О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ ……………………. 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла
Пенева
въззивно гражданско дело № 972 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод въззивна жалба на „Пътстрой“ ЕООД срещу решение № 5820 от 17.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 4631 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет
и пети състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните,
че въззивното дружество дължи заплащането на „Енерго-про продажби” АД на следните суми, присъдени със заповед за
изпълнение № 973 от 07.02.2019 г., издадена по
ч.гр.д.№ 10858/2018 г. по описа
на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав: 39,22
лева, представляваща сбор от
главници за незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с
абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, ********* и *********
по фактури, издадени за периода от 2016 г. до 2018 г.; 9,27 лева, представляваща обезщетение забава в плащането върху дължимите главници за
незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********,*********, ********* и ********** по фактури, издадени за периода от 2016 г. до 2018 г., което обезщетение е дължимо за
периода от падежа на всяка главница до 04.01.2019 г.; законната
лихва върху главниците за незаплатена електроенергия по
клиентски № **********
за обекти с абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, ********* и ********* по
фактури, издадени за периода от 2016 г. до 2018 г., считано от датата на издаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /17.01.2019 г./ до окончателното
изплащане, на основание член 422 от ГПК; както и в частта, с която е осъден
въззивника да заплати на „Енерго-про продажби” АД сумата
от 305,64 лева, представляваща стойността на сторените по делото пред първата инстанция и в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски на основание член 78, алинея
1 от ГПК.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното
решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че районният съд погрешно е приел, че извършеното в хода на
процеса плащане, с което изцяло е погасено задължението за главници по абонатни
№ ********* и № ********* е признание за дължимостта им, което не е така с оглед
възможността за прекъсване на електрозахранването; законна лихва е присъдена и
по отношение на абонатни номера, за които не е установено да се дължи главница;
не са събрани доказателства претендираните количества електроенергия да е
доставена на клиента; не е обсъдено възражението, че имотите, за които се
отнасят процесните абонатни номера, са в невъзможност да се обитават след
голямото наводнение през юни 2014 г., за което е поискано събиране на гласни
доказателства, които обаче не са допуснати от първоинстанционния съд. Също така
се прави възражение, че са предявени множество обективно съединени искове, но
по тях не е събрана дължимата държавна такса, а именно: 2 % върху цената на
иска, но не по-малко от 25 лева за всеки предявен иск, както в исковото, така и
в заповедното производство. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, както и се претендират разноски.
В
отговор на въззивната жалба „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите в нея и
излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението,
което моли да се потвърди. Поддържа доводи, че пред първата инстанция е уважено
възражението на въззивника за погасяване по давност на част от процесните
вземания, както и е съобразено извършеното плащане в хода на процеса. Сочи се,
че безспорно е доказано посредством заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, че количествата електроенергия, за които са издадени
процесните фактури, са доставени реално на въззивника. Оспорва се възражението
относно невнасяне на дължимата държавна такса.
Постъпила
е и частна жалба от „Пътстрой“ ЕООД против определение № 2645 от 13.02.2020 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлена молбата на
въззивника с правно основание член 248 от ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта му за разноските.
Срещу
частната жалба също е постъпил отговор, с който същата се оспорва като
неоснователна и се иска оставянето й без уважение.
Във
въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели, с които въззивникът ще установява дали имотите по процесните
абонатни номера са били обитавани и имало ли е възможност в тях да бъде
консумирана електроенергия след голямото наводнение през юни 2014 г. Това
твърдение на „Пътстрой“ ЕООД е направено още в отговора на исковата молба, като
в съдебно заседание, проведено на 10.07.2019 г., е поискано събиране на гласни
доказателства за посочените обстоятелства, което е оставено без уважение, тъй
като установяването на тези обстоятелства е неотносимо към предмета на спора.
Настоящият
съдебен състав намира, че така направеното доказателствено искане за събиране
на гласни доказателства е неоснователно с оглед разпоредбата на член 266,
алинея 3 от ГПК, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат доказани
посредством гласните доказателства, са ирелевантни за изхода на спора – дали
процесните помещения са били обитавани и дали е имало възможност да бъде
консумирана електроенергия е без значение за доставката на електроенергия,
която се отчита от СТИ.
Възражението относно нередовността
на исковата молба, тъй като не е внесена дължимата държавна такса, се явява неоснователно. Съгласно член
72, алинея 1 от ГПК за предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците. В конкретния случай държавната такса е
правилно определена и съответно внесена.
На основание член 267, алинея 1 от
ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
15.06.2020
г.
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за допускане до разпит
на двама свидетели, с които да бъде установено дали имотите по процесните
абонатни номера са били обитавани и имало ли е възможност в тях да бъде
консумирана електроенергия след голямото наводнение през юни 2014 г.
НАПЪТВА
на основание член 273
във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.