№ 213
гр. Тетевен, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г. Гражданско дело № 20234330100798
по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от „Лев Инс“АД против С. П. Д. от гр. Т.хххх с цена на иска
333,84лв. главница, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 28.08.2023г., 105,56лв лихва за периода .
В исковата молба се твърди ,че на 22.01.2019г., около 16:55 часа, в гр. Т.ххххх водачът
С. П. Д. при управление на лек автомобил марка „О“, модел А.“, с per. хххххххххх поради
движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното превозно средство,
вследствие на което реализира пътнотранспортно произшествие, като се удря в каменно-
бетонна ограда и метална ограда над дувар, собственост на „А.Е.” ООД.За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1447147 от 22.01.2019г., в
който е посочено, че виновният водач С. П. Д. не притежава правоспособност за управление
на моторно превозно средство и е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Към датата на
събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „О“, модел А.“, с peг.
хххххххххх е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/118003227677, със срок на
валидност от 16.11.2018г. до 15.11.2019г.
Във връзка с причинените щети на бетонна стена и по силата на сключен договор за
застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, полица № 18133BS0011 при ЗК
„Уника” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 18BS1330002. При
извършения оглед на увреденото имущество са констатирани увреждания. В съответствие с
установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК
„Уника” АД определя застрахователно обезщетение в размер на 333,84 (триста тридесет и
три лева и осемдесет и четири стотинки). Сумата в размер на 333,84 (триста тридесет и три
лева и осемдесет и четири стотинки) е изплатена на „А.Е.” ООД на 30.01.2019г.
На основание чл. 411 от Кодекса за застраховането ЗК „Уника” АД предявява регресна
претенция пред ЗК „Лев Инс“ АД за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 333,84лв. По случая била образувана щета № 0000-5405-19-5-
00947/25.02.2019г. -Регрес , като ЗК „Лев Инс“ АД възстановила на ЗК „Уника” АД сумата в
1
размер на 333,84 (триста тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки).
На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ЗК „Лев Инс“ АД придобил право на регрес срещу виновния водач - С. П.
Д. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 333,84 лв. С. П. Д. бил
поканен с писмо с изх. № 1386/12.02.2020г. да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното
застрахователно обезщетение. Към момента застрахователното обезщетение не е
възстановено. На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закон за задълженията и договорите за ЗК
„Лев Инс” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на
105,56 (сто и пет лева и петдесет и шест стотинки) за периода от 22.08.2020г. до 22.08.2023г.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че С. П. Д., с
адрес: ул. „Михаил Койчев” № 8, гр. Тетевен дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 439,40
лв.от които главница в размер на 333,8лв, както и лихва за забава в размер на 105,56 (сто и
пет лева и петдесет и шест стотинки) за периода от 22.08.2020п до 22.08.2023г. Претендират
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане, какго и
направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в двете производства.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника в , който оспорва иска по основание и по размер. Твърди ,че за да
бъде уважен регресният иск на застрахователя. суброгирал се в правата на застрахования, са
необходими няколко кумулативни предпоставки: 1 ) застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка: 2) в изпълнение на този договор застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) възникване на отговорност на
прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД които следва да бъдат установени в процеса:
деяние, вреда, противоправност. причинна връзка и вина. Счита,че в настоящия случай не са
представени убедителни доказателства за виновно поведение на представлявания от мен и
причинната връзка между негово виновно поведение и причинената вреда. Самият
представен констативен протокол не е достатъчно доказателство и би следвало ищцовото
дружество да бъде задължено да представи такива . Освен това според нормата на чл. 86. ал.
1 от ЗЗД. при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл.
84. ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на
застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното
обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на
ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. От получените
писмени доказателства се установявало , че ищцового дружество е изпратило покана за
изпълнение до представлявания от особенния представител ответник , но няма
доказателства , че същата покана е получена до него и то със съдържанието , с което ни е
предоставена гази покана. Видно от обратната разписка , пощенската пратка е получена от
трето лице , което не се знае в каква и има ли родствена връзка с ответника . В тази връзка с
оглед на основателността на иска би следвало да се задължи ищеца да представи
доказателства , относно получаването на поканата от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.422 от ГПК.
Не се нуждае от доказване факта ,че по инициатива на ищеца е подадено заявление
по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, както и че е
било образувано ч. гр.д. № 649/2023г., по описа на P.C. Тетевен,както и разпореждане №
2081 от 27.09.2023г по ч.гр.д. 649/2023г на ТРС за предявяване на установителен иск ,
което на 05.10.2023г е връчено на заявителя , а иска е подаден на 23.10.2023г. по пощата
2
и е в срок .
В случай тъй като се претендира заплатено обезщетение , то съобразно чл. 500, ал.1, т.1
и ал.2 КЗ следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно
застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца -
застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „О“, модел А.“,
с peг . хххххххххх; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е
настъпило между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени
вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск
и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на застрахователя по
застраховката имуществено застраховане на застрахователно обезщетение за причинените
вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и
реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът да е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействие на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи
вещества. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и П.А.Й. е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/22/118003227677, със срок на валидност от 16.11.2018г. до
15.11.2019г.за автомобил марка „О“, модел А.“, с per. хххххххххх, който е бил управляван на
дата 22.01.2019г от ответника С. П. Д., който не притежава правоспособност за управление
на моторно превозно средство .
На дата 22.01.2019г., около 16:55 часа, в гр. Т.ххххх ответника , С. П. Д. при управление
на лек автомобил марка „О“, модел А.“, с per. хххххххххх поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над управляваното превозно средство, вследствие на което реализира
пътнотранспортно произшествие, като се удря в каменно-бетонна ограда и метална ограда
над дувар, собственост на „А.Е.” ООД.За настъпилото пътнотранспортно произшествие е
съставен Протокол за ПТП № 1447147 от 22.01.2019г., в който е посочено, че виновният
водач С. П. Д. не притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство и
е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата от закона норма. По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то,
съдът кредитира протокола за ПТП №1447147 от 22.01.2019г., съставен от органите на Пътна
полиция, Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия (в този смисъл решение №15 /25.07.2014 г.,
постановено по търг. Дело № 1506 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о.).
С процесното ПТП са причинените щети на бетонна стена на „А.Е.” ООД и по силата
на сключен договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, полица №
18133BS0011 при ЗК „Уника” АД , поради което е образувана ликвидационна преписка по
щета № 18BS1330002. При извършения оглед на увреденото имущество са констатирани
увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения
застрахователен договор, ЗК „Уника” АД определя застрахователно обезщетение в размер на
333,84 лв. , която сума е изплатена на „А.Е.” ООД на 30.01.2019г./л.21/.
По случая е образувана щета № 0000-5405-19-5-00947, като ЗК „Лев Инс“ АД/л.23/.
От своя страна на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането ЗК „Уника” АД е
предявила регресна претенция пред ЗК „Лев Инс“ АД за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 333,лв. Видно от материалите но делото заплатени
са на вкупом тридесет и пет общо обезщетения на обща стойност 61 726,03лв , като видно
3
от справката от л.25 от делото едно от задълженията е настоящотото, описано на последния
ред.
На ответника С. П. Д. е изпратена покана за доброволно изпълнеие , която е получена на
20.03.2019г./л.29 от Вася Стоянова , като видно от справката за родствени връзки същата не
е от кръга на роднините , т.е не се доказва доколко същата е предала поканата на ответника ,
поради което лихви се дължат от датата на заявлението по чл.410 ГПК по което е
образувано ч. гр.д. № 649/2023г на ТРС -28.08.2023г.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза е видно ,че имуществените вреди
нанесени в резултата на ПТП с автомобил марка „О“, модел А.“, с per. хххххххххх върху
бетоново -каменната ограда пред обект ГАЗ-станция собственост на „А.Е.“ ООД се намират
в процесно следствена връзка с процесното възникнало ПТП и са във връзка с него и
стойността на щетата е 333,84лв.
Видно от представената справка от РП-Ловеч, ТО Тетевен ,че по случая е внесено СП
№7/2019г. на РП Ловеч, и е образувано НОХД №28/2019г на ТРС за деяние по чл.343Б ал.1
НК , тъй като С. Д. е управлявал автомобила с концентразция на алкохол 1,26 промила ,
представено е и коипе на споразумението между прокурора , подсъдимия и защитника , като
се установява от същото ,че се касае за същия случай .От представената справка за
нарушител водач,е видно че ответника не притежава СУМПС. По делото е представена и
справка от АИС АНД видно от която е било издадено НП19-0356-000024/31.01.2019г.за
наришение на чл.150ЗДВП;чл.20 ал.2ЗДВП;чл.100 ал.1,т.2 ЗДВП , връчен на 16.03.2019г.,
както и ПАМ 190356-000018/22.01.2019г., връчена на 11.03.2019г.
Тоест безспорно по делото се доказва ,че на 22.01.2019г., около 16:55 часа, в гр. Т.ххххх
водачът С. П. Д. при управление на лек автомобил марка „О“, модел А.“, с peг. хххххххххх
поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното превозно
средство, вследствие на което реализира пътнотранспортно произшествие, като се удря в
каменно-бетонна ограда и метална ограда над дувар, собственост на „А.Е.” ООД, като
стойността на щетата е щетата е 333,84лв., като водачът е бил неправоспосбен и под
въздействие на алкохол.
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ регламентира правото на регрес, на което
ищецът се позова. Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
него, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение на Закона за движение по
пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици и други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В случая, се установи по делото, че
ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,26 промила . Затова
съдът приема, че е настъпила предпоставката за възникването на правото на регрес за ищеца.
Застрахователят има право да претендира от причинителя на увреждането размера на
заплатените от него суми, които са на стойност 333,84лв. Що се отнася до претенцията за
лихви върху главницата от 105,56лв за периода за периода 22.08.2020г до 22.08.2023г
същата следва да отхвърли , тъй като по делото не се доказа , кое е лицето получило
поканата за доброволно изпълнение , и същата предадена ли е на ответника . В случая
съдът приема ,че върху гловницата се дължи законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда ,а именно 28.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски на
основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., 5лв.
за удостоверение депозит за вещо лице от 400 лв., възнаграждение за особен представител –
400 лв. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
4
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общата сума
за разноски, която следва да се присъди в полза на ищеца по настоящото дело възлиза на
сумата от 930 лева , както и следва да бъде осъден ответника да заплати и разноски по ч.
гр.д. № 649/2023г на Т.Р.С. в размер на 25лв за ДТ и 50 лв юрисконсултско възнаграждение
. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.415 ал.1 ,т.2 вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл. 500, ал.1, т.1 и
ал.2 КЗ С. П. Д. ЕГН ********** от гр. Т.хххх да заплати на Застрахователно дружество
“ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,седалище и адрес на управление гр. СС.хххх
представлявано от изп. директори П. В. Д. и В. В. И. сумата от сумата от 333,84лв. (триста
и тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща изплатено от
застрахователя дружество“ЛЕВ ИНС“ АД по щета № 0000-5405-19-5-00947/25.02.2019г. -
Регрес , като ЗК „Лев Инс“ АД възстановява на ЗК „Уника” АД сумата в размер на 333,84
(триста тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), тъй като на 22.01.2019г.,
около 16:55 часа, в гр. Т.ххххх като неправоспособен водач и под въздействието на алкохол
С. П. Д. при управление на лек автомобил марка „О“, модел А.“, с peг. хххххххххх поради
движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното превозно средство,
вследствие на което реализира пътнотранспортно произшествие, като се удря в каменно-
бетонна ограда и метална ограда над дувар, собственост на „А.Е.” ООД, в едно със
законната лихва върху главницата считано от дата 28.08.2023г.- датата на подаване в
съда на заявлението по чл.410 от ГПК ,като отхвърля иска за сумата от 105,56/сто и пет
лева и петдесет и шест стотинки/ лв представляваща лихва за периода 22.08.2020г. до
22.08.2023г .
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК С. П. Д. ЕГН ********** от гр. Т.хххх да
заплати на Застрахователно дружество“ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,седалище и адрес на
управление гр. СС.хххх представлявано от изп. директори П. В. Д. и В. В. И. разноски по
настоящото дело в общ размер 930 лева , както и разноски по ч. гр.д. № 649/2023г на ТРС в
размер на общо 75лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5