Решение по дело №1531/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

                       Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

                                            гр.Б.С., 11.07.2019 год.

 

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на  11 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря  Т. Т., като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д. № 1531/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. п.к.1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., срещу Х.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1409/2018 г. по описа на РС- Бяла С., за сумата от 1497,36лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12059245/09.12.2015г., за сумата от 91,67лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 11.04.2018г., за сумата от 76,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 29.10.2018г., до окончателното ѝ заплащане. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски по заповедното и исковото производство.

В исковата молба се сочи, че дружеството е универсален правоприемник на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

Ищецът твърди, че между заличения търговец и ответницата бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12059245/09.12.2015г., съгласно който Х.П.С. дала съгласието си, освен усвоеният кредит по този контракт, да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 13.05.2016 г. заемополучателката активирала предоставената й от дружеството кредитна карта № CARD-12062463 с максимален кредитен лимит от 1 500 лв. Сумата представлява револвиращ потребителски кредит, който усвояван посредством всякакви трансакции-теглене в брой от банкомати АТМ,плащания, чрез терминални устройства и др. Върху използваната сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване, съгласно определения годишен лихвен процент. Според чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателят възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017 г., когато е последното му плащане по нея, при баланс в размер на минус 1 589,03 лв. Това принудило кредиторът да блокира използването на платежния инструмент. Въпреки многократните покани до длъжника да погаси сумата, плащане не последвало. Сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, от кредитополучателката била използвана главница от 1497,36 лв. Дължима била и договорна лихва от  91,67 лв., относима към периода 01.09.2017 г. (първа пропусната вноска) до 11.04.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение). Счита, че за времето 11.04.2018 г.-11.10.2018 г. заемополучателката трябва да заплати и лихва за забава в размер на 76,42 лв.

        ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ – чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е сключвал процесния договор. Поддържа, че не е подписвала никакви документи. Посочва, че е получил кредитната карта. Същият се явява лично в с.з и заявява, че кредитна карта й била изпратена по пощата. Не е подписвала такъв договор. Сумите е усвоявала с уговорката да внася вноски по 60.00лв. месечно, но след това те променили таксата на 120.00лв., като не е съгласна с размера на тази такса.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните съгласно наведените от тях доводи и твърдения, с всички доказателствени средства по ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1409/2018 г.  по описана РС-Б.С.. Допусната и изслушана е ССЕ, което заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на  доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1409/2018г. по описа на БСлРС срещу длъжника Х.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите от 1497,36 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12059245, възнаградителна лихва в размер на 91,67 лв. за периода от 01.09.2017г. до 11.04.2018г., мораторна лихва в размер на 76,42 лв. за периода от от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 33.31 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. С уточнение по заявлението, че се касае до активирана на 13.05.2016 г. кредитна карта MasterCard с кредитен лимит от 1 500 лв., за предоставянето на която между страните било постигнато съгласие при сключването на договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-12059245. В предвидения в закона срок Х.П.С. е направила възражение, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената срещу нея заповед, като не е съгласна със споменатата сума и картата й е блокирана.

Видно от доказателствата на л.8-л.13 от дело, ищецът е универсален правоприемник на ”БНП Париба Лични финанси” ЕАД.

По делото няма спор относно обстоятелството, че на 09.12.2015 г. между заличеният търговец и ответницата бил сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12059245, съгласно който Х.П.С. дала съгласието си, освен усвоеният кредит по него  контракт, да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.-чл.12. В тази разпоредба е казано, че всички задължения, свързани с ползването на платежния инструмент, ще възникнат само след активирането му. Според чл.14, всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, представлява усвояване по договор за револвиращ потребителски кредит. В чл.15 е посочено, че контрактът е безсрочен и не се влияе от срока на валидност на платежния инструмент. Съгласно чл.16, за ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по т.21 от договора и кредиторът може да преразглежда техните стойности всеки месец (чл.19) със  задължение да обяви промените на интернет страницата си. Всяка трансакция от кредитополучателя след изнасяне на информацията, се третира като съгласие с новите условия. В чл.21 е посочено, че приложението се явява неразделна част от договора и следва да съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, и ще бъде връчено на заемополучателя заедно с платежния инструмент. Според чл.20, кредиторът има право да блокира кредитната карта при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. В случай, че не последва престиране на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, се прилага разпоредбата на чл.3. В нея е казано, че при забава, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

В чл.24 е посочено, че с подписването на договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на контракта, отпечатани и/или попълнени в същия документ. Декларирано е, че лицето е получило екземпляр  от последния.

Ответницата не оспорва подписите си на всяка страница от цитирания договор.

На 09.12.2015 г. на заемополучателката били връчени сертификат за съгласие за застраховка и Общи условия към основния договор, както и Общи условия за застрахователна програма ”Защита на плащанията по кредитни карти” (л.20-л.27).

Представено е Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12059245, в което е посочено, че на Х.П.С. се предоставя MasterCard-13062463 с лимит от 1500 лв., при годишна лихва и такси за ползване, посочени в този документ. В чл.10 и чл.11 е въведен по-голям срок на просрочие, даващ право на кредитора да блокира кредитната карта. В чл.12 е казано как се уведомява кредитополучателят за извършените от него месечни трансакции, като погасяването на задълженията трябва да се осъществи до 1-во число на следващия месец. В чл.17 са визирани параметрите на револвиращия кредит досежно лихвен процент, ГПР, такси и др. Годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %, като сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина, кредитора се е задължил да издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15 – то число на месеца, като ответницата се е задължила да върне взетата сума с лихвите на месечни погасителни вноски дължими до 1 – во число на месеца, следващ издаването на извлечението, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен кредитен лимит до 1000 лв. и 120 лв. при усвоен кредитен лимит до 2000 лв. Документът е подписан  от представител на търговеца.

На 12.05.2016 г. на ответницата били връчени документи 13062463, изпратени от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” (л.34).

По делото няма спор, че на 13.05.2016 г. ответницата е активирала предоставената й от кредитодателя карта № CARD-13062463 с максимален кредитен лимит от 1 500 лв.

Ищецът сочи, че последното редовно обслужване на кредитната карта е станало на 01.09.2017 г. Видно от извлечението на л.33 от 15.03.2018 г., балансът по сметката към тази дата бил в размер на минус 1 589,03 лв.

По делото няма спор, че кредиторът е блокирал кредитната карта.

От последна покана от БНП ПАРИБА лични финанси, за сумите: главница, договорна лихва и обезщетение за забава или общо сума 1591,54 лв., дължима по Мастъркард CARD-13062463 и от обратна разписка, е видно, че описаната покана за заплащане  в седемдневен срок на посочените суми, с предупреждение за съдебното им събиране, е връчена на длъжницата и изпратена на ищеца на 18.04.2018 г.

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните се установява, че задълженията  на Х.П.С. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж възлизат на 1665.45лв., представляващо: главница в размер на 1497.36лв.,  договорна лихва  в размер на 91.67лв.  за периода от 01.09.2017г. до 11.04.2018г.,  обезщетение за забава в размер на 76.42лв за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г. Задължението е осчетоводено като вещото лице е посочило и по общите условия какви са лимитите за погасителните вноски, лихвения процент, паричните тегления, такси. В счетоводството фигурират документи по задължението. При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-12059245 ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 13.05.2016г. С. е активирала предоставената й от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез  БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България ЕИК *********, кредитна карта CARD – 13062463 с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лева. Усвояването на сумите по револвиращия потребителски кредит става посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални РОS устройства. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Въз основа на това за кредитополучателката е възникнало задължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която е според Общите условия, което зависи от усвоената сума. Видно от справките за извършените преводи и транзакции, кредит с номер CARD – 13062463 е усвоен, като по сметката на Х.П.С. с преводно нареждане е преведена на 13.05.2016 г. сумата от 1000,00 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1   ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответницата да  заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението на ответницата за главница и лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми; както и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Установи се от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12059245 от 09.12.2015г., сертификат № CREX-12059245, Общи условия за застраховка защита на плащанията, приложение към договора CREX-12059245 CARD-13062463, че  между ищеца и ответницата се е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставила на ответницата и кредитополучател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1500,00 лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %, като сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина. Уговорено е също така, че ответницата следва да върне усвоената сума, заедно с лихвата, като заплаща месечни погасителни вноски, до 1 – во число на месеца, следващ издаване на месечно извлечение за осъществените транзакции от ищеца, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен кредитен лимит до 1000 лв. и 120 лв. при усвоен кредитен лимит до 2000 лв. Според чл.9 ал.1 от ЗПК,  договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра–по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в процесния случай тези изисквания са спазени. Действително главното вземане е фиксирано единствено като максимална стойност, но доколкото лимитът на кредитната карта е в много по-нисък размер и ответницата е признала факта, че е усвоила сумата по договора за револвиращ кредит, то съдът приема, че между страните е било постигнато съгласие относно издаването и ползването на платежен инструмент с лимит от 1 500 лв.

Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че усвоената от ответницата сума по кредитна карта Мастъркард CARD-13062463 е в размер 1497,36лв., главница. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза също така, че възнаградителната лихва дължима от ответницата за периода от 01.09.2017г. до 11.04.2018г. е в размер 91,67лв., а размерът на мораторната лихва, дължима за периода 11.04.2018г. до 11.10.2018г. е 76,42 лв.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не е сключвала процесния договор, като поддържа, че не е подписвала никакви документи. В конкретният случай е налице противоречие в твърденията на ответницата, тъй като в с.з. признава, че е получила кредитната карта. Същата се явява лично и заявява, че кредитна карта й била изпратена по пощата. В с.з. на 19.02.2019г. представя получено от нея по пощата писмо за активиране на кредитната карта от 16.05.2016г. Твърди, че е усвоила сумата, като не е съгласна с размера на вноските. Ответницата не оспорва подписите си на всяка страница от цитирания договор CREX-12059245/09.12.2015г. В случая всяка трансакция от кредитополучателя след изнасяне на информацията, се третира като съгласие с новите условия.

По изложените съображения възражението на ответницата следва да се приеме за неоснователно.

С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза размери на задълженията на ответницата, установи се основателност на предявените искове, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските, предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 426,58 лева, за заплатена държавна такса – 126,58 лв., за заплатено възнаграждение за вещо лице – 200 лв. и за възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт – 100 лв. С оглед уважаването на исковете, следва да се осъди ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на ищеца разноски за: заплатена държавна такса в размер на 33.31 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 1409/2018 г.по описа на РС – Бяла С..

Воден от горното, съдът  

 

                                                     Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. п.к.1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., като универсален правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, заличен търговец, сумата от 1497,36 лв., представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-12059245/09.12.2015г., по кредитна карта № CARD-12062463, активирана на 13.05.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 29.10.2018г., до окончателното плащане, сумата от 91,67лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 11.04.2018г., сумата от 76,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 847 от 31.10.2018 г. по ч.гр.дело № 1409/2018 г. по описа на РС- Бяла С..

           ОСЪЖДА Х.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. п.к.1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., сумата от 426,58 лв. - разноски по делото, както и 83,31 лв.- разноски по ч.гр.дело № 1409/2018 г. по описа на РС- Бяла С..

           Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: