№ 3192
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110165260 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България“
ЕООД срещу А. Ц. Н. - И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46664/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
2210,28лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до
изплащане на вземането, 793,86лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.04.2023г.-09.05.2024г., 275,71лв., представляваща
мораторна лихва за периода 21.03.2022г.-09.05.2024г.
Предявени са и осъдителни искове за сумата от 687,66лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и 1237,44лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че на 04.03.2022г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № **************, съгласно който на ответника е отпуснат
заем в размер от 3000лв., който следвало да бъде върнат за срок от 24 месеца. Посочва,
че била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 41,00%
годишно, а ГПР възлизал на 48,76%. Общото задължение по кредита било 4351,13лв.
Ответникът поискал и закупил и допълнителни услуги, представляващи „Фаст“, за
която се дължало възнаграждение от 1050лв., и „Флекси“, за която се дължало
възнаграждение от 1800лв. Така общата сума, която подлежала на връщане, възлизала
на 7201,13лв., а месечната вноска – на 300,09лв., платими на 20-ти ден от месеца. Били
подписани и три анекса към договора, с които бил изготвян нов погасителен план.
Длъжникът извършил плащания в общ размер от 3221,50лв., но не изпълнявал точно
задълженията си, поради което изпаднал и в забава. Кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 09.05.2024г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените установителни и осъдителни искове.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК,
противоречи на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Счита, че не е спазено
изискването за посочване на ГПР в договора, а действителният му размер надхвърля
максимално допустимия. Посочва, че е нищожна и клаузата за дължимост на
възнаградителна лихва, тъй като противоречи на добрите нрави. Поддържа, че са
нарушени чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК, както и че със споразумението за допълнителни
услуги се нарушават добрите нрави и се заобикаля законът.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен сочения договор за
потребителски кредит № **************/04.03.2022г. с твърдяното съдържание, както
и че заемната сума от 3000лв. е усвоена.
От съдържанието на договора за кредит, който е представен по делото, се
установява, че в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00%, дневен
лихвен процент от 0,11% и годишен процент на разходите от 48,76%. Предвидено е
срокът на договора да бъде 24 месеца, като размерът на вноската възлиза на 181,34лв.,
а общата дължима сума възлиза на 4351,13лв. Отбелязано е, че при кандидатстването
си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна
услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“, за които дължи възнаграждение от
1050лв. за първата и 1800лв. за втората. Размерът на дължимата вноска за тези
допълнителни услуги е 118,75лв., като общият размер на вноската по кредита става
300,09лв., а общият размер на задължението 7201,13лв. Към договора е приложен
погасителен план, в който са описани падежът и размерът на вноските по пера.
В допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр /л. 16/, е посочено, че допълнителна услуга „Фаст“
гарантира приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена тази услуга и в рамките
на 1 час. Предвидено е, че кредиторът не носи отговорност при определени забавяния
и в такъв случай се задължава да предостави услугата, когато е възможно.
Допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на
погасителния план на потребителския кредит.
Между страните са подписани три анекса към договора за потребителски
кредит от дати 12.08.2022г., 17.10.2022г. и 13.03.2023г., с които са променяни размерът
на вноските по кредита и са изготвяни нови погасителни планове. Според последния
погасителен план, крайният срок за изплащане на кредита е 20.08.0224г., когато е
падежът на последната погасителна вноска.
Представено е извлечение от сметка към договора за потребителски кредит,
според което общата платена сума по кредита към 02.11.2024г. възлиза на 3221,50лв., а
остатък към същата дата – на 5204,95лв.
Представено е уведомителни писмо, изпратено от ищеца до ответника, с което
обявява кредита за предсрочно изискуем, като същото е връчено на 28.03.2024г.
2
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че
посоченият в договора ГПР от 48,76% е формиран при включване единствено на
възнаградителната лихва, без таксите за допълнителните услуги. В случай че таксите
бъдат включени към ГПР, той се завишава с 95% и възлиза на 143,76%.
В чл. 5.2 от ОУ към договора е посочено, че при изчисление на ГПР по договора
се отчитат общите положения по приложение № 1 от ЗПК, както и следните
допълнителни допускания: 1. договорът е валиден за срока, за който е сключен, и
страните са задължени да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и
сроковете по него; 2. първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичане на срока на кредита.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който
не надвишава максимално допустимия по закон, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – таксите
(възнагражденията) за услугите „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Горепосочените два броя такси несъмнено представляват разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като
те са били изначално известни на кредитора. Те изрично попадат в легалната
дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но
ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни
3
услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тези такси трябва да
бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит, тъй като те са част от него. Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е
включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на двете такси възлиза
общо на 2850лв. - почти колкото е стойността на кредита. При включването на тези
такси в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК,
е явно, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Според вещото лице по ССчЕ, при включване на тези допълнителни услуги
в ГПР, същият възлиза на 143,76%.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда
на Европейския съюз, което е постановено именно по дело със страна „Профи
кредит България“ ЕООД, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Прието е, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото
му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от
същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на
държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit
Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
Според настоящия съдебен състав, включването на посочените клаузи за
допълнителни услуги в договорите, които въобще не е ясно дали и по какъв начин
4
биват предоставяни, както и с оглед тяхната изключително висока стойност,
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от
договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело №
C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за
всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че горепосочените два броя такси
отговарят на поставените в ЗПК критерии и следва да бъдат включени в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено, а с тяхното добавяне действителният ГПР по
договора за кредит е значително по-висок от обявения в договора. При това положение
се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния
процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора,
съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР,
макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.
Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема договорът за потребителски
кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Недействителността на договора
влече недействителност и на сключените анекси.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, и такси и други
разходи. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. №
630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86
ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в
съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за
да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на
защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски. Ето защо, в случая ищецът има право само на
главницата, която е в размер на 3000лв. Ищецът признава, а и от представеното
счетоводно извлечение от сметка към договора /л. 49/, се установява, че ответникът е
платил по кредита суми в общ размер от 3221,50лв., което надвишава размера на
5
чистата стойност по кредита (главницата), което обуславя извод за пълна
неоснователност на всички предявени искове. Ето защо, всички искове (установителни
и осъдителни) подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер от 1450лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А. Ц. Н. – И., ЕГН: **********, с адрес:
***************************************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 46664/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2210,28лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**************/04.03.2022г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до изплащане
на вземането, 793,86лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода 20.04.2023г.-09.05.2024г. и 275,71лв., представляваща мораторна лихва за
периода 21.03.2022г.-09.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу А. Ц. Н. – И., ЕГН: **********, с адрес:
***************************************, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от 687,66лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и 1237,44лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по
договор за потребителски кредит № **************/04.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, да заплати на А. Ц. Н. – И., ЕГН: **********, с адрес:
***************************************, сумата от 1450лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6