Р Е Ш Е
Н И Е
№ 306
град Велико Търново, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди двадeсет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 430/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Д.Й.С., с постоянен адрес ***, чрез *** Т. Т., против Заповед № НК-Н006/12.06.2023 г. на
изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“. Според жалбоподателя
заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 94, ал. 1,
чл. 91, чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5, и чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Твърди, че в случая
не е осъществен фактическия състав на
чл. 2, т. 11 от КПСДА. Ако се приемело наличието на спор, той бил
производствен, породен от отговорността, дисциплината, лоялността, точното
изпълнение на задълженията в интерес на административния орган. По тези съображения, доразвити от
процесуалния му представител в писмена защита, жалбоподателят моли заповедта да
бъде отменена, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна – изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност
на храните чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Подробни доводи в подкрепа законосъобразността на издадената
заповеди излага в писмени бележки. Претендира
направените разноски.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Д.Й.С. заема длъжността
началник на отдел „Растителна защита“ при Областна дирекция по безопасност на
храните - Велико Търново Установява се,
че със становище вх. № ВД-1021/06.03.2023 г. главният директор на Главна
дирекция „Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ е поискал да бъде
образувано дисциплинарно дело срещу жалбоподателя, като според подателя на
сигнала Д. С. е имал публични изяви в ущърб на БАБХ, системно проявявал
неуважение и използвал обидни квалификации в отношенията си с колеги в ЦУ на
БАБХ, не изпълнявал служебните си задължения качествено и в срок, и др. Във
връзка с постъпилото становище, със Заповед № 11-556/10.03.2023 г. изп. директор на БАБХ е наредил образуването на
дисциплинарно дело срещу служителя като изпълнението на заповедта е възложено
на дисциплинарния съвет при БАБХ. Проведени са заседания на дисциплинарния
съвет на 05.04.2023 г. и 09.05.2023г., на които са събрани доказателства и е
взето решение да бъдат изискани писмени обяснения от жалбоподателя. От
изпълнителния директор на БАБХ е изготвена покана изх. № ИД-154/19.05.2023 г.,
с която жалбоподателят е поканен да бъде изслушан на 30.05.2023 г. относно
конкретно поставени шест въпроса. На 30.05.2023 г. жалбоподателят е изслушан от
дисциплинарно наказващият орган, за което е изготвен протокол от същата дата, а
освен това жалбоподателят е представил писмени обяснения по поставените въпроси,
постъпили на 31.05.2023 г. На 29.05.2023 г. /датата е очевидно невярна, тъй
като в протокола се коментират събития от 30 и 31.05.2023 г./ дисциплинарният
съвет единодушно е взел решение, че ще изготви становище за налагане или
неналагане на наказание на жалбоподателя. Такова становище е изготвено на 06.06.2023 г. В него единодушно е прието, че повечето
представени от жалбоподателя отговори са задоволителни. Прието е обаче също
така, че има налице данни за извършено дисциплинарно нарушение от
жалбоподателя, изразяващо се в това, че на дата 26.07.2022 г. с изпращане на
електронен имейл със следното съдържание: „Колеги, моля някой да ми обясни как
може да се приложи правилно, чрез авиация, ПРЗ Рапакс
и Рапакс-AS, след като в заповедите
по разрешаването му е записано изрично, че се прилага в работен разтвор от
6-150 литра на декар. Питам защото ние от провинциално Търново не го разбираме“
и на дата 21.03.2023 г. с изпращане на електронен имейл със следното
съдържание: „Госпожо Р., този сигнал с колко входящи номера е влязъл в БАБХ?
Защото вече дойде с вх. № 5236/13.03.2023 г. на БАБХ. Имам чувството, че вашата
администрация страда от административна дислекция. Не
е лошо да си сверите часовника“, е нарушил виновно разпоредбата на чл. 2, т. 11
от КПСДА. Предвид това е предложил на дисциплинарно наказващият орган на
жалбоподателя да бъде наложено наказание по реда на чл. 90, ал. 1, т. 1 от
ЗДСл, а именно „порицание“.
При тази фактическа
обстановка е издадена от изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните процесната Заповед № НК-Н006/12.06.2023 г., с
която на Д.Й.С., заемащ длъжността началник на отдел „Растителна защита“ при
Областна дирекция по безопасност на храните -
Велико Търново е наложено дисциплинарно наказание по реда на чл. 90, ал.
1, т. 2 от ЗДСл – порицание. Мотивите на заповедта представляват дословно
възпроизвеждане на становището на дисциплинарния съвет. Обжалваната заповед е
връчена на жалбоподателя на 15.06.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по
пощата на 29.06.2023 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. Изслушани са показанията на водения от жалбоподателя
свидетел В.Г.М.. Според свидетеля се е създала враждебна среда и нездрава работна
атмосфера по вина на служители в ЦУ на БАБХ, като сочи конкретни примери.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – този по
назначаването, в писмена форма, при формално спазване на изискуемите
реквизити и съдържание. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 97,
ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, тъй като процесната заповед
съдържа всички посочени там реквизити. Посочена е и нарушената разпоредба от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, като
следва да се посочи, че съгласно чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно
нарушение е и неспазването на правилата на този кодекс. Неоснователно е и
възражението, че не е спазен двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като
нарушението следва да се счете открито тогава, когато всички материали по
дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган. В случая
това е станало на 05.06.2023 г., а заповедта е издадена на 12.06.2023 г., т.е.
в двумесечния срок.
Заповед № НК-Н006/12.06.2023 г. обаче е издадена при
съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в несъответствие
с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т.4
и 5 от АПК.
На
първо място следва да се посочи, че дисциплинарният съвет е заседавал и е взел
своето решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл в незаконен състав. Установява се, че в
заседанията на дисциплинарния съвет е участвал резервен член – С.К. /*** в
Дирекция „Правна“ при ЦУ на БАБХ/, на мястото на редовния член и председател К.З.
/директор на Дирекция КВМПИДВМС при
ЦУ на БАБХ /, без да е налице заповед от органа по назначаването за това
заместване, което е в нарушение на чл.
95, ал.4, изр.2 от ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила е съществено, защото нормата е императивна, поради което рефлектира
върху компетентността на дисциплинарния съвет. Систематичното тълкуване на чл. 95, ал. 2 във връзка с
ал. 3 и 4 от ЗДСл води до извода, че всяка промяна на състава на дисциплинарния
съвет следва да бъде извършвана с писмен акт на органа по назначаването, в т.
ч. и при заместване на отсъстващ редовен член с конкретен резервен член,
какъвто акт не е представен по делото. В конкретния случай отсъствието на един
от редовните членове, при липса на изготвена заповед за заместването му,
принципно опорочава заседанието на дисциплинарния съвет по образуваното против С.
дисциплинарно дело и е съществено нарушение, тъй като рефлектира върху
компетентността на дисциплинарния съвет, поради което е самостоятелно основание
по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на процесната
заповед.
По
отношение спазването на материалния закон:
В
случая с оспорената заповед дисциплинарната отговорност на Д.С. е ангажирана за
неспазване разпоредбите на чл. 2, т. 11 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация. Съгласно
регламентираното в чл. 2 от Кодекса дейността на служителите в държавната
администрация се осъществява при спазване на съответни принципи за поведение,
включително колегиалност и учтивост (т. 11), което предполага следване на
поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и
придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните
задължения. Касае се за
нарушение на етични правила и принципи, т.е. които се регулират често от морала
и общите правила за поведение в съвременното общество, налагащи взаимоотношения
в дух на честност, колегиалност, взаимопомощ и избягване на конфликти. Съдът
намира, че в случая от съдържанието на горепосочените служебни имейли от
26.07.2022 г. и 21.03.2023 г. може да се направи извод, че с поведението си
служителят допринася за възникването на конфликтни ситуации на работното място
между него и колегите му в нарушение на чл. 17, ал. 3 от КПСДА. Същият, в
разрез с установените правила за взаимоотношения с колегите и лично поведение,
описани по-горе, е проявил неуважение, като е демонстрирал поведение, допринасящо
за създаването на враждебна и обидна среда, каквато се установява от показанията
на свидетеля М..
Въпреки
наличието на извършено от оспорващия нарушение на чл. 2, т. 11 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, настоящия съдебен състав
счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от
ЗДСл, което обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е
следвало да се съобрази с посочената разпоредба, която изисква обсъждането на
четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на
държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното в
заповедта от страна на ДНО не е извършена реална преценка за всеки от
критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното
наказание, предвид което не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6
ЗДСл – да обоснове вида и размера на наложеното наказание. Изложеното в
мотивите на заповедта становище, че нарушението е извършено виновно и
голословното твърдение, че наказанието е наложено при спазване изискванията на чл.
91 от ЗДСл, не съставляват мотиви и преценка на органа на визираните в същата
четири кумулативно изискуеми предпоставки при определяне на наказанието и не
може да обуслови извод за спазване на разпоредбата от страна на ДНО.
Действително, последният действа в условията на оперативна самостоятелност, но
тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 от АПК. Предоставената от
закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на
закона и в изпълнение на неговата цел. Не е мотивирана преценката на органа
защо е решил да наложи второто по тежест измежду всичките пет вида
дисциплинарни наказания. Отклонението от това правило води до превратно
упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на
оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. В
конкретния случай от данните по делото не се установява на жалбоподателя да са
налагани други дисциплинарни наказания. Обратно, налице са данни за образцово
изпълнение на служебните задължения, видно от формулярите за оценка на
изпълнението. При положение, че ДНО не е обсъдил тежестта на нарушението,
последиците за държавната служба от него и не ги е преценил на плоскостта на
цялостното служебно поведение на държавния служител, то преценката му за
налагане на процесното дисциплинарно наказание е необоснована, съобразно
принципа за съразмерност, а наложеното наказание прекомерно.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед № НК-Н006/12.06.2023 г. е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото
направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № НК-Н006/12.06.2023 г. на
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните, с която на Д.Й.С., заемащ длъжността началник на отдел „Растителна
защита“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново е наложено дисциплинарно
наказание по реда на чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – порицание. ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните – гр. София да
заплати на Д.Й.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 124, ал. 1, изр. второ от ЗДСл.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: