Определение по дело №3843/2019 на Софийски градски съд

                                  ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София,  01.10.2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен състав в закрито заседание на първи октомври през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                              2.ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при секретаря ………….. и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа докладваното от съдия Ангелов ВНЧД № 3843 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл.323, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на служебния защитник на подсъдимия М.Д. – адв.  И.П. от САК срещу разпореждане от 12.06.2019г. за връщане на въззивната жалба срещу присъда, постановена по НОХД № 8874/12г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с която съдът е признал за виновен подсъдимия М.Д. за извършено престъпление по чл.128,  ал.2, пр.7 , вр. ал.1 от  НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание от 3 ( три) години лишаване от свобода при строг режим; в тежест на Д. са възложени разноските по делото, направени по повдигнатото му обвинение.

В частната жалба се твърди, че разпореждането ( посочено като определение) е неправилно, тъй като защитникът не е получавал указания или съобщения за дадени указания, които е следвало да изпълни.  Прави се искане за отмяна на акта на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и основателна.

Присъдата, постановена по НОХД № 8874/12г. по описа на СРС, НО, 23 състав от 21.05.2018г. е обжалвана от защитника на подс. Д. – адв. П. с въззивна жалба от 30.05.2018г. Във въззивната жалба защитникът е изложил твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, като е акцентирал изложението си върху недоказаността на обвинението срещу подзащитния му, съответно върху несправедливостта на наказанието. Заявил е, че ще изготви допълнително писмено изложение и искания след изготвяне на мотивите.

С разпореждане от 16.03.2019г. съдията – докладчик  е приел, че жалбата е нередовна – „ Да се уведоми адв. П. за изготвените мотиви.В срок да депозира допълнение към жалбата. При неизпълнение следва връщане на жалбата“.  На 08.05.2019г. защитника адв. П. е бил уведомен, че  „ имате право да допълните жалбата в 7 дневен срок от съобщението. Препис мотиви и протест“. Поради бездействието му и с атакуваното разпореждане от 12.06.2019г. ( за което адв. П. е бил уведомен на 18.06.2019г.) съдията – докладчик е върнал въззивната жалба срещу присъдата на СРС.

Така посоченото процедиране на съдията – докладчик от СРС, 23 с-в, настоящият съдебен състав намери за незаконосъобразно.

Несъмнено е, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице и в установения в чл. 319, ал.1 от НПК срок, като според мнението на настоящия съдебен състав и  съдържанието й съответства на посоченото в чл. 320, ал.1 от НПК –  посочени са доводите на защитника за незаконосъобразност на присъдата, макар и в обобщен вид. В този смисъл не е била налице хипотезата на чл. 323, ал.1, т.1 от НПК.

На следващо място съгласно тази разпоредба и константната съдебна практика, преди да върне въззивната жалба съдията – докладчик от СРС е следвало да уведоми подалото я лице, че същата страда от недостатъци, да посочи в какво се изразяват те, да предостави срок за отстраняването им и да уведоми подателя за последиците от неизпълнението на указанията. В случая СРС, НО, 23 с-в е връчил мотивите към атакуваната присъда на защитника на подс. Д.  и му е указал, че „има право“ да допълни въззивната жалба. Т.е. липсва уведомяване, че въззивната жалба (според съдията – докладчик) е нередовна; липсва посочване на конкретните й пороци; липсва указание, че за подалото въззивната жалба лице възниква задължение те да бъдат отстранени в определения от съда срок и какви ще бъдат последиците при неизпълнение на задължението в дадения срок. Без да бъдат изпълнени в така посочената последователност и цялост тези действия от съдията – докладчик, връщането на въззивната жалба се явява и преждевременно, а оттам и незаконосъобразно, тъй като надлежното уведомяване на подалото жалба лице за недостатъците на жалбата, задължението му да ги отстрани, срокът в който следва да го направи и неблагоприятните последици при бездействието му, са именно процесуалните гаранции за надлежно упражняване на правото на защита, вкл. и на въззивна жалба.

Ето защо и атакуваното разпореждане от  12.06.2019г.  следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС, НО, 23 с-в за последващо администриране на делото и в частност връчване на преписи от въззивната жалба на адв. П. на останалите страни по делото.

 

            Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл.345 от НПК

 

Р  Е  Ш  И :

           

ОТМЕНЯ разпореждане на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23 състав от 12.06.2019г. , постановено по НОХД № № 8874 по описа за 2012 г., с което е върната въззивната жалба на адв.  И.П.  в качеството му на защитник на подсъдимия М.Д. срещу присъда от 21.05.2018г. по същото дело.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 23 с-в за последващо администриране на делото съгласно дадените по-горе указания.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Препис от определението да се изпрати на адв. П. за сведение.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.