РЕШЕНИЕ
№228
гр.Р., 20.03.2017 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен съдия:Явор Джамалов
при секретаря : Н.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04698, по описа за 2016 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 200 от КТ.
По изложените в
исковата молба обстоятелства К.Д.Д. е поискал да бъде осъдено ответното дружество „СОВА СЕКЮРИТИ” ООД, гр.
София, да му заплати
сумата от 15 000.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука станала на 05.02.2015 година, констатирана с Разпореждането №
8/16.02.2015 г. издадено от ТП на НОИ - Р. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, като бъде осъден ответника да му заплати и
законната лихва върху главницата от момента на увреждането - 05.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е
оспорило предявените искове, като се излагат доводи за приложение на
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.
Районния съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по факта, а и видно от приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че ищеца е работил в ответното дружество, по силата
на сключен трудов договор между страните ТД № 6 / 31.1.2011
г., според който е изпълнявал длъжността
„пазач въоръжена охрана” с код по НКПД
54141002 при ответника. В последствие 31.10.2012 г. е сключено допълнително споразумение ДС № 35 / 31.10.2012 г. към ТД №
6 / 31.01.2011 г. с оглед промяна в размера на ОМТВ и допълнителното ТВ за
трудов стаж и професионален опит, както и на 30.04.2015 г. отново е сключено ДС
№ 143 / 30.04.2015 г. към ТД № 6 / 31.01.2011 г. с оглед промяна само в размера на допълнителното ТВ за
трудов стаж и професионален опит.
От приложеното Разпореждането № 8/16.02.2015 г. издадено от ТП на НОИ - Р.,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.С.Я. и М.А.М., на
които съдът дава вяра се установява, че на 05.02.2015 г. Ищеца е изпълнявал трудовите си задължения на обект на
охрана при ответника и съгласно утвърдения график от и при ответника,
когато към 21 ч. по време на работа
- на обект рудник „Гладно поле”, кв. Р., гр. Р., при охраняване
на пост № 2 - Пресевна площадка на рудник „Гладно
поле”, мина „Св. Елизабета”, неизвестни лица /роми/ са го нападнали, заедно с колегите му и са му нанесли
многобройни удари с твърд предмет, при което му е била
причинена - контузия на лява предмишница, довела до многоактна остра болка и ограничения в движенията на ръката, както и оток и ограничени активни движения в лявата предмишница. При направена рентгенова снимка било установено, че ищеца
е получил фрактура в средна трета на лява лакътна кост / анатомично в средата на лява
предмишница / с дислокация на
фрагментите. Според вещото лице д-р М.М., обикновено
такова счупване се получава, когато с
цел предпазване от нанасяне на удар спрямо пострадалия с прът, бухалка и т.н. , той вдига пред себе си
ръката . Удара е директен върху коста и се получава
счупването. Това е механизма на травмата описан и от пострадалия. Получил е и
травма в областа на корема от ритане с крак, вследствие която са
били увредени меките тъкани на коремната стена , довели до болков
синдром с дифузен подкожен хематом, означаващ разкъсване на малки кръвоносни съдове . В момента на
счупването пострадалия е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да си служи с лявата ръка. След репозицията и поставянето на гипсовата имобилизация силния болков синдром постепенно с времето е намалял. Относно контузията и
хематома в областа на корема оздравителния период е
протекъл за около 20 дни . Пострадалия е носил гипсовата имобилизация за 90
дни, като е търпял неудобства и страдания от това в битово и хигиенно отношение
. Относно горните страдана са и показанията на свидетеля Д.Й.И.. След
отстраняването на гипсовата имобилизация е търпял отново по-силни болки в
началния период на рехабилитацията. Оздравителния период е протекъл за 151 дни
, за който има издадени болнични листове за временна нетрудоспособност. Кръвонасядането на коремната стена му е причинило страдание
. Счупването на лакътната кост в областа
на лява предмишница е довело до трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник за 5 / пет /месеца .
Към настоящия момент, след личен
преглед при вещото лице е установено,че счупването е зарастнало.
Пострадалия е трудоспособен. Движенията на крайника са възстановени . Пострадалия
усеща болки в мястото на счупването, особено при по-тежки физически
натоварвания, при влага и студ. Тези субективни оплаквания са възможни, но без
съществен функционален дефицит. Търпените болки и страдания не се оборват от
показанията на свидетеля, М. П. М., разпитана по искане на ответната страна.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Установено е, че
злополуката е станала по време, когато ищцата е изпълнявал трудовите си
задължения в ответното дружество, което по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, е трудова
злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била призната за такава по
предвидения от закона ред с Разпореждане №
8/16.02.2015 г. издадено от ТП на НОИ - Р. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Същата е
причинила временна нетрудоспособност, както и настъпили от нея вреди за ищеца.
При това положение е налице хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на
ответното дружество за настъпилата трудова злополука следва да бъде ангажирана.
Както бе посочено от заключението на вещото лице д-р М.М., което съдът възприема е видно, че вследствие на
станалата злополука ищеца е претърпял много силни болки и страдания, по време
на инцидента, както и впоследствие, при проведеното лечение в Травматологичен
кабинет където е поставена гипсова имобилизация за 90 дни. Допълнителни болки и
страдания, ищеца е търпял и от получения оток в началния период след
злополуката и проведеното в последствие след свалянето на гипса. Търпял е и
болки и страдания от получената контузията и хематома в областа
на корема, чийто оздравителен период е
протекъл за около 20 дни . Ищеца е
търпял неудобства по време и на продължилата временна нетрудоспособност от 151
дни, както и затруднението в движението на лявата ръка за 5 месеца. Предвид
изложеното са налице неимуществени вреди резултат от претърпяната злополука. По
силата на чл.200, ал.3 от КТ ответното дружество дължи обезщетение и за тези
вреди, като същото се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно
: счупване в средна
трета на лява лакътна кост
/ анатомично в средата на лява предмишница
/ с дислокация на фрагментите, съпроводено с оток, както и полученото по корема
в дясно от пъпа кръвонасядане с
мораво-синкав цвят
и зеленикава периферия на площ 10/9 см, които са причинили посочените по-горе много силни болки и
страдания към момента на злополуката, и последвалите такива по време на
лечението при поставяне на имобилизацията за 90 дни, на лявата
ръката, довела до неудобството от
хигиенно и битово естество, затрудненията при ежедневната дейност, продължилата
нетрудоспособност от 151 дни,
възможността за бъдещи болки в контузната
област при натоварване и промяна на атмосферните условия, то съдът намира че сумата от 9000,00 лева,
справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания. С
оглед на това искът в тази му част следва да се уважи, до този размер, като за
разликата до пълния предявен от 15 000.00 лева ще следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. При определяне на това обезщетение, съдът
отчита обстоятелството, че самия ищец е заявил, по поставен въпрос по реда на
чл.176 от ГПК , че е десничар, /тоест активно си служи с дясната неувредена
ръка/, както и че към настоящия момент счупването на костта на китката е
напълно зараснало, движението на ръката е напълно възстановени, без да се
очакват за в бъдеще усложнения извън обичайните при фрактура на кости при
неблагоприятни атмосферни условия и натоварване.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното
дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
злополуката или от 05.02.2015 година, поради което и
следва да се присъди законната лихва за забава, върху определените обезщетения
за неимуществени вреди, от тази дата до
окончателното им изплащане, предвид направеното искане в тази насока от ищеца.
Така определените обезщетения не следва да бъде
намалявани по реда на чл.201, ал.2 от КТ. Намаляването на обезщетението е
допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице, когато работникът
е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на
здравето му, но е мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само
последната, а не обикновена небрежност е основание за намаляване на
обезщетението съобразно практиката на съдилищата. По делото не бяха ангажирани
доказателства от ответната страна, че ищеца е съзнавал, че може да се увреди,
изпълнявайки трудовите си функции, но самонадеяно е смятал да предотврати
неблагоприятните последици за себе си. Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че нараняването е в следствие престъпно поведение на
трети лица, нападнали и нанесли побой над охранителните на обекта, охраняван от
дружеството ответник. От показанията на посочените по-горе свидетели се
установява, че макар и да са очаквали нападение на роми, са направили всичко
възможно това да бъде предотвратено, като са били извикани още охранители, била
е уведомена неколкократно полицията, както и електроразпределителното дружество
за възстановяване на тока на обекта. В
случая не може да се приема, че ищеца предварително е съзнавал, че може да бъде
увреден, изпълнявайки трудовите си задължения, по охрана на обекта, но
самонадеяно се е надявал да не получи увреждане при евентуално нападение от
трети лица. От показанията на свидетелите се установява, че такива нападения е
имало многократно, тоест ако ищеца при такава заплаха би напуснал охранявания
обект, то такова негово поведение би
било в разрез с основните му трудови функции по охрана. Неоснователни са и
възраженията на ответната страна, че ищеца е допринесъл за настъпване на
злополуката, като не е ползвал дадените му и полагащи му се предпазни средства.
Видно от показанията на свидетелите Ц.С.Я. и М.А.М.,
такива предпазни средства са били, палка, фенер и белезници. Не са необходими
особени знания, за да се заключи, че подобни средства трудно биха предотвратили
травми и фрактури получени от удари с пръти и подобни твърди предмети, доколкото същите не са предназначени за
предпазване от удари с тъпи предмети, като каски, щитове, предпазни кори и пр.
предпазни средства. Предвид изложеното съдът счита, че в случая не е налице
съпричиняване на вредоносните резултати, настъпили поради причинената на ищеца
трудова злополука.
Предвид направеното възражение в отговора на исковата
молба от ответната страна, че присъденото обезщетение следва да бъде намалено
със сумата от 589.80 лева, която сума ищеца е получил по повод сключена
застраховка, съдът намира за неоснователно. По делото не се ангажираха
доказателства, посочената сума за какви вреди е получена, имуществени или
неимуществени, за да са налице основанията за намаляване на присъдено
обезщетение, доколкото ищеца е възможно да е претърпял и имуществени вреди,
независимо, че не се претендират такива в настоящето производство.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да
заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 360.00
лева, както и сумата от 100.00 лева, изплатен хонорар на вещо лице от бюджета
на съда, а на ищеца сумата от 510.00 лева, разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции, за изплатено адвокатско възнаграждение.
Съответно ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество направените разноски съобразно отхвърлената част на исковите
претенции. Видно от представения списък с разноските по реда на чл.80 ГПК,
ответната страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3000.00 лева.
Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид правната
сложност на делото и проведените съдебни заседания, съдът намира, че възражение
за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение е основателна. Минималния размер на такова
възнаграждение съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
980.00 лева. Изчислено съобразно отхвърлената част на исковите претенции в
полза на ответника следва да се присъдят 392.00 лева.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОВА СЕКЮРИТИ” ООД, гр.
София, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Р.
Д., № 1, ет. 1, офис 2.2, ЕИК: *********, да заплати на К.Д.Д. ***, с ЕГН : **********, сумата от 9000,00/девет
хиляди/лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука от 05.02.2015 година, заедно със законната лихва за забава
върху горните суми, считано от датата на злополуката - 05.02.2015 година, до окончателното им
заплащане, както и 510.00 лева, направени разноски по делото изчислени по
съобразно уважената час на исковите претенции, като за разликата до пълния
предявен размер от 15000,00лв. неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „СОВА СЕКЮРИТИ” ООД, гр.
София, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Р.
Д., № 1, ет. 1, офис 2.2, ЕИК: *********, да заплати по сметка на П. районен
съд, държавна такса в размер на 360.00 лева, както и сумата от 100.00 лева,
изплатен хонорар на вещо лице от бюджета на съда, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.Д. ***, с ЕГН : **********,да заплати на „СОВА СЕКЮРИТИ” ООД, гр. София, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Р.
Д., № 1, ет. 1, офис 2.2, ЕИК: *********, сумата от 392.00 лева, направени разноски по делото изчислени по съобразно
отхвърлената час на исковите претенции,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г РАЙОНЕН
СЪДИЯ: