и за да се произнесе, взе предвид следното: При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното: Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Райчо Тодоров Капсъзов от гр.Момчилград, подадена чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 164 от 22.12.2010 г. по гр.д.№ 413/2010 г. на Момчилградския районен съд, постановено по предявен иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение. От материалите по цитираното гр.д.№ 413/2010 г. на Момчилградския районен съд се установява, че на 14.07.2010 г. ищецът е предявил пред Административен съд – Кърджали иск срещу Община Момчилград за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител. В исковата си молба ищецът е твърдял, че с влязло в сила решение на компетентния административен съд е била отменена заповед № 21/10.04.2008 г. на кмета на Община Момчилград, с която е било прекратено служебното му правоотношение с общината. От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 64 от 30.06.2009 г. по адм.д.№ 79/2009 г. Административен съд – Кърджали е отменил заповед № 21/10.04.2008 г. на кмета на Община Момчилград, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Райчо Тодоров Капсъзов. С решение № 4042 от 25.03.2010 г. по адм.д.№ 10639/2009 г. Върховният административен съд на Република България е оставил в сила решение № 64 от 30.06.2009 г., постановено по адм.д.№ 79/2009 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С определение № 87 от 30.07.2010 г. постановено в закрито заседание по адм.д.№ 124/2010 г., Административен съд – Кърджали е изпратил предявения от Райчо Тодоров Капсъзов срещу Община Момчилград иск за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, на Районен съд – Кърджали, като е прекратил производството по адм.д.№ 124/2010 г. по описа на Административен съд – Кърджали в тази му част. Въз основа на горното, по така предявения от Райчо Тодоров Капсъзов срещу Община Момчилград иск за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, Кърджалийският районен съд е образувал гр.д.№ 1301/2010 г. С определение № 3651, постановено в закрито заседание на 01.11.2010 г. по гр.д.№ 1301/2010 г., Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Момчилград, като е приел, че страните са от гр.Момчилград и че се касае за трудов спор с място на изпълнение на трудовото задължение – гр.Момчилград. Въз основа на горното, Момчилградският районен съд е образувал гр.д.№ 413/ 2010 г. и е разгледал предявения иск по реда на Глава двадесет и пета от ГПК – „Бързо производство”, като е постановил по съществото на спора решение № 164 от 22.12.2010 г., което се обжалва с цитираната по – горе въззивна жалба. От гореизложеното е видно, че се касае за предявен иск, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно чл. 125 от Закона за държавния служител, имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. До влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс в частта му за съдебното обжалване - 1.03.2007 г., Законът за държавния служител регламентира процесуалния ред за уреждане на споровете за обезщетения след отмяна на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение, и компетентен да разгледа спора бе гражданският съд по общия исков ред. С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разгледа същите е административният съд по реда на кодекса. Разпоредбата на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод неправомерно развитие на административни правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетение. Въз основа на специалната норма на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на административните съдилища. В горния смисъл е и съдебната практика – определение № 15 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 13/2010 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 138 от 24.09.2008 г. на ВАС по адм.д.№ 118/2008 г., 5-членен с-в; определение № 140 от 24.09.2008 г. на ВАС по адм.д.№ 132/2008 г., 5-членен с-в; определение № 7241 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм.д.№ 6921/2009 г., V о.; определение № 439 от 16.12.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1986/2008 г., ІІІ г.о., ГК; решение № 6377 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 12895/2009 г., ІІІ о. С други думи, настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая не е компетентен да разгледа процесния спор, като предявената от Райчо Тодоров Капсъзов срещу Община Момчилград искова претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, е подсъдна на административния съд на основание чл.128, ал.1, т.5 от АПК. Налице е спор за подсъдност между общите и административните съдилища, който на основание чл.135, ал.4 от АПК следва да бъде решен от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. Що се касае до постановеното по делото решение, същото се явява нищожно, тъй като е постановено извън правораздавателната власт на съда, в случая – на Момчилградския районен съд, който не е компетентен, доколкото, процесния иск е изключен от разглеждане по общия исков ред и е подведомствен на съответния административен съд. Ето защо следва да се прогласи нищожността на постановеното по делото решение, а настоящото дело следва да се прекрати и да се изпрати на Върховния касационен съд на Република България за формиране на състав по чл.135, ал.4 от АПК и определяне на подсъдността. Водим от изложеното и на основание чл.135, ал.5 във връзка с чл.135, ал.4 от АПК и чл.135, ал.7 от АПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 164 от 22.12.2010 г. по гр.д.№ 413 по описа за 2010 г. на Момчилградския районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. № 70/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, като ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд на Република България за формиране на състав по чл.135, ал.4 от АПК и определяне на подсъдността. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|