Решение по дело №122/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 93
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20225210200122
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. гр.Велинград, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН
Образувано е по жалба на „Мазо-66“ ЕООД, ЕИК: ********* против
Наказателно постановление № 13-2100083 от 25.01.2022 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 413, ал. 3, т. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер
на 15 000 лв., за нарушение на чл. чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 11, ал.1, т. 6 от
Наредба РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
Министъра на труда и социалната политика /обн. ДВ бр. 102/22.12.2009г./.
Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че изводите на контролните органи за извършване на нарушението
при повторност са незаконосъобразни, предвид че към датата на
извършването му не е имало влязъл в сила акт, с който дружеството е било
наказано за друго такова нарушение. Иска се отмяна на обжалвания акт,
евентуално изменяването му с прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ, във вр. чл. 28,
ал. 1 ЗАНН и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез адв. М.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 15.03.2022 г., а жалбата е подадена на
29.03.2022 г., от легитимиране страна, поради което е процесуално
1
допустима.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По искане на Национална агенция за приходите да се установи дали наетите
по трудово правоотношение от Мазо-66 ЕООД лица реално полагат труд и
къде е работното им място, на 29.09.2021 г. била извършена съвместна
проверка от служителите на ДИТ Пазарджик- ст. инспектор СТ. Г. Г. и ст.
инспектор Т. З. Д. и служители на РУ Велинград, в стопанисвания от
дружеството обект-цех за производство на столове, находящ се в с.
Драгиново, ул. „Индустриална зона“ № 1. При проверката се установило, че в
обекта се извършва производствена дейност. На работещите били раздадени
декларации по 402, ал.1, т. 3 КТ, които да попълнят. В едно от помещенията,
намиращо се зад основния производствен цех и зад цех „Лепачно“, където
били складирани отпадъчни дървени изрезки, проверяващите заварили
А.М.К.. К. им обяснила, че не е работник на дружеството, а е дошла, за да
събере дървени изрезки за баща си. Допусната била в помещението от пазача
на портала.
При проверката К. не била заварена да събира изрезки в чували, а само да
седи в помещението, където били складирани. В това помещение не се
извършвало производствена дейност, нямало поставени машини.
А.К. попълнила декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ, че няма сключен
трудов договор с Мазо-66 ЕООД, не работи в обекта и е дошла в 10,00 часа да
„събира трици“.
На жалбоподателя били дадени указания да представи на 26.10.2021г. в
сградата на ДИТ Пазарджик трудовите досиета на работещите и
инструктажните книги. Същите били представени на посочената дата от
упълномощения представител К.М..
При прегледа на инструктажните книги се установило, че не е
документиран проведен инструктаж на А.М.К., в качеството й на външно
лице, заварено на работната площадка на обекта на 20.09.2021г. Контролните
органи приели, че с това е нарушен чл. 11, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 6 от Наредба
Наредба РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
Министъра на труда и социалната политика /обн. ДВ бр. 102/22.12.2009г./, за
което на същата дата, в присъствието на представляващия дружеството, бил
съставен АУАН № 13-2100083/26.10.2021г., препис от който му бил връчен.
Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик. Тъй като
дружеството вече било санкционирано с Наказателно постановление № 13-
002422/19.11.2020г., влязло в сила на 05.10.2021 г. за нарушение на чл. 11, ал.
1, във вр. чл. 11, ал. 5 КТ, административнонаказващият орган приел, че
нарушението е извършено повторно, по смисъла на чл. 416, ал. 8 КТ и на
2
Мазо-66 ЕООД, ЕИК ********* била наложена имуществена санкция, на осн.
чл. 413, ал. 31 т. 2 КТ, в размер на 15 000 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С.Г. и Т.Д.,
които кредитира като логични, последователни, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на делото лица. Същите кореспондират изцяло с
останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи съобразно,
чл. 21, ал.4, т. 3 и чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
съставляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в степен
позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия
състав и да организира защитата си. Индивидуализиран е и нарушителят.
Посочени са данни за актосъставителя и административнонаказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена
на предприятието. Следователно, за да бъде осъществен съставът на
нарушението следва в предприятието да е заварено работещо лице или
такова, което макар да не е работещ да се намира в производствено звено на
предприятието, защото идеята на законодателя е чрез провеждане на
инструктаж на тези лица да се предотврати възможността за настъпване на
неблагоприятни последици за техния живот и здраве на място, където се
извършва производствена дейност.
Легална дефиниция на понятието „работещ“ се съдържа в § 2а от ДР на
ЗЗБУТ. По смисъла на тази разпоредба това е всяко лице, което е наето от
работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите
се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика. Съществен
признак на понятието работещ е, че лицето се намира в предприятието, за да
извършва определен вид работа, независимо дали е в изпълнение на
основната негова дейност или се извършва друг вид дейност- поправка на
машини, съоръжения, инсталации, строително-монтажни дейност или други
3
такива.
В настоящия случай, не може да се приеме, че е А.К. е работещ по смисъла
на § 2а от ДР на ЗЗБУТ. От показанията на свидетелите Г. и Д., еднозначно и
непротиворечиво се установи, че А.К. не е заварена да извършва някакъв вид
работа в обекта на контрол, свързана с производството на дървени столове
или каквато и да е друга работа. Според показанията на свидетелите само е
седяла в складовото помещение.
Помещението, в което се е намирала, не може да се определи и като
производствено звено на предприятието. В КТ, ЗЗБУТ и подзаконовите
актове по прилагането им не е дадена легална дефиниция на понятието
производствено звено на предприятието, поради което то следва да се разбира
в общоупотребимия смисъл. Логически и житейски и за нуждите на
дейността на предприятието за производствени звена следва да се считат
всички пространства открити или закрити /помещения, цехове, складове,
навеси, бараки/, в които се извършват дейности, свързани с протичащите в
предприятието производствените процеси, които в своята съвкупност и
взаимовръзка образуват производствената структура на предприятието. В
този смисъл и съобразявайки показанията на свидетелите Г. и Д., не може да
се приеме, че складовото помещение е производствено звено. Установи се, че
в него не е имало машини или съоръжения за произвеждане на дървените
столове. Ето защо за работодателя не е съществувало задължение да проведе
и документира инструктаж за безопасност и здраве на лицето А.К., намираща
се в това складово помещение, поради което не следва да носи отговорност за
неизпълнението му.
В допълнение, съдът намира, че деянието неправилно е квалифицирано
като повторно нарушение на чл. 11, ал. 5 на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, по смисъла на чл. 413, ал. 3, т. 2 КТ, т.е. като
повторно.
Съгласно чл. 416, ал. 8 КТ повторно е нарушението, което е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. За да се счита едно
лице наказано по административен ред за извършено административно
нарушение, следва да е налице влязло в сила наказателно постановление, с
което му наложено административно наказание. Съгласно чл. 64 ЗАНН
наказателните постановления влизат в сила, в случаите, в което не подлежат
на обжалване от датата на постановяването им, ако са обжалваеми с изтичане
на срока за обжалване, ако жалба не е подадена, а в случаите на подадена
жалба, с влизане в сила на съдебния акт, с който са потвърдени или изменени.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е извършено на
29.09.2021г., когато А.К. е заварена в обекта на контрол, доколкото
задължението за провеждане и документиране на инструктажа предхожда
4
допускането й там. Към тази дата обаче Наказателно постановление № 13-
002422/19.11.2020г., с което преди това Мазо-66 ЕООД, ЕИК: ********* е
санкциониран за нарушение на чл. 11, ал. 1, във вр. ал. 5 от Наредба № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е влязло в сила.
Видно от приложения заверен препис от него, датата на влизането му в сила е
05.10.2021г., поради което нарушението, предмет на настоящото
административно обвинение не може да се квалифицира като повторно
извършено по смисъла на чл. 416, ал. 8 КТ.
В случая, неприложим е чл. 63, ал.2, т. 4, във ал.7, т. 1 ЗАНН и съдът не
може да измени обжалвания акт, като приложи закона за по-леко наказуемото
нарушение, макар да не се установиха нови фактически положения, предвид
че самото административно нарушение е несъставомерно.
По тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателят се дължат разноски за
процесуално представителство в размер на 980,00 лв., на осн. чл. 63д, ал. 1
ЗАНН. Искането за заплащането им е заявено своевременно-с жалбата, а с
представения по делото-л. 21 Договор за правна защита и съдействие
надлежно е удостоверен уговореният размер на възнаграждението и начинът
на плащането му в брой.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“, доколкото ДИТ Пазарджик е структурно звено към ИА
и няма статут на самостоятелно юридически лице.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2100083/25.01.2022г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 3, т. 2 КТ, на Мазо-66 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград, обл. Пазарджик, е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, за
нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 11, ал.1, т. 6 от Наредба РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на Министъра на труда и
социалната политика /обн. ДВ бр. 102/22.12.2009г./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, да заплати на Мазо-66 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
5
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград, обл. Пазарджик, разноски по а. н.
дело 122/2021 г. на Районен съд Велинград, в размер на 980,00 лв.
/деветстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик, в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6