РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Благоевград, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500636 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №6253 от 22.01.2021 г., постановено по гр.д. №474/2020 г.,
РС – ГД е признал за установено по отношение на ИВ. Н. Х., ЕГН
**********, от гр.ГД, ул.“Б.Д.“ № ... и „Ст.-К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. Н.П., ул.В.Л. ..., представлявано от управителя
Х.М.Т., че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ..... е
недействителен, поради противоречието му със закона и е осъдил „Ст.-К.“
АД да заплати на ИВ. Н. Х., сторените по съдебни и деловодни разноски в
размер на 80.14 лева за заплатена държавна такса и 700 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Ст.-К.“ АД, ЕИК
..., чрез пълномощник - адв. А.Д. от САК.
По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по
същество, с което предявеният иск да се отхвърли.Изложени са съображения
за недопустимост. Претендират се направени съдебни и деловодни разноски.
Въззиваемият ИВ. Н. Х., чрез пълномощника си адв. Р., оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли решението на първата инстанция
1
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба, постъпила е в предвидения от закона срок за
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Ищецът с исковата си молба е отправил искане за постановяване на
решение, с което съдът да признае за установено по отношение на "СТ.-КР."
АД, ЕИК ..., че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
..... е недействителен.
При отхвърляне на този иска, при евентуалност, е отправено искане, да
бъдат обявени разпоредбите на чл. 17, чл. 25 (5) във връзка с чл. 23 (2) от
Общите условия към договора за нищожни на осн. чл 19, ал. 4 ЗПК.
Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В законовия срок ответникът не представя писмен отговор, като не
изразява становище по предявените искове и в хода на производството по
делото.
Твърди се от ищеца, че със „Ст.Кр.Б." АД са сключили договор за
потребителски кредит с номер на договора ...... г. , с който му е отпуснат
кредит в размер от 1000 лева (хиляда лева), при ГПР 54.56 % (петдесет и
четири цяло и петдесет и шест стотни процента). Съгласно погасителен план,
кредитът бил платим на 20 (двадесет) вноски от по 150.17 лева (сто и петдесет
лева и седемнадесет стотинки). Сумата, която следвало да бъде върната,
възлизала на 3003.4 лева /три хиляди и три лева и четиридесет стотинки/.
Твърди, че е въведен таван на ГПР, който не може да бъде повече от пет пъти
законната лихва или 50 % (петдесет процента) от стойността на главницата,
което противоречало на изискванията на ЗПК. На осн. чл. 22 ЗПК, се твърди,
че Договор за кредит N ......г. е недействителен, поради следните основания: 1.
Не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно който Договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма , на хартиен или друг
траен носител , по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; 2. На второ място,
приложеният към исковата молба екземпляр от договор не бил подписан от
ищеца, както и Общите условия, приложени към него, предвид което не може
да се направи недвусмислен извод, че той е обвързан от клаузите на
договора.З. На трето място, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в
договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен
процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски,
2
посочени в погасителния план. Липсата на тази информация, съгласно чл. 22
ЗПК била санкционирана от закона с неговата недействителност.
Счита, че следните клаузи от Общите условия към Договор за
потребителски кредит N ......г. са нищожни: чл. 17 от Общите условия към
договора имала за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
слагаща предел на Годишния процент на разходите; че в чл. 17 от Общите
условия към договора било предвидено, че ГПР не включва разходите за
допълнителни незадължителни услуги като такса експресно разглеждане на
договора, както и таксата за удължаване срока на договора, че реално нямало
предоставяне на допълнителни услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се
прикривали разходи, които по своето същество били включени в ГПР.
Твърди се още и че чл. 25 (5) във връзка с чл. 23 (2) от Общите условия
към Договора, също имали за цел да заобиколят разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, а видно от Общите условия към договора за кредит, му била
начислена за плащане неустойка, тъй като не е представил банкова гаранция
или поръчител в тридневен срок от сключване на договора за кредит. Счита
се, че неустойката надвишава предвидения в закона предел на годишния
процент на разходите, предвид което разпоредбите задължаващи го да плати
същата са нищожни. Клаузите в Общите условия, предвиждащи заплащането
на неустойка според него са неравноправни, противоречат на закона и
добрите нрави, както и целят заобикаляне на императивното изискване на
закона за ненадвишаване на заложения предел на годишния процент на
разходите.
С обжалваното решение съдът е приел доводите на ищеца за
недействителност на договора за основателни на осн. чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, т. 10 и т.11 ЗПК, поради което е уважил предявения
иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо.
Не е налице твърдяната недопустимост на съдебния акт, а именно, че
съдът се е произнесъл извън пределите на предявения иск, нарушавайки
принципа на диспозитивното начало.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната
жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
По делото не е имало спор относно изнесените с исковата молба факти
на сключен договор за кредит, усвоен от ищеца.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10-
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният
договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен
процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.
В случая, и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото
предоставената главница по договора е в размер на 1000 лв., а срокът за
връщането й е на 20 месечни вноски от по 150.17 лева, то общата дължима от
потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в
размер от 3003, 40 лева не съответства на посочените размери на лихвения
процент /3 % месечна лихва/ и на годишния процент на разходите /54, 56%/.
При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде
по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на
договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Така констатираното несъответствие между посочените в договора
размери на лихвата, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, се дължи
на обстоятелството, че при изчисляване на същите в тях не са включени
разходите за заплащане на предвидената в договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Действително съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но
4
посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение
на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на
други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне
възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се
включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице
именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да
учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му, които не са взети
предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита. Според настоящият състав на съда, тези уговорки са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора, който
съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за
кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на
кредита следва да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая уговорената в
процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е
да се предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното
настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор
за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочения в договора размер на
годишния процент на разходите не съответстват на действително уговорения
такъв и е нищожен. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен
5
/идентични съображения и в Решение № 260749 от 3.06.2021 г. на ОС - Пл. по
в. гр. д. № 848/2021 г./.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 700 лева-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №6253 от 22.01.2021 г., постановено
по гр.д. №474/2020 г. по описа на РС – ГД.
ОСЪЖДА "Ст.-К." АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.
Н.П., общ. Ш., ул. "В.Л. ......, представлявано от управителя Х.М.Т., да
заплати на ИВ. Н. Х., ЕГН **********, от гр.ГД, ул.“Б.Д.“ № ..., сумата от 700
лева - разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6