№ 53
гр. Свищов, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20234150200216 по описа за 2023
година
Жалба срещу Наказателно постановление № 18-0352-000429/24.07.2023 г. на
Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ Свищов.
Жалбоподателят Г. П. Г. обжалва Наказателно постановление № 23-
0352-000429/24.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ
Свищов, с което на основание чл.183, ал.2, т.3 предл.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1 предл.1,2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 10,00 лв. за нарушение на чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, за това че на
12.07.2023г. в 16,20 часа, в гр. Свищов на ул. „Нове“ управлява собственото
си триколесно превозно средство *****, с регистрационна табела номер
*****, като при навлизане в кръстовището, образувано с ул. „33-ти
Свищовски полк“ не спира на пътен знак Б2(Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!), и затова че водачът не носи СУМПС , с което
виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е неправилно, поради противоречие със
закона, необосновано, издадено при непълнота на доказателствата и при
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адв. П. Д. – ВТАК, упълномощен, поддържа жалбата по
1
изложените в нея доводи. Твърди, че обясненията на жалбоподателя, че е
спазил знак „Б2“ и е спрял на стоп линията преди него и в този момент не е
имало пряка видимост между него и полицейския патрул не са опровергани
нито с писмени, нито с гласни доказателствени средства от страна на
наказващия орган. На второ място излага, че относно вмененото нарушение
на чл.6, ал.1 от ЗДвП е налице съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че нормата на чл.6,
ал.1 от ЗДвП е бланкетна и е следвало тя да препрати към правилата за
движение в зоната на кръстовище или към нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Относно вмененото нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП излага, че в тази
част НП противоречи на материалния закон, тъй като за въведено
административнонаказателното обвинение е санкциониран по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а в действителност е бил приложим чл. 150а, ал. 2, т. 1,
предложение последно във вр. с цитирания чл. 4, параграф 2-ри, б. „е“ от
Регламента на съвета на Европейския съюз № 168/2013 г. Излага подробни
съображения в тази насока. Моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Наказващият орган - Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ Свищов,
не се явява, представя писмена защита, в която излага, че процесното пътно
средство е от категория L2e-P, за което водачът е следвало да притежава
категория АМ. Цитира текстовете на чл. 150, чл. 150, ал.2 от ЗДвП и
регламент (ЕС) № 168/2013 г. на Европейския парламент.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа обстановка: С
Наказателно постановление № 23-0352-000429/24.07.2023 г. на Началник РУ
към ОДМВР В.Търново, РУ Свищов, издадено въз основа на АУАН №
GA886523/12.07.2023г. на жалбоподателя Г. П. Г. на основание чл.183 ал.2
т.3 предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1,2 му е наложена
глоба в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
това че на 12.07.2023г. в 16,20 часа, в гр. Свищов на ул. „Нове“ управлява
собственото си триколесно пс ***** с регистрационна табела номер *****,
2
като при навлизане в кръстовището, образувано с ул. „33-ти Свищовски
полк“ не спира на пътен знак Б2(Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!), и затова че водачът не носи СУМПС и контролен талон към
него, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. от ЗДвП.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение от М. Б.-
мл. автоконтрольор при РУ гр. Свищов. В акта е описано нарушение,
идентично с това, което е пренесено в наказателното постановление,като е
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал лично акта, като в срока по чл. 44
от ЗАНН не са постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2 т. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя Г. П. Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20,00 лева, а на основание и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева.
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на
нарушителя на 01.09.2023г. Жалбата е подадена в срок и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради следните съображения:
С НП на Г. П. Г. са наложени две наказания за нарушаване нормата на
чл. 6, ал.1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП. Относно първото нарушение:
Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят М. Б. и свидетелят
по АУАН К. Ц.. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни по
отношение на обстоятелството, че на посочените в акта дата и час, същите
изпълнявали служебните си задължения, като били застанали в близост до
кръстовище, което свързва ул. „Нове“ с ул.„33-ти Свищовски полк“, вдясно,
по посока с. Вардим. Показанията на полицейските служители са
безпротиворечиви относно обстоятелството, че възприели как управляваното
триколесно превозно средство не спряло на знак „Стоп”, намиращ се на
кръстовище на ул. „Нове“ и ул.„33-ти Свищовски полк“. Имало кола, която
минава в този момент, но нямало ситуация, при която да се създава опасност.
Жалбоподателят бил спрян за проверка, от която установили, че е
3
правоспособен водач, че триколесното ПС е регистрирано по надлежния ред,
но жалбоподателят не носил свидетелство за управление на МПС. На
жалбоподателя бил съставен акт за това, че не съобразява поведението си с
пътен знак „Б2” и че не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория. В съдебно заседание беше изслушан и
жалбоподателят, който категорично заяви, че движейки се по улицата от
кръстовището на „Химическия техникум“ до бившата казарма, стигайки
кръстовището е спрял на стоп линията, която била преди знака. Твърди, че
оттам нямало видимост към полицейския автомобил. Изнесъл се напред за да
види дали има преминаващи автомобили, и като се уверил че няма навлязъл в
кръстовище, завивайки надясно. Чак тогава видял полицаите. Категоричен е,
че от мястото където са спрели полицаите нямало видимост към стоп
линията, преди знака. Относно второто нарушение, заявява че неговото
превозно средство развива до 25 км/ч и е от категорията на L2e, които са
изключение и при тяхното управление не е необходимо водача да носи и
представя свидетелство за правоуправление.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са
налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП.
Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на
нарушителя и подписан от него.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, тъй като в НП освен бланкетната
норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следвало да бъде посочена и разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, към която чл. 6, ал. 1 ЗДвП препращала. При изписването
на нарушената правна норма от ЗДвП в АУАН и НП, е описано, че водачът не
спира на пътен знак Б2(Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство),
следователно посочена и в АУАН и в НП е посочена коя хипотеза на чл. 6, т.1
4
от ЗДвП, представляваща задължение на участниците в движението, е
нарушена. Посоченото обстоятелство не е нарушило правото на защита на
наказаното лице, доколкото словесната формулировка указва ясно
нарушената хипотеза на чл.6, т.1 от ЗДвП – несъобразяване на поведението на
водача с пътен знак и по-конкретно - пътен знак Б2.
Съдът намира обаче, че фактическата обстановка, възприета в АУАН и
НП се явява недоказана от събраните по делото доказателства. В тежест на
административно-наказващият орган е да докаже всички елементи от
фактическия състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран. Установява се, че със съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП, административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че не е спрял на знак стоп, намиращ се
на кръстовище, образувано от ул. „33-ти Свищовски полк“ и ул. „Нове“.
Същевременно обясненията на жалбоподателя, са в насока, че е спазил
предписанието на знака, спирайки на стоп линията преди него, но поради
разположението на патрулния автомобил, както водачът, така и полицейските
служители не са имали пряка видимост един към друг. В доказателствена
тежест на ответника по жабата е да докаже къде е осъществено нарушението,
като следва да бъде установено, че същото е извършено на конкретното
място, посочено в АУАН и НП, при наличие на описаната в тях пътна
обстановка, включително разположение на пътните знаци. С оглед наведените
доводи за липсата на видимост при спиране на стоп линията на процесния
знак Б2, както и вида и размера на управляваното триколесно превозно
средство , разколебава доказаността на приетото за установено нарушение.
Напълно възможно е водачът да е спрял на стоп линията и това да не е
възприето от полицейските служители, предвид мястото, където са бил
позиционирани и както се посочи по горе вида и спецификата на превозното
средство на жалбоподателя. Предвид на горното, съдът намира, че вмененото
на жалбоподателя нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП се явява недоказано по
безспорен и категоричен начин.
Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП: Жалбоподателят е
направил възражение, свързано с категоризацията на управляваното от него
превозно средство, което съдът намира за основателно. От събраните по
делото доказателства, се установява, че жалбоподателят е участвал в
движението посредством управлението на триколесно превозно средство
5
***** с рег. табела номер № *****, категория L2e-Р, негова собственост,
което било регистрирано по надлежния ред, както и че притежава валидно
СУМПС за категория В, АМ. При квалифицирането на извършеното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да се посочи категорията на
превозното средство, за управление на което се изисква съответното
свидетелство по чл. 150а от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, категорията за правоспособност на водачите „АМ“ е задължителна
за мотопеди –двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна
максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4,
параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и
категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост,
по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства,
както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от
Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e). Видно
от представяното по делото свидетелство за регистрация част I на
процесното превозно средство, в най – дясната колона срещу б. „Т“ е
записана максималната скорост, която конструктивно би могло да развие
превозното средство- 25 km/h. Следователно триколесното превозно средство
попада в категорията на превозните средства, за които важи цитираното
изключение, т.е. категорията „АМ“ не е необходима за превозното средство,
управлявано от жалбоподателя. Въпреки, че той притежава свидетелство с
тази категория, не е длъжен да го носи при управлението на триколесно
превозно средство ***** с рег. табела номер № *****. Поради изложеното
съдът намира, че АУАН и НП са незаконосъобразно издадени, съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според визираните
норми между фактическото и юридическото формулиране на
административните нарушения в АУАН и НП трябва да има идентичност,
кореспонденция, като трябва да бъде точно формулирано административното
нарушение от фактическа страна - време, място, начин на извършване и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Видно от АУАН и НП,
процесното ППС не е индивидуализирано точно. В хода на образуване на
административно-наказателното производство не са установени
действителните технически характеристики на ППС - обем на двигателя и
максимална скорост на движение, допустимата мощност и максимална маса
на същото, респективно-неговата категория, съобразно нормата на чл. 150а,
6
ал. 2 ЗДвП, която е от значение за определяне правоспособността на водача.
Поради изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0352-
000429/24.07.2023 г. на Началник РУП към ОДМВР В. Търново, РУ Свищов,
с което на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****** за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20,00 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1,2 му е наложена глоба в размер на 10,00
лева, за това че на 12.07.2023г. в 16,20 часа, в гр. Свищов на ул. „Нове“
управлява собственото си триколесно превозно средство ***** с
регистрационна табела номер *****, като при навлизане в кръстовището,
образувано с ул. „33-ти Свищовски полк“ не спира на пътен знак Б2(Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!), и затова че водачът не носи
СУМПС и контролен талон към него, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Велико Търново в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7