РЕШЕНИЕ
№260099/11.9.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На осми септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3014
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Е.Г.М., ЕГН **********,*** срещу: Електронен фиш серия К№ 3586480 издаден
от ОДМВР Варна, с който на
М. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш
като незаконосъобразен. Твърди се, че при издаване на Електронния фиш са допуснати нарушения на
процесуалния закон в процедурата по съставянето му, визирана в чл.189 , ал.4 от
ЗДП.Посочен бил само срока за доброволно плащане на наложената глоба. Не били
представени скица/схема на пътния участък или друго доказателство, доказваща че
на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/час, нито скица/схема, от която да се докаже, че
координатите на мястото, където се твърди че е нарушението, съответстват на
координатите, които са изписани на електронен фиш. Във фиша установената
скорост на движение на автомобила Ситроен Берлинго с per.№
В7868ВК било вписано, че е 96 км./ч. - колкото била заснетата с
автоматизираното техническо средство. Според техническите и метрологични
характеристики към удостоверението за одобрен тип
SITRAFFIC ERS
400" № 003059047ВАА максимално допустимата грешка при измерване при полеви
тест е от ±3 км./ч. при скорост до 100 км./ч. а при лабораторно изпитване - от
±1 км./ч. при скорост до 100 км./ч. - толкова, колкото е предвидено и в чл.755
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. В обжалвания електронен фиш била вписана скорост от 81 км./ч. -
колкото и заснетата с АТСС, без обаче да се премахват до 3 км./ч. Въведеното
задължение по чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.0512015 г. - при издаване
на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от
АТСС скорост да се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип
АТСС. От 21.01.2020г били в сила новите цени на КАТ за превишена скорост а
именно в извън населено място с превишена скорост от 31 до 40km/h
се налагала глоба от 300лв и се отнемали 6 точки от контролния талон, което
правело издадения електронен фиш незаконен, тъй като при нарушение в което се
отнемали контролни точки електронен фиш не се издавал.
В съдебно заседание, въззивникът
се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили
писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронният
фиш /ЕФ/ серия К№3586480 е
съставен от ОД на МВР-Варна, против Е.Г.М.,
затова че на 03.03.2020 г. в 09,33 часа, в обл.Варна,
общ.Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Варна
към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч е извършено нарушение за скорост с автомобил „Ситроен
Берлинго"
с peг. №В7868ВК, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА, като при разрешена
скорост 60 км./ч. е установена скорост 96 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.2вр.ал.1
от ЗДвП.
Установено
било, че собственик на превозното средство е възз.М..
Поради това бил издаден електронния фиш, с който на същия, като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на въззивното
производство бе приобщена справка от Областно пътно управление-Варна, от която
е видно, че към 03.03.2020г. по път първи клас -9, в
района на кръстовището за к.к.“Камчия“ /при
км.135+640/ е въведена организация на движението на МПС с пътен знак В26-60
км./ч. Пътният знак бил поставен при км 135+370, посока гр.Бургас. Пътен знак
А13 не бил поставен в участъка.
Видно
от приобщената в хода на въззивното производство
справка за нарушител/водач, спрямо М., в периода 2009г-2020г. са издадени и
влезли в сила общо 9 НП за различни нарушения на ЗДвП.
По
делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ.
Видно от писмото на началника на сектор ПП-Варна, с което преписката е
изпратена във ВРС и от материалите по
АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивника
на 08.07.2020г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това-
обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването. В писмото на
Началника на Сектор ПП е посочено, че ЕФ бил изпратен за връчване и не бил
върнат отговор за връчване.
На
16.07.2020г. възз. депозирал жалба срещу ЕФ чрез ОД
на МВР-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
– писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и
веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по
делото, както и писмени събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5
от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи
обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на
което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на
съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради
което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на
съденото заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена
в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН
и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш
– мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е
незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт,
поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването
му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда
на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно
посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика
от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на
дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението- в обл.Варна, общ.Аврен, по
път първи клас №9 /извън населено място/, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди
кръстовището за к.к.“Камчия“, което е на територията
на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не
са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В
приложеното веществено доказателство – фотоснимка от нарушението е отразено
мястото на позиционирането на АТСС- разклона за к.к.
Камчия, път №-9, км 131383, посока СЗ, страна дясна. В същото е изрично
посочено, че АТСС е позиционирано на път І-9, което безспорно съответства на
описаното в ЕФ, че нарушението е заснето на път първи клас №9. Горното не налага никакво съмнение, че
нарушението е заснето именно с посоченото в ЕФ АТСС, позиционирано именно на
разклона за к.к.Камчия. Съдът не споделя и виждането,
че в ЕФ следва да бъдат посочени точните координати на мястото на нарушението,
тъй като такова изискване към съдържанието на ЕФ не е възведено от
законодателя. В този смисъл е неоснователно твърдението на
въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е
изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същият. Срокът за
обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за
преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му,
а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като
подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени
правата на наказания субект.
Като собственик на процесното
МПС в електронния фиш е посочена възз.М.. Фактът, че се налага глоба, като е посочено
физическото лице- собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното
извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на
въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал автомобила.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство тип „SITRAFFIC Lynx
ERS 400“ с идентификационен
№ № 003059047ВАА, което представлява стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения.
Както се установява от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването
на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т.
7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за
движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 03.03.2020г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване както на
мобилни, така и на стационарни АТСС.
Ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е бил
посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и
обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не
са задължителни реквизити на ЕФ. Ноторно известно е
обстоятелството, че в конкретния пътен участък,
където е заснето нарушението има поставена стационарна видеорадарна система, която функционира от години и е
видима при преминаване по този път.
От доказателствата по АНП се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът
да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №09.10.4823 – стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, преминала
метрологичен контрол на 25.07.2019г. и удостоверено с представени по
административната преписка Протокол №38-С-ИСИ/25.07.2019г. на БИМ от проверка
на стационарна система. Нещо повече, видно от отразеното в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, общодостъпен за всички в интернет пространството, на
сайта на БИМ https://e-bim.bim.government.bg/ там
е публикувано Удостоверение за одобрен тип средство за измерване Номер 09.10.4823
с дата на издаване 30-09-2019 и срок на валидност 10 години. В регистъра е
посочено изрично, че удостоверението е издадено като допълнение с
№ 19.09.4823.1 към удостоверение за одобрен тип с № 09.10.4823 /приложено по
АНП/ за удължаване на срока на валидност на одобряване на типа средство за
измерване до 30.09.2029 година. В публично
публикуваното удостоверение е изрично посочено, че посоката на измерване на
заснемане на АТСС е както отдалечаващ се, така и приближаващ се трафик в режим
ден и нощ. С оглед на горното съдът не споделя възражението на жалбоподателя,
че АТСС-стационарна камера притежавала удостоверение за заснемане единствено на
отдалечаващия се трафик. Отразените идентификационен номер и тип на АТСС във
вещественото доказателство фотоснимка, а именно тип „SITRAFFIC Lynx ERS 400“ с
идентификационен № № 003059047ВАА не налага никакво съмнение за съда, че
нарушението е заснето именно с АТСС, което е одобрен тип средство за измерване
за отдалечаващ се и приближаващ се трафик, което е преминало успешно
метрологичен контрол. Видно от удостоверението за одобрен тип средства за
измерване обхватът на АТСС е около 40 м., като фактът, че на фотоснимката е
заснет дори рег.номера на автомобила, не налага съмнение, че нарушението е
заснето именно в обхвата на камерата. Лъчът на заснимане на камерата не е
задължителен реквизит на ЕФ, поради което и не е необходимо неговото отразяване
нито в ЕФ, нито във фотоснимката.Поради това и възраженията в този аспект не се
споделят от съда.
За
това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532
от 12.05.2015г..
Измерената скорост на движение на
автомобила е 99 км/ч. /видно от приложените доказателства- снимка/,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 96 км/ч.,след приспадане на
допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в
жалбата.
От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
„SITRAFFIC Lynx ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА
било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 96 км./ч. /след приспадане на допустимия
толеранс/ при ограничение от 60 км./ч. въведено с пътен знак В-26, извън
населено място- в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи
клас №9, в посока от гр.Варна към гр.Бургас. Видно от изисканата и приложената
по преписката справка от Областно пътно управление-гр.Варна именно такъв пътен
знак В-26, с което е въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч е бил
поставен на мястото, на което е било заснето нарушението. Нещо повече, пътният
знак е бил поставен при км 135+370, посока гр.Бургас именно в посоката на
движение на въззиника. Поради горното, безспорно е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишаване
на скоростта с 36 км./ч.
Ирелевантно за
конкретното нарушение, че не били представени схема/скица на конкретния пътен
участък, тъй като такова изискване не е налично нито в ЗДвП, нито в НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г., регламентираща реда за заснемане на пътни нарушения
с АТСС.
На следващо място от наказаното лице не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна,
към административнонаказателната преписка е приложен
снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било
засегнато в този аспект. Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От
снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е
заснето на мястото посочено в ЕФ. Няма никакво съмнение, че на снимката е
заснет автомобилът на възз., чиито рег. номер е виден
съвсем ясно. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Съдът
намира , че не е нужно да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак,, който предупреждава че се извършва
заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2
от Наредбата, която изискваше
поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка
посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1
от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР
или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са
отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за
оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г.
Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-03.03.2020г. контролните
органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват
местата за контрол на скоростта. Предвид
изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от
наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът
намира, че правилно АНО е определил нарушителя.
Нормата на
чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател
на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от
централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението е въззивникът. Възз. не е ангажирал
пред органите на полицията доказателства, че друго лице е управлявало МПС, нито
е попълнила декларация, че автомобилът се е управлявал в процесния
ден от друго лице, като представи и копие от СУМПС на същото- изискване на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой
е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е
длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая такива
не са налични за процесната дата.
Управлението
на ППС с превишена скорост, извън населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 36
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.4 от същия текст (изм. - ДВ,
бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) е предвидил глоба в размер на 300 лева (триста лева) за
превишаване от 31 до 40 km/h. Размерът на санкцията е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно. Съдът не споделя виждането на възз., че
ЕФ е издаден в отклонение на ЗДвП и незаконосъобразен, тъй като било
предвидено, че при нарушения, при които се отнемат контролни точки, не се
издавал ЕФ. Действително разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, на чието
основание е издаден и процесният ЕФ , предвижда, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от санкционната разпоредба на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в редакцията й към момента на нарушението (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр.
10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за
превишаване от 31 до 40 km/h е предвидено единствено
наказание „глоба“. Не е предвидена възможност за отнемане на СУМПС или
контролни точки. Така, че и в този аспект възраженията не се споделят от съда.
Не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. макар и извън място, при
налични и други нарушения на ЗДвП- общо 9, в това число и три от тях за
допуснати нарушения на скоростта за движение, отразени в справката
нарушител/водач. Следователно обществената опасност на това формално нарушение
се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и ЕФ следва да бъде потвърден, като
законосъобразен.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което
е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено
становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест
на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 3586480 издаден от ОДМВР Варна, с който на Е.Г.М., ЕГН **********,*** за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: