Р Е Ш Е Н И Е
№ 908
гр.Р, 07.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1029 по описа
за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Д.Т.Д., твърди, че с ответника живели на семейни начала, от което
съжителство се родило детето М Ю., роден на ***г. Когато се запознала с И.Ю.
била на 17 години, още ученичка, като след това завършила средното си
образование и започнала да работи. Отначало живели при бабата на ответника в с.Х,
а след това се преместили в гр.Р на квартира, а през 2007г. забременяла. В
началото на 2008г. И.Ю. заминал за Турция и се установил да живее в гр.И, а
след това ищцата също заминала и заживяла заедно с бащата, сестрата и зет му в
обща квартира. Там се родил и синът им М. През 2010г. тримата с ответника се
върнали в България и отново живели в квартира. След няколко месеца Ю. заминал
първо за Норвегия, а след това в Белгия, където се установил в гр.Г. В началото
на 2012г. ищцата и детето заминали при него. Двамата работели на смени във
фурна, а баща му помагал в отглеждането на детето. Там и проблемите, които
имали ескалирали. Била подложена на психически и физически тормаз, като често
била и бита от ответника. Парите, които изкарвали влагали в обзавеждането на
квартирата си, като искали да спестят пари за да си купят имот в България, но Ю.
се отдал да доста свободен живот, ходел по заведения, употребявал алкохол, не
се прибирал в квартирата, харчел безотговорно от парите им и това създавало
напрежение помежду им, в резултат на което той биел ищцата. Всичко това се
случвало пред очите на детето и бащата на ответника, който обаче бил безсилен
да спре сина си. Ищцата искала да се прибере с детето в България, но ответникът
не разрешавал това. Под предлог, че следвало да смени личните си документи Д.
се върнала с детето в страната, придружена от дядото по бащина линия. В гр.Р се
разбрала с последния, тя да отиде с детето при родителите си, а той да остане
да живее в наетата квартира. На 02.03.2015г. по настояване на дядото по бащина
линия, ищцата и детето преспали в квартирата, а на другия ден отишли при
родителите й. На 03.03.2015г. при разговор по телефона категорично заявила на
ответника, че няма намерение да се връща повече в Белгия и остава да живее с
детето в България. Започнали караници по телефона, заплахи към ищцата, детето и
родителите й. На 12.03.2015г. ответникът около 6 часа обикалял очевидно пиян
около блока й, крещял и се заканвал. Решението на ищцата за раздялата й с И.Ю.
е категорично, тъй като желаела детето да расте в една нормална спокойна
семейна среда, без да присъства на скандали и побоища, да е подсигурено
финансово и при желание да може да се вижда със своите баща и дядо по бащина
линия. Поради това моли съда да постанови решение, с което да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; да
бъде определено местоживеенето на детето да е при майката, а на ответника да бъде
определен режим на лични контакти и отношения със сина му – да го вижда и взема
при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и
10 дни през лятото; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето
в размер на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.127, ал.2 от СК.
Ответникът И.М.Ю. признава исковете майката да упражнява
родителските права по отношение на малолетното дете и местожителството на
последното да бъде определено при нея. Оспорва иска за посочения режим на лични
отношения на бащата с детето, като счита, че същият следва да е по-разширен, а
именно да вижда и взема детето при себе си всеки първи и трети петък от месеца от
18.00 часа до 18.00 часа в неделя, 20 дни през лятото и през официалните и
религиозни празници на ротационен принцип. Оспорва иска за претендираната
издръжка над размера от 100.00 лева, като твърди, че към момента няма постоянна
работа и доходи и не разполага с имущество.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1353/13.08.2009г. на Община – гр.Р,
детето М Ю. е роден на ***г. в гр.И, Република Турция, от майка Д.Т.Д. и баща И.М.Ю..
По делото не се спори относно фактите, че майката ще упражнява родителските
права по отношение на детето, както и че местожителството на последното ще е
при нея. От представения по делото трудов договор № 36/14.04.2015г., се
установява, че ищцата е започнала работа в „А.Л.Филтър” ООД със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и допълнително от 0.6% за
придобит трудов стаж и професионален опит.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели С П Д, Р.И.Р. и М Ю. Р, се установява, че страните поддържат
връзка, когато ищцата била на 17 години, а се събрали да живеят заедно след
като навършила пълнолетие, въпреки противопоставянето на родителите й за това.
Отначало живели при бабата на ответника в с.Х, а след това се преместили в гр.Р
на квартира. В началото на 2008г. И.Ю. заминал за Турция и се установил да
живее в гр.И, а след това ищцата също заминала и заживяла заедно с бащата, като
там се родил и синът им М. През 2010г. тримата с ответника се върнали в
България и отново живели в квартира, а след това И.Ю. заминал в Белгия, където
в началото на 2012г. ищцата и детето заминали при него. Там отношенията между
тях се влошили. През м.02.2015г. ищцата заедно с детето се върнала в България
под предлог да се снабди с нови лични документи, като отказала да се върне при
ответника и от този момент живеят във фактическа раздяла. Майката заедно с
детето се установили да живеят в дома на нейните родители. Малолетният имал
проблем с българския език, бил записан в детска градина и постепенно усвоявал
езика. След раздялата на родителите му, ответника за около седмица се върнал в
България през м.март 2015г., но както ищцата, така и родителите й не му
позволили да се види със сина си. Той поддържал контакти с него единствено по телефона,
но и тези контакти преустановили от месец 04.2015г., поради поведението на И.Ю.,
който заплашвал майката и се държал грубо с нея. Детето е нормално развито за
възрастта си, не се нуждае от специални грижи и му е осигурено всичко
необходимо. Средствата необходими за месечната му издръжка възлизали на около
200.00 лева, включително и таксата, която се плаща в детската градина от 50.00
лева на месец. Ответникът продължава да живее в Белгия, където работи на
различни места, без постоянна работа и живеел на квартира, за която заплащал
около 500.00 евро месечно.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение упражняването на родителските права на
роденото от съвместното съжителство на страните дете М Ю., съдът счита, че те
следва да се предоставят на майката. На първо място по делото липсва спор за
това, а и от свидетелските показания е видно, че за малолетния се полагат необходимите грижи от страна на
ищцата, като помощ за това има от своите родители. Живеят в жилището на
последните, което е с добри битови условия за живеене и за отглеждане на
детето. За да не се прекъсва връзката на
детето с неговия баща, на ответника следва да бъде определен режим на лични
контакти и отношения със сина му. Съдът намира, че режима на лични контакти
следва да е по-разширен от този посочен от ищцата. От разпитаните по делото
свидетели е видно, че бащата и детето имат изградена връзка помежду си, И.Ю. не
прекъсва опитите си да осъществи връзка със сина си, като е възпрепятстван
единствено от майката. В интерес на детето е да поддържа по-широки контакти и с
двамата си родители. Поради това режима, който съдът счита за подходящ е бащата
да вижда и взема детето при себе си всяка първа
и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с
преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката. Не следва да се определя режим за официалните и религиозни
празници, тъй като последните не са конкретизирани, както и времето на
контактите, както и не е конкретизират посочения ротационен принцип. Съдът
счита, че определения разширен режим на лични контакти между детето и неговия
баща към момента е достатъчен с оглед възрастта на малолетния. Режима на лични
контакти съобразно трайната съдебна практика следва да се осъществява по
местоживеенето на детето, а именно в гр.Р, освен ако родителите не се
споразумеят да друго.
На основание чл.127, ал.2 от СК местоживеенето на
детето следва да се определи при неговата майка в гр.Р.
На основание чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и
не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия
момент детето М Ю. е на 6 години и 10 месеца, посещава детска градина, за която се заплаща месечна такса от
50.00 лева /установено от показанията на неговата баба по майчина линия/, като
му предстои да започне и училище.
Предвид възрастта си той има съответните нужди от храна, облекло, учебни
пособия и други, за правилното му физическо и интелектуално развитие. От
представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е започнала работа и получава месечно
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за
страната – 380.00 лева. За бащата не са
представени доказателства дали работи и какви месечни доходи реализира, както и
такива той да е нетрудоспособен. От показанията на неговия баща е видно, че той
работи в Белгия, на различни места, без да има постоянна работа, като живее под
наем. Поради това съдът намира, че той има възможност да реализира месечен
доход в размер на средната работна заплата установена за страната – около 800.00
лева. Предвид изложеното и като съобрази възрастта и нуждите на детето, съдът
счита, че двама родители следва да осигуряват месечна издръжка на М Ю. в размер
на 220.00 лева. Като се съобразят доходите на двамата родители, съдът намира,
че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева, а останалата
част от издръжката следва да се поеме от майката. Приоритетното заплащане на
издръжка от страна на бащата е обусловено от обстоятелството, че ищцата ще
полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на малолетния, предвид
предоставеното й упражняване на родителските права. Съдът счита, че с оглед
доходите, които би имал възможност ответника да реализира заплащане на
издръжката на детето над размера от 120.00 лева за него ще е невъзможно, а и с
оглед възрастта на детето, този размер на издръжката е достатъчен да покриване
на нуждите му. До размера от 120.00 лева иска за претендираната издръжка следва
да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 200.00 лева да
се отхвърли, като неоснователен. Определената издръжка се дължи от датата на
предявяване на иска – 13.03.2015г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове. Съдът счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и ответника следва да отговаря за
разноски. Налице е фактическа раздяла между двамата родители и спор относно
част от мерките за отглеждане на детето – режим на лични отношения и размер на
издръжка. Действително И.Ю. признава два от исковете, но предвид липсата на
доброволно уреждане на горните въпроси, то съдът счита, че той е дал повод за
завеждане на делото. Д.Д. е направила по делото разноски в общ размер от 484.00
лева – заплатени държавна такса и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част
от исковете /3 уважени изцяло и 1 частично/ следва да й се присъдят разноски в
размер на 435.60 лева, които ответника бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове. И.Ю. е направил по делото разноски в
общ размер от 300.00 лева – заплатено възнаграждение на един от редовно
упълномощените адвокати, а съразмерно с отхвърлената част от исковете /иска за
издръжка е частично отхвърлен/ следва да му се присъдят разноски в размер на 30.00
лева, които ищцата бъде осъдена да му заплати.
По компенсация между двете насрещни вземания за
разноски, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 405.60
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, държавна
такса върху определения размер на издръжката на детето от 172.80 лева –
определена 4% върху тригодишните й платежи.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето М Ю. е роден
на ***г., с ЕГН: **********, на майката Д.Т.Д.,
с ЕГН: **********, като за бащата И.М.Ю., с ЕГН: **********, се определя режим
на лични контакти и отношения с детето – да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато
това не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М Ю. е роден на ***г., с ЕГН: **********, да е при майката Д.Т.Д., с ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА И.М.Ю., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:***, да заплаща на малолетното си дете М Ю. е роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.Т.Д.,
с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***.С № , бл., вх., ет., ап., месечна
издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, считано от 13.03.2015г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претендираната издръжка на
детето в частта от 120.00 /сто и двадесет/ лева до пълния предявен размер от
200.00 /двеста/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.Ю., с ЕГН: **********, да заплати на Д.Т.Д.
***.С № , бл., вх, ет., ап., с ЕГН: **********, сумата от 405.60 лева
/четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки/ – направени по делото разноски,
по компенсация.
ОСЪЖДА И.М.Ю., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, сумата от 172.80 лева
/сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса върху
определения размер на издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: