№ 171
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500105 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. П. с ЕГН ********** против
решение № 7 от 04.01.2024г. на РС-Костинброд, с което е отхвърлен иска му с
правно основание чл.215, ал.1 от КТ против „Ю.“ ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление с.П.,ж.к.„ И.З.“,ж.п.Гара , за заплащане на
сумите 4 184.17 лв.,произхождаща от командировъчни за месец април 2021г.
и 4 550.21 лв.,произхождаща от командировъчни за месец юли 2021г. ,ведно с
иска на осн.чл.86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата
,считано от датата на предявяване на иска 24.06.2022г. до окончателно
плащане на вземанията , и е осъден заплати на ответника 1 615 лв. съдебни
разноски8 1200 лв. адвокатски хонорар ,400 лв. възнаграждение на вещо лице
и 15 лв. държавна такса за частна жалба/ ,както и на РС-Костинброд-348.38
лв. държавна такса.Релевира оплаквания за нарушение на
съдопроизводствените правила-неспазване на процедурата по чл.25 ГПК/не е
разгледано като „бързо производство“/ ,неспазване преклузии относно
доказателствата,облагане на ищеца с държавни такси и разноски за съдебни
удостоверения по трудов спор, произнасяне по правно основание,различно от
квалифицираното в доклада по чл.140 ГПК.Съдът нарушил принципа на
състезателното начало по чл.8 ГПК като не приобщил трудовото досие ,не се
произнесъл по всички доводи на ищеца,не допуснал някои въпроси към
вещото лице и отхвърлил някои доказателствени искания на ищеца.Съдът
уважил преимуществено доказателствените искания на ответника.съдът
нарушил приципа за установяване на истината по чл.10 ГПК,тъй като
1
съдебно-счетоводната експертиза била основана върху данни от нередовно
водено счетоводство.Нарушен бил принципът за решаване на делата в
разумен срок,тъй като делото тпродължило повече от година и половина на
първа инстанция-нарушение на „чл.6 ЕКЗПЧОС, в Хартата на ЕС и
т.н.“.съдът си позволил да използва недопустими „определения и език“спрямо
ищеца/ „поставя излишни въпроси към вещото лице“/;не били протоколирани
възраженията и исканията по доклада;съдът не си дал отвод въпреки,че му
бил искан двукратно на основание „закономерно искане за отвод“-
недопускане на доказателства на ищеца, осъждането му да плати държавна
такса по трудов спор,въпреки междувременното произнасяне на СОС в
обратен смисъл.Цитираната в диспозитива решението наредба „не се
прилага“, а съдът посочил основание.чл.215 от същата наредба.Последното
акумулирало и нарушение на материалния закон-Наредбата за служебните
командировки шофьори и стюардеси в чужбина при международни превози
на пътници и товари била издадена от Министерство на финансите,а не от
Министерския съвет с постановление.Същата не била обнародвана и била
издадена през 1987г. при съществено различни икономически условия.Съдът
игнорирал непредставянето на пълното трудово досие ,като приел редуцирана
избирателно версия.Съдът не изложил мотиви по основен въпрос-дали
правилно са удържани суми ,които се дължат за
командировъчни.фактическите констатации на съда се базирали на
некоректна експертиза, която не отразила начислените командировъчни в
размер на 2 139.33 евро/4184.17 лева април 2021г./;не била отчетена и сумата
2139.33 евро/4184.17 лв./ за месец юли 2021г..Съдът не е изложил мотиви за
правното основание на претендираното от ответника „приспадане“ със
суми.Работодателят си позволил да удържа суми,които претендира на
основание пълна имуществена отговорност, която съгласно чл.211 КТ следва
да се установи по съдебен ред.Не е изяснен въпросът дали счетоводството е
водено редовно.Решението нямало никаква връзка с фактите по делото.Иска
се отмяна на решението като недопустимо и незаконосъобразно, претендират
се разноски за двете инстанция,вкл. адвокатски хонорар за въззивната
инстанция в размер на 850 лв.,платени в брой.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Предметът на
делото съгласно константната съдебна практика не обуславял разглеждане по
реда на глава 25 КТ.Оттук следвалоне само че делото не се разглежда в
сроковоте на „бързо производство“,но и че се дължала държавна такса по
общия ред.Като допълнителен аргумент се изтъква,че се претендирала и
законната лихва ,което автоматично отнасяло спора за разглеждане по общия
ред,включително за държавната такса.Състезателното начало не било
нарушено,а ищецът и неговият процесуален представител сами избрали да не
се явават в открити съдебни заседания.Съдът излагал мотиви във всички
случаи на недопуснати доказателствени искания на ищеца.Изготвен бил
подробен доклад,у в който доказателстевната тежест била правилно
разпределена.Страната не направила искания за оспорване на документи по
реда на чл.193 ГПК.Исканата справка от тахограф била неотносима,тъй като
не можела да установи дали ищецът е пребивавал във Франция,друга страна
2
или в с.П., България.Съдът правилно отхвърли искането експертизата да
изследва плащаните възнаграждения за месеците извън спорния период/април
и юни 2021г./действително-в съдебната практика имало спор дали наредбата
от 1987г.е приложима,но съдът основал решението си и върху други
нормативни актове.Що се отнася до законосъобразността на направените
удръжки,те се основавали на безспорно пот.несени репутационни щети от
работодателя,както и финансови щети вследствие на наложени
административни наказания поради нарушения на ищеца.не били настъпили
преклузии относно доказателствата,тъй като трудовото досие било
представено в законовия срок.законосъобразно било извършено прихващане
относно сумата 2 427.49 лв.,представляваща глоба за неспазена инструкция за
влизане в порт,глоба за нелетално допускане на мигранти,глоба за превишена
скорост в германия.Ищецът признал тези нарушения и щети за работодателя
като подписал писмено съгласие за удръжки в размер на 2 427.49 лв. глоби
неспазена инструкция за влизане в порт,глоба за нелегално допускане на
мигранти ,глоба за превишена скорост в Германия, а така също 1 366.52 лв.
глоба за нелегално допускане на мигранти.Претендира се потвърждаване на
решението и присъждане на разноски за въззивното производство-адвокатски
хонорар.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира атакуваното решение процесуално
допустимо,но неправилно по същество.
Доводите за нарушения на правото на справедлив процес,включително
основателността на отказа за отвод и разглеждане на делото в разумен срок
съгласно нормите на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС не са предмет на настоящото
производство.Въззивният съд по трудов спор не може да се произнася за
наведени дисциплинарни нарушения във връзка с администрирането на
делата, а оплакванията следва да се отнесат към Инспектората на ВСС и
Министерство на правосъдието с оглед обезщетение по ЗОДОВ,включително
и в контекста на претърпени щети от нарушение на ЕКЗПЧОС и ПЕС.За
пълнота на изложението следва да се отбележи,че процесуалното поведение
на съда,обективирано в неблагоприятни за страната съдебни актове, не е
индиция за пристрастност съгласно практиката на ЕСПЧ/ например дело
Маргуш срещу Хърватия, жалба № 4455/10 от 13.1.2012г.Правилността на
актовете подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол.
Спорът по чл.215,ал.1 КТ /неизплатени командировъчни/ не се
разглежда по реда на бързото производство-не е включен в чл.127,ал.1,т.4
ГПК- и няма нарушение на процеса в този смисъл.
Съдът не е длъжен да удовлетвори всички доказателствени искания на
страната, а да се фокусира върху изясняване на релевантните факти.В случая
първоинстанционният съд е реализирал това изискване както в доклада, така
и при формулиране на задачите на експертизата.Трудовото досие на ищеца е
представено от работодателя в законния срок и със съдържание,относимо към
проверявания период.Спорно е дали правилно са направени удръжки за
месеците април и юли 2021г.Следва да се подчертае,че въпреки оплакванията
за непълнота на доказателства и за неправилност на заключението на вещото
3
лице,въззивникът не прави доказателстевни искания пред въззивната
инстанция.
По делото категорично се установява,че са начислени командировъчни
за м. април 2021г. 1 922.43 евро и за м. юли 2021г. 1084.94 евро в съответната
левова равностойност.Няма претенция от ищеца за различно калкулиране на
командировъчните на друго основание и аргументацията на съда с Наредбата
от 1978г.,както и доводите на въззивника за приложимостта ,са
излишни.Безспорно е,че има аритметична разлика между начислените
командировъчни и преведените от работодателя суми за посочените месеци и
че тази разлика е съотносима към цената на иска.Съдът обаче
незаконосъобразно е приел аритметичната разлика като „прихващане“ с
дължими на работодателя суми за глоби и репутационни щети вследствие
нарушения на работника.На общо основание прихващането е основателно
само при ликвидност и изискуемост на вземането, срещу което се
прихваща.Що се отнася до вземания,произхождащи от трудово
правоотношение, с аргумент на по-силното основание рестрикцията на
удръжки от дължимите на работника възнаграждения във връзка с положен
труд следва да е по-тежка.Именно затова законодателят изрично е въвел
изискването на чл.210, ал.1 КТ при ограничена имуществена отговорност да
се издаде заповед,която може да бъде оспорена от работника и да се развие
исково производство по чл.210ал.3 КТ. Ако липсва оспорване, съгласно
чл.410, ал.4 КТ работодателят има право да направи удържи сумата до
размерите,предвидени в чл.512 ГПК за удръжки от трудово
възнаграждение.Автоматичното „приспадане“ на цялата сума,равностойна на
понесените санкции,което в случая работодателят е извършил и експертизата
коректно е изчислила е незаконосъобразно.Ако се касае за пълна
имуществена отговорност по чл.203, ал.2 от КТ за вреди,причинени
умишлено или в резултат на престъпление,те се доказват по исков реди
удръжки се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение
съгласно чл.211 КТ.Тези разпоредби не могат да бъдат дерогирани чрез
„споразумение“,с което работникът се съгласява да му бъде направена
удръжка в отклонение на горепосочените норми.Това е така,защото
работникът и работодателят са социално и икономически неравнопоставени
страни и работникът като по-слабата страна се ползва от закрила.Следва да се
отбележи също,че първоинсатнионният съд незаконосъобразно е изискал
държавни такси във връзка с удостоверения и частни жалби и доводът на
въззиваемата страна,че те се дължали поради несъществуване на изискването
за „бързо производство“ е правно нелогичен-няма връзка между безусловното
освобождаване от държавна такса на работника преди извършване на
определено процесуално действие и законовия срок ,в който се разглежда
делото.
По изложените съображения настоящият състав намира,че решението
следва да бъде отменено и исковете за командировъчни и законната лихва
уважени.Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати разноските за
двете инстанции на ищеца,както и държавната такса,дължима на КРС и на
СОС.Пред първата инстанция ищецът е получил правна помощ от
4
процесуалния си представител при условията на чл.38 , ал.2 от ЗАдв., а пред
въззивната инстанция е бил представляван срещу хонорар в размер на 850 лв.
,платен в брой съгласно представеното пълномощно.Настоящият състав
намира,че предвид правната и фактическа сложност на делото следва да се
заплати на адв.Панайтов за първата инстанция хонорар при условията на
чл.38, ал.2 ГПК в размер на 850 лв./ответникът е заплатил на своя
процесуален представител за първата инстанция хонорар в размер на 1200лв.
,но процесуалният му представител се е явил в няколко о.с.з./.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7 от 04.01.2024г. по гр.д.№ 527/2022г. на РС-
Костинброд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА“Ю.“ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.П.,ж.И.З. „,ж.п.гара, да заплати на Д. А. П. с ЕГН ********** от
гр.Х.,бул.“ Р.“ № 32,вх.А, ет.7, ап.21 , на основание чл.215, ал.1 от КТ сумата
4 184.17 лв., произхождаща от командировъчни за м. юли 2021г. и сумата
4 550 лв.,произхождаща от командировъчни за месец юли 2021г.,ведно със
законната лихва върху сумите,считано от датата на предявяване на иска-
24.06.2022г. до окончателното плащане на сумите,ведно със съдебни разноски
в размер на 850 лв.адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.П., И.З., ж.п. гара, да заплати на по сметка на РС-Костинброд
държавна такса в размер на 349.38 лв. и по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер на 174.69 лв.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.П., И.З., ж.п. гара, да заплати на адвокат В. Л. П. с адрес
гр.Х.,бул.“Р.“ № 3,ет.6, ап.18, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция при услоавията на чл.38, ал.2 Задв
в размер на 850 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5