Решение по дело №1049/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 82/21.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200178/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на „К. Транс-83“ ЕООД, [населено място], с ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3б, вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение АПИ при МРРБ е осъдена да заплати на „К. Транс-83“ ЕООД сумата от 1260,00 (хиляда двеста и шестдесет) лева.

По естеството си изложените в касационната жалба доводи са касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. С подробно изложени мотиви се оспорва основният извод на въззивния съд, а именно, че към датата на извършване на нарушението – 01.04.2021 г. липсва правна възможност нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционират с издаване на електронен фиш. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а вместо това е заменил приложимия закон със собствено тълкуване на Директива 62/1999/ЕО. Оспорват се като неправилни изводите, че чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не са съобразени с разпоредбата на чл. 9а от Директива 62/1999/ЕО, доколкото с него се нарушава принципа за пропорционалност на наказанието спрямо тежестта на нарушението, с оглед на което е оставил разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП без приложение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението на РС – Девня и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. До настоящата инстанция е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за органа и едновременно с това е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че то надвишава установения за този вид дела минимум. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът в производството, „К. Транс-83“ ЕООД, в представен от неговия процесуален представител писмен отговор оспорва касационната като неоснователна. Намира решението на първостепенния съд за обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Настоява за оставяне в сила решението на РС – Девня. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш /EФ/ № **********, издаден от АПИ срещу „К. Транс-83“ ЕООД в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 01.04.2021г., в 04.48 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „Скания Р 500“ с рег. №********* с технически допустима максимална маса 19 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5 , с обща допустима максимална маса на състава 40 000 кг.за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/според категорията на ППС-нарушение по чл.102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В електронния фиш деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от същия закон на търговското дружество - превозвач е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Във фиша е указано, че търговецът може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева.

Въз основа на събраните доказателства ДРС приел за установена описаната в електронния фиш фактическа обстановка и счел, че така описаното деяние е съставомерно от фактическа и правна страна.

От правна страна ДРС приел, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП електронен фиш не може да се издава, доколкото чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв ред за санкциониране на този вид нарушения, а само за тези по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, т.е. към датата на извършване на нарушението – 01.04.2021 г. нарушението е подлежало на санкция по общия ред на ЗАНН. Приел още, че с издаване на ЕФ са нарушени общите принципи на правото на ЕС, и по-конкретно нарушен е принципът на пропорционалност, тъй като санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП предвиждат санкции в абсолютен размер, без възможност за индивидуализиране на наказанието. Предвид това счел, че следва да остави без приложение разпоредбата, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат, и съответно – следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и споделя правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В допълнение към мотивите на районния съд по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и даденото от Съда на Европейския съюз по дело С – 61/23 тълкуване в постановеното на 21.11.2024 г. решение. Според Съда на ЕС посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно при постановяване на решението си Съдът на ЕС е взел предвид и обстоятелството, че чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е част от система от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е с фиксиран размер. Ето защо доводът на касатора не може да бъде споделен. Изводът на районния съд, че нормата следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз, е правилен и в съответствие с принципите на правото на ЕС.

Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, при правилно установени факти и правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски се явява неоснователна. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие, от който се установяват сторени разноски в размер на 660 лева, с ДДС, които са малко над минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на защитника.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 82/21.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200178/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „К. Транс-83“ ЕООД, [населено място], с ЕИК *********, сума в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.