Р
Е Ш Е Н И Е
№964/3.12.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретар Антоанета
Метанова
и с участието на
прокурор Живко Пенев,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 1082 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната
жалба на И.А.К.,***, чрез адв. В. С. срещу Решение №597/20г., постановено по АД
№61/20г. по описа на Административен съд
Пазарджик. Твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Касационната жалба е допълнена с Молба с
вх. № 6980/13.10.2020г., като се твърди, че първостепенния съд не е отчел
правилно нетната площ, защото не е приспаднал от общата площ площта, заета от
леглата на другите затворници. Иска се да бъде присъдено обезщетение.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнени на наказанията“-
София, редовно призовани, не изпращат представител, но с постъпил писмен отговор
молят настоящият съд да остави без уважение касационната жалба и да потвърди
решението на първа инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на исковата молба и моли да се остави без уважение.
Счита, че обжалваното решение на АС Пазарджик е правилно и законосъобразно.
Счита, че съдът аргументирано е изложил мотиви, поради какви причини отхвърля
предявения иск.
Съдът намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред Административен съд
Пазарджик се е развило по искова
претенция на И.А.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието, гр. София да му заплати сума в размер на 50000,00лв. за претърпени неимуществени вреди
за престоя в Затвора гр. Пловдив от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., от
22.01.2018г. до 01.06.2018г., както и за такива при престоя в Затвора гр.
Пазарджик от 01.06.2018г. до 06.02.1020г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до крайното изплащане. Ищецът е обосновал иска
си с претърпени от него обида, възмущение, стрес, притеснение, потиснатост,
психически дискомфорт, като посочва, че вредите са от нарушаване на правото му
по чл. 3 от ЕКПЗЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендираното обезщетение е за вреди
настъпили в резултат на лошата хигиена в килиите през посочените периоди,
тяхната пренаселеност,липсата на обособен санитарен възел с постоянна течаща
топла и студена вода, течове от тавана, мухъл, наличието на хлебарки,
дървеници, гризачи.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото Административния
съд е отхвърлил иска на И.А.К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, против ГД „Изпълнения на наказанията“ гр. София за заплащане на сума
в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в
Затвора гр. Пловдив от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., от 22.01.2018г. до
01.06.2018г., като в тази връзка за изчерпателност следва да се посочи, че от
данни по делото се е установило, че за период, който е част от исковата
претенция / 01.01.2013г. до 11.02.2014г и от 10.08.2015г. до 06.06. 2016г./
касаторът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, поради което първоинстанционният
съд правилно е приел иска като неоснователен, както и за такива при престоя в
Затвора гр. Пазарджик от 01.06.2018г. до 06.06.2020г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното плащане.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че :
В хода на съдебното производство, е
представена и приета справка с вх. №
2084/11.03.2020г., изготвена от началника на Затвор Пазарджик, съобразно която
лишеният от свобода И.К. *** на 08.06.2018г. за изтърпяване наказание лишаване
от свобода в размер на три години. Настанен е за времето от 08.06.2018г. до
14.06.2018г. в килия 403, която е с площ 45, 93 кв. м., ведно с 6-10 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 15.06.2018г.
до 03.07.2018г. в килия 703, която е с площ 46, 13 кв. м., ведно с 20 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Пребивавал е за времето от 04.07.2018г.
до 17.07.2018г. в наказателна килия 202, която е с площ 20, 7 кв. м., ведно с 2
лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от
01.07.2018г. до 02.08.2018г. в килия 703, която е с площ 46, 13 кв. м., общо 19
лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от
03.08.2018г. до 09.01.2019г. в килия 706, която е с площ 37, 17 кв. м., ведно с
11 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. За времето от 10.01.2019г.
до 15.09.2019г. е в помещение 607, като от постъпването му са били 15-19
пребиваващи. Помещението е с размери 50, 7 кв.м. В килията има санитарен възел.
Настанен е за времето от 16.09.2019г. до 17.11.2019г. в килия 605, която е с
площ 48, 64 кв. м., общо 9 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 18.11.2019г. до 24.11.2019г. в килия 512, която е с
площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 25.11.2019г. до 08.12.2019г. в килия 202, която е с
площ 20, 7 кв. м., общо 3 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 09.12.2019г. до 15.12.2019г. в килия 512, която е с
площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 16.12.2019г. до 21.12.2019г. в килия 202, която е с
площ 20, 7 кв. м., общо 3 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 22.12.2019г. до 17.01.2020г. в килия 512, която е с
площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Видно от справката на лишения от свобода К. е осигурено в престоя му в Затвора гр.
Пазарджик 4 кв. м. жилищна площ в спалното помещение. Обзавеждане – легла, маса
и столове, шкафчета за съхранение на лични вещи. Отделението, където се намират
спални помещения 607 и 605 са основно ремонтирани през 2015г., подменена
дограма, ремонт на общия санитарен възел, чешми, тоалетни, подови настилки.
Помещения 202 и 512 са в обновени коридори, след основен ремонт, с подменена
дограма, санитарен възел, легла, шкафчета, боядисани в светли тонове стени.
Отоплението е локално парно на газ, с монтирани нови алуминиеви радиатори.
Помещенията в затвора имат достъп до свеж въздух, естествена дневна светлина,
осветление. Лишеният от свобода е получил един дюшек и два броя възглавници.
Бельото се пере веднъж седмично и се получава изсушено. Санитарните помещения
са обновени, има график за къпане. Представя се копие на дневен режим, с данни
за ставане, утринен тоалет, извеждане на работа, утринна проверка, закуска,
обяд, вечеря, престой на открито, каре и следобедна и вечерна проверка.
Представени са примерни менюта, утвърдени от началника на затвора.
Доказателства за осигуряване на материали и хигиенизиращи консумативи.
От затвора гр. Пловдив е постъпило
становище, видно от което по запазили се данни И.К. е постъпил на 11.02.2014г.
Пребиваването февруари 2014г. е било помещение от 26,71 кв., със санитарен
възел общо 6 лишени от свобода. От февруари 2014г. до юли 2014г. е пребивавал в
помещение 75 с площ от 20,8 кв.м., със санитарен възел, общо 5 лишени от
свобода. От юли 2014г. до август 2015г. е пребивавал в помещение 72, с площ 25,
73 кв.м, с 6 лишени от свобода. К. е освободен на 10.08.2015г.
Постъпва в Затвора на 06.06.2016г. и е
настанен в спално помещение 2, през юни 2016 , с площ 26,28 кв.м, със санитарен
възел, общо 6 лишени от свобода. Преместен е юни-юли в помещение 52, където
общо 7 лишени от свобода, пребивават в помещение с площ 27, 92 кв.м и санитарен
възел от 2, 57 кв.м. На 19.07.2016г. е преместен от Затвора гр. Пловдив. В затвора
гр. Пловдив е разполагал с постелен инвентар и спално бельо, чистотата за което
се полага по график. В становище отговорните служители посочват, че се
извършват техническа поддръжка, своевременно отстраняване на повреди,
осветителни тела, боядисване. Менютата за изхранване са съставени на база на Наредба на МЗ, указания
и рецептурник. Лишеният от свобода не е извършвал физически труд. Представени
са копия на графици за разпределение на времето на лишените от свобода-ставане
от сън, тоалет, закуска, проверка, престой на открито, обяд, вечеря, проверка,
лекар, баня, библиотека, лафка. Седмичните менюта.
Първоинстанционният
съд е събрал и гласни доказателства –
чрез разпит на св.Георгиев, като е съпоставил неговите показания със събраните
поделото писмени доказателства. Взел е в предвид, че свидетелят не е бил в една
килия с ищеца. От друга страна също твърди, че в килиите има санитарен възел,
макари малък, има санитарни възли и в коридора, както и наличие на мивки в
килиите.
Въз основа на приетата
фактическа обстановка, въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
нечовешко отношение. За такова се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия,които
могат да причинят увреждане на здравето.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от
4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона,
като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
С оглед приетите по делото писмени
доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че са спазени
изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в
чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС за втория период от исковата
молба от престоя в Затвора гр. Пазарджик от 01.06.2018г. до 06.02.2020г. За
периода в Затвора гр. Пловдив от
01.01.2013г. до 31.12.2017г., от 22.01.2018г. до 01.06.2018г., се установява пребиваване в Затвора гр.
Пловдив от 11.02.2014г. до 10.08.2015г., от 06.06.2016г. до 19.07.2016г. При
престоя му в Затвора гр. Пловдив са спазени изискванията за минимална жилищна
площ. За пребиваването му от края на юни до 19.07.2016г. е бил с още 7 лишени
от свобода, в помещение с площ 27, 92 кв.м и санитарен възел от 2, 57 кв.м.
Обитаемата минимална жилищна площ е била от 3, 99 кв.м. Правилно
първоинстанционният съд е счел, че не е налице нарушение на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. Осигурената площ от 4 кв.м е в определените 4 кв.м по закон или близка
до 4 кв.м., което е в подкрепа на изводите, че касаторът не е засегнат
негативно в степен водеща до жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна
площ следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност.
В тази насока, правилно
първоинстанционният съд се е съобразил с
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в
българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ :
(а) всяко задържано лице трябва да има
индивидуално място за спане;
(б) всяко задържано лице трябва да има най-
малко три квадратни метра жилищна площ; и
(в) размера на килията трябва да дава
възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите.
В § 166 от същото решение „Нешков и други
против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В случая, са осигурени 4 кв.м. жилищна площ, не са налице установени
други незаконосъобразни бездействия на администрацията, и правилно
първостепенният съд е приел, че ищецът не е доказал първата предпоставка на
иска си, а именно незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, изразяващо се в неосигуряване на минимална жилищна площ.
На следващо място трябва да се отбележи,
че настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения,
неудобства и негативни преживявания, но това е изрично предвидено в закона с оглед
принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления, защита на
обществения ред. В конкретния случай не е налице противоречие с разпоредбата на
чл. 3 от КЗПЧ, доколкото тези ограничения и неудобства не надхвърлят прекомерно
обичайните, свързани с изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода" или задържането под стража, така че да бъдат класифицирани като
нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи
достойнството, по смисъла на Конвенцията. Не е констатирано по делото, условията
при които е пребивавал касатора, да са били различни за останалите.
Все
в тази насока правилно АС Пазарджик е обсъдил подробно материалните условия,
при които е пребивавало лицето в пенитенциарните заведения като се е позовал на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приел
претенцията на К. за недоказана. Видно
от представената справка и копие от дневните режими се установява, че в Затвора
гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик се провежда престой за раздвижване в рамките
на един час, осигуряват се почистващи препарати, възможност за осъществяване на
лична хигиена и хранителен режим. Правилно първоинстанционният съд е счел, че
администрацията на Затвора гр. Пловдив и гр. Пазарджик предвид това не е
извършила незаконосъобразно бездействие. Необходима е и съпричастност от страна
на задържаните под стража, за да се
поддържа хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат
усилия за това.
От събраните писмени и гласни
доказателства съдът не е установил да е налице в малко количество и лошо качество
на храната, поради което оплакванията на касатора в тази насока съдът е счел за неоснователни и не е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.
Настоящият съдебен състав счита, че
Административен съд Пазарджик се е съобразил с всичко казано по-горе, поради
което е постановил правилно и законосъобразно решение.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на
Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а касационната
жалба оставена без уважение като неоснователна.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, X –
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №597/17.08.2020г.,
постановено по адм.д. № 61/20г. по описа на Административен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ :
1. /п/ 2./п/