Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
Стара Загора, 20.02.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 330 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Б.Е.М., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника
му адв. П.К. ***, против Решение № 421 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 2898/
2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно
и законосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-001881 от 04.05.2023г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция” в Областна дирекция на МВР – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на
вмененото му нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съотв.
при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания
досежно тяхното съдържание. Твърди, че направените от наказващия орган фактически констатации са
неверни, неточни и непълни, което обуславя извод за недоказаност на
административното обвинение. По подробно изложени съображения е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 23-1228-001881 от 04.05.2023г. на Началник група в сектор „ПП“ в
ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция” в Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в
представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа че въз основа на събраните по делото доказателства
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното Наказателно постановление № 23-1228-001881
от 04.05.2023г. и наложеното на Б.М. административно наказание за извършеното
нарушение по ЗДвП, като не са налице твърдените от жалбоподателя касационни
основания за отмяна на съдебния акт, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалба на Б.Е.М. ***, против Наказателно
постановление (НП) № 23-1228-001881 от 04.05.2023г., издадено от Началник група
в сектор „Пътна полиция” в Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
АД бл. № 344490 от 30.03.2023г., на Б.М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.11.2022г., около 09.39ч,
в гр. Стара Загора, по ул. „Ген. Столетов“ в посока запад – изток, Б.М. управлява
лек автомобил с рег. № *******, собственост на М.И.И., като на кръстовището с
ул. „Княз Ал. Батенберг“ навлиза и преминава на неразрешен червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим. Посочено е в НП, че АУАН е съставен на
основание чл.40, ал.4 от ЗАНН във връзка официален документ – писмо изх. №
10-11-773/ 20.01.2023г. по описа на Община Стара Загора, като видеозаписът е
показан и видян от нарушителя. Нарушителят е установен на 16.03.2023г. с подадена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в
ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административнонаказателното
обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършеното от Б.М. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
като основание за налагане на административно наказание по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП в предвидения от закона размер.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от Б.М. нарушение
по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено
обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени законово
установените формални изисквания досежно неговото съдържание, като
изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на
деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и
правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. Действително,
по аргумент от разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган има задължение да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Но не намира нормативно основание твърдението на жалбоподателя,
че АНО има задължение да изложи мотиви в НП по какви съображения е приел
подаденото от нарушителя възражение за неоснователно, като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Нито разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито друга законова норма, регламентират излагането на
мотиви за извършената преценка на възражението срещу съставения АУАН, като
елемент от задължителното съдържание на НП. А и в случая от доказателствата по
административнонаказателната преписка се установява, че по подаденото от Б.М.
възражение срещу съставения АУАН серия АД бл. № 344490 от 30.03.2023г., е била
извършена проверка, приключила с изготвена справка от Началник група КПДГПА, за
резултатите от която проверка Б.М. е уведомен с писмо УРИ 122800-17881/
12.05.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“.
По аргумент от чл.
26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА,
„предложението” не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната
норма, поради което и непосочването правилото по кое „предложение” на чл.6, т.1
от ЗДвП Б.М. е нарушил, не може да обуслови извод за формална /процесуална/
незаконосъобразност на наказателното постановление. Неоснователно е и
възражението на касатора за непълнота при формулираното административнонаказателното обвинение от
правна страна поради, непосочването като нарушена на разпоредбата на чл.31,
ал.7, т.1 от ППЗДвП. Административното
задължение, за неизпълнението на което е санкциониран водачът като участник в
движението – да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, е
регламентирано в чл.6, т.1 от ЗДвП, като непосочването като нарушена на нормата
на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП (определяща значението на червената
светлина на светофарната уредба), не представлява процесуално нарушение,
още по-малко засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво
точно нарушение му е вменено. Очевидно несъстоятелно е възражението на
жалбоподателя, че като водач на МПС за него е налице неяснота за вмененото му
задължение като участник в движението, да не преминава при червен сигнал на
светофарната уредба.
Действително неправилно наказващият
орган е приел и посочил в наказателното постановление, че АУАН е съставен на
основание чл.40, ал.4 от ЗАНН - писмо
изх. № 10-11-773/ 20.01.2023г. на Кмета на Община Стара Загора не представлява официален
документ, установяващ извършването на нарушението. Съответно АУАН е съставен и
подписан само в присъствието на един свидетел – Т.Г.Т., който е свидетел при
съставянето на акта. Другият посочен в АУАН свидетел – Д.Д.В.– Началник отдел
„Градска мобилност“ в Община Стара Загора, който се явява свидетел при
установяването на нарушението при извършения от това длъжностно лице преглед на
записите от системата за трафик контрол на Община Стара Загора, не е присъствал
при съставянето на АУАН, нито го е подписал. Въпросът е дали в случая
неспазените изисквания при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение по чл.40, ал.1, съотв. по чл.40,
ал.3 от ЗАНН, релевират допуснато съществено процесуално нарушение при
образуването на административнонаказателното производство. Константна е
съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно, когато в резултат на конкретното
нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако
недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или
правна квалификация на деянието или
съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното
производство. Подписването на
АУАН само от единия посочен в акта свидетел, не е нарушение, по аргумент от
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Неприсъствието при съставянето на АУАН на другия посочен в
акта свидетел - Д.Д.В., също не релевира допуснато съществено нарушение при
съставянето на АУАН, което обективно да е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя или до фактическа и правна необоснованост
на повдигнатото с АУАН обвинение – по преписката е налично писмено сведение от св.
Д. В. относно установеното от него нарушение и начина на установяване на
установяване на нарушението. С оглед което съдът приема за неоснователно
възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН, опорочаващи образуването на
административнонаказателното производство и представляващи абсолютно основание
за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.
Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Б.М. по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.5, т.1 във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП. Този извод е
направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното
решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото доказателства, като е
приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се
потвърждава по категоричен начин. Противно на твърденията на касатора,
въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал. В протокола от проведеното съдебно заседание е
удостоверено предявяването на диска с видеозаписа, възпроизвеждането му на
компютъра в съдебната зала и показването му на монитора, като възраженията на
касатора за липсата на извършени такива процесуални действия от съда, се явяват
недоказани и неоснователни. От събраните
във въззивното съдебно производство доказателства еднозначно и
непротиворечиво се установява фактът на управление на лек автомобил с рег. № *******
на посочените в НП дата, час и място от санкционираното лице Б.М. и извършеното
от него нарушение - навлизане и преминаване на кръстовището на ул. „Княз Ал.
Батенберг“ с ул. „Генерал Столетов” на неразрешен червен сигнал на светофарната
уредба. С оглед на което и противно на твърденията на касатора, наказващият
орган при условията на пълно главно доказване е установил и доказал наличието
на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти
и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност за
извършеното от Б.М. нарушение по ЗДвП.
Ето защо обосновано от гл.т. на
доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е
приел, че Б.М. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП.
Отнемането на контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР не представлява самостоятелна
санкция (административно наказание), нито принудителна нито административна
мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
информационно-статистическа (за контролните органи) и предупредителна (по
отношение на водачите на МПС) функция. Ето защо изложените от касационния жалбоподател
в тази връзка доводи не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1
във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Б.Е.М. следва да бъде осъден да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Претенцията
на ответника за възлагане в тежест на
жалбоподателя заплащането на юрисконсултско възнаграждение и за производството
пред РС – Стара Загора, не е била своевременно заявена, поради което и правото
по чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗАНН за тази съдебна инстанция, се явява
преклудирано, а и във въззивното съдебно производство правна защита и
процесуално представителство от юрисконсулт не са били осъществени.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 421 от
01.11.2023г., постановено по АНД № 2898/ 2023г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-001881 от
04.05.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” в Областна
дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Б.Е.М., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата от 100лв (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.