МОТИВИ
от 06.11.2019 г. към Присъда № 276/30.10.2019 г.
по НОХД № 3940/2019 г. по описа на ПРС, III н.с.
Районна
Прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение против Г.П.Б. за това, че: на 06.04.2017г. в гр. Пловдив на бул. “Найчо Цанов“ при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „Фиат Палио“ с рег. № ..., на пешеходна
пътека е нарушил правилата за движение, а именно:
Чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата:1.с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“;
Чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“;
Чл.
20, ал. 1 ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“
Чл.
20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“;
Чл.
25, ал. 1 ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“;
Чл.
116 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“;
Чл.
119, ал. 1 ЗДвП – „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“;
Чл.
119, ал. 4 ЗДвП – „Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“;
Чл.
119, ал. 5 ЗДвП – „При пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие“.
Чл.
120, ал. 1 ЗДвП – „Когато преминаването
на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
Чл.
120, ал. 2 ЗДвП – „След подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека“
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на дясната
раменна кост, довело до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и
в счупване на горния край на дясната бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движенията на десен долен крайник на Г.Л.Б., ЕГН ********** -
престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Представителят на
РП-Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено справедливо наказание, определено при
превес на смекчаващи вината обстоятелства.
По делото като частен
обвинител е конституиран пострадалият Г.Л.Б., който се представлява в производството посредством повереник – адв. Ц.Б..
Същата поддържа обвинението, наред с прокурора и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен за обвинението, за което е предаден на съд, като му бъде
наложено справедливо наказание
В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият Г.Б. дава обяснения, с които
заявява, че не оспорва, че на процесната дата е настъпило ПТП между
управляваното от него МПС и пострадалият Б., който пресичал пешеходна пътека
като велосипедист. В тази връзка навежда съображения, че е направил всичко,
зависещо от него за предотвратяване на настъпилите последици и е оказал
съдействие на пострадалия. В последната си дума моли за справедливост и
обективност.
Неговият защитнитник, адв. И.Р., не оспорва от фактическа
страна фактите, изложени в обвинителния акт, но изразява несъгласие с правните
изводи, до които е достигнал прокурорът. В тази връзка се развиват съображения за
липса на виновно поведение от страна на подсъдимия, поради което се пледира за
оправдателна присъда. При условия на евентуалност са наведени и доводи за
оправдаване на подсъдимия за това деянието да е извършено на пешеходна
пътека,предвид несъмнено установеното по делото обстоятелство, че пострадалият
е пресичал пътното платно като велосиопедист. В тази връзка се моли, след като
подсъдимият бъде оправдан за това да е извършил ПТП на пешеходна пътека, същият
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
админстративно наказание по реда на чл. 78а НК.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Г.П.Б. е
роден на *** ***, ..., български гражданин, средно образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Г.П.Б. бил
правоспособен водач на моторни превозни средства категории „В” и ”М” и притежавал СУМПС.
На 06.04.2017 г.
на обяд в гр. Пловдив подс. Г.П.Б. управлявал лек автомобил „Фиат Палио“ с рег.
№ ... по платното за движение на бул. “Христо Ботев“ в посока от запад на
изток, от където предприел завой на дясно към бул. “Найчо Цанов“ в посока на
юг, след което намалил скоростта на автомобила около 8,3 км/ч. , за да пропусне на пешеходната пътека трима
пешеходци и един велосипедист да преминат /пресекат платното за движение/ пред
автомобила. През това време велосипедистът свид. Г.Л.Б. се движел
перпендикулярно на платното за движение на бул. “Найчо Цанов“ в посока от изток
на запад. Когато л.а. „Фиат Палио“ бил на около 5-6 м., велосипедистът Г.Л.Б.
навлязъл на пешеходната пътека в западното платно на бул. “Найчо Цанов“, от
ляво на дясно пред л.а. „Фиат Палио“. Водачът на л.а. „Фиат Палио“ – подс. Г.Б. не реагирал на опасността от удар с
велосипедиста Г.Л.Б., а предприел ускоряване и така настъпил удар в предната
лява страна на л.а. „Фиат Палио“ и в
предното колело на велосипеда на свид. Б.. Първото съприкосновение било между
предното колело на велосипеда и областта около предно ляво колело на
автомобила. Последвало съприкосновение между дясната страна на тялото на
пострадалия свид. Б. и задна лява част на автомобила, управляван от подс. Б.,
след което настъпило падане на
пострадалия свид. Б. с дясна страна на тялото към земята. След удара свид. Г.Л.Б. паднал на платното за движение и л.а. “Фиат
Палио“, управляван от подсъдимия, спрял на платното за движение като подсъдимият
отишъл до падналия свид. Б.. Движещият се зад л.а.“Фиат Палио“, лек автомобил
„Сеат“, управляван от свид. И.А.С. също
спрял. От колата слезли свид. С., свид. П.И.Д. и свид. Г.Б.Х. и тримата познати
на подсъдимия, които заедно с подс. Б. се насочили към падналия на пътното
платно свид. Б.. Свид. С. и свид. Х. помогнали на свид. Б. да се изправи и да
се придвижи до тротоара. Свид. Б. споделил, че изпитва силни болки в областта
на таза и дясното рамо. При свид. Б. дошъл и намиращия се в близост свид. А.Л.А.
/познат на подсъдимия/, който по същото време преминавал през описаното
кръстовище. Намиращи се в близост до мястото на инцидента минувачи повикали
полиция и бърза помощ. На място пристигнали екипи на ЦСМП и сектор „Пътна
полиция” гр. Пловдив. Подс. Б. бил изпробван с техническо средство Дрегер алкотест
7410+ за употреба на алкохол като пробата била отрицателна. Бил извършен оглед
на МП и съставен фотоалбум. Междувременно свид. Г.Б. бил откаран в МБАЛ „Свети Г.”***
за оказване на спешна медицинска помощ, където бил хоспитализиран и по спешност му била извършена операция на
дясно рамо и десен крак. За случилото се била уведомена свид. Е.Г. Вархайм –
дъщеря на свид. Г.Б..
В хода на
образуваното досъдебно производство била назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза, според
чието заключение на пострадалия Б. е било причинено: счупване на горния край на
дясната разменна кост и счупване на горния край на дясната бедрена кост. Според
заключението описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в
данните по ДП - при станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка – при
падане на Б. от велосипеда при сблъскване с л.а. Според заключението също така
описаните увреждания не са свързани с предхождащия здравен статус на
пострадалия. Предвид това е прието, че на пострадлия е било причинено трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник за около 2-2,5 месеца и трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 7 – 8 месеца.
В хода на образуваното
досъдебно производство била назначената и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която на
пострадалия е било причинено: счупване на горния край на дясната разменна кост
и счупване на горния край на дясната бедрена кост. Необходимия период за
възстановяването им е: 2,5 месеца за горния крайник и 8 месеца за долния
крайник. Лечението е протекло нормално, усложнения не са отбелязани, възможно е
да се забави възстановителния процес, но следва да приключи нормално и
движенията да се възстановят.
По делото е била
назначена и комисионна
съдебно-медицинска експертиза, според която при станало ПТП на 06.04.2017 г.
в гр. Пловдив, на пострадалия Г.Л.Б. са били причинени следните травматични
увреждания: счупване в горния край на дясната раменна кост / хумерус/, закрито,
фрактура коли хирургици хумери декстра, счупване в горния край на дясната
бедрена кост и фрактура пертрохантерика
фемори декстра. При постъпването му за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Свети Г.“***, са били извършени оперативни
интервенции: Метална остеосинтеза по повод фрактура на десен хумерус и Метална
остеосинтеза по повод пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост. Според
заключението следоперативния период е протекъл гладко, пострадаляит е бил афебрилен,
със спокойни оперативни рани. Запазена инервация и циркулация на оперираните
крайници. По време на стационарното лечение не са настъпили усложнения. Изписан
с подобрение, с дадени препоръки и назначения. Насочен за рехабилитация и
стационарно физиотерапевтично лечение, което е проведено в Клиника физикална и
рехалибитационна медицина при УМБАЛ „Свети Г.“ от 13.04.2017 г. до 20.04.2017 г.
Проведената рехабилитационната програма е довела до подобряване на състоянието
му, като са подобрени двигателните обеми и е оптимизирана статиката. Дадени са
препоръки за хигиенно-двигателен режим и е изграден индивидуален дългосрочен
план за поведение в последващия възстановителен период. Препоръчано е и
медикаментозно лечение за дома: Зибор 33500 xlc.K; Небилет х1/2 т. Според
заключението най-общият механизъм за получаването на тези травматични
увреждания е по механизма на удар с или върху тъп предмет и същите добре
отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в досъдебното
производство и както се съобщава в свидетелските показания по делото, а именно
– при станало пътно - транспортно произшествие между лек автомобил и
велосипедист /Г.Л.Б./, с последващо падане на велосипедиста на дясната си
страна. Счупването в горния край на дясната раменна кост /Фрактура коли
хирургици хумери декстра/ е довела до: трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за срок по-голям от един месец. Като усложнение се развива
асептична /трофична/, постравматична некроза /недостатъчно кръвоснабдяване/ на
главата на дясната раменна кост. Това довежда до контрактури и ограничение на
движението в дясната раменна става, което в дадения случай е завинаги. Като
медикобиологичен признак на телената повреда това състояние се преценява като
довело до: постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупване в
горния край на дясната бедрена кост /Фрактура пертрохантерика фемори декстра/ е
довела до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок
по-голям от един месец. От направените рентгенови снимки и от симптоматиката на
лявата тазобедрена става липсват данни за отлепване и разместване“ на елементи
от ставата. Останалите оплаквания в ставите на долните крайници се дължат на
генерализирани заболявания, генетично обусловени като предразположение – става
дума за артрозната болест, хроничната венозна недостатъчност и усложненията от
захарната болест. Абсолютният алгоритъм при лечението на такива по вид увреди,
както в конкретния случай, е абсолютно спазен, което е характерно за добрите
медицински практики.
По делото е била
назначена и изготвена по делото авто-техническа
експертиза, според чието заключение ударът е настъпил върху платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира: по дължина на около 1,8 – 2,3 м. южно от стълба приет за ориентир в
протокола за оглед; по широчина около 6 – 7 м източно от ориентира. Скоростта
на л.а. „Фиат Палио“ преди да предприеме ускорителното движение е била около
8,3 км/ч. скоростта на л.а. „Фиат Палио“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 25 км/ч. Скоростта на движение на
велосипедиста Г.Л.Б. е била около 7,2 км/ч. Според експерта, изготвил
експертизата, на приложения видеозапис от охранителна камера се вижда, че след
като л.а. “Фиат Палио“ навлиза в кадъра от платното за движение на бул. “Христо
Ботев“ в посока от запад на изток и извършва завой на дясно към бул. “Н. Цанов“
в посока на юг, л.а. „Фиат Палио“ не спира за нито един момент преди да настъпи
удара с велосипедиста, като първото спиране на л.а. “Фиат Палио“ докато е в кадър
е след като настъпва ударът. От видеозаписа са извадени 300 кадъра, в които се
вижда движението на л.а. „Фиат Палио“ и които са записани на оптичен носител
приложен към експертизата. Според експерта в анализираната пътна ситуация, от
момента в който велосипедистът Г.Л.Б. е навлязъл на платното за движение,
водачът на л.а. „Фиат Плаио“ при своевременната реакция и задействане на
спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Експертът
изключва възможността в момента на навлизане на велосипедиста Г.Л.Б., л.а.
„Фиат Палио“ да е бил спрял, защото тогава дължината на пълния спирачен път
/опасна зона/ на л.а. „Фиат Палио“ би била равна на 0 м. /нула метра/ от което
следва, че в анализираната пътна ситуация, от момента в който велосипедиста Г.Л.Б.
е навлязъл на платното за движение, водачът на л.а. „Фиат Плаио“ е имал
техническа възможност да избегне произшествието като отложи потеглянето си т.е.
като не потегли с автомобила. Вещото лице е дало следният най-вероятен от
техническа гледна точка механизъм на анализираното ПТП: Водачът Г.П.Б. е
управлявал л.а. „Фиат Плаио“ по платното за движение на бул. “Христо Ботев“ в
посока от запад на изток, от където е предприел завой на дясно към бул. “Н. Цанов“
в посока на юг, след което е намалил скоростта си, за да пропусне трима
пешеходци и един велосипедист да преминат /пресекат платното за движение/ пред автомобила. През това време велосипедистът
Г.Л.Б. се движел перпендикулярно на платното за движение на бул. “Н.Цанов“ в
посока от изток на запад. Когато л.а. „Фиат Плаио“ е бил на около 5-6 м,
велосипедистът Г.Л.Б. е навлязъл в западното платно на бул. “Н. Цанов“, от ляво
на дясно пред л.а. „Фиат Палио“. Водача на л.а. „Фиат Палио“ не реагирал на
опасността от удар с велосипедиста Г.Л.Б., а е предприел ускоряване и така е
настъпил удар в предната лява страна на л.а. „Фиат Палио“ и в предното колело на велосипеда. Първото
съприкосновение е между предното колело на велосипеда и областта около предно
ляво колело на автомобила. Последвало е съприкосновение между дясната страна на
тялото на пострадалия и задна лява част на автомобила, след което е настъпило
падане на пострадалия с дясна страна на тялото към земята. След удара
велосипедиста Г.Л.Б. е паднал на
платното за движение на мястото и в положението видни от приложения видеозапис
от охранителна камера, велосипеда е паднал на мястото и в положението видни от
приложения видеозапис от охранителна камера, л.а.“Фиат Палио“ е спрял на
платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Вещото лице е дало категоричен извод, че основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка
е, че водачът на л.а. „Фиат Палио“ – Г.П.Б. не е реагирал своевременно
на опасността от удар с велосипедиста Г.Л.Б., който се е движел по платното за
движение пред автомобила и вместо да намали скоростта си и да спре е предприел
ускоряване. Според експертът, ако се приеме, че в момента на навлизане на
велосипедиста Г.Л.Б., л.а. „Фиат Палио“ е бил спрял, както твърди водача и
свидетелите, то тогава причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е това, че водачът на л.а. „Фиат Палио“ – Г.П.Б. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедиста Г.Л.Б., който се е движел по
платното за движение пред автомобила и вместо да отложил потеглянето си и да
остане в неподвижно състояние, е потеглил и е предприел ускоряване.
По делото е била
изготвена и допълнителна авто-техническа
експертиза, според заключението на която: от видеозаписа се вижда, че
първото съприкосновение е между предното колело на велосипеда и предно ляво
колело на автомобила. По действие на ударния импулс е последвало завъртане на
велосипеда в посока обратна на часовниковата стрелка. След това е настъпило
съприкосновение между дясната страна на тялото на пострадалия и задна лява част
на автомобила /левите врати/, след което пострадалия е паднал с дясна страна на
тялото към земята. Възможно е велосипедистът да се е ударил в автомобила в
областта на предната лява врата, но не това е бил първия контакт между
велосипедиста и автомобила, а удара в областта на предната лява врата е
настъпил вследствие на първоначалния контакт между предното колело на
велосипеда и предно ляво колело на автомобила и предизвиканото от него
завъртане на велосипеда в посока обратна на часовниковата стрелка. Според
експерта при всяко взаимодействие между две движещи се тела, ще възникне ударен
импулс, като всяко от телата „удря“ другото тяло. Тъй като л.а. „Фиат Палио“ от
момента на първото съприкосновение с велосипеда, до падането на пострадалия на
земята, е бил в движение то следва, че л.а.“Фиат Палио“ е ударил велосипедиста,
а тъй като и велосипедиста е бил в движение то следва, че и той е ударил
л.а.“Фиат Палио“. При съотношение в масите на л.а. “Фиат Палио“ и велосипедиста
около 10:1, от закона за съхранение на количеството на движение се вижда, че
поради разликата в масите, ударния импулс на л.а. „Фиат Палио“ е десетки пъти
по-голям от ударния импулс на велосипедиста, поради което след удара,
велосипедиста се отклонява значително от посоката на първоначалното си
движение, докато л.а.“Фиат Палио“ практически не се отклонява от него.
По делото е била
изготвена още една допълнителна
авто-техническа експертиза, според заключението на която: Водачът на л.а. „Фиат Палио“ е имал пряка видимост
към велосипедиста Г.Л.Б. още към момент, в който последния е бил в другото
платно, преди да навлезе в разделителния остров, като освен него, в същата
посока /напред на ляво спрямо автомобила/ са се намирали още петима пешеходци и
още един велосипедист, като водача на л.а.“Фиат Палио“ е пропуснал тримата
пешеходци движещи се от ляво на дясно, както и велосипедиста, който се движел с
по-висока скорост. Към този момент л.а.“Фиат Палио“ се намирал на около 11,75м.
преди мястото на удара. По удара с велосипедиста Г.Л.Б., дали го е забелязал
преди това не може да се определи, защото това е субективен процес. Велосипедистът
Г.Л.Б. се е движел върху велосипеда по пешеходната пътека още в другото платно,
преди да навлезе на разделителния остров, а след това и по пешеходната пътека
на платното пред л.а. “Фиат Палио“. Водача на л.а. “Фиат Палио“ е имал пряка
видимост към велосипедиста Г.Л.Б. движещ се по пешеходната пътека, когато
автомобила се е намирал на около 11,75 м., като разстоянието е определено от
приложение видеозапис.
Видно от
назначена и изготвена по делото комисионна
авто-техническа експертиза водачът
на л.а. „Фиат Палио“ е имал пряка видимост към велосипедиста Г.Л.Б. още към
момент, в който последният е бил в другото платно, преди да навлезе в
разделителния остров, като освен него, в същата посока /напред на ляво спрямо
автомобила/ са се намирали още петима пешеходци и още един велосипедист, като
водача на л.а.“Фиат Палио“ е пропуснал тримата пешеходци движещи се от ляво на
дясно, както и велосипедистът, който се движел с по-висока скорост. Към този
момент л.а. “Фиат Палио“ се намирал на около 11,75 м. преди мястото на удара.
По удара с велосипедиста Г.Л.Б., дали го е забелязал преди това не може да се
определи, защото това е субективен процес. Според заключението велосипедистът Г.Л.Б.
се е движел върху велосипеда по пешеходната пътека още в другото платно, преди
да навлезе на разделителния остров, а след това и по пешеходната пътека на
платното пред л.а. “Фиат Палио“. Водача на л.а. “Фиат Палио“ е имал пряка
видимост към велосипедиста Г.Л.Б. движещ се по пешеходната пътека, когато
автомобила се е намирал на около 11,75 м., като разстоянието е определено от
приложение видеозапис. Според експертите в анализираната пътна ситуация, от момента,
в който велосипедиста Б. е навлязъл в платното за движение, водачът на л.а. “Фиат
Палио“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Вещите лица са дали
категорично становище, че основна причина за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка е, че водачът на л.а. “Фиат Палио“ не е реагирал своевременно на
опасността от удар с велосипедиста, който се е движел по платното за движение
пред автомобила и вместо да намали скоростта и да спре, е предприел ускоряване.
По делото като
свидетели са били разпитани и всички свидетели, намиращи се на мястото на
инцидента, в това число и пострадалия. Извършени са били оглед на
местопроизшествие, събрани били и други доказателства. С оглед събраните по
делото доказателства с Постановление от 02.10.2017 г. Г.Б. бил провлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.“а“, вр. ал. 1,
б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 НК, за което в последствие е предаден на съд.
Като свидетели
по делото са били разпитани пострадалият Г.Л.Б. (чиито показания са били
приобщени по реда на чл. 281 НПК), неговата дъщеря – свид. Е.Г. В., както и
четиримата съученици на подсъдимия, озовали се на мястото на инцидента, непосредствено
след настъпването му – свид. И.А.С., свид. П.И.Д., свид. Г.Б.Х. (чиито
показания също са приобщени по реда на чл. 281 НПК) и свид. А.Л.А..
В своите
показания свид. Б. е описал как при
преминаване на пешеходната пътека на процесното кръстовище, намирайки се върху
управлявания от него велосипед, подбутвайки се с десния крак по земята, е бил
блъснат от лек автомобил, в следствие на което получил травми по тялото. Съдът
кредитира тези показания доколкото същите се намират съответни на останалите
доказателства по делото досежно факта на настъпилото ПТП, мястото, датата и обстоятелствата
около неговото настъпване. Изключение прави частта, в която свидетелят е
посочил, че е пресичал пешеходната пътека, седнал върху велосипеда си,
подбутвайки се с десния крак по земята, доколкото видно от съдържанието на
видеоклипа от приложения и приет по делото като веществено доказателство
компакт диск, свидетелят преминава през кръстовището управлявайки велосипеда
си, въртейки неговите педали. Ето защо в тази част показанията на свидетеля Б.
не се кредитират, тъй като същите се намират в противоречие с наличен по делото
обективен доказателствен източник.
Съдът кредитира
и показанията на дъщерята на пострадалия – свид.
В., макар същите да не допринасят съществено за установяване на обективната
истина, доколкото свидетелката не е очевидец на процесните събития и
показанията ѝ касаят предимно здравословното състояние на пострадалия
след инцидента, за което по делото е налице обилен писмен доказателствен
материал, който е залегнал и в заключенията на изготвените СМЕ. Ето защо съдът
кредитира показанията на тази свидетелка, доколкото по делото не се намериха
причини за обратното.
Съдът кредитира
и показанията на свид. С., свид. Д., свид. Х. и свид. А.,
които съдът оцени като изхождащи от обективни доказателствени източници,
възпроизвеждащи по един достоверен начин обстоятелствата, на които тези
свидетели са станали очевидци. Всъщност тези свидетели имат възприятия
единствено от събитията, следващи непосредствено процесния инцидент, които са
намерили обективно отражение и в наличните по делото веществени доказателства.
Ето защо и предвид съответствието им с останалия доказателствен материал, а и
като не намери причини за обратното, съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински и съдебно-автотехнически
експертизи, доколкото същите не са били оспорени от страните и са дали ясен
и обоснован отговор на всички поставени въпроси.
Възприетото
от
съда се потвърждава и от писмените и
веществените доказателства по делото, събрани по досъдебното производство и
приобщени в съдебната фаза на процеса чрез прочитането и приемането им, както и
чрез предявяването им (приетите като ВД по делото 2 броя компактдиска), които
съдът кредитира като относими,
допустими и допринасящи за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по
делото. Ето защо съдът базира своите правни изводи и на тях.
Правни изводи:
При така
установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът счете, че с
деянието си подсъдимият Г.П.Б. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно: на 06.04.2017г. в гр. Пловдив на бул. “Найчо Цанов“ при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Палио“ с рег. № ..., е нарушил
правилата за движение, а именно:
Чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: „да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
Чл.
20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
Чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“;
Чл.
25, ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
Чл.
116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“;
Чл.
119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“;
Чл.
119, ал. 4 от ЗДвП – „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“;
Чл.
119, ал. 5 от ЗДвП – „При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие“.
Чл.
120, ал. 1 от ЗДвП – „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътно превозно средство е длъжен:
Чл.
120, ал. 2 от ЗДвП – „След подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека“
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на дясната
раменна кост, довело до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота,
и в счупване на горния край на дясната бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движенията на десен долен крайник на Г.Л.Б.,
като прие, че
подсъдимият е невинен
в това да е извършил деянието и в следствие на нарушаване на нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и за
това деянието да е извършено на пешеходна пътека по смисъла на чл. 343, ал. 3,
б. „Б“ НК, поради което го оправдава по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От обективна страна:
Фактът на допуснатите нарушения се установява по несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от Протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него Албум за посетено местопроизшествие, а
също така и от обясненията на подс. Б., който по същество признава факта, че на посочените дата и място е допуснал
ПТП с пострадалия Б..
Посочените
обстоятелства се установяват и от наличните по делото компакт дискове, съдържащи
видеоклип от светофарна уредба, уловила процесното ПТП, както и снимков
материал, които еднопосочно и обективно отразяват начина, по който са се
развили процесните събития.
Фактът на
причинената телесна повреда на свид. Б. и нейният
харакер, а също така и причинно-следствената връзка с процесното ПТП, се
установява показанията на разпитаните по делото свидетели, най-вече от тези на
пострадалия, в това число от обясненията на подсъдимия, който не оспорва факта
на настъпилото съприкосновение с управлявания от него автомобил, а също така и
от констатациите, залегнали в заключенията на изготвените по делото съдебномедицински
експертизи, които съдът кредитира като обосновани и ясни. Според заключението
на експертите, счупването в горния край на дясната раменна кост е довело
до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от
един месец, а счупването в горния край на дясната бедрена кост е довело до
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от един
месец. Съгласно трайно
установената съдебна практика счупването на костта е самостоятелна съставомерна последица от деянието,
без да е необходимо същото да е довело до трайно затрудняване на движението на
крайника. В случая, оабче е налице такова трайно затрудняване, доколкото по
делото се установява, че счупванията на горния и на долния крайник са довели до трайно
затрудняване движенията за срок по-дълъг от един месец. Освен това съгласно трайно установената
съдебна практика когато на едно и също лице с едно и също деяние са причинени
две или повече телесни увреждания не е налице идеална съвкупност, като това е
така, защото обектът на посегателството е един и същ. Отделно от това, когато
са налице повече от едно увреждания, намира приложение принципът на „поглъщане“ на
по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и
правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче
се отчита при индивидуализация на наказанието. В този смисъл ППВС 3/1979 г., Решение № 93 от 10.03.2015 г. по н. д. № 26 /
2015 г. ВКС, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по н. д. № 83/2013 г. ВКС. С оглед
гореизложеното констатираните допълнителни
увреждания се поглъщат от по-тежкия резултат счупването на горния и долния
крайник и не се отразява на правната квалификация на деянието.
Механизмът на процесното ПТП се установява от показанията на разпитаните свидетели,
пострадалия, от обясненията на подсъдимия, от приобщените веществни
доказателствам, а също така и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински
и автотехнически експертизи. Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза
е посочило най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на анализираното ПТП,
който се възпрема от настоящия съдебен състав. Според експерта: Водачът Г.П.Б.
е управлявал л.а. „Фиат Плаио“ по платното за движение на бул. “Христо Ботев“ в
посока от запад на изток, от където е предприел завой на дясно към бул. “Н. Цанов“
в посока на юг, след което е намалил скоростта си, за да пропусне трима
пешеходци и един велосипедист да преминат /пресекат платното за движение/ пред автомобила. През това време велосипедистът
Г.Л.Б. се движел перпендикулярно на платното за движение на бул. “Н.Цанов“ в
посока от изток на запад. Когато л.а. „Фиат Плаио“ е бил на около 5-6 м,
велосипедистът Г.Л.Б. е навлязъл в западното платно на бул. “Н. Цанов“, от ляво
на дясно пред л.а. „Фиат Палио“. Водача на л.а. „Фиат Палио“ не реагирал на
опасността от удар с велосипедиста Г.Л.Б., а е предприел ускоряване и така е
настъпил удар в предната лява страна на л.а. „Фиат Палио“ и в предното колело на велосипеда. Първото
съприкосновение е между предното колело на велосипеда и областта около предно
ляво колело на автомобила. Последвало е съприкосновение между дясната страна на
тялото на пострадалия и задна лява част на автомобила, след което е настъпило
падане на пострадалия с дясна страна на тялото към земята. След удара
велосипедиста Г.Л.Б. е паднал на
платното за движение на мястото и в положението видни от приложения видеозапис
от охранителна камера, велосипеда е паднал на мястото и в положението видни от
приложения видеозапис от охранителна камера, л.а.“Фиат Палио“ е спрял на
платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Относно наличието на квалификацията „ПТП на
пешеходна пътека“:
Съдът прие, че
подсъдимият следва да бъде оправдан за това деянието да е извършено на
пешеходна пътека, като прие, че макар същото да е възникнало върху пешеходна
пътека, деянието не следва да бъде квалифицирано под този текст, доколкото
пострадалия в случая е пресичал като велосипедист, а не като пешеходец и
доколкото пешеходните пътеки са предназначени за пресичане на пешеходци, а не
на пътни превозни средства, какво несъмнено велосипедът е. Съображения в тази
насока са развити и в Решение № 559/07.09.1983 г., пост. по н.д. № 566/1983 г.,
ВК, според което: „Обвинението и
осъдителната присъда се основават на извода, че подсъдимият е нарушил
изискването по чл. 122 ППЗДвП, в резултат на което настъпила смъртта на
велосипедиста, който пресичал пътното платно на обикновен тип пешеходна пътека.
По същество е прието, че когато водач на велосипед се движи по пешеходна
пътека, е пешеходец, че в такива случаи режимът за движение и защита на тези
водачи е както за пешеходците, и че ако настъпят съставомерни последици,
опасната зона за спиране на моторното превозно средство не може да бъде
оневиняващо обстоятелство за неговия водач. Това е неправилно. Водачите на
велосипеди, мотопеди, мотоциклети и други подобни превозни средства не са
пешеходци по смисъла на закона. Такива са само в случаите, когато тикат или
теглят по пътя посочените превозни средства - чл. 1, т. 26
ППЗДвП. Режимът за движение на тези превозни средства се различава
от този на пешеходците. Поначало
пешеходните пътеки са предназначени за преминаване на пешеходци и те именно се
защищават с разпоредбата на чл. 122 ППЗДвП, а не водачите на пътни превозни средства.
Когато с такива средства се пресича на пешеходни пътеки, отговорността на
другите водачи следва да се решава с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗДвП и
другите изисквания за безопасност, а не с оглед специалното изискване по чл. 122 от
правилника за приложението му. При такива случаи опасната зона
за спиране на моторното превозно средство може да бъде оневиняващо
обстоятелство за неговия водач“.
Относно нарушаването на забраната на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
По отношение, на
обвинението, касаещо това
причинените от деянието вреди, предмет на повдигнатото обвинение, да са
причинени и в следствие на нарушаване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, настоящият съдебен съсътав намира, че в тази част подс. Б. също следва
да бъде оправдан. Съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 1 от Закон за движението по пътищата, „Всеки участник в движението по
пътищата:1.с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“. Видно е, че в случая се касае норма, която
регламентира общо правило за поведение, ето защо и при наличие на специални
правила, едновременното й приложение в случая е недопустимо, каквато е и устойчивата
практика на ВКС.
Ето защо подсъдимият бе
признат за невинен в
това да е извършил деянието, предмет на повдигнатото му обвинение и в следствие на нарушаване на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и за това деянието да е
извършено на пешеходна пътека по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. „Б“ НК, поради и
на основание чл. 304 НПК съдът го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.
Относно наличието на основания за квалифициране на случая като “случайно деяние”:
Съдът не намери основания за квалифициране
на деянието като „случайно“ по смисъла на чл. 15 НК. За да е налице “случайно деяние” е необходимо водачът на МПС не по своя
вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. За да се изключи виновното поведение е необходимо
деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност,
която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той
да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици /Р
318/88 г. на ІІІ н.о. ВС/. В конкретния случай, вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка основна причина
за настъпилото произшествието е, че подсъдимият е управлявал автомобила по начин,
който не е бил безопасен. От гореизложеното се налага изводът, че подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, като е избрал
да се движи със скорост и по начин, които не му позволяват да спре при внезапно
възникнала опасност. Той е имал обективна възможност да възприеме пострадалия и
да намали скоростта и спре, като предотврати настъпилите съставомерни
последици. Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, защото същият не е съобразил
скоростта и траекторията на автомобила с невидимата за него зона на платното за
движение. Ето защо, в случая не може да се приеме,
че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК /в този смисъл Р № 77/28.03.2017 г., по н. д. № 176/2017 г. ВКС, III н.о./.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
непредпазлива форма на вина, тъй като подсъдимият не е целял и не е предвиждал
общественоопасните последици на причиненото от неговото поведение деяние, но в
конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Индиция
в това е заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза, според което от момента в
който велосипедистът Г.Л.Б. е навлязъл на платното за движение, водачът на л.а.
„Фиат Плаио“ при своевременната реакция и задействане на спирачната система е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Всичко това обосновава
и извода, че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение от
страна на подсъдимия при по-тежката от двете непредпазливи форми, а именно
небрежност, тъй като в случая настъпилото ПТП и причинените съставомерни
последици се дължат на нарушаване задълженията на подсъдимия по ЗДвП, и конкретно - на необоснованата му
субективна увереност, че управлявайки МПС по избрания
от него начин, безпрепятствено ще може да реагира на
една възникнала опасност.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че подсъдимия Г.П.Б. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което го
призна за виновен в извършването на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е предаден на
съд, като предвид изложеното по-горе го призна за невинен в това да е извършил
деянието и в
следствие на нарушаване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и за това деянието да е извършено на пешеходна пътека по
смисъла на чл. 343, ал. 3, б. „Б“ НК, поради което го оправдава по повдигнатото
му в този смисъл обвинение.
По въпроса за
приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото Справка за съдимост подс. Б. не е осъждан
и не е бил освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за което подсъдимият в признат за виновен
е непредпазливо и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода до три
години или пробация”. Не
са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от
престъплението, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед
на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. Б. ниската степен
на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата
на криминална регистрация и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на
обективната истина, както и положителните характеристични данни – същият досега
не е бил обект на наказателна отговорност. Като смекчаващо обстоятелство се
отчете и младата възраст на подсъдимия. Отделно от това съдът отчете и фактът,
че процесният съставомерен вредоносен резултат е настъпил и в следствие на
поведението на пострадалия Б. и в този смисъл налице е съпричиняване от негова
страна, което следва да бъде отчетено именно при определяне на размера на
наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Ето защо и като не отчете
наличието на отегчаващи вината обстоятелства съдът определи и наложи на подсъдимия
административно наказание “глоба”, в минималния предвиден в закона размер от 1000
лева. Съдът намери, че именно така определеният размер на глобата, се явява
справедлив и ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за лишаването от правоуправление:
Съгласно нормата на чл.
343г НК, във всички случаи на чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1,
съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови и
лишаване от право по т. 6. Съгласно чл. 78а, ал. 4 НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
В конкретния случай съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимият не е бил наказван
за други нарушения
на правилата за движение по пътищата (в този смисъл Справка за нарушител/водач), поради което и като отчете,
че процесният вредоносен резултат е причинен в следствие и на поведението на
пострадалия, прецени,
че за постигане на
целите на наказанието не се налага спрямо подсъдимия да се налага наказание лишаване от
правоуправление.
По въпроса за веществените
доказателства:
По делото като веществено доказателство е бил приобщен 1 бр. велосипед синьо зелен на
цвят с надпис „Giordani“, намиращ се при Домакина на ІІ РУ на МВР гр. Пловдив, който съдът
постанови да се върне на правоимащото
лице - пострадалия Г.Л.Б..
По въпроса за
разноските:
Предвид крайния изход на делото и на основанние чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи
направените по делото разноски в тежест на подс. Г.Б. като го осъди да заплати:
по сметка на ОДМВР-Пловдив, сумата от 1925,68 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи; по сметка на Районен съд-Пловдив
сумата от 180,00 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство за явяване на вещи лица, както и в полза на частния обвинител Г.Л.Б., сумата от 1000,00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на съдебното и досъдебното производство.
По изложените мотиви Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.