№ 634
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно
гражданско дело № 20231100501323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 538 ГПК и чл. 165 СК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******” *******, действаща като настойник на поставената под пълно запрещение Д.Б.К.
срещу решение № 961 от 20.01.2023 г. на СРС, 86 състав по гр. д. № 65985/2022 г., с което е
оставена без уважение молбата й за даване на разрешение за разпореждане със сумата 747,58
лева от платежна сметка с титуляр запретеното лице.
Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно. Счита, че разпореждането от
платежна сметка на запретената Д.Б.К. за възстановяване на разходи за платени с лични
средства на настойника публични задължения на К., е изцяло в интерес на недееспособното
лице, а мотивите в решението, обосноваващи отказа нямали отношение към процесния
казус.
Софийският градски съд, след като прецени представените доказателства и
доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по молба, с която се иска на основание чл. 16, ал. 4 вр.
чл. 130, ал. 3 СК даване на разрешение за разпореждане със сума от платежна сметка на
поставената под пълно запрещение Д.Б.К. за погасяване на задължение към настойника,
възникнало от изпълнението на публичноправни задължения на поставеното под
запрещение лице с лични средства в общ размер на 747,58 лева. Запретената Д.Б.К. е
титуляр на сметка IBAN *******, видно от представено удостоверение от кредитна
институция, по която сметка наличността към 10.11.2022 г. е в размер на 143322,93 Евро.
Представени са 10 броя приходни квитанции от 14.10.2022 г., издадени на данъчно
задължено лице Д.Б.К., съгласно които са заплатени дънък недвижими имоти, такса битови
отпадъци и съответните обезщетения за забава в размер на общо 747,58 лева, като
твърденията на настойника В. П. Г. са, че погасяването на тези задължения е извършено с
1
нейни лични средства, които следва да бъдат възстановени от платежната сметка на
запретеното лице, тъй като то е данъчнозадълженият субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1 СК настойникът управлява имуществото на
поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. В
изпълнение на това задължение той може да извършва всички действия, свързани с
"обикновеното управление" на имуществото, собственост на поставеното под запрещение
лице. Сключването на разпоредителни сделки със същото, както и обременяването му, може
да бъде извършвано само при нужда или очевидна полза на лицето, и то след разрешение на
районния съд, който следва да направи преценка дали разпореждането не противоречи на
интересите на запретения (чл. 165, ал. 4 СК вр. чл. 130, ал. 3 СК).
В определение № 3 от 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6203/2015 г. на ВКС, 1-во ГО, е
разяснено, че преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както
и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл.
130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от
извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до
каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката
следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение
на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на
разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска
да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице,
който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен.
От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в
искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на
разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото
извършване на разпореждането, т.е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на
разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без интересите му да бъдат
накърнени.
Разпореждане с влог на поставено под пълно запрещение лице може да бъде
разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди на лицето или за
изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения
за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес, но не и за
удовлетворяване на претенции на трети лица, произтичащи от договор, по който
поставеният под запрещение не е страна, респективно за претенции произтичащи от
неоснователно обогатяване, които не са установени по съдебен ред, тъй като в
производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът не разполага с правомощието и възможността
/доколкото производството е едностранно/ да прецени основателността на подобни
претенции и доколкото нуждата на поставения под запрещение не може да бъде безусловно
изведена от естеството на самия договор.
В случая, настойникът В. П. Г. е изпълнила от името на запретеното лице негови
публичноправни задължения за заплащане на местен данък, такса битови отпадъци и
обезщетение за забава върху тези задължения, като това изпълнение по същество съставлява
дължимо от настойника действие по управление на имуществото на запретения, но то е
извършено за сметка на личното имущество на настойника, вместо за сметка на
имуществото на запретената, в чиято правна сфера са възникнали публичноправните
2
задължения. Изпълнението им от настойника и за негова сметка, но от името на Д.Б.К., стои
безспорно в интерес на същата, тъй като прекратява пораждането на акцесорни задължения
за заплащане на мораторни лихви. Това изпълнение обаче поражда вземане в полза на
изпълнилия настойник за възстановяване на направените с оглед изпълнението разходи,
което не следва да се осъществява след постановено съдебно решение, с което запретената
да бъде осъдена да възстанови платената от В. П. Г. сума, тъй като това означава
провеждане на съдебно производство, което обуславя допълнителни разходи, с които да
бъде обременена правната сфера на Д.Б.К., а следва да се извърши чрез разпореждане от
платежната сметка IBAN ******* със сума, в размер на равностойността на 747,58 лева, за
което разпореждане в настоящото производство следва да бъде дадено разрешение, тъй като
това разпореждане съответства на интересите на Д.Б.К..
Общият извод от направения анализ е, че като е отказал да разреши разпореждането,
СРС, 86 състав, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо
него да се разреши разпореждането, тъй като не са налице основания за постановяване на
отказ.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по частната жалба на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******” *******, действаща като настойник на поставената под пълно запрещение Д.Б.К.,
решение № 961 от 20.01.2023 г. на СРС, 86 състав по гр. д. № 65985/2022 г., с което е
оставена без уважение молбата й за даване на разрешение за разпореждане със сумата 747,58
лева от платежна сметка с титуляр запретеното лице и ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 164, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 СК, В. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „*******” *******, действаща като настойник на поставената под
пълно запрещение Д.Б.К., да се разпореди от платежна сметка IBAN ******* със сума с
левова равностойност 747,58 лева за възстановяване на разходи за изпълнение на
публичноправни задължения на запретеното лице, за които плащания са издадени 10 броя
приходни квитанции от 14.10.2022 г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3