Решение по дело №292/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 3
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20223400500292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Силистра, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500292 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 420/13.07.2022г., постановено по гр.д. № 1669/2021г. по
описа на СРС, са отхвърлени исковете, предявени от С. Х. Ф., против Т. И.
Т., за заплащане на следните суми: 5000(пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на
незаконосъобразно издадената Заповед № 299/18.09.2020г., с която на
основание чл.330, ал.6 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ,
правоотношението със С. Ф. е прекратено като той е уволнен дисциплинарно,
1705 (хиляда седемстотин и пет) лева- обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер на 600 лв.,
средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни ваучери
за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би получил по
трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено. Осъден е С.
Х. Ф. да заплати на Т. И. Т. сумата от 1 000 лева- разноски по делото.
Недоволен от решението, е останал С. Х. Ф., който чрез процесуалния
си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови
друго, с което да уважи предявените от него искове. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът Т. И. Т., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
1
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С. Х. Ф. претендира от ответника обезщетение за причинени
от последния имуществени и неимуществени вреди вследствие на
незаконното му уволнение. Сочи, че неоснователното обвиняване в
извършването на сериозни дисциплинарни нарушения е накърнило доброто
му име сред неговите съседи, познати и колеги, които започнали да избягват
контактите си с него и да демонстрират, че го считат за човек без морал и
ценности, като дори след отмяната на уволнението у него останали
негативните последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и
недоверието на неговите колеги и приятели. Твърди, че ответникът, в
качеството си на директор на ТП ДЛС Каракуз, предприел уволнението
въпреки знанието, че работникът не е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение, поради което счита, че той носи отговорност за поведението си
спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.
По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в трудови
правоотношение с ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ - Дулово,
където изпълнявал длъжността “горски надзирател МКЕ (мобилен контролен
екип)“, а ответникът и настоящ жалбоподател осъществявал ръководството на
предприятието въз основа на договор за управление от 08.10.2018 г.,
прекратен с допълнително споразумение от 08.06.2021 г. Не се спори, че със
заповед №299 от 18.09.2020 г. на Т. Т., в качеството му на директор на ТП
ДЛС „Каракуз“ - Дулово, на С. Ф. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради извършено от него дисциплинарно нарушение за
неговото „виновно бездействие, като не е изпълнил основни функции и
задължения на горския стражар МКЕ - по чл. 273, ал. 1 ЗГ - за задържане на
вещите, предмет на нарушението, при констатиране на нарушения по ЗГ със
съставените актове № 002561 от 05.05.2020 г., № 002571 от 04.05.2020 г., №
002572 от 04.05.2020 г. и № 00573 от 05.05.2020 г. при проверка на
04.05.2020 г. в с. Ножарево, извършена със съдействието на служители от
Полицейски участък Главиница“. Безспорно установено е също, че ищецът е
оспорил уволнението си по съдебен ред и с влязло в сила решение № 14 от
24.03.2021 г. по гр.д. № 456 по описа на РС - Дулово за 2020 г. същото е
признато за незаконно поради налагането на дисциплинарното наказание след
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С решението ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а работодателят е
осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа, ведно със законната лихва.
По силата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, което не е изгубило сила,
ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена
заповедта за уволнение, отменена като незаконосъобразна, дължи на
2
работника или служителя обезщетение за непозволено увреждане, когато
издавайки заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение,
за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно,
че липсват основания за уволнението. Следователно само поради назаконност
на уволнението и причинени от него вреди, не може да се ангажира
деликтната отговорност на служителя, издал незаконната заповед. Следва да
се установи по безспорен начин, че към датата на издаването й той е знаел, че
липсват законни основания за уволнението и въпреки това, действайки
недобросъвестно, е извършил същото, като е преследвал лични или други
цели.
В конкретния случай безспорно е налице първия елемент от
фактическия състав, а именно заповед за уволнение, която е призната за
незаконна и отменена. Следва да се установи и наличието на останалите
предпоставки, поради което предмет на изследване и в настоящото решение
следва да бъдат обстоятелствата довели до издаването на заповедта,
взаимоотношенията на страните, както и наличието или не на допуснати
нарушения. Това се налага, за да се извърши преценка, знаел ли е ответникът,
че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание и
злоупотребил ли е със служебното си положение.
Не се оспорва от страните, че констатациите от извършената проверка
на 04.05.2020г и 05.05.2020г. С. Ф. е обективирал в издадените от него актове
№ № 2571, 2572, 2561 и 2573. Установено е, че посочените в актовете лица
съхраняват в двора си дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка,
което деяние съставлява административно нарушение по смисъла на чл.266,
ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.
Съгласно чл. 273, ал.1 от същия закон, вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им.
С оглед изпълнение на тази разпоредба в бланката на
административния акт за установяване на нарушението, като реквизит е
включена е графа “вид и количество на задържаните материали и вещи,
предмет или средство за извършване на нарушението“. Видно от
представените актове, ищецът е записал в тази графа „няма задържани“.
Обяснението му е, че така му е било разпоредено от работодателя Т.Т..
В подкрепа на твърдението си ангажира свидетелски показания.
Св. М М, колега на ищеца и работещ в екип с него, който е пряк
очевидец на случилото се на 4.05.20г., заявява че на тази дата техният горски
екип е извършил проверка в четири имота в с. Ножарево за незаконно
съхранявана дървесина и в тях било установено държането на немаркирани
дърва за огрев. След тази констатация ищецът се е обадил на ответника за
съдействие за изземването и извозването й, като междувременно им се
обадил и депутатът А. А., който ги заплашил, че „ще им разкатае фамилиите“,
ако не се махнат веднага от там. Свидетелят заявява, че ответникът им
3
наредил да не изземват нищо и да слушат и изпълняват това, което им казва
депутатът, след което макар и колегата му /ищецът/ да е започнал съставянето
на акта, са били принудени да се приберат в Горското без да задържат
дървесината, предмет на нарушението, поради устната забрана за това на
директора Т. и поради липсата на съдействие от негова страна,
изразяваща се в неосигуряването на транспорт и работници, които да
извършат натоварването на дървения материал.
От показанията на разпитания свидетел И. И., който към този момент е
полицейски инспектор към Криминална полиция към РУ - Тутракан, се
установява, че на 04.05.2020 г. той е получил обаждане от горски служители
на мобилен контролен екип за оказване на съдействие във връзка с открита
незаконно съхранявана в частни дворове дървесина в село на територията на
община Главиница. Свидетелят издирил собствениците на имотите и
предоставил техните данни на ищеца и на св. М., с оглед вписването им в
актовете, които предстояло да им бъдат съставени. Свидетелят заявява, че
полицейските инспектори започнали да изготвят актовете, но после
прекратили дейността си, тъй като техните ръководители, и по-конкретно
директорът им разпоредил да прекратят проверката, преустановявайки
действия по-нататък. Сочи, че това наложило той лично да се свърже с
директора, който при проведения разговор му обещал, че неговите служители
ще приключат работата си, но те си тръгнали, обяснявайки му, че така им
наредил директорът и нямат последващо обаждане от него. Свидетелят
пояснява, че е участвал в много такива проверки и по принцип задържането и
изземването на дървесината се извършва след установяване, че няма
контролна горска марка или билет за транспортиране, като се организира
веднага самото извозване в ДЛС, а ако е невъзможно иззвозването, се съставя
протокол за отговорно пазене на лице, което я съхранява докато се извози.
По делото е разпитан като свидетел и друг служител от
лесничейството – св. Невзат Хюсеин, който споделя, че е бил принуден от
ответника да излезе в отпуск, за да не е в полезрението на някои други хора,
като за целта ще го замести ищецът. Заявява, че му се обадил и депутатът А.,
който също настоял да излезе в отпуск, защото пречи на някои други хора да
работят.
Св. А., който също е бил на проверката, заявява че макар да са
констатирани в домовете дърва без превозен билет, актове не били съставени.
Споделя, че по принцип в такива случаи се съставя констативен протокол и на
момента се изземва дървесината или съответно се съставя протокол за
отговорно пазене, но в случая проверяващите само са обиколили и
констатирали без да предприемат последващи действия. Свидетелят също
потвърждава, че при проверката ищецът е провеждал разговори по телефона,
но не знае с кого и за какво е говорил.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва ясно и категорично
твърденията на ищеца за изходящото от него нареждане за преустановяване
на проверката и за неоказването на съдействие за извозването на незаконната
дървесина, а набляга на факта, че ако служителят не може да извози
дървесината, следва да я остави на лице за отговорно пазене, което
4
служителят не е извършил, макар от показанията на горните свидетели да се
установява, че практиката в процесното стопанство е да се организира
изземването на откритата незаконна дървесина.
Съгласно цитираната в уволнителната заповед норма на чл. 273, ал.1
ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет
на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им.
Настоящия състав, съобразявайки свидетелските показания, приема че
в конкретния случай по делото е безспорно установен факта, че проверката по
сигнала за незаконно съхранявана дървесина в с. Ножарево започнала на
04.05.2020г., но не завършила в същия ден, тъй като в течение на процедурата
служителите на ТП на ДЛС „Каракуз“ - Дулово преустановили изпълнението
на задълженията си въпреки липсата на обективни пречки да довършат своята
работа. Освен от показанията на свидетеля М., това обстоятелство се
подкрепя и от свидетеля А., както и от свидетеля И., като последният
разкрива и причината за преустановяване на проверката, съобщена му към
този момент от първия свидетел, а именно отзоваването на екипа от
директора на ловното стопанство. Изтъкването на тази причина от св. М.пред
св. И. не следва да се поставя под съмнение, тъй като провокиран от така
полученото обяснение последният се свързал с директора, за да получи от
него гаранции, че служителите на ТП на ДЛС „Каракуз“ - Дулово ще
изпълнят задълженията си по започнатата процедура.
Съдът, съобразявайки всички свидетелски показания и съпоставяйки
ги по между си и с другите доказателства по делото, стига до извод, че
показанията на свидетеля М.са достоверни, въпреки че той е заинтересуван от
изхода на делото, тъй като кореспондират с неговата позиция, че именно
забраната на директора на предприятието и липсата на съдействие от негова
страна са били причините, поради които той и ищецът не са извършили
изземването на дървесината, за чието незаконно съхранение са съставили
АУАН, нито са предоставили същата на отговорно пазене на лицата, в чиито
дворове тя се е помещавала.
В установената хипотеза налагането на дисциплинарното наказание би
било оправдано, единствено ако при опит за изземване на дървесината,
същата вече не е била налична в двора на съответния нарушител, но по делото
става ясно, че подобна липса не е била установена, тъй като никой не е
проявил инициатива да завърши процедурата по чл. 273, ал. 1 ЗГ.
Пасивността на ответника към този момент не би могла да се отдаде на
пропуска на ищеца да предаде вещите за отговорно пазене, тъй като подобен
пропуск е основание за по - голяма експедитивност при организиране на
изземването, с оглед предотвратяване на опасността от укриването на
дървесината и отпадане на възможността за отнемането й в полза на
държавата, като предмет на извършено нарушение по ЗГ. В този смисъл
бездействието на директора разкрива стремежа му да прекрати проверката от
04.05.2020 г., който стремеж е изведен и в показанията на св. М. за събитията
от този ден, и потвърждава тяхната достоверност, въпреки
5
заинтересуваността му от изхода на делото, наложила по - задълбочена
проверка на изложената от него информация и подробно аргументирана от
съда. Оказването на натиск от ответника върху неговите подчинени да
преустановят проверката и изземването на незаконната дървесина
компрометира действията му по последващото уволнение на ищеца, тъй като
се установява, че той му е вменил дисциплинарно нарушение, допуснато
поради осъщественото от самия него неправомерно въздействие, заставящо
служителя му да наруши задълженията си по чл. 273, ал. 1 ЗГ. Горното
представлява недобросъвестно упражняване на работодателските му
правомощия, тъй като в качеството му на орган на дисциплинарна власт му е
било известно, че санкционираното бездействие на ищеца е съответствало на
собствените му нареждания, което обосновава незаконосъобразна мотивация
за извършеното спрямо него уволнение. В тази връзка и не на последно място
правилно е отбелязан и факта на закъснялото реализиране на
работодателските правомощия на ответника, изразяващо се в пропускане на
сроковете на налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, което
подкрепя извода, че целта на наказанието е излизала от рамките на трудовото
правоотношение на ищеца, тъй като в противен случай не става ясно защо
отговорността му не е реализирана своевременно, докато прилагането й би
имало значение от гледна точка на трудовата дисциплина.
В контекста на изложеното до тук съдът не споделя възприетото от
СРС, че показанията на свидетелите са противоречиви и се поставя под
съмнение тезата, че неизпълнението на служебните задължения от страна на
С. Ф. се дължи на неправомерната заповед на неговия ръководител- Т.Т., а не
на заплахите, отправени от А.А.. Безспорно е, че е налице и пряка намеса на
депутата Адемов, който всъщност вероятно е изискал и от ответника да
упражни натиск върху подчинените си за осуетяване на проверката, но това
обстоятелство не оневинява Т.Т. в поведението си спрямо неговите служители
и в частност спрямо ищеца, принуждавайки го да преустанови по-нататъшни
действия по процесната проверка и после наказвайки го дисциплинарно
именно за това.
Съобразявайки така установената фактическа обстановка, СОС
заключава, че ответникът, злоупотребявайки с работодателската си власт
спрямо своя служител, е реализирал елементите на деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД и дължи обезщетение на ищеца за вредите, претърпени от него в
резултат на незаконното му уволнение, надхвърлящи тези, компенсирани от
работодателя по реда на чл.225, ал. 1 КТ.
Що се касае до размера на подлежащите на възмездяване
неимуществени вреди, то настоящата инстанция счита следното:
От свидетелските показания на св. А. и св. М. се установява, че ищецът
е преминал през тези негативни преживявания, които са се отразили в
неблагоприятна насока върху неговия темперамент и душевно състояние;
отделно от това е установено, че неговото уволнение е накърнило авторитета
му в обществото, тъй като е станало повод за съмнения относно неговия
морал и почтеност, дали основание на много от познатите му да се
дистанцират и да редуцират контактите си с него. Тези негативни психически
6
последици следва да бъдат компенсирани чрез заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, което настоящият състав, съобразявайки разпоредбата
на чл. 51 ЗЗД, определя по справедливост на сумата от 2 500 лв., отчитайки
интензитета на неприятните преживявания, срока на оставането на ищеца без
работа, възлизащ на период от около 10 месеца, след което е настъпила
неговата реабилитация не само в професионален план, а и в личен и
обществен, с отмяна на уволнението и възстановяването му на работа.Ето
защо искът следва да се уважи до този размер като за горницата до
претендирания размер от 5 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на имуществените вреди е установено от изготвената по
делото ССЕ, че през 2020 г. на служителите в ТП ДЛС Каракуз - Дулово са се
полагали средства за ДМС от фонд СБКО в размер на 600 лв., които не са
били изплатени на ищеца от работодателя, средства за зимни и летни обувки,
определени със заповед № 426 от 17.12.2020 г. за 2021 г. в размер на 350 лв.
(също неизплатени), както и месечни ваучери за храна в размер на 60 лв. за
2020 г. и в размер на 80 лв. за 2021 г. Правилно СРС е посочил, че при
нормалното развитие на трудовото правоотношение на ищеца той би получил
посочените плащания, поради което същите формират размера на
пропуснатите от него ползи в резултат на неправомерното му уволнение и в
този смисъл представляват претърпени от него имуществени вреди.
Посочените вземания се дължат по трудовото правоотношение на служителя,
чието прекратяване се явява деликтът, основание на предявените претенции,
поради което причинната връзка между незаконосъобразните действия на
ответника и настъпилите вреди за насрещната страна е очевидна, при
положение че непостъпването на коментираните приходи в имуществото на
ищеца е непосредствена последица от това прекратяване. Неоснователни са
възраженията на ответника, че правото на ищеца да претендира обезщетение
за тези вреди било преклудирано, тъй като той вече е потърсил по съдебен ред
обезщетение за оставането си без работа от работодателя - на първо място
тези претенции са били разгледани в друго производство, по което
ответникът не е бил страна, а освен това различните имуществени вреди (за
трудови възнаграждения, ДМС, средства за облекло и храна) произтичат от
различни факти, поради което не представляват едно вземане, чийто размер е
установен със сила на присъдено нещо с решението по трудовия спор. Поради
всичко това се налага извод, че ответникът следва да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1619 лв., формирано от
сумата от 600 лв. за ДМС за 2020 г., 305 лв. за летни и зимни обувки (в този
размер е предявената на това основание претенция) и 714 лв. за храна (сбора
от полагащите му се ваучери за периода от м. септември 2020 г. до м. юли
2021 г., като се приспаднат сумите от 36 лв. и от 50 лв., заплатени му
съответно за месеците септември 2020 г. и юли 2021 г.), като за разликата до
пълния претендиран размер от 1705 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция решението на
СРС следва да се отмени и в частта за разноските, като в полза на всяка от
страните се присъдят разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
7
На ищеца и настоящ жалбоподател следва да се присъдят разноски за
двете инстанции в размер на 1039,48 лв. съобразно уважената част от
исковете. Направените от него разноски възлизат общо на 1 692,10 лв. / 1000
адвокатски хонорар, 268 лв. – заплатена ДТ, 270 лв. – депозит за ВЛ, 20 лв. –
депозит за свидетел и 134,10 лв. – ДТ за въззивно обжалване/. На
жалбоподателя следва да се присъдят такива в размер на 578,52 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете. Направените от него разноски възлизат общо
на 1 500 лв. / 1000 адвокатски хонорар за процесуално представителство пред
СРС и 500 лв. за такова пред СОС/.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 420/13.07.2022г., постановено по гр.д. №
1669/2021г. по описа на СРС, в частта, в която са отхвърлени исковете,
предявени от С. Х. Ф., против Т. И. Т., за заплащане на сумата от 2 500 /две
хиляди и петстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразно издадената
Заповед № 299/18.09.2020г., с която на основание чл.330, ал.6 от КТ, във
връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, правоотношението със С. Ф. е
прекратено като той е уволнен дисциплинарно, както и за заплащане на
сумата от 1 619 /хиляда шестстотин и деветнадесет лева/ лв.- обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в
размер на 600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и
ежемесечни ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които
суми би получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било
прекратено, както и в частта, в която е осъден е С. Х. Ф. да заплати на Т. И. Т.
сумата от 1 000 лева- разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. И. Т. от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Орфей“ №
32, да заплати на С. Х. Ф. от с. Колобър, община Дулово, сумата от 2 500 /две
хиляди и петстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразно издадената
Заповед № 299/18.09.2020г., с която на основание чл.330, ал.6 от КТ, във
връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, правоотношението със С. Ф. е
прекратено като той е уволнен дисциплинарно, както и сумата от 1 619
/хиляда шестстотин и деветнадесет лева/ лв.- обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер на
600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни
ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би
получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено,
както и сумата от 1039,48 /хиляда и тридесет и девет лева и 48 ст./ лв. -
разноски по делото за двете съдебни инстанции.

8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420/13.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 1669/2021г. по описа на СРС, в останалата част.

ОСЪЖДА С. Х. Ф. от с. Колобър, община Дулово, да заплати на Т. И.
Т. от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Орфей“ № 32, сумата от 578,52
/петстотин седемдесет и осем лева и 52 ст./ - направени от последния
разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9