Решение по дело №640/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 204                                        18.06.2021г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на единадесети май                                                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 640 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владайска“ № 27, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 9, ет. 2, ап. 2, адв. Десислава Лозанова срещу БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. БУРГАС, ул. Сан Стефано № 62, с ЕИК/БУЛСТАТ *********. Твърди се, че ищецът има парично вземане към ответника, произтичащо от заплатена без правно основание от ищеца  на ответника сума, като гаранция по влог на Бургаски свободен университет в „Корпоративни търговска банка”АД /в несъстоятелност/, който не подлежи на гарантиране. Ищецът излага фактология, че е юридическо лице, създадено по силата на член 7, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Съгласно член 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Според член 8, т. 3 на посочения закон, една от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете. Твърди се, че на 22.10.2013 г. между „Корпоративно търговска банка“ АД и Бургаски свободен университет, в качеството му на депозант е сключен договор за индивидуален срочен депозит № 26245, по силата на който депозантът депозира за съхранение, а БАНКАТА приема сумата от 1 000 000 лева по сметка с IB AN BG ***, за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне и изтича в 00 часа на 22.10.2014 г. Съгласно член 2 от договора  „Корпоративно търговска банка“ АД начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.00 %. Преди така сключения договор, между същите страни е имало друг, при който лихвеният процент е бил  в размер на 7,65 %. Ищецът твърди, че след отнемане на лиценза на „Корпоративно търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и съгласно задължението, което има по закон да гарантира на вложителите в такива банки влоговете, на 08.12.2014 г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на КТБ, е изплатил чрез обслужващата банка - „Обединена българска банка”АД, на Бургаски свободен университет /БСУ/ сумата от 196 000 лева, като гаранция по влога на това дружество в КТБ. В последствие обаче ищецът е установил, че ответникът се е ползвал от привилегирован лихвен процент по олихвяване на влога, като счита, че с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), не му се е дължало гарантиране на влога. Първоначалната представена информация от квесторите на КТБ на ФГВБ е, че ответникът БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ притежава влог в КТБ по депозитна сметка в лева с IBAN ***, наличност в размер на 196 000 лева, като гореописаният влог е означен от квесторите като непривилегирован/непреференциален. Именно въз основа на тази информация от квесторите на КТБ, ищецът е изплатил на ответника гаранция по влога му в КТБ, но в последствие е установил, че подадената от квесторите на КТБ е била невярна. Твърди се, че съгласно Наредба № 23 на БНБ /отм./, информацията, която се подава от квесторите, не включва екземпляр от сключените договори между КТБ и вложителите и при изплащането на гаранция по влога на ответника, ФГВБ не е разполагал със сключените договори между ответника и КТБ, доколкото процедурата по посочената наредба не е изисквала това. Впоследствие ищецът е поискал от синдика на КТБ информация за влоговете с привилегировани лихвени условия. Именно на базата на получената от синдика на КТБ и извършената проверка е установено, че по влога на БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ по депозитна сметка в лева с IB AN BG13 KORP 9220 2032 179001, са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това, същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ.  С оглед на което се иска осъждането на ответника да върне част от получената от него сума в размер на 173 844,16 лева, като получена без изначална липса на основание. Размерът на търсената сума е по-малка от тази, която ищецът е платил на ответника, тъй като ищецът, в производството по несъстоятелност на КТБ, е бил възмезден със сумата от 22 155,84 лева, в качеството му на суброгирал се в правата на вложителите. Иска се връщане от ответника на сумата от 173 844,16 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба- 28.11.2019г. до окончателното и изплащане.

      Ответникът БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Оспорва се твърдението, че се е ползвал от привилегировани лихвени проценти. Твърди се, че не е налице хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като към момента на плащането на сумата от ищеца на ответника е било налице валидно основание затова. На 08.12.2014г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация за квесторите на КТБ, ищецът е изплатил чрез обслужваща банка -„Обединена българска банка”АД, на БСУ сумата от 196 000 лв., като гаранция на влога в КТБ, т. е. е налице валидно основание за извършеното плащане. Плащайки задължението си, ищецът е изпълнил своя дълг, без значение дали е знаел или не за съществуващото в негова полза право, което твърди, че има по настоящото дело. Ищецът свободно е избрал да плати. Ответникът твърди, че решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителения съвет на БНБ, с което е намален лихвеният процент по депозитите на КТБ, предхожда изплащане на сумата от 196 000 лв. към БСУ, което е с дата 08.12.2014г. Така, че реално ищецът към момента на изплащане на сумите е бил наясно с наредбата и с посоченото решение и е приел да изплати сумите. Твърди се, че не е налице обедняване на ищеца. Твърди се, че искът е погасен поради изтичане на петгодишен давностен срок. Твърди се, че не може да се говори за привилегирован лихвен процент, тъй като следва да се установи, че ползваният лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката-чл. 7, § 2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената  претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 173 8444,16 лева-част от направеното от ищеца за ответника плащане от 08.12.2014г. в размер на 196 000 лева, за което плащане се твърди, че е направено при изначална липса на основание, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), не му се е дължало гарантиране на влога, тъй като уговорения му лихвен процент е бил преференциален. Сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, се търси ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска- 28.11.2019г. до окончателното и изплащане.

Така предявената претенция е допустима, като съдът с определението по насрочване на делото е взел становище по всички направени възражения за недопустимост,  направени от ответника. Именно поради преценка на съда, че искът е допустим, производството е насрочено за открито съдебно заседание. По-късно не са навеждани нови твърдения за недопустимост на иска.

По основателността на иска съдът намира следното:

По делото не е спорна фактологията, че ищецът е юридическо лице, създадено по силата на член 7, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. съгласно член 4, ал. 1 от който, следва да гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Фондът изплаща задълженията на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Не е спорно по делото, че ответникът, по силата на договор за индивидуален срочен депозит № 26245 от 22.10.2013г., е депозирал за съхранение в „Корпоративно търговска банка“ АД сумата от 1 000 000 лева по сметка с IB AN BG ***, за срок от 12 месеца, като върху сумата е начисляван годишен лихвен процент в размер на 6.00 %. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка „Корпоративни търговска банка”АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност. С решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ се удължава до 20.11.2014 г. срока, за който КТБ е поставена под специален надзор, като е постановено до 20.11.2014г. да се прилагат мерките, съгласно т.2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, като и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ. С решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. Съгласно решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в КТБ, е 04.12.2014г. Страните не спорят и относно фактите, че ищецът, в качеството си фонд-гарантиращ влоговете, е изплатил на ответника на 08.12.2014 г., гарантираната от закона сума по влога в размер на 196 000 лева.

Спорно по делото е твърдението, дали ответникът е отговарял на изискването на чл. 4, ал. 1 Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./ за да му се гарантира влога или попада в твърдяното по делото изключение на чл. 5, ал. 1, т. 1 на цитирания закон и не е имал право на гарантиране.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и приложимите норми- Закона за гарантиране на влоговете в банките и Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.), съдът намира, че предявеният иск за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника е неоснователен.

Тъй като по делото безспорно е установено, че ищецът е платил на ответника гарантираната по закон сума за влога му в банката, на която е отнет лиценза, то ответникът следваше да докаже, че е налице основание да получи сумата и конкретно да установи, че влогът му е гарантиран. Този факт се доказва по делото, като съдът намира, че влогът на ответника не попада в твърдяното от ищеца изключение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.).

Видно от текста на цитираната разпоредба, не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.

На първо място съдът констатира, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, не съдържа легално определение на това, що е привилегировани лихви. Такова определение липсва и в допълнителните разпоредби на цитирания закон. При внимателно прочитане на разпоредбата е видно, че според законодателят не са гарантирани влоговете, предоставени  на лицата при привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Т. е. тези привилегировани лихвени условия не са част от обявените от банката условия. По делото, на лист 15-17, ищецът е представил действащата в банката от 2012г. скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечените средства от клиенти. Безспорно по т. II. 2. от скалата, е предвидено, че стандартен срочен левов депозит в размер от 1 000 до 500 000 лева за юридически лица и еднолични търговци, със срок от 12 месеца се олихвява 5.00 %  лихва. В чл. 3 от скалата е предвидено, че освен посочените в раздел  I и II стандартни лихвени проценти, банката може да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти от 1 % до 10 %  на годишна база, за което сключва индивидуални договори. При така цитираните условия на банката, обективирани във въпросната скала и предвид на представения договор за влог, сключен между ответника и КТБ АД, а именно договор за индивидуален срочен депозит № 26245 от 22.10.2013г., съдът намира, че така цитираният договор касае индивидуално уговорен депозит, който попада в хипотезата на чл. 3 от скалата на банката. Това следва, както от наименованието на договора, така и от размера на уговорената лихва, както и от размера на депозираната сума. Стандартните левови депозити на банката със срок една година, които се олихвяват с лихва от 5.00 %, са уговорени в максимален размер от 500 000 лева, докато депозитът на ответника е в размер на 1 000 000 лева. Лихвеният процент по влога на ответника е уговорен на 6.00 %, каквато възможност дава чл. 3 от скалата, тъй като предвижда, че банката може да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти от 1 % до 10 %  на годишна база. При така изложеното съдът прави извод, че влогът на ответника не попада в изключението, предвидено в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./, тъй като начисленият от банката 6.00 % лихва, дори да се приеме за привилегирован, не е в отклонение от обявените от банката условия.  Както вече беше споменато, в самите условия на банката, обективирани във въпросната скала, е предвидено уговаряне на лихвен процент до 10 %, като процентът лихва, предоставен на ответника, влиза в разрешения процент за договаряне. Следователно уговорената лихва от 6 %  за влога на ответника не попада в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./ и съответно е гарантиран влог по смисъла на този закон и е налице законово основание за неговото плащане.

На второ място следва да се отбележи, че Законът за гарантиране на влоговете в банките /отм./, видно от параграф 1а от Допълнителните му разпоредби,  въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.). При съпоставка на предвидените изключения от гарантираните влогове в закона и директивата е видно, че смисълът на изключването от гарантиране на депозити с индивидуално уговорени условия е, че същите, чрез тези условия, са допринесли за влошаване на състоянието на банката. Това изискване е залегнало в т. 11 от Приложение 1 към Директивата, но не е възпроизведено в Законът за гарантиране на влоговете в банките /отм./. Въпреки, че директивите на европейския съюз, като вторичен инструмент на европейското право, принципно трябва да се се въведат във вътрешното право на държавите членки, същите имат директен ефект за държавите членки, тъй като държавите са задължение чрез своите правни инструменти да постигнат резултата, поставен с директивата. Това означава, че лицата от всяка държава членка може да се позовават директно на заложените правила от европейската директива. С оглед на директния ефект на цитираната директива и  смисъла, който има разпоредбата на т. 11 от Приложение 1 към нея, е видно, че за да се приеме, че един влог не е гарантиран, то освен да е преференциален, същият следва да е довел до влошаване на финансовото състояние на банката. От извършените по делото първоначална и повторна съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че по делото остана недоказано, че уговореният в договора с ответника лихвен процента по договора му за влог, е причината или е допринесъл за влошаване на финансовото състояние на КТБ АД. И двете експертизи са установили, че основната причина за влошеното състояние на банката е заради обезценка на активите и, което означава, че отпускайки кредити, същите не са били обезпечени реално със стойността на даденото в обезпечение, както и поради обезценяване на кредитния портфейл на същата. Констатирана е погрешна преценка на момента и начина на кредитиране. И двете експертизи са категорични, че даването на по-високи лихви спомага за привличането на повече капитал за банката. Повторната експертиза е заявила по категоричен начин, че чрез привлечения от ответника паричен ресурс, от банката е постигната по-висока доходност, при платена цена за този депозит. По-високият нетен лихвен марж показва, че привлеченият капитал от ответника е подобрил финансовото състояния на банката, а не е довел до влошаването му.

С оглед изложеното до тук, предявеният по делото иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Предвид становището  на съда за неоснователност на предявената претенция, на ищеца, не се дължат разноски.

От страна на ответника са претендирани разноски, като в последното съдебно заседание на 11.05.2021г., не е представен списък на разноските, като изрично е заявено, че не се претендира разноска за адвокатско възнаграждение. След проведеното съдебно заседание, с допълнителна молба с рег. № 266729/12.05.2021г., са представени доказателства за платен адвокатски хонорар на адв. М.И., като се иска присъждане на разноската. Предвид на неоснователността на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, за които до приключване на съдебното дирене, са представени доказателства за тяхната направа. Ответникът е платил разноска за вещо лице в размер на 500 лева, която следва да му се присъди. Не следва да се присъжда разноската за адвокатско възнаграждение, за която не са представени своевременно доказателства-т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владайска“ № 27, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 9, ет. 2, ап. 2, адв. Десислава Лозанова срещу БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. БУРГАС, ул. Сан Стефано № 62, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 173 844,16 лева, представляваща част от платената без основание сума от 196 000 лева, като гаранция по сключен между БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ и КТБ АД договор за индивидуален срочен депозит № 26245 от 22.10.2013г., ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба- 28.11.2019г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Владайска“ № 27, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 9, ет. 2, ап. 2, адв. Десислава Лозанова, да заплати на БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. БУРГАС, ул. Сан Стефано № 62, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направена по делото съдебна разноска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: