ДДС - за адвокатско възнаграждение (общо
по главния и обратния иск) и 20 лв. държавна такса за призоваване на
свидетел, като от ищеца бе направено възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът
намира така направеното възражение за неоснователно, доколкото ответникът
по първоначалния иск е едновременно и ищец по обратния иск, то заплатеното
адвокатско възнаграждение (общо по главния и обратния иск) в размер на
2800 лв. с ДДС следва да се разпредели по всеки един от двата иска, но
доколкото цената им е идентична (по 10 000лв.), то съдът приема, че по всеки
един от тях поотделно е договорена и платена сума от 1400 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение. Този размер на адвокатско възнаграждение (от
1400 лв. с ДДС) по първоначалния иск, предвид цената на иска е под
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР (равняващо се на 1560 лв. с ДДС).
Освен това в случая по делото е привлечено е трето лице-помагач, назначена е
експертиза, ангажирани са свидетелски показания и немалък обем писмени
доказателства. Ето защо и предвид броя проведени съдебни заседания, съдът
15
намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение отговаря на
изискванията на справедливост и обоснованост и съответства на вида и
спецификата на спора, цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото, както и обема извършена работа на процесуалния представител на
ответника по първоначания иск.
Ответникът по главния иск също има право на разноски спрямо ищеца
пропорционално на отхвърлената част. Разноските възлизат на сумата от 1400
лева с ДДС – за адвокатско възнаграждение и 20 лв. – за държавна такса за
призоваване на свидетел, от които следва да се присъдят 908,80 лева от общо
1420 лева.
След компенсация между двете суми, съдът намира, че следва ищецът да
бъде осъден да заплати на ответника по главния иск разноски в размер на
37,60 лева.
По разноските по обратния иск:
Съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК, третото лице помагач нито дължи, нито
му се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и от
насрещната страна. В случая третото лице-помагач е и ответник по обратния
иск, който е уважен частично и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на
ищеца по този иск разноските по обратния иск пропорционално на уважената
част. Разноските възлизат на сумата от 1400 лева с ДДС – за адвокатско
възнаграждение и 400 лв. – за държавна такса по обратния иск, от които
следва да се присъдят 648 лева от общо 1800 лева.
Ответникът по обратния иск също има право на разноски за юрк.
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, което съдът определя в размер на 300 лева,
като с оглед фактическата и правна сложност на делото, пропорционално на
отхвърлената част, разноските възлизат общо на 192 лева.
След компенсация между двете суми, съдът намира, че следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск разноски в
размер на 456 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Р. Ш. М., ЕГН **********, с
адрес: ******************* да заплати на Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес:
**********************, сумата от 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинени увреждания при
ПТП, настъпило на 18.10.2024 г. в 11:42 ч. в ***********, в базата на
„*********“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 3 600 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лева, ведно със
16
законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;
ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **********************,
да заплати на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: *******************
сумата от 37.60 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разноски в производството по главния иск по компенсация,
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК.
Решението по главния иск е постановено при участието на третото лице-
помагач на страната на ответника Р. Ш. М. – “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 68.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 68,
да заплати на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: *******************, на
основание чл. 435 КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК, сумата от 3 600 лв. /три
хиляди и шестстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на причинени увреждания при ПТП, настъпило на 18.10.2024 г. в
11:42 ч. в **********, в базата на „*********“, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 09.12.2024 г. (датата на уведомяване на
застрахователя във връзка с процесното ПТП) до окончателното изплащане,
ПРИ УСЛОВИЕ, че Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: *******************
заплати на Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **********************
присъдената й по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД сума в същия размер,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от
датата на ПТП – 18.10.2024 г. до 08.12.2024 г.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 68 да
заплати на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: ******************* сумата
от общо 456 лв. /четиристотин петдесет и шест лева/ – деловодни разноски по
обрания иск по компенсация, съразмерно на уважената и отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително
изпълнение след представяне на доказателства за изпълнение на задълженията
по първоначалния иск от страна на Р. Ш. М., ЕГН **********, с адрес:
*******************.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
17