РЕШЕНИЕ
№ …………………/04.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 11281 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „А.з.с.у.и с.“
ООД срещу Г.И.Г. установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 82 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2959,33 лв., представляваща обезщетение за произтекли вреди под формата на
загуба от неизпълнение на задължения по чл. 5 от Договор за прокура
от * г., за
което е издадена Заповед № */13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, поправена с Определение № */27.08.2018 г., постановени по ч.гр.д. № 4293/2018 г.
по описа на Районен съд – *, 10 с-в.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за
прокура от * г. ответникът осъществявал търговско представителство
на ищцовото дружество в качеството си на прокурист до
21.10.2016 г. Във връзка с търговската дейност на ищеца на 01.01.2015 г. бил сключен договор за управление на общи части
в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. *, в която сграда живее ответникът. Навежда се довод, че за периода от
м. януари 2015 г. до м. септември 2016 г., през който ответникът е осъществявал
управление на предприятието на търговеца, същият не е изпълнил задълженията,
вменени му с договора за прокура, като не е осигурил
събирането на дължимите от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на етажна собственост суми за потребление на ел. енергия, вода, за
управление и обслужване на общите части, поддръжка на асансьорна
уредба и други в общ размер от 2959,33 лв. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за прокура,
уговорени в чл. 5 от същия да осъществява търговското управление, като се
съобразява с набелязаните от търговеца стопански цели и обусловените от тях
начин и насока на управление, както и да осъществява търговското управление
лично и с грижата на добрия търговски управител. Посочва, че ответникът е
допуснал да останат несъбрани суми от етажните собственици в посочения размер и
на 03.10.2017 г. същият е сключил споразумение с етажната собственост, в
качеството си на домоуправител от една страна и прокурист и представител на ищцовото дружество, от друга, с което изрично е декларирал,
че всички финансови въпроси между страните са уредени и нямат финансови
претенции една спрямо друга. Счита, че по този начин ответникът е действал
против интересите на търговеца, заявявайки отказ на последния от правото да
получи дължимите суми. Сочи, че според чл. 8, б. „б“ от договора за прокура, прокуристът дължи
обезщетение на търговеца за нанесените вреди, ако той и лицето, с което
договоря се споразумеят във вреда на търговеца. Поддържа се, че ищецът е
претърпял вреди, вследствие на неизпълнението на договорните задължения на
ответника, довело до засягане правото на ищеца да получи вземането си по
Договор за управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост от
01.01.2015 г., представляващо финансова загуба в
размер на процесната сума, явяваща се разликата между
направените от ищеца разходи за управлението на общите части в сградата и
постъпилите от етажните собственици суми в общ размер от 2628,47 лв. (приходи
на каса 2524,92 лв. и приходи по банка в размер на 103,55 лв.). В този смисъл
моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание иска се поддържа и се моли за
уважаване на исковата претенция. Подчертава се, че със сключеното споразумение
е преклудирана възможността да се събере вземането от
ЕС, поради което следва да се ангажира отговорността на прокуриста.
Депозира писмени защита, с която развива подробни съображения по същество на
спора. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника Г.И.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че съгласно договор за прокура от 07.05.2008 г. ответникът е натоварен от ищцовото дружество да управлява предприятието срещу
възнаграждение, като същият е прекратен на 13.10.2016 г. Оспорват се
твърденията, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по сключения
договор, като това е нанесло вреда на ищеца, както и че се е договарял в негова
вреда. Твърди, че винаги е осъществявал задълженията си, произтичащи от
договора за прокура лично и с грижата на добрия
търговец. Осъществявал е търговското управление като се е съобразявал с
набелязаните от търговеца стопански цели и обусловените от тях начин и насоки
на управление. Навежда довод, че в периода от м. януари 2015 г. до м. септември
2016г. в ищцовото дружество е имало назначено лице на
длъжност касиер - *, която е посещавала сградата, находяща се в гр. * за събиране на дължимите суми.
Поддържа се, че на основание чл.6, ал. 1, т. 10, вр. чл .6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за управление на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите са длъжни заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като не
би могло да се вмени във вина на ответника чуждото противоправно
поведение, а именно това на собствениците, обитателите и ползвателите в
сградата в режим на етажна собственост. Тези техни задължения, както и за
заплащане на месечните такси и разходите, свързани с аварии на общите части и
суми за ел. енергия, вода, поддръжка на асансьора и други били предвидени и в
договора за управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост
от 01.01.2015 г. в т. 7, т. 9 и т. 18 от същия.
Счита, че търговската практика при дружествата с предмет на дейност поддръжка
на общи части в режим на ЕС е касиерът да посещава сградата, за да събере от
живущите таксите към ЕС определен брой пъти в месеца, като това било описано в
т. 1.9. от договора. Намира, че ищецът не е ангажирал доказателства за вида и
размера на твърдените вреди. Към исковата молба не били представени
разходно-оправдателни документи за действително заплащане на суми за ел.
енергия, вода, поддръжка на асансьор и други. Ответникът оспорва представеното
споразумение за прекратяване на договор за управление на общи части в сграда в
режим на етажна собственост от 03.10.2016 г. Твърди, че е свикал общо събрание
на етажните съсобственици в сградата в режим на етажна собственост с
предварително обявен дневен ред в т. 2 „Представяне на таблици за направени разходи за ЕС
от страна на „А.з.с.у.и с.“ ООД
и приемане на решение относно начина на
доказване и евентуално възстановяване на претендираните
разходи“. От същия било видно, че ответникът е заявил да се възстановят на дружеството
заплатените суми след представяне на надлежни доказателства за това, че
действително са заплатени. Било взето решение да бъдат възстановени сумите,
които ищецът е сторил, като същият представи оригинални платежни документи.
Твърди, че ответното дружество никога не е изпращало покана или друг
документ, в който да са посочени основанието и размера на заплатени от него
суми, поканване на етажната собственост да ги заплатят, както и представяне на
доказателства за реалното им извършване. Независимо от това етажната
собственост видно от взетото решение била готова за заплати разходите,
направени от ищеца за нея. В допълнение се излага, че общото събрание е
проведено на 02.04.2018 г., преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК от ищеца
в съда, както и преди да бъде уведомен ответникът за издадената по ч.гр.д. №
4293/201 8г. по описа на * заповед за изпълнение. Поканата за свикване на общото
събрание била поставена на 24.03.2018 г. от ответника, а последният получил
издадената заповед за изпълнение от ВРС едва на 08.06.2018г. При тези
съображения счита, че не се е договарял във вреда на ищеца, а напротив
предприел е необходимите мерки за доброволно уреждане на евентуално възникнали
имуществени претенции между етажната собственост и „А.з.с.у.и с." ООД. Намира, че няма нанесена вреда на „А.з.с.у.и
с." *, поради
което и искът се явява неоснователен. Доколкото
се обосновавали вреди, настъпили в следствие на заплащане на суми за ел.
енергия, обща вода, поддръжка на асансьор почистване на общите части и други
разходи, касаещи етажната собственост, находяща се в
гр. *, счита, че
не е налице правилно определена от ищеца пасивна процесуална легитимация,
поради което така формирана искова претенция срещу ответника в качеството му на прокурист се явявала недопустима. Твърди, че единственият приход от дейността, който може да
има ищеца е в размера на уговореното възнаграждение в т. 28 от договора - 72
лв. месечно, като видно е от справката отчет било, че има събирани суми от
етажните съсобственици, които надвишават размера на възнаграждението и не било
ясно кои са другите допълнителни приходи от дейността, които не са реализирани.
Ответникът отбелязва противоречие между посочената наличност на касата в отчета
- 2959,33 лв. и посоченото в представения от ищеца към исковата молба приемо-предавателен протокол в т. 3, където била посочена
касова наличност -1391,54 лв. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез
процесуален представител моли за отхвърляне на исковата претенция. Настоява, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на прокуриста.
Подчертава, че от доказателствата не се установява, че са сторените разходи за
ЕС извън тези за ток, почистване и асансьор. Претендира разноски като се
противопоставя на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с доводи за неоснователност на същото.
Съдът, след съвкупна преценка на представените
по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните липсва
спор, а и се установява от представените доказателства, че на 07.08.2008 г.
между ответника Г.И.Г.и „А.з.с.у.и с.“ * е сключен
договор за прокура, съобразно който прокуристът се е задължил да управлява предприятието на
търговеца срещу възнаграждение в размер на 950лв. месечно. В чл. 2 от договора
са регламентирани правомощията на прокуриста, в т.ч.
представителната му власт пред трети лица. Съобразно разпоредбата на чл. 5 от
договора, прокуристът е задължен да осъществява
търговското управление лично и с грижата на добрия търговски управител, а в чл.
8 – че дължи обещетение на търговеца за нанесените му
вреди, ако той и лицето, с което договаря се споразумеят във вреда на
търговеца.
Отделно от договора на ответника-прокурист е
представено общо пълномощно (л. 10), видно от което ищецът е упълномощил Г.Г. да управлява дружеството и да взима решения, свързани с
и относно търговската му дейност, да сключва търговски договори с трети лица на
стойност не по-голяма от 40000лв., както и да представлява дружеството пред
трети лица, институции и всички държавни
органи.
По делото е представен в заверен за вярност с оргинала препис от договор за управление на общи части в
сграда в режим на етажна собственост, гр. *, видно от който между етажната
собственост като възложител и „*“, представлявана от
прокуриста - по терминологията на договора „сатис мениджмънт“, е възложено управлението и
представителството на ЕС. В т.1.7. е възложено събиране на таксите от отделните
собственици и обитатели на сградата и разпределяне на сумите за извършените от
изпълнителя услуги, такси за консумирана ел. енергия и вода за общите части на
сградата, асансьорен сервиз и поддръжка, фонд
„Резервен“. Уговорено е срок на договора до 01.01.2016
г.
Видно от трудов договор №*/19.05.2015 г., сключен между А.з.с.у. и с.“ ООД и * и приложения към него длъжностна
характеристика, последната е приела да изпълнява длъжността „касиер“ до
приключване на договор с ЕС „*.
От представеното по делото споразумение от 03.10.2016
г., сключено между Етажна собственост, гр. * и „*, представлявана от прокуриста Г. се установява, че страните са постигнали
съгласие за прекратяване на сключения между тях договор за управление на общи
части, считано от датата на подписването му. В т. 2 от споразумението страните
са декларирали, че нямат никакви претенции една спрямо друга по повод
изпълнението на договора, всички финансови въпроси между тях са уредени с
подписване на приемо-предавателен протокол,
представляващ неразделна част от споразумението.
Видно от приемо-предавателния
протокол от 03.10.2016 г., подписан от ЕС и
„А.з.с.у.и с.“ ООД, представлявана от прокуриста
Г., е отбелязана касова наличност в размер на минус 1391,54 лева за периода 01.01.2015 г. до 03.10.2016 г.
Не е спорно между страните, а и от представения по
делото протокол от ОС на „А.з.с.у.и с. “ ЕООД от 13.10.2016 г. се установява,
че от дружеството е взето решение за прекратяване на договора за прокура от 07.05.2008г. и освобождаване на Г.Г. като прокурист на дружеството.
Видно от протокол от ОС от 02.04.2018 г. на Етажната
собственост гр. * е взето решение в случай на направени разходи от
страна на „А.з.с.у.и с.“ ООД да бъдат възстановени от
касата на ЕС и по-специално от банковата сметка; ОС предоставя мандат на Управителя
на ЕС, в случай че от страна на дружеството бъдат претендирани
задължения на ЕС към „А.з.с.у.и с.“ ЕООД
да уведоми дружеството относно взетото решение, както и да бъдат възстановени
на дружеството само изискуемите и ликвидни доказани с представен отчет и
приложени оригинални платежни документи разходи, за които не може да се направи
възражение за изтекла давност. Протоколът от общото събрание е представен в
Район „Приморски“ видно от представеното по делото уведомелние.
Не е спорно между страните, а и от представения по
делото пощенски запис от 10.10.2019 г. се установява,
че в хода на процеса Етажната собственост е заплатила в полза на „А.з.с.у.и с.“
ООД сумата от 313,33 лева, представляваща разходи от м. 01.2015 г. до м. 09.2016
г., представляващи част от задължението, което се претендира с исковата молба.
Видно от издадената на 01.11.2019 г. фактура, ищцовото дружество е фактурирало задължение на Етажна
собственост за периода от м.януари 2015-м.09.2016 г. за такса домоуправление в
размер на 1714,89лева с ДДС.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на
прекратяване на договора от 03.10.2016 г. задълженията на етажната собственост
към „А.з.с.у.и с.“ ЕООД възлизат на сумата от 2952,43 лева. При
прекратяване на договора е събрана сума от 12 лв., начислени 88,91 лв. за сатис и е представена фактура за абонамент-асансьор. При
включване на сумите за м.10.2016 г. задължението възлиза на 3069,34 лева.
Съобразно заключението заплатените суми от ищеца за сметка на ЕС са в общ
размер на 3854,01лева, от които ток общи части 1372,80 лв., асансьор 1714,89 леа, почистване 864лв. и други 1392,21 лв,
в които са включени осветително тяло, рязане и възстановяване на метален профил
врата, изработка на табелки, демонтаж и монтаж на четци, дезинфекция против
хлебарки, секретен патрон, ремонт стълбищно
осветление, ел. ключ, секретен ключ. Вещото лице заключава, че към датата на
прекратяване на договора задължението не е изцяло погасено, като останалите
дължими суми са 2952,43 лв., начислени до м.09.2016 г. Описаните от вещото лице
писмени доказателства, въз основа на които е изготвено заключението, са
приобщени по делото в оригинал в две папки.
Оспорени са от
ответника следните писмени доказателства, приобщени по делото, а именно:
фактура с получател *., издател * за сумата от 5,76
лева; фактура с получател * издадена от „* за сумата от 54,00
лева; косов бон за 0.81 лева от „*; Фактура №*. с получател * за сумата от 12,00
лева секретен патрон; РКО без номер и дата за сумата от 18,00 лева; Фактура №*/24.07.2015г. с
получател * за сумата от
60,00 лева „* ЕИК *; косов бон за сумата от 1.62 лева от „*; стокова разписка от 64,00 лева от
03.04.2015г. *; косов бон от * за сумата от 0,70
лева; касов бон от „* с получател * за сумата от 5,50
лева; касов бон от * за сумата от 0.81
лева; фактура №*/27.04.2016г. с получател * за сумата от 15 лева; фактура №*/28.03.2016г.
за сумата от 93,00 лева с получател ул. „* доставчик *.
По делото са приобщени гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля *. Установява се, че
същата е работила като домоуправител- търговски помощник при ищеца в процесния период и че не всички приходи от Етажната
собственост били достатъчни за покриване на комуналните ѝ разходи.
Направила ревизия около м. декември 2016 г., при която установила отрицателно
салдо за Етажната собственост след преглеждане на всички приходи и разходи в
дружеството-ищец. Излага, че уведомила ответника по имейл за констатациите през
м. януари 2017 г., тъй като той бил домоуправител на ЕС към него момент, за да
уредят доброволно отношенията. Установява, се че през процесния
период в „Агенцията за сградно управление и
сигурност“ е имало назначен касиер *, чиито задължения
включвали събиране на таксите и
посещаване на обектите, съобразно постигнатите в договора уговорки. Споделя, че
с протокол на ОС Г.Г. е поел заплащане на таксата към
фирмата за професионалното обслужване на домоуправител и касиер в размер на 72
лева, тъй като собствениците не били съгласни да се заплаща възнаграждение за
външен домоуправител.
По реда на чл.176 от ГПК на управителя на ищцовото дружеството е поставен въпрос „Дали дружеството е
издавало фактури с доставчик „*“ в периода м.01.2015 г.
–м.10.2016 г.“, на който представляващият дружеството признава, че такива не са
издавани. Уточнява, че установили, че не са издавани фактури, тъй като Г. е отговарял
за тях и за подаване на данъчни декларации, като след тези констатации към
момента издали такива.
Гореустановената фактическа
обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение по договор за прокура намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 82 от ЗЗД. Същият е допустим
с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр. д. № 4293/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, Х с-в.
Основателността на
исковата претенция е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки: наличие на
действително правоотношение между страните по Договор за прокура
от 07.05.2008 г., по силата на който ответникът е поел задължение да управлява
предприятието на търговеца срещу уговорено възнаграждение; прокуристът
да не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от договора за прокура,
а именно да осъществява търговското управление, като се съобразява изключително
с набелязаните от търговеца стопански цели и обусловените от тях начин и насока
на управление, както и да осъществява търговското управление лично и с грижата
на добрия търговски представител; наличие на действително претърпени вреди под
формата на загуба за ищцовото дружество, изразяващи
се в разликата между заплатените от него разходи за управлението на общите
части на сградата в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. * и постъпилите от
етажните собственици приходи в размер на 2628,47 лв. по Договор за управление
на общи части в посочената сграда за периода от м. януари 2015 г. до м.
септември 2016 г., сключен на 01.01.2015 г.; пряка и
непосредствена (причинно-следствена) връзка между неизпълнението на поетите от
ответника договорни задължения по Договора за прокура
от 07.05.2008 г. и причинените вреди, както и размера на заплатените от ищеца
разходи за управлението на общите части на сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. *.
В случая, не е спорно и от представените
по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно
отношение по договор за прокура от 07.08.2008 г. по
смисъла на чл. 21 от ТЗ. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите. Освен упълномощителата сделка
по чл. 2, ал. 1 от ТЗ е материализирана и сделката по чл. 23 от ТЗ между
юридическото лице и представителя, с която последният е приел да упражнява
учредената прокура с правомощия по чл. 22 от ТЗ,
видно от описаното по-горе съдържания на договора.
Следователно, с подписване на договора от
07.08.2008 г., ответникът се счита за натоварен и упълномощен от принципала с представителна власт за всички действия и сделки (извън посочените
ограничения), които са свързани с упражняване на търговското занятие на търговеца,
т.е. в отношенията с трети лица прокуристът може да
извършва всичко, което самият търговец може да прави с предприятието, с
изключение на посочените в самия договор и закона действия.
В това си качество прокуристът
е сключил и договор за
управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост, гр. *, от 01.01.2015
г., видно от който между етажната собственост като възложител и „*, представлявана от прокуриста е възложено управлението и представителството на
ЕС, с изразяващо се и в събиране на таксите от отделните собственици и
обитатели на сградата и разпределяне на сумите за извършените от изпълнителя
услуги, такси за консумирана ел. енергия
и вода за общите части на сградата, асансьорен сервиз
и поддръжка, фонд „*“.
Ответната страна е отправила искане за представяне в
оригинал на приложения по делото заверен за вярност с оригинала препис от
договор за управление на общи части от 01.01.2015 г.
Във второто о.с.з. от 05.07.2019 г. процесуалният представител на ищеца е
изложил съображения, че към датата на исковата молба оригиналът е съществувал,
но не може да бъде открит от ищеца. В тази връзка, ответникът е поискал
изключване на това писмено доказателство от доказателствения
материал.
С оглед на така изложеното процесуално поведение на
страните, съдът намира, че представеният по делото препис от писмен документ
(договор от 01.01.2015 г.) не следва да бъде ценен по
делото като писмено доказателство. Съдът споделя практиката на ВКС, съобразно
която при неизпълнение на задължението страната да представи в оригинал препис
от документ, същият следва да се изключи от доказателствата, макар и да е
заверен по реда на чл. 32 от ЗАдв. Заверяването на документ по реда чл. 32 от ЗАдв. е различно от нотариалното заверяване по реда
на чл. 591 ГПК, поради
което заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.
32 ЗАдв в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса
няма спор относно съществуването на документа в правния мир ( в този смисъл решение
№173/03.05.2012 г. по г.д.№.668/11 г., IV ГО, решение №225/07.01.2019г. по
дело №567/2018г. на ВКС и др.).
Въпреки това обаче, от
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че се установява по несъмнен начин наличието на валидно облигационно
отношение между Етажната собственост, гр. *, и „* в процесния период с предмет управление и представителство на
етажната собственост, включително събиране на необходимите такси от етажните
собственици по поддръжка и управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост. По аргумент от разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от ЗУЕС законът изисква за действителността на
договора за управление на общите части
писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти, единствено в хипотеза на управление на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, какъвто не е настоящия случай. Ето защо, в случая
писмената форма на договора не е такава за действителност, поради което същият
може да бъде доказан с всички доказателствени средства. Доказателства в тази
насока са ангажирани от ищеца, а именно споразумение за неговото прекратяване
от 03.10.2016 г., разходо-оправдателни документи, в
т.ч. приобщената съдебно-счетоводна експертиза, базирана на документи,
съхранявани в счетоводството при ищеца, както и гласните доказателства,
посредством разпита на свидетеля *. Съдът кредитира показанията на свидетелката
като последователни, непосредствени, вътрешнологични
и от които се установяват релевантни за спора факти, а именно че през процесния период между ищеца, представляван от прокуриста и ЕС на ул. Княз Николаевич е имало сключен
договор за управление на ОС, по който след прекратяването му е отчетена
отрицателна касова наличност. Показанията на свидетелката почиват на
непосредствени впечатления, поради което и съдът им дава вяра.
С оглед
изложеното, съдът намира, че във връзка с упражняваното от търговеца занятие,
ответникът Г., в качеството си на прокурист на ищеца, е сключил договор за
управление и поддръжка на общи части в сграда в режим на ЕС, при уговорено
месечно възнаграждение за осъществяваното представителство, както и задължение
от негова страна да събира дължимите от ЕС суми за управление и поддръжка на
общите части.
Основният
спорен по делото въпрос е дали със сключеното по делото споразумение от
03.10.2016 г. ответникът, в качеството му на прокурист, поради неизпълнение на
задължението му като такъв да изпълнява възложената му работа с грижата на
добър търговец и да не договоря във вреда на търговеца, му е нанесъл вреда,
съответно в какъв размер.
От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че при изпълнение на
задълженията си, прокуристът е нарушил разпоредбата
на чл. 5, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 8, б. „б“ от
договора за прокура от 07.05.2008 г., поради което
следва да се ангажира отговорността му.
Имплицитно в
задълженията на прокуриста е включено да управлява
търговското предприятие на търговеца по начин, по който да не се нанасят
имуществени вреди на предприятието на търговеца и да предприема такива
действия, които да способстват за благоприятното му финансова стабилност и развитие. Търговецът по занятие се занимава с
управление на общи части и е поел задължение да събира и разходва средства на
трето лице – етажна собственост, срещу определено възнаграждение.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, както и приобщените по делото
писмени доказателства (платежни документи, фактури, РКО и касови бонове към тях)
се установява, че в счетоводството на дружеството е налично задължение на
етажната собственост към ищеца в размер на 2959,33 лева към датата на
прекратяване на договора. Същевременно, с подписването на споразумението от
03.10.2016 г. ответникът, от името на търговеца (ищеца) е заявил, че няма
никакви финансови претенции спрямо етажната собственост. По аргумент от чл. 20а
от ЗЗД договорите между страните имат силата на закон, поради което с
направеното изявление, независимо от мотивите, въз основа на които то е
направено, се препятства възможността страната по него да предприеме последващи действия по събиране на непогасените задължения.
Следователно,
с подписване на това споразумение прокуристът, в противоречие
със задълженията си по договора за прокура от
07.08.2008 г., е действал във вреда на принципала и е
възпрепятствал възможността същият да събере вземането си от третото лице –
етажната собственост, с която е в договорни отношения по управление и поддръжка
на общите части.
За
неоснователни се преценяват възраженията на ответника, че му се вменяват чужди противоправни действия. С договора за управление на общи
части е поето задължение да се събира от етажните собственици средствата,
дължими за общите части, като от тях да заплаща разходите на ЕС. Заплащайки на
трети лица (електоразпределително дружество, ВиК услуги, асансьорно
обслужване) сторените разходи от бюджета на дружеството при липса на генерирани
суми от отделните собственици в ЕС, е показателно за неполагане на дължимата
грижа на добрия търговец. Освен това, фактът, че на лице, намиращо се в трудовоправна връзка с ищцовото
дружество (*) е възложено функцията на „касиер“ не заменя необходимостта
от осъществяване на контрол върху дейността ѝ и предприемане на действия
за събиране сумите. Ищецът би имал регрес за отчетническа отговорност, ако
същата с действията си не е изпълнила задълженията си по договора, но предвид
развилите се отношения, това не би било възможно. Едновременно с това,
отговорността на това лице не изключва сама по себе си, отговорността на прокуриста за причинените на ищеца вреди.
Неоснователно е и възражението, че предприемането на последващи действия от прокуриста,
позовавйки се на проведено на 02.04.2018 г. ОС на ЕС,
е индиция за добросъвестно изпълнение на договорните
му задължения. С подписване на
споразумението от 03.10.2016 г. от името на дружеството ищецът се е отказал от
вземането си спрямо етажната собственост и изпълнението от нейна страна би било
само проява на добра воля, но възможността за принудителното му събиране е преклудирана.
При тези
съображения съдът преценява, че искът е доказан по основание, като за
определяне на неговия размер, намира следното:
Ответната
страна е релевирала оспорване на сума в общ размер на
331,20 лева по представените от ищеца платежни документи - фактури и касови
бонове, с доводи, че същите не съставляват сторени разходи за етажната
собственост. Оспорените документи са частни такива, не носят подпис на
страните, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила, относно удостоверените в тях обстоятелства. Съобразно правилата за
разпределение за доказателствената тежест в процеса,
страната която претендира положителния факт на претърпяна вреда следва да
докаже нейното основание и размер.
В случая
ищецът по занятие упражнява дейност по управление и поддръжка на общи части.
Това се потвърждава и от показанията на свидетелката *, че през процесния период са обслужвани и други етажни собствености. Представените и оспорени касови бонове и
фактури не съдържат данни за получателя, поради което не може да се обоснове
извод, че същите се отнасят за сторени разходи точно за тази етажна собственост,
с която ответникът е договарял във вреда на принципала.
Наличието на облигационна обвързаност с трети лица, издали фактурите и касовите
бонове, и направата на оспорените разходи във връзка с ЕС на * не е установено
от ищеца пълно и главно, поради което съдът приема, че вреда в размер на 331,20
лева е не е доказана и не подлежи на репариране. Обстоятелството, че тези
разходи са включени при изготвяне на експертизата не подменя необходимостта от
ангажиране на доказателства за връзката им с процесната
етажна собственост, за която са сторени. В тази част заключението на вещото
лице е базирано на представените от ищеца доказателства, приобщени по делото и
оспорени своевременно от ответника, поради което не може да се приеме, че
ищецът е доказал пълно и главно претенцията за заплащането им.
В хода на
процеса е представен пощенски запис от 10.10.2019 г. з.сумата
от 313,33 лева,
представляващи част от задължението на Етажната собственост към „А.з.с.у.и с.“
ЕООД. Независимо от мотивите на третото неучастващо в производството лице да
заплати тази сума, изрично е удостоверено, а и не се оспорва от ищеца, че тази
сума покрива част от сумата, претендирана с исковата
молба и съставлява разходи от 01.2015 г. до 09.2016 г., сторени от ЕС и дължими
към ищеца. Поради това, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК същата следва да
бъде взета предвид от съда и приспадната от задължението на ответника спрямо
ищеца „А.за с.у.и с.“ ЕООД, тъй като последното не е понесло вреда в този
размер.
Оспорването на сумите от ответника, представляващи
възнаграждение на ищеца, съобразени и при изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза, е неоснователно. Съобразно обясненията, дадени от законния
представител на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, кореспондиращи на приобщените
писмени доказателства (в т.ч. вменените задължения по договора з.прокура да управлява цялото търговско предприятие на
търговеца) фактурирането на тези суми в дружеството е възложено на прокуриста и същият е следвал да ги декларира пред
данъчните органи. Поради неизпълнение на това задължение, тези суми са
фактурирани и декларирани по-късно – в хода на настоящото производство. Въпреки
това те съставляват задължение на ЕС, което не е заплатено на ищеца и
отказвайки се от него Г. като прокурист е причинил вреда на дружеството. „А.за с.у.и
с.“ ООД е поела възмездно осъществяване на т.нар. дейност „сатис
мениджмънт“, поради което ѝ се дължи възнаграждение, като съобразно
постигнатите договорки същото е било дължимо ежемесечно. По-късното фактуриране
на сумите в дружеството не променя нито ликвидността, нито изискуемостта на
сумите, дължими за управление и поддръжка на общите части.
В контекста на изложеното и като съобрази заключението
на вещото лице по ССчЕ и приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че задължението на ответника
възлиза в общ размер на сумата от 2314,80 лева. Това са сторените, доказани и
изискуеми от ЕС разходи съизмерими с вредата причинена на дружеството-ищец,
поради сключеното на 03.10.2016 г. споразумение от прокуриста.
По тези
съображения искът за възникване на задължение на ответника да заплати
обезщетение за вреди на дружеството пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на задълженията по договора за прокура е
основателен и доказан за сумата от 2314,80 лв. и следва да бъде уважен, а за разликата
до претендираните 2959,33 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете, а именно в размер на 554,74
лева.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 304,43 лева.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и в съответствие с отправеното искане на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е претендирал
разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лева съдебно
удостоверение, срещу което ищецът е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени
съдебни заседания, множеството ангажирани писмени доказателства,
професионалната подготовка на делото от процесуалния представител, защитаващ
ответника по предявения иск, както и фактът, че възнаграждението е в близък до
предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, съдът намира, че
възнаграждението не следва да бъде редуцирано. Съобразно отхвърлената част от
исковете в полз.на ответника следва да се присъди сумата от 109,99 лева.
Мотивиран от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „А.за с.у.и с.“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от * – управител, сумата от 2314,80 лв. (две хиляди триста и четиринадесет
лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за произтекли вреди под
формата на загуба от неизпълнение на задължения по чл. 5 от Договор за прокура от 07.05.2008 г., за което е издадена Заповед № */13.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Определение № */27.08.2018 г., постановени по
ч.гр.д. № */2018 г. по
описа на Районен съд – *, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 82 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска з.разликата над сумата от 2314,80 лв. до
предявения размер от 2959,33 лв.
(две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и тридесет
и три стотинки).
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „А.з.с.у.и с.“ ООД с ЕИК *
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *
– управител, сумата от 304,43 лева (триста и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляваща
сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата
от 554,74 лева (петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща направените в настоящото
исково производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.за с.у.и с.“ ООД с *
********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * –
управител, да заплати Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 109,99
лева (сто и девет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща
направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: