№ 5995
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100111531 по описа за 2024 година
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от В. И. В., с ЕГН ********** за
осъждане на Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетения на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ както следва:
1./ Сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на това, че е бил обвинен в извършване на престъпление
по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с
присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав,
потвърдена с Решение от 19.12.2023г. по ВНОХД № 1719/2023г. на СГС, НО III възз. състав,
влязла в сила на 19.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от деня на исковата молба
до окончателното плащане;;
2./ Сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
- разходи за адвокатски хонорари, претърпени вследствие на това, че е бил обвинен в
извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от
НК, за което е бил оправдан с присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г.
по описа на СРС, 94ти състав, потвърдена с Решение от 19.12.2023г. по ВНОХД №
1719/2023г. на СГС, НО III възз. състав, влязла в сила на 19.12.2023г., ведно със законната
лихва за забава от деня на исковата молба до окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищецът е изтърпявал мярка за
неотклонение „задържане под стража" в арест - бул. „Г. М. Димитров" № 42 - София за
периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г. Спрямо ищеца била наложена и мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на страната" през периода от 08.07.2016г. до
17.10.2018г. Сочи се, че в следствие на взетите спрямо него мерки и с оглед висящността на
наказателното производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани
душевни терзания. Посочва, че наложената мярка за неотклонение предизвикала страх и
стрес у ищеца, който изпитвал сериозно безпокойство, освен за себе си, и за своето
семейство, което следвало да се справя без неговата помощ. След изменението на мярката за
неотклонение в „парична гаранция" и след освобождаването му от ареста, ищецът изпитвал
притеснение и срам от всички свои познати, включително от близките си. За известен период
от време били влошени дори отношенията му със съпругата му. Ищецът не се срещал с
приятели, затворил се в себе си и се чувствал изолиран от обществото. Това чувство се
1
засилило след неуспешни опити да си намери работа по време на съдебното производство.
Ищецът изпитвал негативни емоции и безпокойство за изхода на делото през цялото време
докато производството е било висящо.
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
Прокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени доказателства за
претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Излагат се
доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното като имуществени вреди, адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
От приложеното досъдебно производство /ДП/ №67/2016г. по описа на
Софийска градска прокуратура - Специализирано звено „Антикорупция" /СГП-СЗА/,
пр.пр.№5719/2016г. СГП-СЗА се установява, че на 23.02.2016г. по постъпил сигнал от
органите на ДАНС, при условията на неотложност, били извършени лични обиски на
В. И. В. и П.Т.М., като по отношение на жилищата им, били извършени претърсвания
и изземвания. Със Заповед за задържане на лице от 23.02.2016г. на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР, В. И. В. е бил задържан за срок от 24 часа. От
Протокол за претърсване и изземване от 23.02.2016г. е видно, че следствените
действия са извършени в апартамент, в който В. В. живее под наем. С Определение от
24.02.2016г. по НЧД №860/2016г. по описа на СГС, НО, 10 с-в е одобрен посочения протокол
за претърсване и изземване.
С Постановление за привличане на обвиняем от 24.02.2016г. В. И. В. е привлечен
като обвиняем за престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1
от НК. С Постановление от 24.02.2016г. В. И. В. е задържан за 72 часа. Заедно с В. В.,
като обвиняеми са привлечени още две лица – Ц. И. В. и П.Т.М..
С Определение от 26.02.2016г. по НЧД№3655/2016г. по описа на СРС, НО, 114 състав
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В. И. В..
Определението е потвърдено с Протоколно Определение от 08.03.2016г. по ВНЧД
№1024/2016г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.
С протоколно определение от 17.04.2016г. по НЧД №6666/2016г. по описа на СРС,
НО, 22 с-в е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на В. И. В. В. И.
В.. С протоколно определение от 28.04.2016г. по ВНЧД №2038/2016г. по описа на СГС, НО,
III въззивен състав е отменено определението на СРС от 17.04.2016г. и мярката за
неотклонение на В. И. В. е изменена от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в
размер на 8000лв.
Видно от приложено по делото Удостоверение рег.№10935/18.09.2024г.,
издадено от ГД „Изпълнение на наказанията", ищецът е изтърпял мярка за
неотклонение „задържане под стража" в следствения арест, намиращ се на бул. „Г.М.
Димитров" № 42 - София през периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г. или 2 месеца и 3
дни.
С Определение от 05.08.2016г. по НЧД №13938/2016г. по описа на СРС, НО, 6 с-
в е потвърдено Постановление на СГП от 08.07.2016г., с което е постановена мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България" спрямо
В. И. В..
С Постановление от 07.12.2016г. е оставено без уважение искането на адв.В. К. за
отмяна на мярката за неотклонение „гаранция“, оценена в пари в размер на 8000лв.,
наложена на В. И. В..
В следващата една година са изисквани справки от мобилни оператори,
разпитвани са свидетели, изготвяни са справки за обвиняемите, изисквана е
2
информация от банки, В. В. е присъствал в о.с.з. от 24.03.2016г. по НЧД №5206/2016г.
по описа на СРС, НО, 103 с-в, за проведен разпит пред съдия на основния свидетел по
ДП, от Протокол за разпит на обвиняем от 01.04.2016г. е видно, че В. И. В. е дал
показания по ДП, изготвяни са технически експертизи по ДП, срока за разследване е
удължаван неколкократно.
С Постановление за привличане на обвиняем от 19.04.2017г. В. И. В. е привлечен
като обвиняем за престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от
НК и са му предявени за запознаване всички материали по ДП.
Въз основа на Обвинителен акт от 22.05.2017г. е образувано НОХД №
8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав, което също е изискано и приложено по
делото. Производството е проведено в 34 съдебни заседания, като първите две се
явяват разпоредително заседание, доколкото в първото такова защитниците на
подсъдимите не са успели да постигнат съгласие за реда по който да се проведе
производството. Във второто разпоредително заседание е прието, че делото следва да
бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие, но в
съдебно заседание от 05.02.2017г. с оглед изявленията на подсъдимите е прието, че
съдебното следствие следва да се проведе по общия ред. Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск. В. И. В. се е явявал лично във всички съдебни заседания,
като доколкото е бил ангажирал трима защитници – адвокат В.Т., адвокат В. К. и адвокат
Р.Т., ищецът в настоящето производство е бил надлежно представляван от поне един от
упълномощените адвокати във всяко от заседанията. Не се установява поведение на В. И. В.
или на неговите защитници, което да е довело до отлагане на заседание или да е повлияло на
продължителността на производството. Установяват се обаче няколко обективни причини за
значителния брой заседания по делото – неявяване на свидетели, смърт на съдебен заседател
на 09.03.2019г., която е наложила започване на производството от начало след като са били
проведени вече над 10 заседания, необходимост от декласифициране на доказателства,
технически проблеми по възпроизвеждане на аудио файлове, пандемия от Ковид 19,
наложила отлагане на съдебни заседания, последвано от заболяване на съдебни заседатели,
адвокати, страни.
В съдебно заседание от 06.12.2017г. е оставено без уважение искането на
защитата на В. В. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „парична гаранция“, както и за отмяна на изпълняваната по отношение на
него мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ и мерките
са потвърдени. В съдебно заседание от 02.04.2018г. отново е оставено без уважение искането
за отмяна на изпълняваната по отношение на В. И. В. мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на страната“ и Съдът му е разрешил за периода от
02.05.2018г. до 10.05.2018г. да напусне страната във връзка с провеждане на лечение в
Турция. Разрешения са дадени и в о.с.з от 05.07.2018г. във връзка с други два периода,
необходими за лечение в Турция. С протоколно определение от 17.10.2018г. е отменена
изпълняваната по отношение на В. И. В. мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната".
С Протоколно определение от 07.07.2022г. е отменена изпълняваната по отношение
на В. И. В. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8000лв.
С Присъда от 07.07.2022г. В. И. В. е признат за невиновен в извършване на
деянието за което му е повдигнато обвинение и е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.
чл.209, ал.1 от НК. Останалите двама подсъдими са признати за виновни. По протест
на СРП, въззивна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец и
въззивна жалба от единя от подсъдимите е образувано ВНОХД №1719/2023г. по описа
на СГС, НО, III въззивен състав, протекло в едно съдебно заседание и приключило с
Решение №910 от 19.12.2023г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена,
като решението като окончателно е влязло в сила на датата на постановяването си.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2022г. с
който В. И. В. упълномощава адвокат М.Т., като в графата за договорено възнаграждение е
3
написано единствено „Наредба 1“. Други договори за правна защита и съдействие не са
представени по наказателното дело, а не се представят и доказателства за заплащане на
възнаграждения към исковата молба, по която е образувано настоящето производство.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит, като свидетел, на
С.Х.П.-В., съпруга на ищеца. Посочва, че разбрала за ареста на съпруга си от
телевизията, било по всички медии – видяла, че съпруга й лежи по корем до Мола и
имало много хора. На следващия ден отишла в дома им, бил правен обиск – всички
вещи били на земята. В първите дни не изпращала децата на училище и градина.
Посещавала съпруга си няколко пъти докато бил задържан. В. изглеждал много зле,
имал и бъбречни проблеми, разместване на прешлените наложило лечение в Турция.
След като В. се прибрал в къщи постоянно плачел и почти не говорил, наложило се да
напуснат жилището, защото когато било извършвано претърсването, това станало
широко достояние на съседите. Всички в детската градина на големия им син знаели за
ареста и независимо, че първоначално не казвали на най-голямото дете за задържането
на баща му, той разбрал. След прибирането на В. от ареста по Великденските
празници, след 66 дни отсъствие, децата не разговаряли с него. Имал затруднения да
си намери работа. След прибирането в къщи се върнал на работата си преди ареста, но
след това търсил друга работа. Бил завършил бизнес администрация, но не можел да
работи нищо свързано с администрация.
Посочва, че в публичното пространство и към днешна дата се намира
информация за случая и тя лично не знае за механизъм по който да бъде премахната
или да бъде посочено, че В. не е виновен. В. се променил спрямо околните, живота им
бил доста затворен, поради това, че хората ги избягвали, съучениците на дъщерята от
първия брак на свидетелката не били пускани да спят в дома им, докато децата не
тръгнали на училище, т.е. докато нев сменили средата, не ходели на рождени дни.
Година и половина след като излязъл от ареста, със свидетелката били в лоши
взаимоотношения и почти нямали комуникация. Отдава това, че не общували, на
обстоятелството, че В. се чувствал засрамен пред нея.
Към исковата молба са представени разпечатки на публикации в сайтове за
новини, от 23 и 24.02.2016г., от които става ясно единствено, че двама мними
прокурори били задържани при зрелищна акция пред Мол София. Името В. В. е
посочено единствено под снимка в публикацията на „168 часа“, на която се вижда
лице, поставено по корем върху тротоар, без да е видно лицето му. Представена е и
разпечатка от сайта на ПРБ, от която не е видна датата на публикацията, но същата
представлява описание на случилото се, като името на ищеца е посочено със собствено
име и фамилия.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и
централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която
съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от
общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното
производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните
имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Когато се твърди причиняване
4
на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги
уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, да докаже
всяко свое негативно изживяване. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.
2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда
има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно
процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване
на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване /Решение № 31 от 22.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1699/2020 г., IV г. о./.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че
действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, изразяващи се в изпитвани срам и неудобство пред
семейството, роднини, познати и приятели от това, че е бил задържан и му е повдигнато
обвинение, отчуждение на близки и приятели, социална изолация, включително и на
членовете на семейството му, наложена смяна на жилище, стрес и притеснение от
отразеното в медиите за ареста и случая му, изменение на начина му на живот и
ежедневието.
Всички посочени в исковата молба вреди се установяват в някаква степен, като
следва да се отбележи, че всички тези вреди са напълно обичайни при ситуация от
типа на процесната. Касае за неосъждано лице, което е обвинено в извършване на
тежко умишлено престъпление, спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която е изпълнявана ефективно през периода от 24.02.2016г. до
28.04.2016г. или 64 дни, наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Република България" за периода от 08.07.2016г. до
17.10.2018г., като обаче се установява, че всички молби за разрешение за напускане
пределите на страната за лечение, са били уважени, както и мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 8000лв., който с оглед стандарта на живот към датата на
налагане се явява със значителна стойност. Спрямо ищеца са били наложени и
обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, но не се представят никакви доказателства
за вреди от тези мерки.
С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, като
липсват неустановени неимуществени вреди, посочени в исковата молба.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е производството
обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
настоящия състав констатира, че на В. И. В. е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК, което има
5
характер на тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване
от свобода от три до десет години. От представените материали от ДП, се установява, че
наказателното преследване е осъществено в досъдебната си фаза за периода от 24.02.2016г.,
когато ищеца е привлечен като обвиняем до 22.05.2017г., когато е внесен обвинителен акт
или за период от 1 година и почти 3 месеца, а в съдебна фаза от 22.05.2017г. до
19.12.2023г., когато е постановено окончателното решение на СГС или за период от
приблизително 6 години и 7 месеца. По отношение на досъдебната фаза се касае за
продължителност, която не е прекомерна, с оглед характера на престъплението като тежко
такова, извършените значителни по обем процесуално-следствени действия и предвид, че
обвиняемите са трима, като няма период, в който да не са извършвани действия и липсва
поведение на ПРБ, което да е довело до забавяне. Поради това продължителността на
наказателното производство в досъдебната фаза не следва да се приема за обстоятелство,
което да влияе на завишаване на размера на обезщетението. Това обаче не касае
наказателното производство в съдебната фаза. Продължителност от 6 години и седем месеца
за две съдебни инстанции, като пред втората е проведено само едно заседание, се явява
прекомерно. Противно на изложеното от ответника, ПРБ отговаря за вредите, нанесени през
цялото време на поддържано обвинение, което касае и съдебната фаза, но отговорността за
това време следва да се съобрази с поведението на ответника, а не да се приема за критерий
само продължителността. От НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав е видно, че
няма нито едно заседание, което да е отложено по повод поведение на прокурор,
представляващ ПРБ, от ПРБ не са правени допълнителни доказателствени искания, дори
напротив представляващия държавата орган е подкрепял искането на подсъдимите за
провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. На лице са
изключително много обективни причини за голямата продължителност на производството в
съдебна фаза, по отношение на които ПРБ не е можела да упражни никакъв контрол -
неявяване на свидетели, смърт на съдебен заседател на 09.03.2019г., която е наложила
започване на производството от начало след като са били проведени вече над 10 заседания,
необходимост от декласифициране на доказателства, технически проблеми по
възпроизвеждане на аудио файлове, пандемия от Ковид 19, наложила отлагане на съдебни
заседания, последвано от заболяване на съдебни заседатели, адвокати, страни.
Отговорността за това, че е поддържано незаконно обвинение и наложените процесуални
мерки за принуда, следва да се ангажира в съответствие с това, че ответника не е допринесъл
за продължителността на производството в съдебна фаза.
Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че ежедневието и начина на живот на
В. И. В. са засегнати в значителна степен от прекомерната продължителност на
наказателното производство в съдебна фаза - В. В. е присъствал на всички 35 съдебни
заседания, дал е обяснения, имал е активно процесуално поведение. Явяването ежемесечно в
съд за вземане на участие в съдебни заседания не би могло да не засегне начина на живот,
доколкото е на лице ангажимент, който следва да бъде спазван и с който следва лицето да се
съобразява. От свидетелските показания обаче не е видно как точно се е отразявало
участието в съдебното производство на В. В.. Свидетелката изобщо не споделя за
състоянието на съпруга си по време на процеса, поради което следва да се приеме, че са
нанесени единствено обичайни вреди и да се обезщетят в нисък размер.
Като увеличаващо размера на обезщетението в случая следва да се приеме
обстоятелството, че се касае за лице, което не е осъждано. В практиката се приема, че
обвинението в извършване на престъпление се приема по-тежко от лица, които не са имали
досег с наказателно производство, поради което това обстоятелство следва да се прие,е за
обуславящо завишаване на обезщетението.
По отношение на В. И. В. е на лице публично разгласяване на деянието, в което е
приемано, че е участвал, но ПРБ следва да отговаря само за вписаното в собствения й сайт,
където задържането на тримата обвиняеми е отразено лаконично и с общи, а не конкретни
детайли. Няма данни ПРБ да е правила официално изявление в медиите към момента на
задържане, който е и единствено отразен в представените разпечатки от статии в медиите.
Видно от представените разпечатки се касае за наблягане върху деянието на друг от
обвиняемите, без да се посочва какво се предполага да е извършил ищеца и без представяне
на снимка на лицето му, за да може да бъде разпознат от близки и познати. Името на ищеца
6
също е популярно и вероятно в страната има голям брой лица, които го носят, а от ищеца не
са представени доказателства, че същия се явява популярно лице, т.е че масовия читател или
зрител би свързал посоченото в статиите лице именно с него.
По отношение на В. И. В. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, като същия е изтърпявал задържането в период от 64 дни. Продължителността на
наложената мярка е голяма, без обаче да е прекомерна. От свидетелските показания обаче е
видно, че наложената мярка се е отразила изключително негативно на ищеца. При
определяне размера на обезщетението следва да се съобрази икономическата обстановка в
страната към датата на налагане и периода на задържане, поради това, че този период е
отдалечен значително от периода на настоящето производство. Задържането на ищеца е през
периода от 24.02.2016г. до 28.04.2016г., когато икономическия стандарт е по-нисък,
инфлацията също, което е обусловило и по-нисък размер на обезщетения. Следва да се
съобрази и съдебната практика досежно размер на обезщетението тогава когато спрямо
лицето, оправдано по повдигнатото обвинение е била взета мярка „задържане под стража“.
Така например с Решение № 36 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о., ГК
за задържане от 2 месеца през 2017г. е определено обезщетение от 5000лв.; с Решение № 36
от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 730/2021 г., IV г. о., ГК за задържане от 2 години и 7
месеца през 2017-2019г. е определено обезщетение от 10 000лв.; с Определение № 60492 от
14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2021 г., III г. о., ГК не е допуснато до касация решение,
с което за задържане от почти 7 месеца през 2011г. е определено обезщетение от 5000лв.;
Решение № 50058 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2022 г., IV г. о., ГК при наличие
на наложена мярка "задържане под стража" за 91 дни през 2019г. е определено обезщетение
от 20 000лв.; с Решение № 50209 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК
при наличие на наложена мярка "задържане под стража" за 2 месеца и 16 дни /76 дни/ през
2012г. е определено обезщетение от 10 000лв.; с Решение № 31 от 22.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1699/2020 г., IV г. о. при наличие на "задържане под стража" за срок от 2 месеца и
половина и "домашен арест". - за около 2 месеца е определено обезщетение от 4500лв.; с
Решение № 50209 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК при наличие на
наложена мярка "задържане под стража" за 3 месеца е определено обезщетение от 10 000лв.;
с Решение № 50081 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2022 г., IV г. о. при наличие на
наложена мярка „задържане под стража“ за 10 дни е определено обезщетение от 15 000лв.; с
Решение № 133 от 3.02.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2667/2021 г., недопуснато до касация с
Определение № 50315 от 8.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2022 г., IV г. о., ГК, при
наличие на наложена мярка „задържане под стража“ от 7 месеца е определено обезщетение в
размер на 10 000лв.
Видно от постановените съдебни решения, обезщетението за задържане под стража за
период от около 2 месеца е в диапазона от 5000лв. до 10 000лв., в който следва да бъде
определен и в настоящето производство. Следва да се има предвид, че лошите условия на
престой в местата за изтърпяване на мярката не могат да се вменят във вина на ответника,
нито притесненията от това какви лица са задържани, каквото посочване имя в исковата
молба. Видно от исковата молба стреса и тревогите на ищеца по време на задържането му
под стража са били породени главно от това, че се е притеснявал за семейството си и дали те
ще могат да се справят. Не е посочено влошаване на здравословното състояние на ищеца
именно по време на престоя му в ареста или непосредствено след това. По делото не са
представени медицински документи, от които да се установява, че пътуванията за лечение в
Турция са поради заболяване, възникнало по време на задържането или в следствие от него.
Поради което не се установяват вреди с изключителен интензитет именно от задържането
под стража и на обезщетяване подлежат обичайните вреди от такова ограничаване на
правата на лице в сходна ситуация.
На завишаване на обезщетението следва да се отразят обстоятелствата, че спрямо
ищеца са били взети и други мерки за процесуална принуда – забрана да напуска пределите
на страната и парична гаранция. Не се установяват вреди от тези мерки над обичайните –
всяка една забрана за напускане на пределите на страната е ограничаваща свободата на
придвижване и искането на разрешение за напускане следва да е за действия, които да са
обективно необходими, каквото е лечението, т.е. лицето на което е наложена такава мярка не
може свободно да решава да предприема екскурзии, почивки в чужбина, а следва да се
7
съобразява с наложеното му ограничение. Парична гаранция в размер на 8000лв., наложена
през 2016г. е в значителен размер за времето, но доколкото не са представени доказателства
за размера на доходите на ищеца към този момент и за финансовото му състояние или за
трудности при осигуряване на сумата, то отново на обезщетяване подлежат обикновени
вреди от наложените ограничения.
С оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида
на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 15 000лв., в който
размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 50 000лв.
като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата, от ищеца
обаче се претендира лихва от подаване на исковата молба, която му се следва както е
заявена.
Не следва да се уважава претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10 000лв. поради липса на доказателства за заплащане
на адвокатски възнаграждения в посочения размер. Нито в рамките на досъдебното
производство, нито по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав са
представени договори за правна защита и съдействие, с някой от адвокатите, които са
представлявали В. И. В., в които да е уговорен размер на възнаграждение и да е вписано
заплащане на такъв. Такива доказателства не са представени и към исковата молба.
Доколкото настъпването на имуществени вреди следва да е установено с представяне на
доказателства за разместването на имуществени права, а не да се предполага, то предявения
иск следва да се отхвърли.
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса. Поискано е и присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 5000лв., но от страна на ответника е направено възражение по
реда на чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди определяне на размер на тези
разноски.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа не
са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга,
вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на
размер на адвокатско възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че
минималните размери по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната
пазарни измерители на размера на възнаграждението, като не е задължително дословното
съобразяване с приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя
съобразно критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете.
Минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е в размер 5450лв., поради което възнаграждението не се явява прекомерно. С
оглед на уважената част от претенциите, следва да се присъди в размер на 1250лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на В. И. В., с ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл.****, на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на 15000лв.
/петнадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, в извършването на престъпление, за което е признат
за невиновен с Присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа
8
на СРС, 94ти състав, потвърдена с Решение №910 от 19.12.2023г. по ВНОХД
№1719/2023г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав, ведно със законната лихва от
08.10.2024г. до окончателното изпащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за сумата над 15000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. и ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за адвокатски хонорари,
претърпени вследствие на това, че е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 211,
пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с присъда от
07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, 94ти състав, потвърдена
с Решение от 19.12.2023г. по ВНОХД № 1719/2023г. на СГС, НО III възз. състав, влязла в
сила на 19.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от деня на исковата молба до
окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, да заплати на В.
И. В., с ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к.„Младост 1“, бл.**** съдебно-
деловодни разноски в размер на 1260лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9