№
……….
гр.
Варна, ………….2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Четвърти тричленен състав,
в публично заседание на петнадесети декември 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Деница Кръстева при участието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 2536 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба с вх.
№ 16533/07.11.2022г. от „Л.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от К.Т.К., с адрес
гр. ------------, чрез адв. И.Г. от ***, срещу Решение № 1233/19.09.2022г.,
постановено по АНД № 3146/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ-и
състав, с което е потвърдено НП № 23-0000440/29.06.2022 г. на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ Варна, с което на „Л.“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1,
пр. І от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на НП №
23-0000440/29.06.2022г. Заявява, че чл.18 ал.1 т.10 от Наредбата не предвижда
задължение за периодична проверка на уредите.
Претендират
се сторените по делото разноски за
двете инстанции, представляващи адвокатски възнаграждения.
Ответникът – Началник
Отдел “Контрол” в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Варна, чрез депозиран отговор на касационната жалба счита
касационната жалба за неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в
сила. Претендира възнаграждение за процесуално представителство. Направено е искане за произнасяне по
адвокатското възнаграждение на касатора при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Варна,
като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по
чл. 211 ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна
е НП № 23-0000440/29.06.2022 г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“
Варна, с което на „Л.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. І от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на дружеството „Л.“ ЕООД е
ангажирана за това, че не е уведомило писмено в 7- дневен срок изпълнителния
директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“ Варна за промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18 ал.1 т.10 от Наредба
№Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, на МИТИТС. За димомер
„Браян Бии“ Италия тип „ОРА-100“ с идент. №121211000011, ДР№4211 било издадено свидетелство за
проверка №62 от 07.03.2022г.
За
установеното нарушение е съставен АУАН, срещу който не е подадено възражение и
административният орган е издал обжалваното наказателно постановление. Въз
основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, съдът е
потвърдил наказателното постановление.
Районният
съд е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорна между
страните и се установява от събраните по делото доказателства – свидетелство за
проверка на димомер
№62 от 07.03.22г. , свидетелските показания на св.Ю.. Актът е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, съгласно чл.
34 от ЗАНН. Актовете съдържат изискуемите се по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Съдът е приел, че правилно административният орган, въз основа на
установените факти е направил извод, че е извършено нарушение и правилно е
определил квалификацията на деянието. Като неоснователни е отхвърлил
възраженията на касатора, че не съществува задължение за уведомяване по вече
регистриран уред, както и че не е налице задължение за лицата по чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за представяне на
документи, удостоверяващи периодичната валидизация на
измервателните уреди.
Решението е правилно. При постановяване на
съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Правилно в обжалваното решение е прието, че от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се установява, че касаторът е нарушил нормата на чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Правилно съдът е преценил, че
не е налице маловажен случай, тъй като обществените отношения, които са уредени
със ЗДвП и подзаконовите актове за неговото приложение изискват отговорно
поведение на лицата, на които е възложено извършването и удостоверяването на
техническата годност на ППС. Специфичният характер на извършеното не може да го
определи като маловажен случай, наложената санкция е в законовия размер, който
е точно определен.
Настоящият
състав на съда не споделя основанията, посочени в касационната жалба относно
това, че задължението по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. не визира задължение за представяне на
свидетелства за периодични прегледи на уредите. Изрично в чл. 24 ал. 6 от
Наредба № Н-32/16.12.2011г. е посочено, че „за промяна в обстоятелствата
по ал. 1 се счита и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1
поради изтичане на неговия срок на валидност“. В конкретния случай, дружеството
е санкционирано именно поради непредставяне в 7-дневен срок документа, установяващ последваща
проверка на газанализатор. Възражението на касатора
се опровергава и от факта, че е подадено уведомление за промените, но два
месеца по-късно от определения в наредбата срок.
Касационната
инстанция не споделя и другото възражение на касатора за това, че съгласно
изменението на Наредба №
Н-32/16.12.2011г., в сила от 12.07.2021г., „лицата, извършващи
първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2
и 3
съгласно Закона за
измерванията, изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" информация за всеки уред или
средство, вписани в регистъра по чл. 15,
и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка“ – чл. 9
ал. 10.
В
случая е ангажирана отговорността на притежателя на разрешението за извършване
на периодични технически прегледи по силата на вмененото му задължение по чл.
24 ал. 1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011г., която отговорност е независима от тази на лицата, извършващи
контрол върху средствата за измерване.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК,
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са
допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено, което съдът определя на 80 лева,
съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.
На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1233/19.09.2022г., постановено по АНД № 3146/2022г. по описа
на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ-и състав.
ОСЪЖДА “Л.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, представлявано от К.К., да заплати на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”
– Варна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.