Р Е Ш Е Н И Е
№ …109……./28.04.2017 г.
град Добрич
ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
ПЕЕВА
мл.с. МАРИНА Г.А
при
участието на С.аря П.П. разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА Г.А,
в.гр.д. № 30/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1082/31.10.2016
г. по гр.д. № 3412/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда
отхвърля предявения от „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление Р. Р., град Б., шосе „П. Т.“ № * (сграда на П.), В., област И.,
против П.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване правото на
собственост на ищеца върху лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ **, с номер на шаси **
/с предходен румънски рег. № **/, придобито на основание договор за
покупко-продажба, обективиран във фактура № ** от 11.10.2007г. с продавач „П. Р.“
при посредничеството на „К. М.“ ООД, и осъждане на ответницата да му предаде
владението на същия.
Срещу постановения съдебен
акт е депозирана въззивна жалба от „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление Р. Р., град Б., шосе „П. Т.“ № * (сграда на П.), В., област И., в
която се излагат подробни съображения, че първоинстанционното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли
се настоящата инстанция да отмени изцяло решението на Районен съд, град Добрич,
като постанови друго, с което се уважат исковите претенции. Претендират се и
сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна П.К.И., ЕГН **********, с адрес ***
депозира отговор, в който твърди, че постановеното решение от състав на Районен
съд, град Добрич е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като се присъдят и
направените по делото разноски за настоящата инстанция.
Пред Районен съд,
град Добрич е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** срещу П.К.И., ЕГН **********, с
който се иска да бъдат признати за собственици на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№
**, с номер на шаси ** /с
предходен румънски рег. № **/ придобит на основание договор за
покупко-продажба, обективиран във фактура № ** от 11.10.2007г. с продавач „П. Р.“
при посредничеството на „К. М.“ ООД и да бъде осъдена П.К.И., ЕГН **********
да им предаде владението върху същия. В случай, че се установи, че е вещта е
погинала, в условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл.
57, ал.2 ЗЗД, с който се иска П.К.И., ЕГН ********** да бъде осъдена да им
заплати равностойността на погиналата вещ в размер на 9600 лева.
В
депозирания, в срока по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба П.К.И., ЕГН **********
оспорва изцяло предявения иск като излага подробни съображения, че е станала
собственик на процесната движима вещ, въз основа на договор за покупко-продажба
с нотариална заверка на подписите с рег. № **/26.08.2011 г. на нотариус Ю. Д.
К., с рег. № ** в регистъра на Нотариалната камара. Твърди, че е установила
добросъвестно владение върху вещта и упражнява фактическа власт на правно
основание. Позовава се и на добросъвестността на праводателя си – П. Г.,
придобил лекия автомобил на основание сключен договор за покупко – продажба на
25.08.2011 г. в град Н. В., Р., евентуално на основание оригинерен способ. Заявява
в условията на евентуалност и възражение за признаване право на задържане на
вещта до заплащане на извършените от нея необходими разноски относно автомобила.
Състав
на Районен съд, град Добрич постановява решение, с което отхвърля главната
исковата претенция на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** като приема, че праводателят на П.К.И.,
ЕГН ********** – П. Г. е придобил вещта въз основа на оригинерен способ като
добросъвестен владелец, който способ се е осъществил по правото на държавата по
местопребиваване и сключеният в последствие договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите между него и И. е породил вещно-транслативен
ефект, тъй като е сключен с носителя на правото на собственост. С оглед отхвърляне
на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, поради несбъдване на
вътрешнопроцесуално условия, първоинстанционният съд не се произнесъл по заявените
в условията на евентуалност искова претенция с правна квалификация чл. 57,ал.2 ЗЗД и възражения за право на задържане с правна квалификация чл. 72, ал.2 и
ал.3 ЗС.
Въззивният
съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от порок,
сочещ на нищожност. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Постановеното решение се явява допустимо. Искът е предявен пред
съответния компетентен да разгледа настоящия случай съд с оглед наличието на
международен елемент в него, аргумент от чл. 12, ал.2 във връзка с чл. 4, ал.1,
т.1 КМЧП. При разглеждането на въззивната жалба настоящата инстанция е
ограничена от посоченото в нея, по аргумент от чл.269, изр. 2 ГПК.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства
констатира, от фактическа страна следното:
От идентификационните книжа на автомобила /голям
талон/ е видно, че като собственик на лек автомобил „Ф.“ с номер на шаси **,
серия на мотора № ** и
румънски рег. № ** е посочен „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **. От същият този документ се
установява, че процесната движима вещ е регистрирана на 02.11.2007 г. пред
полицейския инспекторат в Б. както и че производител на същата е „П. Р.“ ООД.
Представена и приета като писмено доказателство по
делото е и фактура № **/11.10.2007 г., от която се установява, че като купувач в
нея е посочен „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** и същата е издадена относно закупуването на
лек автомобил „Ф. П.“, ** к. с. с шаси ** и серия на мотора № **, за сумата от
85 613,03 румънски леи. Във фактурата е отбелязано, че продажбата е
осъществена, по поръчка № ** и с посредничеството на „К. М.“ ООД. Видно също е,
че в нея има отбелязване относно ползвателя на лекия автомобил - дружеството „**
По делото като писмени доказателства са приети и оферти
за финансов лизинг от 04.09.2007 г. и от 06.09.2007 г., както и договор за
финансов лизинг № **, сключен на 07.09.2007 г., със страни „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **
и „**“,
ЕИК ****. От последния е видно, че същият е с предмет предоставяне за ползване
на „Ф. П.“, **** ** к.с.
В раздел 3, т. 3.1 от договора е посочено, че предмета на лизинга ще бъде
доставен от дилъра „К. М.“. Като писмено доказателство е представена и поръчка
за автомобил „Ф. П.“, **** ** к. с. по договора за финансов лизинг /л.55 от
първоинстанционното производство/, която е подписана от лизингополучателя „**. От
приемо – предавателен протокол от 17.10.2007 г. е видно, че „К. М.“ предават на
„**“,
съобразно сключения договор за финансов лизинг № **** с „П. Л. Р.“
АД, ЕИК **, лек автомобил „Ф. П.“ с шаси ** и серия на мотора № **, съобразно
поръчка № **, която пък от своя страна е посочена във фактура № **/11.10.2207
г., в която „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** фигурира като купувач на процесния автомобил. Приета по
делото е фактура № ****/16.04.2011 г., установяващо изпълнение на поетите
договорни задължения, съобразно сключения договор за финансов лизинг.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Щ. М., чрез които се доказва, че не са извършвани
редовни плащания от лизингополучателя съобразно сключения договор като
последното такова е осъществено през месец юни 2011 г. От
представените и приети като писмени доказателства по делото фактури № **/02.10.2012
г. и № **/02.10.2012 г. се установява, че такива са издавани до 02.10.2012 г.,
въпреки липсата на заплащане на дължимите вноски, съобразно сключения договор
за финансов лизинг.
От постановление от
21.01.2013 г., издадено от В. Б., прокурор в прокуратура към Апелативна палата,
К. по дело № 625/Р2012 е видно, че управителя на дружеството „**“ – А.
Г. е цедирал всичките си притежавани дялове на Е. О. без да уведоми лизинговото
дружество за цесията. В документа е посочено още, че след уведомление на „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** процесният автомобил „Ф. П.“ с шаси ** е обявен за издирване като е
установено, че същият е регистрират на територията на Република България.
От уведомление от Областен
инспекторат на Гранична полиция, К., сектор Гранична полиция, Н. В. от
11.10.2011 г. до „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, прието като писмено
доказателство по делото е видно, че на ниво тяхната институция се притежава
информация, че процесният автомобил „Ф. П.“, с шаси ** и серия на мотора № **
фигурира с регистрация и в Република България от 26.08.2011 г., собственост на П.К.И.
и с рег. № **.
По делото като писмено
доказателство е приет договор за покупко-продажба на употребявано превозно
средство от 25.08.2011 г. с продавач Б. Ч. П., с документ за идентичност серия
VS № ** и купувач П. Й. Г., с документ за идентичност **, последния действащ
чрез пълномощника си Ц. К. като предмет на същия е лек автомобил „Ф.“, тип П.,
идентификационен номер **. Гореописаната сделка е сключена в Н. В., Р..
От Областна дирекция на МВР, град Добрич, сектор „П.
П.“ са представени документите послужили за първоначалната регистрация на
процесния автомобил в Република България, а именно гореописания договор за покупко-продажба
от 25.08.2011 г., идентификационните книжа на лекия автомобил, в които
фигурират данните на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** и фактура № **/10.08.2011 г. със
страни „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** и Б. Ч. П. отнасяща се до лек автомобил „Ф. П.“, с
шаси ** и серия на мотора **. В последния документ има и посочване на цената от
63 418,56 румънски леи.
По делото е приет и договор за покупко-продажба на МПС
от 26.08.2011 г., със страни П. Й. Г., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
си Ц. К. Ц. с пълномощно № **/29.06.2011 г. на нотариус с рег. № ** в
Нотариалната камара като продавач и П.К.И., ЕГН ********** като купувач, с
който първия от тях продава на втория от тях МПС лек автомобил „Ф. П.“ с шаси **
и серия на мотора № ** за сумата от 2500 лева. Договорът е сключен в град
Добрич като същият е с нотариална заверка на подписите, видно от извършеното
удостоверяване, осъществено от нотариус Ю. Д. К., с рег. № ** в Нотариалната
камара.
Към първоинстнационното производство е присъединено и
досъдебното производство № **/2012 г. по описа на Първо РУП, град Добрич,
водено срещу неизвестен извършител относно процесния автомобил.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните
доказателства констатира, от правна страна следното:
Предявеният
ревандикационен иск от „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** срещу П.К.И., ЕГН ********** е с
правна квалификация чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. С оглед на
посоченото в правната норма в настоящия случай в доказателствена тежест на „П.
Л. Р.“ АД, ЕИК ** е да установи, че е собственик на процесната вещ на
твърдяното основание, както и че П.К.И. владее същата без да има правно
основание за това. В доказателствена тежест на И. е да установи, че владее
движимата вещ на валидно правно основание. Отделен като безспорен факт по
делото е, че владение върху процесния автомобил осъществява П.К.И..
„П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** твърди, че е придобил собствеността
върху процесната вещ на основание сключен договор за покупко – продажба с „П. Р.“
ООД чрез посредничеството на дилъра „К. М.“ ООД.
Приетите като писмено доказателство идентификационни
книжа на автомобила /голям талон/, представляват официален
свидетелстващ документ и се ползват с материална доказателствена сила. Същите
съставляват доказателство относно съдържащите се в тях изявления, включително и
относно собственика на съответния автомобил. В този смисъл решение № 874 от 18.11.2009г.
по гр. д. № 4074/08г. на 3-то г. о. на ВКС и решение № 792/12.01.2011 г. по гр.
д. № 281/2010 г. на III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК,
които са задължителни за съдилищата при постановяване на съдебните актове. По делото не
се представя договор за покупко – продажба между „П. Л. Р.“ АД и „П. Р.“ ООД, а
се представя фактура № **/11.10.2007 г. Същата съдържа идентични страни
съобразно твърдяния договор за покупко-продажба и се отнася до закупуването на
лек автомобил с идентични данни като тези посочени в идентификационните книжа
на автомобила. Освен това в нея се съдържа и покупната цена в размер на
85 613,03 румънски леи и има отбелязване, че продажбата се осъществява чрез
„К. М.“ ООД. Съвкупният анализ на идентификационните книжа на автомобила /голям
талон/ и фактура № **/11.10.2007 г., води до извода за доказване на
придобивното основание от страна на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, а именно че собствеността
върху лек автомобил „Ф. П.“, ** к. с. с шаси ** и серия на мотора № ** към
11.10.2007 г. е придобита въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с
производителя „П. Р.“ ООД чрез посредничеството на „К. М.“ ООД.
Приетите като писмени доказателства по делото – оферти
за финансов лизинг и договор за финансов лизинг допълнително подкрепят
достигнатия и изложен по-горе извод за наличието на придобити собственически
права от страна на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** върху процесния автомобил, тъй като
същите установяват причината поради която той е закупен – а именно възникналите
облигационни правоотношения между „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** и „**“, съгласно
сключения между тях договор за финансов лизинг от 07.09.2007 г. По него
лизингодателя - „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** е поел задължението
на предостави на лизингополучателя - „**“, за ползване лек автомобил „Ф. П.“, **** ** к.с.
За изпълнението на така поетото задължение „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** е закупил от
производителя „П. Р.“ ООД процесния лек
автомобил чрез посредничеството на дилъра „К. М.“, съобразно поръчка, която
фигурира в представената фактура **/11.10.2007 г., която наред с
идентификационните книжа на автомобила /голям талон/ доказва, извършената покупко-продажба.
В договорът за финансов лизинг е уговорено между
страните, че правото на собственост върху предмета на лизинга - лек автомобил „Ф.
П.“, ** к. с. с шаси ** се прехвърля на ползвателя след изтичане на
времетраенето на договора, плащане на остатъчната стойност и ликвидиране на
всички задължения на Ползвателя към лизингодателя и брокера, аргумент от т.9.2
от договора. С оглед установената липса на заплащане на дължимите вноски, съобразно
сключения договор, от страна на „**“
доказано чрез
разпита на свидетеля Щ. М., чийто показания съдът цени като непротиворечиви и
съответстващи на събрания доказателствен материал, следва че в настоящия случай
не се е стигнало до прехвърляне на собствеността на процесния автомобил на
ползвателя, поради което следва, че правото на собственост си е останало у
лизингодателя - „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **.
От постановление от 21.01.2013 г., издадено
от В. Б., прокурор в прокуратура към Апелативна палата, К. по дело № 625/Р2012
и уведомление от Областен инспекторат на Гранична полиция, К., сектор Гранична
полиция, Н. В. от 11.10.2011 г. до „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** се доказва, че „П. Л. Р.“ АД,
ЕИК ** като собственик на лекия автомобил е започнал издирването на същия като
е установено, че той фигурира в регистрите на Република България на името на П.К.И.
като собственик.
Спорен по делото е въпросът
дали „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** са загубили собственическите си права върху процесния автомобил и
дали П.К.И., ЕГН ********** владее процесната вещ на годно правно основание,
противопоставимо на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **. За установяване на фактът дали
същата упражнява владение на годно правно основание, на правен анализ подлежат
двете извършени сделки, съответно покупко-продажбата от 25.08.2011 г. и покупко–продажбата от 26.08.2011
г.
По отношение
на осъществената в Р. покупко–продажба на 25.08.2011 г. приложим е
румънският материален закон, аргумент от чл. 65 КМЧП, чиято разпоредба гласи,
че придобиването и прекратяването на вещни права и
на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по
време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които
обуславят придобиването или прекратяването. С оглед съблюдаването на тази норма на основание чл.
43, ал.2 и 3 КМЧП се установи съдържанието на приложимото материално право чрез
съдействието на страните в производство.
Съгласно
чл.1294 от Румънски граждански кодекс продажбата е споразумение, чрез което две
страни се задължават помежду си – едната да прехвърли на другата собствеността
върху дадено нещо, а другата да заплати на първата цената му. С оглед на тази
разпоредба следва, че покупко-продажбата представлява консенсуален договор,
който се смята сключен с постигане на съгласието между страните. Видно от
вътрешно ведомствената бележка, даваща сведения относно валидността на продажбата
на леки автомобили към 25.08.2011 г. в Р. Р., същата следва да е извършена в
писмена форма с полагане на личните подписи на продавача и купувача. От
разпоредбата на чл. 1294 от Румънски граждански кодекс и вътрешно ведомствената
бележка следва, че освен постигане на съгласие между страните, при сключване на
договор за покупко-продажба на лек автомобил, е необходима писмена форма с
полагане подписите. С оглед на гореизложеното следва, че относно
покупко-продажбата на процесния лек автомобил, извършена на 25.08.2011 г. между
Б.
Ч. П. и П. Й. Г., действащ чрез пълномощника си Ц. К. е спазено изискването за
писмена форма и полагане на подписите на страните.
Неоснователни
са доводите на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, че сделката е нищожна поради
липса на съгласие, тъй като подписът при извършването на покупко-продажбата не
е положен от Б. Ч. П.. В тази насока не са налице никакви ангажирани
годни доказателства. Недопустимо е да се цени като годно доказателство
извършената в досъдебното производство № **/2012 г. по описа на Първо РУП, град
Добрич графическа експертиза. Разпоредбите на чл. 195 и сл. ГПК изключват
възможността заключение дадено пред друг орган на съдебната власт да се цени в
общия исков процес като експертно заключени, без вещото лице да е определено от
съда и без да е спазена процедурата на ГПК и заключението да е прието от
решаващия делото граждански съд. В този смисъл решение № 133/04.04.2012 г. по
гр.д. № 1243/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не
представлява и годно доказателство, установяващо липсата на сключване на
сделката от страна на Б. Ч. П. декларация от 28.04.2013 г., подписана от него и
намираща се в кориците на приобщеното досъдебно производство. Същата
представлява частен свидетелстващ документ, но не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като не удостоверява неизгодни за издателя си факти.
В този случай съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, същата е само
доказателство, че изявлението е направено от лицето. В този смисъл решение №
1556/28.02.1984 г. по гр.д. № 977/1984 г. на ІV г.о. Неоснователни са и
твърденията, че е налице и доказването на уговорка за обратно изкупуване с
оглед дадените от Ц. К. показания в досъдебното производство, тъй като отново
липсват ангажирани релевантни доказателства в тази насока. Протоколът за разпит
в досъдебното производство, в частта обективираща изявлението на органа, че обясненията
са дадени пред него, представлява официален свидетелстващ документ като
обвързващата му доказателствена сила по чл. 179 ГПК се отнася само до факта на
даване на обясненията със съдържание, записано в протокола, но не и до тяхното
съответствие с действително осъществените факти. В частта относно дадените обяснения,
протоколът за разпит е частен и се ползва с материална доказателствена сила,
ако обективира факти, които са незгодни за издателя. В този смисъл решение №
28/28.02.1999 г. по гр.д. № 3114/1997 г. на ІV г.о. на ВКС. В случая в
обясненията, обективирани в протокол за разпит от 01.06.2012 г. не се съдържат
неизгодни факти, изложени от Ц. К., поради което не се ползват с материална
доказателствена сила, а съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК установяват само, че
същите са направени от лицето. С оглед на гореизложеното, следва, че
покупко-продажбата, извършена на 25.08.2011 г. е действителна.
За
да настъпи вещно прехвърлителният ефект на тази сделка от 25.08.2011 г. следва
продавачът да е собственик на вещта, предмет на договора. В настоящият случай Б.
Ч. П. се легитимира като притежател на правото на собственост с фактура № **/10.08.2011
г., в която е посочен като купувач, а като продавач - „П. Л. Р.“
АД, ЕИК **. Видно е, че същата се отнася до лек автомобил „Ф.
П.“, с номер на шаси ** и сериен номер на двигател № ** и че стойността му
е 63 418,56 румънски лей. Към фактурата представя и идентификационни книжа
и регистрационен талон на лекия автомобил на името на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **. От
съвкупния анализ на тези документи – фактура, регистрационен талон и
идентификационни книжа, и при съобразяване на изискването на румънското
законодателство относно покупко-продажбата на лек автомобил да се извършва в
писмена форма с полагане на подписите на страните, следва че Б. Ч. П. не е придобил собствеността върху
процесния лек автомобил, тъй като липсва писмен договор, сключен между „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** и Б. Ч. П.. Наличието на
фактура не доказва сключването на такъв договор, тя е само индиция, че такъв
вероятно е сключен. Липсата на такъв води до извод, че собствеността върху
процесния лек автомобил не е прехвърляна от страна на „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** на Б. Ч. П.. Този извод се
подкрепя и от анализа на представените фактури № ****/16.04.2011 г. и **/10.08.2011 г. отнасящи се до процесния
автомобил, с издател „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, от който е виден е по-големият
номер на фактурата, издадена на 16.04.2011 от тази издадена на 10.08.2011 г.,
което навежда и на извод, че такава фактура №**/10.08.2011 г. за процесния автомобил не е издавана от „П. Л. Р.“
АД, ЕИК **.
С оглед на изложеното, след като самият Б. Ч. П. не е собственик на процесния автомобил,
няма как и същият да прехвърли права за собственост върху същия на П. Й. Г.,
действащ чрез пълномощника си Ц. К.. От тук следва, че П. Й. Г. не е станал
собственик на лек
автомобил „Ф. П.“, с номер на шаси ** и сериен номер на двигател № **
въз основа на договора за покупко-продажба, сключен на 25.08.2011 г. в град Н.
В., Р., съобразно приложимото материално право.
Разпоредбата на чл. 937 от Румънския граждански кодекс
регламентира придобиването на движима собственост чрез добросъвестно владение.
В ал. 1 на цитираната разпоредба е посочено, че лице което добросъвестно сключи
с несобственик прехвърлителен акт за собственост със задължителни условия, имащ
за предмет на сделка движим имот, става собственик на това имущество от момента
на ефективното му вземане във владение. Тази норма регламентира оригинерно
придобиване на собствеността върху движима вещ за лицето, което добросъвестно е
сключило с несобственик акт за собственост със задължителни условия. В
настоящия случай с оглед гореизложеното следва, че П. Й. Г., действащ чрез
пълномощника си Ц. К. е сключил договор за покупко-продажба относно процесния
лек автомобил с несобственик. Договорът, сключен на 25.08.2011 г. е със
задължителни условия – писмен с полагане на подписи на страните. Въпросът,
който е релевантен в случая е дали П. Й. Г., действащ чрез пълномощника си Ц.
К. е добросъвестен. Нормата на чл. 938 от Румънския граждански закон
регламентира кога е налице добросъвестност. Добросъвестен е притежателят, който
не е бил запознат и според обстоятелствата не е трябвало да се запознае с
липсата на право на собственост на отчуждителя. В настоящия случай от събраните
доказателства следва изводът, че Ц. К., действаща като пълномощник на П. Й. Г.
е била запозната, че не е съществувало право на собственост у прехвърлитяла Б. Ч. П., тъй като същият не представя договор за
покупко-продажба, сключен в писмена форма, съдържащ подписите на страните,
което е изискване за валидност на прехвърлителната сделка отнасяща се до лекия
автомобил по румънското законодателство, а представя само фактура, която не
доказва наличието на договор по силата на който на П. да е прехвърлено правото
на собственост върху лекия автомобил. Освен това и според обстоятелствата
същата е трябвало да се запознае, тъй като в случая важи римския принцип „Ignorantia legis neminem excusat“ или че
"непознаването на закона не извинява никого". С оглед гореизложения
правен анализ следва, че е опровергано наличието на добросъвестност у П. Й. Г.,
действащ чрез Ц. К., поради което по отношение на него не може да намери
приложение нормата на чл. 937 от Румънския граждански кодекс, от което следва,
че същият не е придобил лек автомобил „Ф. П.“, с номер на шаси ** и сериен
номер на двигател № ** на оригинерно основание по силата на приложимото
румънско законодателство.
По отношение
на покупко-продажбата на процесното МПС, извършена на 26.08.2011 г. със страни П. Й. Г., действащ чрез
пълномощника си Ц. К. като продавач и П.К.И. като купувач, извършена в град
Добрич с нотариална заверка на подписите, удостоверена от нотариус Ю. Д. К., с
район на действие Районен съд, град Добрич, приложимо е българското
законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ЗЗД с договора за
продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една
вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. От
тази норма следва правният извод, че покупко-продажбата представлява
консенсуален договор, който се смята сключен от постигане на съгласието. По
отношение прехвърлянето на моторни превозни средства е предвидено допълнително
условие относно валидността на прехвърлителната сделка, разписано в
разпоредбата на чл. 144, ал.2 ЗДвП, която гласи, че при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени. В настоящия случай видно от представените от Областна
дирекция на МВР, град Добрич, сектор „П. П.“ документи е, че процесният лек
автомобил „Ф. П.“, с номер на шаси ** и сериен номер на двигател № ** е
регистриран на територията на Република България на 25.08.2011 г. С оглед на
това следва, че спрямо договорът за покупко-продажба сключен на следващия ден
26.08.2011 г. е било валидно изискването за наличието на нотариална заверка на
подписите на страните по покупко-продажбата. Сключеният договор от 26.08.2011
г. е валиден такъв. За да настъпи вещно прехвърлителният ефект по същия следва
продавачът да е бил собственик на продаваната вещ. На основание достигнатите
правни изводи, че П. Й. Г., действащ чрез пълномощника си Ц. К. не е придобил
собствеността върху лек автомобил „Ф. П.“, с номер на шаси ** и сериен
номер на двигател № ** нито на деривативно, нито на оригинерно основание,
следва и изводът, че със сключения договор за покупко-продажба от 26.08.2011 г.
Г. не е прехвърлил правото на собственост върху процесната движима вещ на П.К.И.,
поради което и последната не е станал негов собственик въз основа на сключения
договор за покупко-продажба от 26.08.2011 г.
С нормата на чл. 78, ал.
1 от ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно
основание на правото на собственост /и ограничено вещно право/ върху движима
вещ при наличието на следните предпоставки: придобиването на владението върху
вещта да е по възмезден начин, да е на правно основание и добросъвестност на
придобилия владението /незнание, че праводателят му не е собственик/.
Изключение от тази норма е въведено за движимите вещи, за прехвърлянето на чиято
собственост се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписа. В чл. 78, ал.
2 от ЗС е налице още едно изключение от правилото на горното
придобивно основание - открадната или изгубена вещ не става собственост на
добросъвестния владелец /макар и при наличието на другите предпоставки на
нормата/ в продължение на 3 години.
В настоящия случай П.К.И. не е
придобила процесната вещ и на основание чл. 78 ЗС, тъй като съобразно ал. 1 е
изключено придобиването на собствеността на това оригинерно основание върху леките
автомобили, за които при прехвърлянето се изисква нотариална заверка на
подписите. Член 78, ал.1 съдържа изрично изключение от правилото за
придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити
възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се
изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С това изключение
противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния
владелец, придобил владението от несобственик се решава в полза на собственика
съобразно принципа "Nеmo dat
quod non habet", или "никой не може да даде това, което няма". В този
смисъл е и решение № 254/10.01.2012 г. по гр.д. № 1119/2010 г. на ІІ г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове. Движима вещ, за
чието прехвърляне се изисква посочената квалифицирана форма, може да се
придобие само при хипотезата на чл. 80, ал.
1 от ЗС - с непрекъснато владение от 5 години /освен ако
владението е придобито чрез престъпление - ал. 2/. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 66/18.07.2016 г. по гр.д. №
5967/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС. Следователно П.К.И. не е придобила процесната
вещ на оригинерно основание, разписано в разпоредбата на чл. 78 ЗС. В срока за
отговор не се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от гореизложеното,
следва че наведените във въззивната жалба
доводи именно относно това, че „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** не са загубвали собственическите
си права, както и че И. не притежава права, които биха могли да бъдат
противопоставени на дружеството по отношение притежаваната от тях собственост „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** върху процесния автомобил се явяват основателни. Предявеният от „П. Л. Р.“
АД, ЕИК ** ревандикационен иск с правна квалификация, чл. 108 ЗС се явява
доказан, поради което подлежи на уважаване. На основание чл. 271, ал.1 ГПК и
достигнатите различни правни изводи от настоящата инстанция с тези формирани от
състав на Районен съд, град Добрич, постановеното решение
№ 1082/31.10.2016 г. по гр.д. № 3412/2015 г. по описа на Районен съд, град
Добрич подлежи на отмяна като следва да бъде постановено друго, с което се
признае за установено по отношение на П.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, че „П.
Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление Р. Р., град Б., шосе „П.
Т.“ № * (сграда на П.), В., област И. е собственик на лек автомобил „Ф. П.“ с
рег.№ **, с номер на шаси ** /с предходен румънски рег. № **/, придобит на
основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № ** от
11.10.2007г. с продавач „П. Р.“ при посредничеството на „К. М.“ ООД, и се осъди
И. да му предаде владението върху същия.
С оглед уважаването на
главния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, по иска с правна квалификация чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността на вещта в
размер на 5000 лева /увеличен на 9600 лева, прието с протоколно определение 25.03.2016
г./ в случай, че същата липсва /предявен евентуално спрямо иска за предаване
владението на вещта/, настоящата инстанция възприема
следното становище: Вещта, предмет на
делото, е при ответника, което се установи от доказателствата и следва да бъде
върната в резултат на успешно проведения иск по чл. 108 ЗС, налага се извод, че не се е сбъднала
предпоставката за разглеждане на евентуално предявения иск по чл. 57, ал.2 ЗЗД, поради което и същият не
следва да бъде разглеждан.
На основание чл. 272, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе по въведените в условията на
евентуалност от П.К.И. ЕГН ********** възражения за задържане на вещта до
заплащане на необходими разноски, направени след 15.04.2015 г. във връзка с
процесния автомобил, а именно:
- 180 лева - разходи за
ключарски услуги, извършени при предаването и получаването на автомобила по ИД
№ **, които били необходими за отключването му при запазване целостта и
здравината на купето при принудително отваряне поради неработещи/клеясали
системи за отключване (Фактура №**/15.04.2015 г. от ЕТ „С. - С.Р.);
-833,33 лева - разходи за
смяна на деформирани гуми и оборудване на автомобила с нови гуми, необходими за
поддържане на техническо състояние за безопасно управление на МПС (Фактура №**/28.04.2015г.
на „М." ЕООД);
- 4914,23 лева - разходи за
привеждане на автомобила в техническа изправност (Проформа - фактура №**/22.04.2015г.
на „Е. К." ООД);
- 630 лева - разходи за
автобояджийски услуги за възстановяване на боя и лаково покритие (Фактура №*/05.06.2015г.
на ДЗЗД „А.“ Добрич);
- 356,90 лева - заплатен
местен данък за превозни средства по ЗМДТ, от които за 2012г. заплатен целия
дължим размер от 237,39 лева и за 2013г. заплатена първа годишна вноска в
размер на 118,96 лева (внесени по бюджета на О. Добрич).
Въззивната инстанция от фактическа
страна, приема следното:
Като писмени доказателства
по делото са приети следните фактури: Фактура №**/15.04.2015 г. обективираща
заплащането на ключарски услуги за отключването на процесния лек автомобил, по
която е заплатена сумата от 180 лева; Фактура №**/28.04.2015г. установяваща
заплащането на 4 броя нови гуми на стойност 1000 лева; проформа фактура №**/22.04.2015г.,
от която е видно, че е заплатена сумата от 4914,23 лева относно закупуването на
комплект зъбен ремък; ремък пистов; филтър маслен; филтър горивен; филтър
въздушен; водна помпа; филтър купе с активен въглен; масло за двигател; обтяжна
ролка, пистов ремък; 4 броя помпа дюза; спирачен диск – 4 броя, накладки 2
броя, горивна помпа и комплект маншон; Фактура №*/05.06.2015г. на ДЗЗД „А.“
Добрич установяваща заплащането на сумата от 630 лева за извършване на
автобоядисване по възстановяване на боя и лаково покритие на процесния
автомобил.
От справка от О. Добрич,
дирекция „Местни данъци и такси“ е предоставена информация за заплатените и
неплатените данъци относно процесния лек автомобил от страна на П.К.И.. За 2012
г. са заплатени две вноски по 118.97 лева или общо 237,94 лева и лихви върху
тези вноски в общ размер на 76,51 лева. За 2013 г. е заплатила само част от
първата дължима вноска в размер на 24,57 лева, а за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
дължимите данъци не са заплащани.
Допусната и приета в
първоинстанционното производство е съдебна автотехническа и ценова експертиза
от чието заключение се установява, че към месец април 2015 г. пазарната
стойност на оборудването на лекия автомобил с 4 броя нови гуми е 1000 лева; на
възстановяването на лаковото покритие по купето на лекия автомобил 630 лева; на
детайлите за подмяна, профилактика, ремонт и вложен труд, свързан с тяхната
смяна и извършена профилактика – 5 455,48 лева. Посочва още, че общата
стойност на всички ремонтни дейности по лекият автомобил с цел привеждането му
в техническа изправност и състояние годно за експлоатация по предназначение е в
размер на 7257,48 лева. При разпита на вещото лице в с.з. същият посочва, че
категорично необходими за смяна са били четирите гуми, а освен това с оглед
дългия престой на автомобила без експлоатация задължително е смяната на масла,
филтри, зъбен ремък, гумени детайли. Заявява, че експертизата се различава от
проформа фактурата по отношение на накладките, тъй като те са такива детайли,
които не могат да променят своята годност за експлоатация след предстой от 3
години.
Пред първоинстанционния съд
са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я. Н. Я. и КР.ир И.
К., последния баща на П.К.И..
От показанията на първия
свидетел се установява, че е присъствал на предаването на автомобила, който е
бил покрит с прах, гумите – деформирани от тежестта, но интериора на купето е
бил запазен. Посочва, че при направения опит да се запали автомобила, същият
веднага е запалил, но след това започнал да не поддържа обороти, след което
изгаснал и в последствие е отказал да запали, тъй като акумулаторът е бил
напълно изтощен. Твърди, че автомобилът е бил покрит с прах, но не са се
виждали люспи от боя, корозия по калниците, тъй като това се виждало дори и
автомобилът да е покрит с прах.
От показанията на свидетеля
КР.ир И. К. се установява, че същият е присъствал през цялото време и е
контролирал извършването на ремонта на автомобила и той, а не дъщеря му е
заплащал всички разходи относно ремонтните дейности по автомобила. Заявява, че
лично е поръчал части в магазин „Е.“, тъй като много неща са се сменили по
колата. По време на разпита му съдът е констатирал, че същият си служи с
проформа фактура – оферта от „Е.“ и фактура от „Е.“, както и фактура от
05.06.2015 г., издадена от „А.“, град Добрич. В показанията си посочва, че той
е давал средствата за извършваните разходи.
Въззивната
инстанция с оглед установената по-горе фактическа обстановка, възприема следното
от правна страна:
Наведените възражения за заплащане на направените
необходими разноски и за признаване право на задържане до заплащане на
извършените необходими разноски относно процесната вещ са с правна
квалификация чл. 72, ал.2 и ал. 3 ЗС, съгласно които разпоредби добросъвестният
владелец може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил
за запазване на вещта като до заплащане на разноските, той има право да задържи
вещта.
Независимо от достигнатите по-горе изводи, че П.К.И.
не е придобила вещта на специално предвиденото в разпоредбата на чл. 78 ЗС
оригинерно основание, това не опровергава правния извод, че същата се явява
добросъвестен владелец на процесния автомобил по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС.
Владее вещта на правно основание годно да я направи собственик – сключения
договор за покупко-продажба от 26.08.2011 г. с нотариална заверка на подписите,
без да знае че праводателят й П. Й. Г. не е собственик. Следователно същата има
право да претендира заплащането на необходимите разноски както и да претендира
право на задържане върху вещта до заплащането им, аргумент от чл. 72, ал.2 и 3
ЗС.
Необходими са тези
разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или
са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва
да е налице обективна наложителност за извършването им. Това
са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотратяване
намаляването на стойността на вещта.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно съдебно
автотехническата и оценителна експертиза и представените фактури настоящата
инстанция счита, че разходите за подмяна на четири гуми на стойност 1000 лева,
на ремонта по възстановяването на лаковото покритие на стойност 630 лева и на
вложените при ремонта материали /зъбен ремък; ремък пистов; филтър маслен,
филтър горивен, филтър въздушен, водна помпа, филтър купе с активен въглен,
масло за двигател, обтяжна ролка пистов ремък, помпа дюза, спирачен диск преден
и заден, помпа горивна, маншон/ на стойност 4668,89 лева представляват
извършени необходими разходи във връзка със запазването и използването на
движимата вещ.
Не
представляват необходими разходи запазили вещта от погиване или повреда или
такива представляващи условие за нейното използване, тези извършени за
закупуването на накладки, който извод настоящата инстанция прави съобразно
приетата по делото съдебно автотехническа експертиза и въз основа на разпита на
вещото лице в с.з., при който същият заявява, че накладките са такива
детайли, които не могат да променят своята годност за експлоатация след
предстой от 3 години.
Не са и
необходими разходите, представляващи заплатен данък за цялата 2012 г. и за
първата част от 2013 г., тъй като същите не съставляват разход, свързан със
запазването на вещта или нейното използване, тъй като при неплащането на този
данък не се спира от движение лекия автомобил, а само се налага глоба на
задълженото лице, аргумент от чл. 127, ал.1 ЗМДТ.
Въпреки достигнатите изводи за наличието на извършени
необходими разходи във връзка с процесния автомобил, заявената претенция за
заплащането им и признаване право на задържане на вещта до удовлетворяване на
претенцията, следва да бъде оставена без уважение, тъй като от показанията на КР.ир
И. К. /баща на П.И./ се установява, че той, а не дъщеря му е заплащал всички
разходи относно ремонтните дейности по автомобила. Посочва, че той е давал средствата
за извършваните разходи. Настоящата инстанция цени тези показания като
достоверни и непротиворечиви. С оглед на изложеното следва, че не П.К.И. е
заплатила извършените необходими разноски, а нейният баща, поради което
последния има право да претендира възстановяването им от „П. Л. Р.“
АД, ЕИК **, а не П.К.И., поради което възражението за заплащане на направените
разноски се явява неоснователно. Неоснователността на последното води до извод,
че и възражението за признаване право на задържане на процесната вещ до
заплащането им се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Правото на задържане
представлява правомощие на добросъвестния владелец, обезпечаващо правото му да
получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за извършените подобрения,
респ. необходими разноски, като отправи до съда искане предаването на
владението да бъде обусловено, т. е. да бъде поставено в зависимост от
изпълнението на задължението за изплащане на това обезщетение. Това право има
акцесорен характер - то съществува само и доколкото съществува правото на
обезщетение за подобренията, респ. за необходими разноски и се намира в пълна
зависимост от основателността на вземането, което обезпечава, поради което и
неговото предявяване задължава съда да се произнесе само ако приеме, че
претенцията му за присъждане на обезщетение за извършените подобрения, респ.
необходими разноски при добросъвестно владение е основателна, т. е. да
постанови условен диспозитив, осъждайки ответника да предаде на ищеца
владението на вещта при условие, че ищецът му заплати претендираното
обезщетение. Възражението, с което се упражнява правото на задържане по
естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само ако уважи
предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск, признавайки при
това на ответника качеството добросъвестен владелец или приравнен на него
недобросъвестен владелец по отношение на който съществува право на обезщетение.
Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме,
че извършилият подобренията ответник не е добросъвестен или приравнен на него
недобросъвестен владелец, респективно, че не съществува правото на обезщетение
за подобренията и за необходими разноски при добросъвестно владение, той не се
произнася с изричен диспозитив по заявеното чрез възражение право на задържане.
В този смисъл решение № 93 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I
г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Липсата на изричен диспозитив по отношение на искането за признаване
право на задържане не препятства проверката на правилността на постановеното
решение и в тази част, в случай на обжалване.
По отношение
на разноските:
Искане
за присъждане на същите е направено и от двете страни в производството. С оглед
крайния изход на настоящия спор право на присъждане на сторените разноски има
само „П.
Л. Р.“ АД, ЕИК **. На последния следва да му бъдат присъдени сторените
разноски, извършени и за двете съдебни инстанции. Пред Районен съд, град Добрич
същите са в общ размер на 3574,01 лева, включващи сумата от 384 лева,
представляващи заплатена държавна такса; сумата от 150 лева - депозит за вещо
лице и 3040,01 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат. Пред Окръжен
съд, град Добрич извършените разноски възлизат на 1212 лева, от които 192 лева,
заплатена държавна такса и 1020 лева – възнаграждение за един адвокат. С оглед
гореизложеното сторените от „П. Л. Р.“ АД, ЕИК ** разноски за двете съдебни инстанция
са в общ размер на 4786,01 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на П.К.И.,
на основание чл. 78 ГПК.
С оглед цената на иска и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, постановеното решение
от състав на Окръжен съд, град Добрич подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, град София в едномесечен срок от съобщаването му на страните по
реда на чл. 280 ГПК.
Водим
от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1082/31.10.2016 г. по гр.д. № 3412/2015 г. по описа на Районен съд,
град Добрич, включително и в частта за присъдените разноски КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по отношение на П.К.И.
ЕГН **********, с адрес ***, че „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление Р. Р., град Б., шосе „П. Т.“ № * (сграда на П.), В., област И. е
собственик на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ **, с номер на шаси ** /с предходен
румънски рег. № **/, придобит на основание договор за покупко-продажба,
обективиран във фактура № ** от 11.10.2007г. с продавач „П. Р.“ при посредничеството
на „К. М.“ ООД
ОСЪЖДА
на основание чл. 108 ЗС П.К.И. ЕГН **********, с адрес *** да предаде на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление Р. Р., град Б., шосе „П. Т.“ № 2 (сграда на П.), В., област И. владението върху лек автомобил „Ф. П.“
с рег.№ **, с номер на шаси ** /с предходен румънски рег. № **/
ОСЪЖДА
П.К.И.
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „П. Л. Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление Р. Р., град Б.,
шосе „П. Т.“ № 2 (сграда на П.), В., област И. сумата от 4786,01 лева, представляващи сторени съдебни разноски
пред Районен съд, град Добрич по гр.д. № 3412/2015 г. и пред Окръжен съд, град
Добрич по в.гр.д. № 30/2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, град София по реда на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.