МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 811 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Предмет на въззивното
производство е присъдата по НОХД № 3570/2018 год. на ВРС, І състав, постановена
на 16.04.2019 год., с която подс.С.Я., С.В. и Д.Д. са признати за невинни в извършването на престъпление,
както следва:
- С.П.Я. за престъпление по чл. 194,
ал. 1 вр.чл.20, ал.2 НК за това, че на 08.07.2017 г.
в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със С.В.В. и Д.З.Д. отнел чужди движими вещи: електронен кантар
марка „Dahonguing“ с максимален товар 300 килограма,
компютър с ДВД записвачка в комплект с монитор „Hans G“ – 17-инчов, на обща
стойност 324 лева, от владението на Г.П.В., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- С. В. В. за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 НК за това, че на 08.07.2017 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със С. П.Я.
и Д.З.Д., отнел чужди движими вещи: електронен кантар марка „Dahonguing“ с максимален товар 300 килограма, компютър с
ДВД записвачка в комплект с монитор „Hans G“ – 17-инчов, на обща стойност 324
лева, от владението на Г.П.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен
случай;
- Д.З.Д. за престъпление по чл.194,
ал.1 НК за това, че на 08.07.2017 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със С.В.В. и С.П.Я.,
отнел чужди движими вещи: електронен кантар марка „Dahonguing“
с максимален товар 300 килограма, компютър с ДВД записвачка в комплект с
монитор „Hans G“ – 17-инчов, на обща стойност 324 лева, от владението на Г.П.В.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои .
Въззивното производство е образувано
по протест на ВРП, в които излага становище за неправилно приложение на материалния
закон при правилно изяснена фактическа обстановка. Твърди се, че неправилно са
игнорирани показанията на св.К., които следва да изключени единствено по
отношение на подс.В., а за останалите двама подсъдими
следва да бъдат взети под внимание. В с.з. представителят на прокуратурата
излага становище за наличие на достатъчно доказателства, на базата на които да
бъде постановена осъдителна присъда.
Защитниците на подсъдимите молят
атакувания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
подзащитните им са извършили вменените им
престъпления.
След преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед изискването за цялостна служебна проверка, настоящият
състав на съда приема, че са налице основания за частична отмяна на присъдата,
тъй като вмененото деяние на подсъдимият В. е съставомерно
от обективна и субективна страна страна за
престъпление по чл.215, ал.1 НК. За да достигне до този свой извод съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Тримата подсъдими живеели в гр.Варна и се
познавали дълго време преди инкриминираната дата. Те поддържали близки
отношения. Тези обстоятелства съдът извежда от свидетелствата им за съдимост,
от които се установява, че дълго време тримата заедно са извършвали задружна
престъпна дейност.
Св.Г.П.В. притежавала ветеринарен кабинет,
находящ се на адрес гр. Варна, ул. „*** ***“ № 53, в който държала освен
вещите, необходими за дейността й, както и други вещи от личен характер.
На 08.07.2017 год., когато св.В. отишла на
работа, установила, че е отворена вратата на кабинета. Липсвали множество вещи,
между които електронен кантар марка „Dahonguing“ с
максимален товар 300 килограма, един брой компютър с ДВД записвачка в комплект
с монитор „Hans G“ – 17-инчов. От изготвената по делото СОЕ се установява общата
им стойност - 324 лева.
За кражбата св. В. сигнализирала полицията.
Бил извършено оглед на местопроизшествие, при който от външната страна на
входната алуминиева врата на около 0,30 м. на бравата била намерена и иззета
един брой дактилоскопна следа от неустановено по
делото лице.
На 08.07.2017 год. св. Р. В.закупил
откраднатия електронен кантар марка „Dahonguing“ от подс.С.В.. Последният разговарял със св.С.И., на когото
обяснил, че баща му затваря магазин и продава един кантар. И. му съдействал да
го продаде, като го свързал със св. В., който имал магазин на пазар Чаталджа в гр.Варна.
В хода на проведените по досъдебното
производство оперативно-издирвателни мероприятия
кантарът бил открит от полицейските органи и предаден от П. В. П., служител на
св.В.и впоследствие бил върнат на собственика му.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд бил разпитан св.С. Е., полицейски служител, който преди
да бъдат извършени каквито и да било процесуални действия с тримата подсъдими е
провел с тях беседа, по време на която те са направили самопризнания и са
обяснили подробно какво се е случило през въпросната вечер. Всъщност
благодарение на тази беседа полицейските органи са установили къде е продаден
кантара и са го намерили впоследствие.
По време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд подсъдимите са заплатили на св.В. стойността на монитора
и компютъра, за което по делото е приета разписка.
От заключението на назначената по
делото СОЕ се установява, че стойността на електронния кантар възлиза на 144
лв.
В рамките на правомощията си,
настоящата инстанция се съобрази с установените вече фактически положения, въз
основа на направената от предходната инстанция проверка на фактите и разгледа
само правилното им приложение към признаците на престъпния състав, по което
подсъдимите са признати за невинни. Горната фактическа обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, но същият е направил незаконосъобразен
извод за липса на извършено престъпление от подс.С.В..
Това не се споделя от настоящата инстанция поради следните съображения:
В конкретния случай в хода на съдебното
следствие по безспорен е установено, че подсъдимият В. на 08.07.2017год.
/денят, в който е извършена кражбата от ветеринарния кабинет на св.В./ се е
срещнал със св.С.И., на когото е обяснил, че продава електронен кантар,
собственост на баща му, тъй като магазина, който притежавал бил фалирал. Св.И.
го свързал със своя познат – св.Р. В., който притежавал магазин на пазар Чаталджа в гр.Варна. Па последният св.И. обяснил, че негов
познат продава кантара, тъй като вече не е необходим на баща му, чийто магазин
е затворил.
В тази насока настоящият състав на съда
не намира, че между показанията на св.В.и И. и подс.В.
съществува някакво съществено противоречие. Тримата изясняват основния факт, че
подсъдимият е предложил да продажба кантара, като е помолил И. за съдействие, а
той от своя страна го е предложил на св.В.. Без значение е кой физически е
предал кантара на В.- дали това е бил подсъдимият или св.И., безспорно
установено е, че кантара е предложен именно от подсъдимия и това е кантара,
откраднат от св.В..
В ДП на л.29 е приложен протокол за
разпознаване, в който св.С.И. е разпознал подс.В.
като лицето, което е поискало от него съдействие за продажбата на процесния
кантар.
Настоящият състав на съда не споделя
становището на първоинстанционния съд, че този протокол следва да бъде изключен
от доказателствения материал, тъй като след като е приключил разпита на св.И.,
не е извършено разпознаването, а е разпитана св.К. и едва след това за времето
от 13.50 до 14.00 часа е извършено разпознаване, при което св.И. е посочил, че
именно подс.В. е лицето, което е поискало от него
съдействие при продажбата на инкриминираната вещ.
Безспорно е, че процесуалния кодекс
изисква преди извършването на разпознаването да бъде проведен разпит на
разпознаващият, в който той да посочи отличителни белези на разпознаваното лице
и двете процесуални действия следва да станат едно след друго, но тълкуването
на разпоредбата на закона, че това трябва да стане незабавно едно след друго е
твърде стеснително и не може да бъде споделено. В настоящият казус разпита на
св.И., в който той е посочил отличителните белези на разпознаваното лице и
самото разпознаване са станали в един и същи ден, като разпознаването е станало
след проведения разпит, макар и 2 часа по-късно. Двете процесуални действия са
извършени при спазване на изискванията на процесуалния кодекс като в самият
разпит св.И. е посочил кои са отличителните белези на подс.В.,
а след това в протокола за разпознаване и посочил номера, под който е бил
подсъдимия и е посочил точно по кои отличителни белези го е разпознал.
Настоящият състав на съда намира, че използвайки израза, че непосредствено
преди разпознаването се извършва разпит на разпознаващия, закона е имал предвид
начина, по който трябва да се извърши това процесуално действие. В разпоредбата
на чл.169 НПК е посочено, че непосредствено преди разпознаването се разпитват
свидетелите, които да посочат особени белези. Използваната множествена форма на
думата свидетел ясно говори за това, че могат да бъдат проведени и повече от
един разпит преди да се пристъпи към разпознаване. Изложеното мотиви настоящото
инстанция да приеме, че при извършването на това процесуално действие не са допуснати
нарушения, които да доведат до изключването на това доказателство от
доказателствения материал.
По този начин съобразявайки събраните
по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че от тях може да
направи последователна връзка на подс.В. и
инкриминираният кантар.
Въззивният съд също счита, че по делото са налице
единствено косвени доказателства, но за разлика от първоинстанционния съд,
намира, че то водят да един единствен извод за извършено от подс.В.
престъпление по чл.215, ал.1 НК. В случая косвените доказателства служат като
единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. Няма съмнение в
достоверността на доказателствените средства - източници на косвени доказателства
и при оценката на установените чрез тях доказателствени факти, съдът намира, че
те съставляват хармонично цяло, свързано с основния факт, като водят да
единствено възможния извод, че подс.В. е извършил
престъпление по чл.215, ал.1 НК.
За до достигне до този извод съдът
прие, че безспорно показанията на св.И. и св.В.са източник на косвено
доказателство за наличието на владение върху инкриминираната вещ от страна на подс. В., преди същият да бъде продаден на св. В..
Налице е разпознаване, от което безспорно се
установява, че именно В. е лицето, което е предложило кантара за продажба.
На следващо място в кориците на първоинстанционното дело е приложена разписка за
възстановяване на сумата на вещите, които не са били открити и върнати на
пострадалата по време на ДП / л.148/. Тази разписка също представлява косвено
доказателство за съпричастност към деянието, доколкото ако подсъдимите нямат
никакво касателство към вменените им обвинения, то
няма логика да възстановяват вредите от същите. В тази насока настоящият състав
на съда намира, че неправилно това писмено доказателство е останало извън ценените
от първоинстанционния съд. Правилно не е ценено постигнатото и неодобрено
споразумение, но неправилно не е дадена доказателствена стойност на приложената
разписка за възстановяване на вреди.
Горните обстоятелства ценени в съвкупност с
показанията на св.С. Е., водят до онази верига от факти, които да мотивират
съда да приеме, че В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.215, ал.1 НК.
От показанията на този свидетел се установява,
че същият е провел беседа при установяването на тримата подсъдими, в която те
са му споделили подробности, относно извършената кражба и отнетите вещи. Този
свидетел няма как да сподели пред съда подробности, които би узнал единствено
от самите подсъдими.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите
на първоинстанционния съд, че осъдителна присъда не може да почива единствено
на самопризнания или на информация, споделена при проведена беседа пред
полицейски служител, поради което именно е приел, че присъдата по отношение на подс.С.Я. и Д.Д. следва да е
оправдателна, тъй като по отношение на тях това са единствените доказателства,
но не така стоят нещата за подсъдимия В..
Свидетелските показания на С. Е. следва да
бъдат ценени наред с вече посочените косвени доказателства, и съобразявайки ги
настоящият състав на съда намира, че те именно доказват един от елементите на
състава на престъплението, извършено от В., а именно че е предполагал, че
вещта, която е отчуждил е предмет на престъпление. Макар в показанията си св.Е.
да не може да посочи кой от подсъдимите какво точно му е споделил, то от тях се
установява, че каквото и да е участието на подс.В.,
той е можел да предположи, че вещта която е предложил за продажба е била обект
на престъпление кражба. Това се потвърждава и от обясненията, които е дал
самият подсъдим, когато е предложил за продажба кантара, а именно, че същият е
собственост на баща му и го продава защото магазинът му е фалирал, което
категорично не отговаря на истината. Това обяснение е дадено единствено за да
се прикрие истинския начин на придобиване на вещта.
За
разлика от извода на първоинстанционния съд, настоящият състав на съда намира,
че няма друго логично обяснение, което да обясни владението върху
инкриминираната вещ от страна на подс.В. и това
владение да е правомерно.
Всичко
изложено до момента мотивира въззивният съд да
приеме, че подс.В. е осъществил състав на
престъпление по чл.215, ал.1 НК за това, че на 08.07.2017 год. в гр. Варна, с
цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена чужда
движима вещ – електронен кантар марка „Dahonguing“ на
стойност 144 лева, за която предполагал, че е придобита от другиго чрез
престъпление.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано,
физическо лице.
От
обективна страна престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е
пряк. Законът изисква наред с умисъла да е налице и намерението за постигане на
някаква цел, а в случая- да набави за себе си имотна облага. За да има
извършено престъпление деецът трябва да е знаел или да е предполагал, че вещта
е придобита чрез престъпление, а в настоящия случай подс.В.
е предположил, че вещта е била обект на кражба, като впоследствие е дал невярно
обяснение за владението си върху нея.
Видно
от обстоятелствата по делото деянието е съставомерно
и деецът е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.
Изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в отчуждаването на инкриминираната вещ, като
подс.В. я е продал на св.В., въпреки че е предположил,
че тя е открадната. В случая престъплението е довършено, тъй като В. е
установил трайно владение върху вещта и впоследствие я е отчуждил.
Причина
за извършване на това престъпление е стремежът към облагодетелстване по
неправомерен начин.
В
протеста на прокуратурата се прави искане подс.Я. и Д.
също да бъдат осъдени по възведените им обвинения, като се излагат доводи, че
неправилно не са кредитирани показанията на св.К. по отношение на тях, както и
че вината им се установява от всички събрани по делото доказателства.
Това
възражение на прокуратурата не се споделя от настоящата инстанция. Единствените
косвени доказателства, които биха могли да бъдат отнесени към тези подсъдими са
показанията на св.Е. и разписката за възстановени вреди.
На
базата на тези две единствени косвени доказателства не може да се направи онази
верига от съждения, които да доведат до неоспорим извод за авторството на
вменените им деяния. В тази насока напълно се споделят изводите на
първоинстанционния съд, касаещи тези двама подсъдими.
В
протеста на прокуратурата се излагат доводи, че неправилно не са кредитирани
показанията на св.Е. К., като трябвало по отношение на подс.Я.
и Д. те да бъдат кредитирани, а да не се ценят единствено по отношение на подс.В..
Това
възражение на прокуратурата настоящият състав на съда намира за неоснователно.
Св.Е.
К. е разпитана в хода на съдебното следствие на 18.12.2018 год., когато е заявила,
че живее на съпружески начала с подс.В.. В следващото
с.з. на 29.01.2019 год. са й разяснени правата по чл.119 НПК, при което тя е
заявила, че отказва да свидетелства. При тези обстоятелства К. не може да бъде
третирана като свидетел по делото и всички нейни показания, дадени както на ДП,
така и по време на съдебното следствие, не могат да бъдат част от
доказателствения материал по делото. Не съществува никаква правна възможност К.
да има качеството на свидетел по отношение на един от подсъдимите и да не
притежава това качество за някой от другите подсъдими. Показанията й се изключват
изцяло и в нито едно тяхна част не могат да бъдат обсъждани от съда.
По
изложените до момента основания настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в частта, в която подс.Я. и Д. са признати за невинни, тъй като от събраните
по делото доказателства не може да се установи наличието на вина за вменените
им деяния.
Съдът на осн
чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на подс.В. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието
общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
определяне на размера на наказанието на подсъдимия установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства
– възстановяване на вредите;
- отегчаващи отговорността
обстоятелства – множество осъждания.
При определяне на наказанието съдът
намира, че следва да бъде отчетен и начинът на извършване на изпълнителното
деяние. Това обстоятелство и наличието на многобройни осъждания, наказанията
по-които явно не са осъществили целите на специалната превенция, мотивираха
съда да наложи на В. наказание „лишаване от свобода” в размер над минималния, а
именно ДВЕ ГОДИНИ. За да може да бъде осъществен контрол над поведението на подс.В. и той по някакъв начин да бъде принуден да съобрази
поведението си с изискването на закона, съдът счете, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК като обаче на В. бъде определен
възможно най-дългия изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По този начин и с това наказание съдът
намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция.
Подс.В. е осъждан с
присъди както следва:
Със споразумение по НОХД № 5782/2017
г. му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години
с изпитателен срок от 3 години за извършено деяние на 04.05.2017 год.
Споразумението е одобрено на 28.01.2017 год.
Със споразумение по НОХД № 3326/207 год.
му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 месеца с
изпитателен срок от 3 години за извършено деяние на 28.01.2017 год.
Споразумението е одобрено на 25.01.2018 год.
Със споразумение по НОХД № 5163/2017
г. "лишаване от свобода" за срок от 7 месеца с изпитателен срок от 3
години за извършено деяние на 12.05.2017 год. Споразумението е одобрено на
12.02.2018 год.;
Със споразумение по НОХД № 5127/2017
г. "лишаване от свобода" за срок от 10 месеца с изпитателен срок от 3
години за извършено деяние на 07.07.2017 год. Споразумението е одобрено на 13.02.2018
год.
Със споразумение по НОХД № 1699/2018
г. "лишаване от свобода" за срок от 2 години с изпитателен срок от 3
години за извършено деяние на 17.05.2017 год. Споразумението е одобрено на 30.07.2018
год.,
Като съобрази горните обстоятелства
съдът прецени, че настоящото деяние и деянието по НОХД № 5782/2017 г.; НОХД №
3326/207 г.; НОХД № 5163/2017 г.; НОХД № 5127/2017 г. и НОХД № 1699/2018 г. са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което на подс.В. на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК следва да бъде наложено най-тежкото от
така определеното му наказание и наказанията по НОХД № 5782/2017 г.; НОХД №
3326/207 г.; НОХД № 5163/2017 г.; НОХД № 5127/2017 г. и НОХД № 1699/2018 г.,
всички по описа на ВРС, а именно наказанието по настоящото дело „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което ОТЛАГА с изпитателен
срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът възложи на подсъдимия направените
деловодни разноски, съгласно чл.169, ал.2 от НПК.
Пред първоинстанционния
съд в.Г.В. е предявила граждански иск за имуществени вреди в размер на 180 лв.
срещу тримата подсъдими. ВРС е отхвърлил предявения иск с мотива, че е
неоснователен, доколкото подсъдимите са оправдани по възведените им деяния.
Тези изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Вярно е, че подс.В. е признат за виновен от въззивния съд, но
престъплението, за което е признат за виновен касае вещ, която е възстановена
още на ДП, което също не налага промяна на мотивите по гражданския иск.
По изложените съображения въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: